РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1383
гр. Пловдив, 06.07.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1177 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Р.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат П., против
Решение № 309 от 26.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200708
по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 4219493
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2,
т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Р.Г.Д., с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 4219493, алтернативно се
иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа касационните
оплаквания. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за
неоснователни. Изразява подробни писмени съображения депозирани на 20.05.2021г.
като представя пълномощно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка:
На 02.11.2020г., в 14:49 часа, в
град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе" - пътен възел „Скобелева
майка" - северно платно на надлеза в посока „Запад", с автоматизирано
техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „СОRDON М2" с № МD1196 било заснето движение на лек автомобил марка „БМВ
318И" с регистрационен номер ***с измерена скорост от 88 км./ч., като същата
е над максимално разрешената за движение 50 км./ч. Превишението е в размер на
38 км/ч.
Установено е, че въз основа на
заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационният номер на автомобила, движение с установена скорост от 91
км./ч. - превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 02.11.2020г. и час - 14:49:57ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
ПРС е установил, че в описателната
част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с
посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на
техническото средство - толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза
на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на
нарушението, а като нарушител било вписано името на Р.Г.Д..
Районният съд е обсъдил подробно и
ясно всички събрани писмени доказателства. Анализирани са: Писмо изх.№ АУ-000029-33913/09.07.2018г. на Директора на Дирекция „Изпитване на
средства за измерване, устройства с съоръжения" при Български институт по
метрология и е установено, че техническото средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „СОRDON М2" с №
МD1196 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46; Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване;
анализиран е и Протокол по чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, от дата 02.11.2020г. и е
установен начинът на разполагане на техническото средство, както и че посоката
на движение на контролираните МПС е от изток на запад.
Съдът
е изложил подробни мотиви относно възраженията на жалбоподателя и е приел, че
при издаване
на електронния фиш е спазена императивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Изрично е посочено, че с мобилни
автоматизирани технически средства нарушенията се установяват „в отсъствието на
контролен орган" по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото същият
контролен орган не борави с мобилното автоматизирано техническо средство в
хода на работата на последното, а
единствено поставя начало и край на работния процес. В този смисъл не съществува
изискване контролният орган физически да отсъства от мястото на разполагане
техническото средство, да отстои на някакво определено разстояние от последното
и други подобни, за да бъде процесът на установяване на нарушението определен
като „неприсъствен".
Посочено е, че техническото средство -
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „СОRDON
М2" с № МD1196 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46, така че възраженията относно редовността на
уреда са неоснователни.
Относно мястото на извършване на нарушението
също са изложени подробни съображения от първоинстанционния съд, които напълно
се споделят от касационната инстанция.
Районният съд е приел, че при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приел е, че описаната противоправна дейност правилно и
законосъобразно е била санкционирана по реда на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Съдът
правилно е определил субектът на административно-наказателната отговорност като
е обсъдена приетата по делото справка база данни КАТ.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ и на съдебния акт.
Следва да се посочи, че отразеното
ограничение на скоростта 50 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за
използване на АТСС, в който ясно и точно
е посочено местонахожденито та АТСС, с конкретно изписан адрес, който
съвпада, с този изписан в ЕФ. Така, че напълно е ясно точното място на
извършване на нарушението и всички възражения в тази посока са напълно
неоснователни.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш както правилно е установил и районният съд.
В
случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото
от представените по делото доказателства се установява, че процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този
смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована,
при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от
проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на
изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Освен това, за пълнота следва да бъде
съобразено също така, че по административнонаказателната преписка е приложено
прието като доказателство и статично изображение/снимка/, в която, под
изображението, на български език е вписано, че локацията/мястото/ на контрол е
гр. Пловдив, бул. "“Цариградско шосе“ пътен възел Скобелева майка, северно
платно посока запад, с посочени GPS координати № 42.147825, Е24.801420, датата,
на която е направено статичното изображение /снимката/, както и че ограничението
на скоростта е 50 км/, а засечената /установената/ скорост на движение на това
МПС, при посока на задействане "отдалечаване", е 91 км/час.
Информацията в това статично изображение
също в предостатъчна степен дава яснота, къде е било разположено това АТСС, а
освен това, в предостатъчна степен установява, че мястото на контрол, където е
установено конкретното нарушение, напълно съответства на описаното място в
обжалвания Електронен фиш.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същият е извършил
процесуални действия, представил е писмено становище, ведно с пълномощно.
Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309 от 26.03.2021г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200708 по описа на съда за
2021г.
ОСЪЖДА
Р.Г.Д., с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.