Р Е Ш Е Н И Е
Номер 639 18.04.2018
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На четвърти април две хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5597 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Н.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат адвокат Н.Р.К.
***, с адрес на кантората гр. ***, против В.Ц.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 16194.44 лева, с
която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, във връзка с техните съсобствени
недвижими имоти с идентификатори *** и ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри/КК и КР/ на град Бургас, с административен адрес на
имотите: ***, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-02.08.2017 год., до окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, е приет за
разглеждане насрещен иск, предявен в срока по чл. 211 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за заплащане на сумата от 2315.77 лева,
представляваща половината от задължението на майката на първоначалната ищцата Н.Ц., по два кредита към „Банка ДСК”
ЕАД, платена от В.Ц. и сумата от 2250 лева, представляваща половината от
продажната цена на недвижим имот, сънаследствен, в село Н., община Видин.
Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Първоначалният и насрещният иск
са процесуално допустими и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1-во от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лица, имащи
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковите молби съдържат
задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Касае се за една облигационна
връзка по всеки от исковете, независимо от различните пера, които формират
размера на претенцията. Възприемането на ответната страна по първоначалния иск
за предявени по делото множество искови претенции не обвързва съда.
Неоснователно е възражение по допустимостта на първоначалния иск, в частта на
претенцията от 93.54 лв., платени на „ЕВН България ЕС” ЕАД, за проучване
условията за присъединяване, тъй като видно от служебно изготвени заверените
заверени копия от съдебния протокол от 10.05.2017 г. по гражданско дело №
6788/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас тази претенция не е част от
претенцията по сметки на страните в делбата по посоченото дело, по реда на чл.
346 от ГПК.
Своевременно, в срока за отговор на
исковата молба, ответникът В.Ц. навежда доводи за неоснователност иска. Прави
правопогасяващо възражение за прихващане от 13980.00 лева, изтеглени от ищцата Н.Ц.
от дебитната му карта, в периода 03.10.2007 г.-09.11.2009 г.
В срока за отговор на исковата молба
ответницата Н.Ц. оспорва насрещния иск като неоснователен, с доводи, че ищецът В.Ц.
е погасил собственото си задължение по изтеглен от него и общата им
наследодателка банков кредит, в размер на 3571.44 лева, както и задължението по
кредитната карта, в размер на 1060.10 лева, тъй като договорът за кредит за
текущо потребление от 06.12.2011 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД е с двама
кредитодатели-П. Ц. и В.Ц.. На второ место, оспорва и претенцията в частта за
сумата от 2250 лева, представляваща половината от продажната цена на собствен
на П. Ц. недвижим имот, находящ се в с. Н., общ. Видин, представляващ масивна
жилищна сграда, като твърди че продажната цената е в по-нисък размер-1000.00
лева, от който на всеки от съсобствениците се полагат по 500 лева. В подкрепа
на възражението се позовава на предварителния договор от 16.05.2016 г. за
продажбата, двустранно подписан.
Бургаският районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира,
че първоначалният и насрещният искове по делото са неоснователни, поради следното:
Не се спори между страните по
делото Н. и В. Ц., че са с родство по права линия-баща и дъщеря, единствени
наследници по закон, в равни квоти, на починалата на 29.03.2016 г. тяхна съпруга
и майка-П. И. Ц., с ЕГН **********. До пенсионирането си на 14.10.2011 г.
работил като международен шофьор и често пребивавал във връзка с това извън
територията на Република България, поето наложило упълномощаването на
ответницата Ц. да го представлява пред трети физически и юридически лица,
включително и по съдебната делба по гр. дело № 2265/2006г. по описа на Районен
съд-Бургас. Във връзка с това предоставил на упълномощеното лице достъп до
банковите си сметки, като снабдил дъщеря си с дебитна карта към сметките си в
ОББ. По делото са приети като доказателства три валидни от външна страна
пълномощни от 03.02.2005 г., 24.02.2006 г. и 20.11.2008 г., с нотариално
заверен подпис на упълномощителя/листи 100-102 от делото/. Твърди се по делото
от пасивно легитимираната страна по първоначалния иск превишаване на
пълномощията.
По правната си стойност
пълномощното е едностранна сделка и независимо от формата и клаузите му не
обвързва упълномощеното лице, въз основа на него не възникват задължения. В
правната фигура на представителството представителят не носи отговорност пред
упълномощителя. Преценката за пълномощието е Intuitu personae. Действията
винаги обвързват упълномощителя, с изключение на хипотезата при която той и
лицето, с което договаря, се споразумеят във вреда на представлявания/чл. 40 от ЗЗД/, в каквато насока факти по делото не са изнесени.
От заключенията на допуснатите,
изслушани и неоспорени по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, съдът установява, че от
сметка № ****, за периода 03.10.2007 г. -09.11.2009 г., чрез дебитна карта № *** са изтеглени от пълномощника Н.Ц. 14080.00 лева, в
периода от 03.10.2007 г. до 09.11.2009 г., с многократни разпореждания в размери
от 20.00 лева до 400.00 лева. Регистрирани са в банковото извлечение, като
изтеглени на банкомати в градовете Бургас, Видин, Варна, Поморие, Ахелой и
Ихтиман. Към сметка IBAN *** дебитни карти, с номера **** и ****, чийто титуляр
е В.Ц.Ц. и само чрез дибитна карта № **** са теглени от него суми в чужбина , но са плащани
покупки и в населени места в страната. Информация
за ползващите дебитните карти в банката няма и не е възможно да има.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът намира осъдителният иск на ищцата Н.Ц. за неоснователен и
недоказан. Тя не е изпълнила задължението си по делото да докаже главно и
пълно, че сумата от 9000.00 лева, която е заплатила на 14.02.2013 г. за
уравнение на дяловете в делбата по гр. дело № 2265/2016 г. по описа на Районен
съд-Бургас е лично нейна, добита чрез твърдения в исковата молба изтеглен
кредит от „Банка ДСК” ЕАД-клон Бургас. Аналогично, не е доказано и заплащането
на държавната такса по делбата, в размер на 1513.00 лева. За разноските по
делбата-сумата от 400.00 лева, изплатен на 22.08.2012 г. на В. В. Й. хонорар за делба и преустройство на жилищната сграда
в гр. Бургас, кв. ***,
по част електроинсталации, сумата от 400.00 лева, изплатен на 22.08.2012 г. на
Ц. К. К. хонорар за делба и преустройство на жилищната сграда
в гр. Бургас, кв. ****, по част ВиК инсталации и сумата от 100.00 лева,
заплатена на 15.08.2012 г. по сметка на Районен съд-Бургас за експертиза по
гр.д. № 2265/2006 г. по описа на БРС, също липсват доказателства от които съдът
по несъмнен начин да установи, че са заплатени с лични средства на ищцата Н.Ц./чл.
154, ал. 1 от ГПК/. В същата хипотеза са и припадащите се разноски за ответника
В.Ц. от 93.94 лева, заплатени на
03.09.2016 г. на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, за проучване на условията за извършване на
присъединяване на посочените имоти към мрежата на посоченото дружество,
придобити в делбата по гр. дело № 6788/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас.
На ответника в процеса му е
достатъчно и непълното доказване, с което да разколебае доказването на активно
легитимираната по делото страна, което той успешно провежда по делото с
отговора на исковата молба, в който се съдържат възражения, че се касае за получени
предварително от него суми, които впоследствие неговата дъщеря е платила или за
изтеглени суми от неговата сметка, в периода 03.10.2007 г.-09.11.2009 г.
Възраженията са подкрепени с непротиворечивите и неоспорени свидетелски
показания по делото на Й.
Й./колега международен шофьор на ответника Ц./ и М. Н./купувачът на имота в с. Н./, от които е видно,
че ответникът Ц. е предоставил
горепосочената дебитна карта на своята дъщеря за домашни нужди, а тя е изтеглила
от нея по-голяма сума пари, за която не станало ясно къде е вложена.
Ето защо, осъдителният иск по
делото, в общ размер от 16194.44 лева, като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на делото и евентуалния характер на възражение за прихващане,
то не следва да бъде разглеждано по делото.
За пълнота следва да се отбележи, че е
неоснователно оспорването по реда на чл.
193 от ГПК на верността на приетия, като
доказателство по делото документ, на лист 15 от делото, издаден от Камарата на
инженерите в инженерното проектиране, за задължението във връзка с проектиране
на ел. инсталации и ВиК инсталации в производството по делба на съществуваща
жилищна сграда в кв. ****, УПИ **, кв. * гр. Бургас, за 400 лева от общо 800 лева, открито с определение на съда от 18.12.2017 год.
Доказателствената тежест се носи от страната, която е представила
документа-ищцата Ц./чл. 193, ал. 3 от ГПК/. Твърдяната
невярност е останала недоказана по делото. Касае се за хонорар
за делба и преустройство на жилищна сграда в гр.Бургас, кв. **** по част
електроинсталации и част ВИК инсталации, с поставени под тях подписи за
изплащане на сумите. Въпреки, че не е озаглавен разписка документът има
правната стойност на такава. Това обаче не променя правните изводи за
неоснователност на иска на ищцата Н.Ц. по делото, защото отново остава неясен
произходът на средствата, с които са заплатени възнагражденията на
изпълнителите.
Насрещният иск, за заплащане на
сумата от 2315.77 лева, представляваща половината от задължението на майката на
първоначалната ищцата Н.Ц., по два
кредита към „Банка ДСК” ЕАД, платена от В.Ц. и сумата от 2250 лева,
представляваща половината от продажната цена на недвижим имот, сънаследствен, в
село Н., община Видин съдът намира също за неоснователен. Солидарният длъжник
не може да претендира от съдлъжниците суми по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД без
преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение,
която да надхвърля припадащата му се част/решение № 676/13.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 2179/2008г., II г.о., ГК и решение № 827/15.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1328/2010 г., IV г.о., ГК/. Тази припадаща се част се формира след
изплащането на целия дълг, а не от отделните части от вноските, защото всяка
вноска по договора не представлява самостоятелен дълг/решение № 261/12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. №795/2010г., IV г. о., ГК/. Приетият като доказателство по
делото договор за текущо потребление от 06.12.2011 г. е в размер на 5000.00
лева и с погасителен план до 06.12.2021 г. На второ место, в предварителния
договор от 16.05.2016 г., на който се позовава ищецът В.Ц. е записано, че цената
на сделката за продажба е 1000.00 лева, всеки от продавачите е получил своя дял
от цената на имота, поради което по делото не могат основателно да се слушат
доводи за по-висок размер на продажната цена и неполучена част от нея. Никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/Nemo ex suo
delicto meliorem suam conditionem facere potest/. Ето защо, насрещният иск като
неоснователен и недоказан също следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, разноските между страните по делото следва да
останат така, както са направени.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Н.В.Ц., с ЕГН **********, с
адрес *** против В.Ц.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, за
заплащане на сумата от 16194.44 лева, с която неоснователно се е
обогатил за нейна сметка, във връзка с техните съсобствени недвижими имоти с
идентификатори *** и ***по кадастралната карта и кадастралните регистри/КК и
КР/ на град Бургас, с административен адрес на имотите: ***, заедно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска-02.08.2017 год., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ насрещния
иска на В.Ц.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, против Н.В.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за
заплащане на сумата от 2315.77 лева,
представляваща половината от задължението на майката на първоначалната ищцата Н.Ц., по два кредита към „Банка ДСК” ЕАД,
платена от В.Ц. и сумата от 2250 лева, представляваща половината
от продажната цена на недвижим имот, сънаследствен, в село Н., община Видин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ