№ 382
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100901269 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Г.
ПЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за заплащане сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
сестра й Л.П.Н., племенниците й В.Н.В. и П.Н.В. и съпругът на сестра й
Н.В.Н., починали в резултат на ПТП от 20.10.2019г., причинено от А. Д. като
водач на застраховано при ответника МПС по задължителна застраховка
гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски. С уточняваща молба ищцата пояснява, че претендира
200000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на сестра й Л.П.Н., по 100000 лева за племенниците й,
50000 лева за смъртта на зет й Н.В.Н..
Ищцата твърди, че на 20.10.2019г. сестра й Л.П.Н., племенниците й
В.Н.В. и П.Н.В. и съпругът на сестра й Н.В.Н., починали при настъпило
пътно-транспортно произшествие на път ПП-I-4 км 196 000, в близост до с.
1
Камбурово, общ. Омуртаг. Процесното ПТП е причинено от А. Д., управлявал
лек автомобил ******** с ДК № *********, който навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил челно в движещият се там лек автомобил,
управляван от починалата Л.П.Н., в който автомобил пътници са били Н.В.Н.
- съпруг на водачката и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В.. Във връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие е образувано и водено ДП №
391/2019 год. по описа на Районно управление на МВР - гр. Омуртаг,
прокурорска преписка № 1563/2019 год. по описа на ОП – Търговище, което е
приключило с постановление от 30.03.2020 год. за прекратяване на
наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, влязло в
законна сила на 15.04.2020 год. Ищцата излага, че в резултат смъртта на
родствениците й е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени мъки, страдания, психически и емоционален дискомфорт от
загубата им и липсата на взаимопомощ и грижи. Смъртта на сестра й
предизвикала сериозен стрес за ищцата, която изживява продължителни
душевни мъки и страдания. Двете сестри са отгледани заедно и от малки са се
грижили една за друга всекидневно, а впоследствие са продължили да
поддържат интензивни контакти помежду си, виждали са се почти ежедневно,
чували се по телефона всеки ден, правили семейни сбирки, празнували заедно
семейни празници, посещавали са заедно родителите си, ходили заедно на
екскурзии и са прекарвали заедно почивките си. Отглеждали са заедно и
взаимно децата си, ищцата е получавала и полагала грижи и помощ при
отглеждането на децата си и племенниците си. Между ищцата и починалите
са били създадени и съществували трайни и дълбоки емоционални връзки и
чувства. Макар, че не са живели заедно преди катастрофата, починалите и
ищцата са били в много близки отношения и много често починалото
семейство са прекарвали и споделяли времето си заедно. След кончината им и
към момента ищцата изпитва силна мъка, която не може да преодолее и
понастоящем, видимо е стресирана и тъжна, и загубата на сестра й и цялото й
семейство се е отразило изключително негативно на психическото и
емоционално й състояние. Налице е психотравма, поставена е диагноза
„Остра стресова реакция“, като от 23.10.2019 год. до 31.12.2019 год. ищцата е
била в отпуск по болест.
Ищцата предявила писмена претенция пред ответното дружество за
2
заплащане на застрахователно обезщетение, но е получила отказ, поради
което предявява претенцията си пред съда.
С допълнителна искова молба е направено доказателствено искане.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, с който оспорва иска. Застрахователят оспорва отговорността на
водача А.Б.Д., като излага, че той не е реализирал виновно поведение, в
резултат на което да е причинено процесното ПТП. Оспорва причинно
следствената връзка между ПТП и смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В., както и
причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и тяхната
смърт. Оспорва причинно-следствената връзка между поведението на водача
Д. и смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В.. Оспорва наличието на вина на водача
А.Б.Д., като твърди, че същият е починал непосредствено преди настъпването
на процесното автопроизшествие. Оспорва фактическите твърдения относно
механизма на ПТП, включително и твърдението, че водачът Д. „рязко завил
наляво“. Оспорва причинната връзка между уврежданията, които
пострадалите лица са получили вследствие удара между двата автомобила от
една страна, и от друга, че именно тези увреждания са в пряка причинно
следствена връзка с тяхната смърт. Оспорва причинната връзка между
смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В., и настъпилите неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически и психо-емоционални преживявания
на ищцата. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва
твърденията, че ударът е настъпил в платното за движение на л.а. „Ситроен
Ксара“, а на отделно основание твърди, че е налице случайно събитие.
Застрахователят възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, е изключително
завишено по размер. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че пострадалите не са били с поставени
предпазни колани непосредствено преди удара. По отношение на водача Л.Н.
възразява и за принос, изразяващ се в управление на автомобила с
несъобразена скорост и с възможност за предотвратяване на удара. Оспорва
активната материално правна легитимация на ищцата да претендира
неимуществени вреди, твърдения, че ищцата е създала трайна и дълбока
емоционална връзка с починалите, че е ищцата е била в особено близка връзка
3
с починалите, твърденията за търпени от ищцата в резултат от смъртта на
починалите продължителни болки и страдания, твърденията, че конкретния
случай представлява изключение.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените
оспорвания и доказателствени искания.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа. Моли се за уважаване
на иска и за присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за Адвокатурата. В представените по делото писмени бележки вх.
№20132/08.10.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.
С подадена преди съдебно заседание молба ответникът поддържа
доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че на 20.10.2019г. на път ПП-I-4 км 196 000, на територията на общ.
Омуртаг, е настъпило ПТП между ******** с ДК № ********* с водач
А.Б.Д., който навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в
движещият се там лек автомобил „Ситроен Ксара“, управляван от Л.П.Н., в
който автомобил пътници са били Н.В.Н., В.Н.В. и П.Н.В.. Видно от
протокола за ПТП е, че петимата са починали.
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
установява, че ищцата е сестра на починалата на 20.10.2019г. Л.П.Н. и леля на
починалите на същата дата В.Н.В. и П.Н.В..
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че към дата 20.10.2019г. лек
автомобил ******** с ДК № ********* е бил застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество.
От заключението на вещото лице М. по съдебно-медицинската
4
експертиза се установява, че Л.П.Н., Н.В.Н., В.Н.В. и П.Н.В. са починали в
резултат на процесното ПТП. Причината за смъртта на всеки един от тях е
травми получени в резултат на ПТП.
От заключението на вещото лице М. по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че непосредствената причина за ПТП е поведението
на водача на лек автомобил ******** с ДК № *********, който е навлязъл
внезапно в насрещната лента заемана в същия момент от лек автомобил
„Ситроен Ксара“, като ударът между двата автомобила е бил челен. Към
момента на ПТП лек автомобил „Ситроен Ксара“ се е движил със скорост
около 80 км/ч, а лек автомобил ******** със скорост около 106 км/ч.
От заключението на вещите лица М. и М. по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се установява, че водача на лек
автомобил „Ситроен Ксара“ и пасажера на предната седалка са били
обезопасени с предпазни колани, момичето на задна дясна седалка не е било
обезопасено с предпазен колан, а за момчето от задната лява седалка няма
данни дали е използвало или не предпазен обезопасителен колан.
От заключението на вещото лице А. по СПЕ се установява, че
преждевременната загуба на сестра й и семейството й е причинило на ищцата
значима психотравма и първоначална остра стресова реакция, преминала в
реакция на скръб с тежък депресивен епизод. Психичното й състояние към
момента отговаря на критериите за диагноза Смесено тревожно депресивно
разстройство. Ищцата е преживяла изразена емоция на мъка, усещане за вина,
гняв, раздразнителност, тревожност, безсъние и невъзможност за справяне с
работата, които са били изразени повече от година. Психичното състояние на
ищцата към момента на прегледа отговаря на критериите за диагноза Смесено
тревожно депресивно разстройство, като няма данни при ищцата за симптоми
на Посттравматично стресово разстройство.
От заключението на вещите лица А. и Г. по комплексната съдебно-
психологична и психиатрична експертиза се установява, че внезапната и
преждевременна загуба на сестра й и семейството й е причинило на ищцата
значима психотравма и първоначално симптомите на Остра стресова реакция.
Симптомите на Острата стресова реакция първоначално се изразяват с
чувство на нереалност, вцепененост отричане на събитието, силна
5
тревожност, натрапливо повтаряне, нарушение на съня или изцяло безсъние,
вегетативни симптоми. Състоянието протича в рамките на няколко дни до
когнитивното осъзнаване на събитието. При ищцата симптомите са
продължили като реакция на скръб с тежък депресивен епизод. Проявите му
са характерни и естествени при загуба на хора към които се изпитват силни
чувства на обич и привързаност. Емоционалните и психологичните
преживявания на ищцата са свързани с умерено ниво на тревожност и висок
депресивитет. Все още не са отшумели, като случилото се, се е
трансформирало в психотравма, която е доминанта в съзнанието й.
Психотравмата на този етап не е преработена и персестира в съзнаваното поле
на ищцата, като определя едно тревожно-депресивно състояние.
От заключението на вещото лице К. по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че смъртта на А. Д. е настъпила след ПТП. Според
вещото лице е възможно настъпването на преходна загуба на съзнание поради
камерна тахикардия или атриовентрикуларен блок, което да е довело до
настъпването на ПТП, но е твърде вероятно да се касае и за временно
задрямване поради умора и недоспиване и да се стигне отново до загуба на
контрол на автомобила и настъпване на ПТП.
За установяване болките и страданията на ищцата, психичното й
състояние след инцидента, както и особено близката й връзка с починалите,
по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Добринка Стойкова, Даниел Райнов и Албена Тренева, чиито показания съдът
възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства
и при отчитане на заинтересоваността на Даниел Райнов от изхода на спора
(чл.172 ГПК).
От показанията им се установява, че отношенията между ищцата и
починалата й сестра са били много близки. Такива са били и отношенията на
ищцата с членовете на семейството на сестра й. Установява се също така, че
двете сестри са живеели заедно до 18-19 годишната възраст на ищцата, след
което са живеели в различни домакинства. Семействата на ищцата и сестра й
са прекарвали повечето празници заедно.
6
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек
автомобил ******** с ДК № *********.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че вина за ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на лицата в лек
автомобил „Ситроен Ксара“, има водача на лек автомобил ********.
Във връзка с възраженията на застрахователя, съдът е длъжен да
съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по
приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е
7
пояснено, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,
ТК, е посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
8
отношенията между ищцата и починалата й сестра, респ. членовете на
семейството й, са били много близки, като същите са присъщи за съответната
родствена връзка. Ищцата и сестра й не са живеели заедно от около 14-15
години преди смъртта на последната. Отношенията им действително са били
близки, но нормално присъщи за съответната връзка. Отношенията им са
били типични и обичайни за родствени отношения между сестри, но не са
налице доказателства по делото установените конкретни житейски
обстоятелства да са довели до отношения, надхвърлящи обичайните и
съответно обуславящи право на обезщетение за неимуществени вреди. Не са
налице и доказателства за изключителност на привързаността между ищцата
и починалото семейство на сестра й. Също така, психичното състояние на
ищцата отговаря на критериите за диагноза Смесено тревожно депресивно
разстройство, като няма данни при ищцата за симптоми на Посттравматично
стресово разстройство.
Гореизложеното обуславя извода, че ищцата не е легитимирана да
получи обезщетение за смъртта на сестра й и семейството й. Доколкото
ищцата не е легитимирана да получи обезщетение, то предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1750
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ПЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна
против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с правно основание чл.432
от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както следва:
200 000 лева за загубата на сестра й Л.П.Н.;
100 000 лева за загубата на племенника й В.Н.В.;
9
100 000 лева за загубата на племенницата й П.Н.В.;
50 000 лева за загубата на съпруга на сестра й Н.В.Н., четиримата
починали в резултат на ПТП от 20.10.2019г., причинено от А. Д. като водач
на застраховано при ответника МПС лек автомобил ******** с ДК №
********* по задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 20.10.2019г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София сумата от 1750 лева (хиляда седемстотин
и петдесет лева), представляваща разноски в производството, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10