О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.01.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 54 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна
жалба вх.№ 67973/18.10.2018г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА“ООД определение, протоколирано в
открито заседание на 12.10.2018г по
гр.д. 19056/17г на ВРС, 30 с-в, с което е било прекратено производството по делото без да са определени разноски в полза на ищеца.
Предметът на жалбата е посочен като постановено прекратително
определение и мотиви, изложени от съда за неприсъждане на разноски. Искането,
отправено към въззивния съд се основава само на доводи по пораждане на
отговорността за разноски и неправилната преценка на първата инстанция относно
начина, по който тази отговорност е разпределена между насрещните страни.
Изцяло съответно на тези оплаквания е и искането за възлагане на разноски на
ответника, а не оставянето им без произнасяне в тежест на ищеца.
Произнасянето по искането на страните за присъждане на разноски е
обусловено от изхода на спора и въззивен съд е компетентен да проверява тази
част от приключващ акт само доколкото е сезиран с въззивна жалба по обуславящия
възникването на отговорността въпрос за правилното прекратяване на делото.
Доводите за допуснати нарушения при разпределяне на отговорност за разноски не съответстват на
искане за отмяна на постановено прекратително определение, а на защита по чл.
248 ГПК: искането се прави до съда постановил решението, и едва неговото
определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението. В случая първата инстанция в хода на администрирането на тази жалба
правилно е възприела искането като попадащо в нейната компетентност и го и
разгледала по реда на чл. 248 ГПК с определение №13889/28.11.18г. Това
произнасяне е стабилизирано след изтичане на срок за обжалване от връчването на
акта на 10.12.2018г. С това спорът относно разноските по този акт е изчерпан.
Като прецени дадените указания с ТРОСГТК№6/2017 на ВКС, въззвиният съд
намира, че макар и да е изцяло бланкетна останалата
част от жалбата касаеща прекратителното определение е редовна и може да бъда
разгледана по същество въпреки липсата на обосновка на пороците на този акт.
Частната жалба е подадена в
срок, считано от дата на проведеното открито заседание. Подадена от ищец, чиято
искова претенция е приета за недопустимо сезиране поради липса на спор относно
дължимост на суми, включени в частично оспорена заповед за изпълнение.
Насрещна страна В.З., чрез пълномощника адв. Данков, е депозирал становище с доводи за правилно
преценена липса на интерес на кредитора да установява неоспорено вземане, като
моли законосъобразното определение да бъде потвърдено.
Авансово
дължимата държавна такса в размер на 15 лв е надлежно
внесена. Съдът приема производството по частната жалба за допустимо в частта
срещу прекратителното определение.
Жалбоподателят
е подал искова молба, в която е изложил твърдения за издадена в негова полза
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 16618/17г на ВРС срещу потребител за заявени задължения,
произтичащи от ползвана ВиК услуга, която е била
оспорена от длъжника.
При съпоставка
на данните по заповедното производство ( заявлението на кредитора, заповедта и
възражението на длъжника) се установява следното:
Кредиторът е
посочил като дължими сборни суми от 1137.61лв главница, формирана от цена на
потребление, доставено от 09.09.2009г до 10.07.2015г, фактурирани в период
10.12.2009 – 13.07.2015г.и лихва в размер на 602,26лв, формирана от обезщетение
за забава върху периодично натрупваната главница от 10.01.2011г до 24.10.17г. В
този размер и за тези периоди твърденията са възпроизведени във връчена на
длъжника заповед за изпълнение. Длъжникът своевременно, чрез свой пълномощник,
е подал възражението си, като е пояснил, че оспорва задълженията ЧАСТИЧНО само
за сумите 1003.85лв начислени в период от 09.09.2009г до 14.10.2017г и
кореспондиращи на тази част от главницата сборна лихва от 504.83лв.
Възражението е изрично мотивирано с позоваване на давност, като извън
оспорването са останали части от 133.76лв
сборна главница, и 97.43лв от
лихвите, очевидно неоспорени и считани от длъжника за непокрити от давност
задължения.
В съобщението,
указващо задължение по чл. 415 ал.1 ГПК съдът е предупредил кредитора, че при
пропускане на искова защита ще обезсили заповедта в ОСПОРЕНА ЧАСТ. Така
уведомен за подаденото частично възражение заявителят действително е предявил
искова претенция само за част от предварително заявените вземания, но не за
тези от тях, които длъжникът е оспорил с възражението за давност. В исковата си
молба кредиторът се е въздържал да поиска установяване именно на частите, които
признава, че не може да търси поради изтеклата давност. В този смисъл е
категоричното позоваване на ТРОСГТК 3/12 на ВКС и очертаването на период на
вземания, начислени за ползваните услуги от 10.09.2014 до 10.07.2017г,
т.е. през последните три години преди
подаване на заявлението на 30.10.17г
които са и конкретизирани отново като сборни суми, но с препращане към
приложена справка с конкретно фактурирани по месеци задължения (на л. 28 от
делото на ВРС). Явно е, че ищецът е поискал да бъдат установени като спорни
именно непогасените по давност суми от 150.48
лева, като сбор от потребление от дата 10.09.14 до 10.07.15г по девет фактури, издадени от 16.10.14 до
13.07.15г и съответните лихви върху тях, натрупани до 24.10.17г. в общ размер 38.83лв. Това сезиране недвусмислено
сочи, че предметът на делото включва изцяло неоспорени лихви (надхвърлящи претендираните)
и неоспорен сбор от главница, който е по-малък по размер от предявения сбор за
установяване. Покрита с оспорването остава само сума 16.72лв главница. Това
разминаване е налагало уточнение на интереса на ищеца, което обаче сезираните
съдилища не са предприели. Нито заповедният съд е обезсилил своята заповед,
след като е получил уведомление за предявяване на иск, но не за спорните
погасени по давност суми, нито исковият съд е констатирал липса на спор за част
от сумите, непокрити от възражението на длъжника.
Уточнение на
твърденията на насрещните страни е предприето от съда едва след като е съставен
проект за доклада и след допускане на доказателствата по съществото на спора,
въпреки изричното възражение на длъжника по интереса на кредитора, предявил иск
за неоспорени вземания. В нарочната си молба от 28.06.18г ответникът ясно е
обосновал коя точно сборна сума е оспорил като погасена по давност като е
посочил периода на ползването до 14.10.2014г. По този начин е изяснен и произхода на единственото СПОРНО вземане,
считано от длъжника като погасено по давност, но претендирано от ищеца като
непогасено, и това е именно задължението за цена от 16.72лв по фактурата,
включваща последния период на ползване до 14.10.2014г, издадена на 16.10.2014г,
посочена като първа по ред в справката към исковата молба. За тази суми
интересът на кредитора от установяване на дълг е категорично породен от
поддържане на възражението за давност до тази дата включително. Дали това
задължение е заплатено впоследствие от длъжника или не е въпрос по съществото
на делото, но не променя интересът като процесуална предпоставка. Това е така,
защото ако сезирания съд не се произнесе с решение по тази част от главницата,
тя би останала както извън НЕОСПОРЕНАТА ДЪЛЖИМА част от 133.76лв (за която заповедта е
стабилизирана) така и извън признатата
като НЕДЪЛЖИМА от ищеца част от 987,13лв (за която заповедта губи сила при
непредявен иск).
Липсва и
изрично десезиране на съда, разглеждащ иска по чл.
422 ГПК за тази част от претенцията. Вярно е, че ищецът е признал факт на късно
заплащане на тази сума, но нито е оттеглил иска си, нито е заявил отказ.
Напротив, в последното проведено съдебно заседание преди устен доклад ищецът е
поддържал иска си в цялост.
При така установеното
въззивният съд намира частната жалба за отчасти основателна. Липсва
предпоставка за упражняване на право на иск само по отношение на суми,
изключени от възражението на ответника, основано на давност, а такива са всички
задължения по потреблението, начислено за ползване след 14.10.2014 до
10.07.2015г и фактурирани в периода 09.12.2014 – 13.07.2015г в общ размер
133.76лв. За тази част от сборната
главница, и кореспондиращата й лихва, както и за лихва начислена до
24.10.17г. върху дълга по фактура от 16.10.14г в сборен размер от общо 38.83лв
заповедта е стабилизирана, включително със съответното за тази част определяне
на разноски в полза на заявителя поради НЕОСПОРВАНЕ и липсва интерес на
кредитора от исково производство. Заведеното дело следва да се прекрати без да
се обезсилва издадената заповед, ползваща кредитора в тази част (т. 13, вр. 10а от ТРОСГТК 4/2013). В останалата част обаче
съответна на вземане за главница от само 16.72лв, фактурирани на 16.10.2014г за
потребление от 19.09.14 до 14.10.14г. производството следва да продължи по
същество.
Частичното
съвпадение на изводите относно процесуалната предпоставка на двете инстанции
налагат само частична отмяна на обжалваното определение, което е било
обуславящо и за разглеждането на претенцията за разноски на ищеца в този спор. Въззивният
съд обаче няма компетентност да ревизира акта по чл. 248 ГПК по отношение на потвърдена
прекратена част от производството, а при възстановяване на висящността
на делото за допустимата част от иска, въпросът за съразмерна на тази част
отговорност още не може да се разрешава.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.
2 ГПК, съставът на Варненския окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение,
протоколирано в открито заседание на 12.10.2018г по гр.д. 19056/17г на ВРС, 30 с-в, САМО В
ЧАСТТА, с която е било прекратено производството по иск на жалбоподателя срещу В.Н.З.
за установяване на дължимост на ОСПОРЕНО вземане в размер на 16.72лв,
представляваща разлика над непредявената част от главницата по издадена заповед
за изпълнение и неоспорения с възражение от длъжника размер, като
ВРЪЩА делото на първата
инстанция за продължаване на съдопроизводствени
действия по ДОПУСТИМА ЧАСТ от предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване на удостоверено
в заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16618/17г на ВРС, 16-ти състав ВЗЕМАНЕ като ЧАСТ от 16.72лв,
представляваща цена за ползване на услуга в период 10.09.14г – 14.10.2014г,
фактурирана на 16.10.2014г на абонат 1125349 ( оспорено като погасено по
давност с възражението срещу размер от 1003.85лв от сбора от 1137.61лв заявена главница
за целия период на ползване от 09.09.2009 до 10.07.2015г).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА“ООД срещу определение, протоколирано в открито
заседание на 12.10.2018г по гр.д.
19056/17г на ВРС, 30 с-в, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е било
прекратено производството по иск на жалбоподателя срещу В.Н.З. за установяване
на дължимост на НЕОСПОРЕНИ вземания:
за горница над 16.72лв до
общо предявен сбор от 150.48лв, която е съответна на сбора от цената за
потребление в периода 14.10.2014 до 10.07.2015г, фактурирани в периода
09.12.2014 – 13.07.2015г, удостоверени в СТАБИЛИЗИРАНА ЧАСТ от заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 16618/17г на ВРС, 16-ти състав(като включени в сбора от
1137.61лв главница за целия период на ползване от 09.09.2009 до 10.07.2015г,
неоспорен над размер от 1003.85лв)
за целия предявен сбор
от 38.83лв., представляващ начислена
лихва за забавено плащане на всяко от фактурирани ежемесечно задължения по
фактурите, издадени от 16.10.14г – 13.07.2015г удостоверени в СТАБИЛИЗИРАНА
ЧАСТ от заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16618/17г на ВРС, 16-ти състав(като
включени в сбора от 602,26лв лихва за забава за целия период от 10.01.2011 до
24.10.2017г, неоспорен над размер от 504,83лв).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг.
от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.