№ 41
гр. Шумен, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630202481 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № **********/01.09.2023г. на Директор на
Национално ТОЛ управление към Агенция„ Пътна инфраструктура„ гр. София, с което на Р.
Н. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание не се явява лично. Депозирана е молба от адв. Р.Д. в
качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, в която се твърди, че
настъпили обстоятелства, свързани със здравословно състояние на близък, са причината да
предприеме спешно пътуване с процесното МПС, за което не е била заплатена винетна
такса. Навеждат се твърдения, че нарушението не е извършено умишлено, а под стрес и
притеснение, както и че деянието е малозначително, но с явно незначителна обществена
опасност.
В първото с.з. не се явява представител на административно - наказващия орган,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН. Във второто с.з.
процесуалният представител на административно - наказващ орган, издал наказателното
постановление, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата срещу процесното наказателно постановление е била изпратена до РС -
Търговище, където е било образувано АНД № 757/2023г. по описа на РС - Търговище.
Производството по АНД № 757/2023г.на РС - Търговище е прекратено и делото
изпратено на ШРС по подсъдност, предвид точното место на нарушението.
От писмо вх.№16340 от 27.11.2023г. на АПИ се установява, че местото на
установяване на нарушението, посочено като: км. 322 от път София – София регион –
Ловеч/ Шумен – Варна на АМ „Хемус“, се намира в Шуменска област.
На 20.07.2023г. се провеждала специализирана полицейска операция, със съвместно
с участие на служители при АПИ, ДАИ, НАП и икономическа полиция.
1
В хода на операцията, на км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен –
Варна, включен в обхвата на платена пътна мрежа, било спряно за извършване на проверка
„ППС с рег. № Т1604 ЕВ, вид ремарке за лек автомобил,марка СИРИУС3, модел Б2С“,
водач на което ППС бил жалбоподателя Р. Н. П., ЕГН **********.
При проверката било констатирано: „че на 20.07.2023г. в 10.40 часа, нарушителят
управлява извън населено място ППС с рег. № Т 1604 ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК
АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С, на км. 322 от път София – София регион –
Ловеч/ Шумен – Варна, включен в обхвата на платена пътна мрежа, БЕЗ ДА Е
ЗАПЛАТЕНА ТАКСА по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, дължима според категорията на ППС от
ЗДВП“ .
Бил съставен АУАН API № ********** на 20.07.2023г.
В АУАН актосъставиттелят посочил, че настоящия акт е „ против Р. Н. П., ЕГН
**********, гражданин на BG, на 45 години, ЕГН **********, с точен адрес Търговище,
Търговище, гр. Търговище , ул.“Стоян Заимов“ № 13, със СУМПС№ *********, категория
С+Е, издадено от ОДМВР Търговище, в качеството му на водач на посоченото по-долу
ППС, за това, че на 20.07.2023г., в 10,40 часа, нарушителят, управлява извън населено
място ППС с рег. № Т 1604 ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ,марка СИРИУС 3,
модел Б2С, на км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен – Варна, включен в
обхвата на платена пътна мрежа, БЕЗ ДА Е ЗАПЛАТЕНА ТАКСА по чл. 10, ал.1, т.1 от
ЗП, дължима според категорията на ППС от ЗДВП“.
В АУАН е посочено, че е извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДВП- водач на
ППС се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
таксата по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗДВП дължима според категорията на ППС. Актът е връчен
и подписан от нарушителя без отразени възражения.
С разписка жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от административно
наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14- дневен срок от получаване
на АУАН, бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.1 от ЗП, в размер на 70 лв., при
спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДВП.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление №
**********/01.09.2023г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура„ гр. София, с което на Р. Н. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от
ЗДвП.
В наказателно постановление, като описание на нарушението е посочено, че „на
20.07.2023г., в 10,40 часа, Р. Н. П., ЕГН ********** - гражданин на BG, на 45 години, ЕГН
********** с точен адрес Търговище, Търговище, гр. Търговище , ул.“Стоян Заимов“ № 13
със СУМПС№ *********, категория С+Е, издадено от ОДМВР Търговище, в качеството
си на водач е управлявал пътно превозно средство /ППС/ с регистрационен номер
№Т1604ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С на път А-
2,км.322, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за ППС с цитирания по-горе
регистрационен номер не е заплатена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Съобразно нормата на чл. 139, ал.6 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
лице.
Съобразно чл. 10 ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние. Съобразно т.1 на същата норма такса за ползване
на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа.
Съобразно чл. 10а, ал.9 от ЗП, в случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се
движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
2
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от
броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното
превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на
състава надвишава 3,5 тона.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила. В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно
той е субект на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно - наказателното преследване.
Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има
извършено административно нарушение /каквото е описано в акта/и че същото е извършено
от лицето, посочено като нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато
НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде
разгледан въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението.
Безспорно в НП и в АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване
на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се
посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване, тъй
като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по
делото.
В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието
на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по
НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на
обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити, включително и фактическата
обстановка, при която се твърди, че е осъществено процесното нарушение.
В конкретния казус от описаното в АУАН и в НП се установява, че всъщност
жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство /ППС/ с регистрационен №Т1604ЕВ,
вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С на път А-2,км.322,
включен в обхвата на платена пътна мрежа, или в описаната фактическа обстановка от
АНО се твърди, че водача е управлявал ремарке с регистрационен №Т1604ЕВ, марка
СИРИУС 3, модел Б2С.
В обстоятелствената част на АУАН и в НП липсва посочване, че водачът е
управлявал МПС /неговата марка, модел и рег. №/, към което е прикачено описано ремарке,
за което е липсвала заплатена винетна такса.
Същевременно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, включително
и от представените в с.з. писмени доказателства от проц. представител на АНО /стр. 34-35/
се установяват различни обстоятелства.
В тази връзка свид. С. заявява в с.з. на 17.12.2023г.: „На 20.07.2023г. имахме
специализирана полицейска операция, съвместно с АПИ, ДАИ, НАП, Икономическа полиция.
Бяхме около 50 - 60 човека на автомагистрала „Хемус“. Бяхме на 322км - новият участък
Шумен - Търговище, новите големи паркинги от двете страни на магистралата.
……………. Аз извърших проверка на процесния автомобил. Водачът беше с л.а.
„Мерцедес“, с прикачено към него ремарке - платформа. не съм сигурен дали имаше качен
автомобил на платформата. Извършихме проверка на автомобила и на ремаркето и се
установи, че и двете нямат заплатена винетна такса. Водачът не оспори, че той шофира,
той беше сам в автомобила. Съставихме му акта. Възражения мисля, че нямаше. Не си
спомням дали той знаеше, че не е платил винетна такса за ремаркето. Подписа акта.
Съставихме му два акта.“
Свид. Ц. в с.з.по делото, проведено на 31.01.2024г., също посочва: „Свидетел съм по
процесния акт. На 20.07.2023г. бяхме на специализирана полицейска операция на
Автомагистрала „Хемус“, на км 322. Около 10.40 ч спряхме джип МЛ 320, с прикачена
платформа на него и качен автомобил върху нея. При извършената проверка за платена
3
винетна такса се установи, че същият нямаше винетни такси на автомобила, както и на
платформата и колегата му състави акт. Той ни каза, че е забравил да си купи винетки.
Колегите от БГ ТОЛ бяха с нас на операцията. Имаха проблеми със системата и човекът
не можа да си плати на место. ……………. АУАН беше съставен на место. Колегата му
написа два акта, единият от които е процесният „
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът приема, че в случая по смисъла
на ЗДвП, е било установено управление на състав от ППС /механично свързани ППС/, които
участват в движението, а именно лек автомобил с прикачено към него ремарке.
Жалбоподателят е управлявал лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. № Т9142
КК с прикачено към него ремарке за лек автомобил, марка СИРИУС 3, модел Б2С, с
регистрационен номер №Т1604ЕВ , като в хода на проверката е констатирано, че за
ремаркето за лек автомобил, марка СИРИУС 3, модел Б2С, с регистрационен номер
№Т1604ЕВ не е имало заплатена винетна такса.
Безспорно се установява от материалите по делото, а и не се оспорва от
жалбоподателя обстоятелството, че към датата на проверката не имало заплатена винетна
такса за РЕМАРКЕ за лек автомобил, марка СИРИУС 3, модел Б2С, с регистрационен
номер №Т1604ЕВ , което е било теглено от МПС л.а. управляван от жалбоподателя на
посочените дата и час и движещо се на път А-2, км.322, включен в обхвата на платена пътна
мрежа. Пътно превозно средство/ППС/ е дефинирано в нормата § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП а
именно " е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора
и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата“ . Легална дефиниция на
понятието "Моторно превозно средство" се съдържа в нормата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
където се сочи, че е такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване,
с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке за лек
автомобил, марка СИРИУС 3, модел Б2С, с регистрационен номер №Т1604ЕВ, както всяко
такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.
При това положение така описаното в АУАН и НП нарушение не би могло да бъде
осъществено чрез ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. Т.е. не
може жалбоподателят като водач да управлява пътно превозно средство вид РЕМАРКЕ ЗА
ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С с регистрационен номер №Т1604ЕВ,
както и описано в АУАН и в обжалваното НП.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът приема, че при съставяне на АУАН и НП
са допуснати нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното,
като са нарушение нормите на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено.
В случая, съдът счита също, че не може да намери приложение и хипотезата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, регламентираща, че „наказателното постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“, доколкото и в самото
НП описанието на нарушението е посочено по същия начин като в АУАН. Критерият, по
който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко
това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение
от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, като в случая съдът намира, че процесуалните
права на жалбоподателя са накърнени.
Освен горното, съдът намира, че деянието по настоящия казус би могло да бъде
преценено и като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съобразявайки
изложеното от жалбоподателя, че винетка за ремаркето е била закупена веднага след
установяване на нарушението, т.е. съдът споделя заявеното становище, че не са настъпили
щети за държавния бюджет.
С оглед всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, с посочване на
размер „към минимума“ в молби подадени от адв. Р.Димова /рег. № 16978 от 06.12.2023г. и
рег.1609/30.01.2024г. /, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
4
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и представеното
доказателство - Договор за правна защита и съдействие, в който е в т. III е посочено
договорено възнаграждение от 500лв., но без да е отразен размерът на реално извършено
заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което намира, че искането за присъждане
на разноски се явява неоснователно и недоказано.
При тези обстоятелства съдът не следва да се произнася по направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/01.09.2023г. на Директор
на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура„ гр. София, с което
на Р. Н. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14 дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5