№ 2425
... 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110113274
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Ж. Г. К.а – Йо. и Р. Г. К., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ....., надпартерен вляво, апартамент, с аб. № 11799, като те не са
изпълнили насрещното си задълЖ.е за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задълЖ.я на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят. Допълва, че ответниците не са погасили
процесните вземания, поради което претендира при равни квоти – по 1/2 от всеки от тях
сумите, както следва: 2 387,02 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 396,91 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; 20,88 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 4,59 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
58364/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.11.2022 г., или от всеки от тях сумите, както следва: 1 193,51 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 198,45 лв., представляваща
1
лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
05.10.2022 г., 10,44 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 2,29 лв., представляваща лихва за забава върху
задълЖ.ето за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ж. Г. К.а – Йо. и Р. Г. К. са подали отговор
на исковата молба, който оспорват исковете, като правят изрично възраЖ.е за изтекла
погасителна давност на вземанията за периода м.05.2019 г. – м.02.2020 г. Оспорват
наличието на облигационно правоотношение между тях и ищеца, тъй като отричат да са
собственици на описания в титулната част на исковата молба имот, находящ се на адрес: ......
Оспорват доказателствената стойност на представеното заявление – декларация от Р. К., тъй
като не е подписано от него, още повече, че се отнася за имот, който се различава от
посочения от ищеца такъв. Оспорват да е доказано влизането в сила на общите условия,
респ. сключването на договор при общи условия между тях и ищеца. Оспорват посочената
от ищеца стойност на вземането за цена на топлинна енергия, както и реалното
предоставяне на услугите, които се претендират. Оспорват доказателствената стойност на
представените от ищеца фактури, тъй като са частни документи и не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила. С тези съобраЖ.я отправят искане за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред само за процесуална яснота следва да се отбележи, че с уточнителна молба
от 06.07.2023 г. (л. 58 от делото), докладвана в о. с. з. на 26.10.2023 г., ищецът е уточнил
адреса на топлоснабдения имот, за който се отнасят исковите му претенции, а именно: .....,
надпартерен вляво, апартамент, привеждайки по този начин обстоятелствената част на
исковата си молба в съответствие със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022
г., като с протоколно определение от 26.10.2023 г. проектът за доклад по делото е обявен за
окончателен именно съобразно така постъпилото уточнение. Ето защо, следва да се приеме,
че предмет на делото са исковите претенции, отнасящи се именно за имот, находящ се на
горепосочения адрес, а не на адрес: ......
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задълЖ.ето си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задълЖ.е за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задълЖ.е за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
2
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавна земя от ЖСК № 189, том XIX, нот. дело № 2578/1962 г.,
удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ....., ....., според което .... е идентична с
бивша ...“, списък към протокол от общо събрание на етажната собственост във вх. Б на
жилищна сграда на ...., подписан от наследодателя на ответниците – Г. М. К., чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, писмо на ....., ....., адресирано до съдия
изпълнител по изп. дело № 3273/2004 г., според което И. Г. М. е починала на 13.12.2000 г.,
оставяйки за свои наследници по закон Р. Г. К. – син и Ж. Г. К.а – Йо. – дъщеря, справка от
„НБДН“ и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РКС23-УФ01-
1412/22.12.2023 г., издадено от ....., ....., съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците Р. Г. К. и Ж. Г. К.а – Йо. се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях,
респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт №
189/17.11.1962 г. (л. 20 от делото) става ясно, че Г. М. К. и И. Г. М. са получили в дял и са
придобили собствеността върху един апартамент, находящ се във вх. Б, на третия
надпартерен етаж вляво, в сграда на ...., заедно с 5,307 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, като с оглед данните, удостоверени в
представеното удостоверение, издадено от ....., ..... (л. 16 от делото), а именно: че ....
съответства на ....., съдът приема, че същият изцяло съответства на този, за който се отнасят
заявените с исковата молба претенции. По делото не се твърди, а и не се доказва
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, поради което следва да се приеме, че същият е бил част на наследственото
имущество на посочените по-горе лица, а това означава, че след смъртта на всяко едно от
тях, която видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
РКС23-УФ01-1412/22.12.2023 г., издадено от ....., р-н Красно село“ (л. 97 от делото), е
настъпила съответно на 10.06.1994 г. и на 13.12.2000 лв., на основание наследствено
правоприемство двамата ответници, легитимиращи се като техни единствени наследници по
закон, са придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на
разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху него, съдът приема, че в рамките на исковия период именно Р. Г. К. и И. Г. М.
се легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания,
касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2, като
ирелевантно се явява обстоятелството, че на 25.04.2005 г. ответникът К. е подал заявление –
декларация за откриване на партида (л. 25 от делото), тъй като обсъдената по-горе
нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
3
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предлоЖ. от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възраЖ.ето на ответниците
относно липсата на доказателства за влизане в сила на Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и същите да не ги обвързват. Според
решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на
чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им най-
малко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото
им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането
в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното
решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, прилоЖ.е намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 37 от делото/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл.
150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и
относно писменото приемане на Общите условия, в какъвто смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в
закона механизъм, поради което и с оглед излоЖ.те по-горе съобраЖ.я, че в рамките на
исковия период те са били носители на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задълЖ.я на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 14.09.2002 г., списък към него и
договор от 30.09.2002 г. (л. 27-30 от делото), данните, отразени в представените
4
изравнителни сметки и протоколи за отчет (73-76 от делото), които противно на доводите на
ответника Р. К., касаят именно процесния имот, както и предвид изложеното в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ... .... № 57, вх. Б, е била възложена и
извършвана от третото лице – помагач - „.....
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: ... .... № 57, вх. Б, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така сумите за отопление са начисляваня с оглед наличието на три радиатора с
мощности според максималния специфичен разход за сградата (МСРС), сумите за битово
гореща вода са начислявани на база посоченото в т. 5.2 от ПрилоЖ.е към чл. 61, ал. 1 на
Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, т. е. служебно на база 1 брой
обитатели, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на
база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 166 куб. м. и този на етажната собственост – 3 177 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или заниЖ., като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка
на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
5
експертизата е приела, че реално реално доставеното до имота на ответниците количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 2 386,95 лв.,
представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (2 856,74 лв.) и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (469,79 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза
по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възраЖ.е за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 27.10.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два
месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното полоЖ.е, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 20.08.2019
г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от датата на
публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, както се поддържа
в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като
най-късното месечно задълЖ.е – това за м. юни 2019 г. е станало изискуемо на 14.08.2019 г.,
т. е. преди 20.08.2019 г., поради което то, както и предхождащото го месечно задълЖ.е,
включено в рамките на исковия период – за м. май 2019 г., са обхванати от изтекла
погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възраЖ.я за давност от клиентите на топлинна
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълЖ.ята на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
6
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният размер на
главното задълЖ.е за цена на топлинна енергия на ответника следва да бъде определено въз
основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв от 2 386,95 лв., отразяващ реално
доставената и потребена такава в рамките на исковия период. От тази сума следва да се
приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019
г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението, отразяващи прогнозно
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 82,91 лв. Така след извършено преизчисляване по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че размерът на месечните задълЖ.я за цена на топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, възлиза на 2 304,04 лв. /2 386,95 лв. - 82,91 лв./. Ето защо, при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, И. Г. М. и Р. Г. К. се явяват
задълЖ. за сумата от по 1 152,02 лв., до който размер предявените срещу тях главни искове
за цена на топлинна енергия се явяват основателни и следва да бъдат уваЖ., като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от 1 193,51 лв., или за размера от
41,49 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
Към стойността на задълЖ.ето за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 20,88 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между ..... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. В случая, с оглед началния момент, от който се претендира претенцията за
цена на услуга за дялово разпределение – 01.09.2019 г., следва да се приеме, че тя не е
обхваната от изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на дълга на всеки един
от ответниците – по 1/2, И. Г. М. и Р. Г. К. се явяват се явяват задълЖ. за сумата от по 10,44
лв., колкото са и заявените от ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни
искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.
се явяват основателни и следва да бъдат уваЖ. изцяло.
Посочените по-горе суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. По излоЖ.те съобраЖ.я, определена по реда на чл. 162 ГПК,
съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задълЖ.е за цена на топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащи в обхвата на общите условия
7
от 2016 г., се равнява на сумата от 363,84 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. Отново при съобразяване на дълга на всеки един ответниците –
по 1/2, И. Г. М. и Р. Г. К. се явяват задълЖ. за сумата от по 181,92 лв., до който размер
предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на
топлинна енергия се явяват основателни и следва да бъдат уваЖ., като се отхвърлят за
разликата до пълния предявен размер от по 198,45 лв., или за размера от 16,53 лв.
По отношение на задълЖ.ето за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задълЖ.е от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от по
2,29 лв., начислена за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., е неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 58364/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от предявените искове, които съответно възлизат на 101,62 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 435,58 лв. - платена
държавна такса, депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на 1 брой съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност за дела от този вид. При това полоЖ.е
всеки един от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на заявителя - ищец
сумата от 50,81 лв. (1/2 от 101,62 лв.) – разноски по заповедното дело, както и сумата от
217,79 лв. (1/2 от 435,58 лв.) – разноски по исковото дело. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответниците не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... ..... срещу Ж. Г. К.а – Йо., ЕГН **********, с адрес: ... ....7, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Г. К.а –
Йо., ЕГН ********** дължи на ....., ЕИК .... сумата от 1 152,02 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ....., надпартерен вляво,
8
апартамент, с аб. № 11799, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 10,44 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 181,92 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 58364/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уваЖ.я размер от 1
152,02 лв. до пълния предявен размер от 1 193,51 лв., или за размера от 41,49 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.; иска за лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на
топлинна енергия за разликата над уваЖ.я размер от 181,92 лв. до пълния предявен размер
от 198,45 лв., или за размера от 16,53 лв., както и иска за лихва за забава върху задълЖ.ето
за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,29 лв. за периода от 31.10.2019 г. до
05.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... ..... срещу Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ....., надпартерен вляво,
апартамент, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Р. Г. К., ЕГН ********** дължи на ....., ЕИК .... сумата от 1 152,02 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в ....., надпартерен вляво, апартамент, с аб. № 11799, за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 10,44 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 181,92 лв., представляваща лихва за забава
върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 58364/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уваЖ.я размер от 1 152,02 лв. до пълния предявен размер от 1
193,51 лв., или за размера от 41,49 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.; иска за
лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия за разликата над уваЖ.я
размер от 181,92 лв. до пълния предявен размер от 198,45 лв., или за размера от 16,53 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на услуга за дялово разпределение
в размер на 2,29 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. Г. К.а – Йо., ЕГН **********, с адрес: ... ....7, да заплати на ....., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ... ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,81
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 58364/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 217,79 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ....., надпартерен вляво, апартамент, да
заплати на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... ....., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 50,81 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
58364/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 217,79 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ..... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10