№ 168
гр. гр. Добрич, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Ж.а
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Ж.а Въззивно гражданско дело №
20253200500182 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от И. В. В. от гр.Т. срещу решение №5/06.01.2025 г. по гр.д.
№230/2023 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД-
гр.София иск за присъждане на застрахователно обезщетение на основание
чл.432 ал.1 от КЗ за претърпени от въззивника имуществени вреди по лек
автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,причинени на
23.11.2022 г. при ПТП виновно от водача на застрахования при горното
дружество автомобил „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от
Н. Д. Н.,в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21 лв.Според въззивника
първоинстанционният съд неправилно приел заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза и намалил размера на обезщетението,приспадайки
сума,за която не следвало да се прилага корекционен коефициент.Съдът
следвало да определи обезщетението по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386 ал.2
от КЗ,като ползва заключение на вещо лице,без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
1
по Методиката към Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН,приложима на
основание §3 от ПЗР на Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“.Размерът на
дължимото обезщетение бил в съответствие и с лимита,предвиден в чл.499
ал.2 от КЗ.Първоинстанционният съд достигнал въз основа на експертното
заключение до извод,че е налице тотална щета,тъй като разходите за ремонта
на увредения автомобил надхвърляли 70% от действителната му стойност.Във
връзка с размера на обезщетението обаче били разгледани възражения на
ответното дружество,наведени след отговора на исковата молба,които били
преклудирани.По делото нямало данни към датата на произшествието
автомобилът да е бил бракуван.Друго възражение на ответника било свързано
с наличието на запазени части,с чиято стойност следвало да се намали
застрахователното обезщетение.Вещото лице разгледало различни хипотези
относно остатъчната стойност,но не разгледало отделни детайли от
автомобила и неговата цялостна стойност.Не посочвало каква е сумата,която
може да се реализира,ако автомобилът бъде предаден на скрап.Съдът не
следвало да кредитира заключението по САТЕ в частта относно стойността на
частите,като други доказателства за тази стойност липсвали по делото.В този
случай съдът следвало да намали обезщетението единствено със сумата,която
била дължима при предаване на автомобила за скрап.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и за
уважаване на иска.Претендира се присъждане на сторените от въззивника
разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемото
дружество „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД-гр.София изразява становище
за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в атакуваната му част.Възражението за
тотална щета не се преклудирало в срока по чл.131 от ГПК,тъй като не било
относимо към основанието на иска,а към размера му,за който съдът следял
служебно.Заключението по САТЕ не било оспорено от ищеца по делото и
следвало да бъде зачетено.Решението на ТРС било съобразено при определяне
размера на обезщетението с константната съдебна практика при констатирана
тотална щета.Въведеното с въззивната жалба възражение за намаляване на
действителната стойност с цената за скрап било преклудирано,но по същество
било и неоснователно,като се излагат съображения за неоснователността му.
2
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
13.01.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ТРС е подадена чрез куриер на
24.01.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.01.2025
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е
правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№230/2023 г. на ТРС е образувано по повод искова молба с вх.
№1350/15.08.2023 г.,с която е предявен частичен иск на основание чл.432 ал.1
от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ и чл.493 ал.1 от КЗ от И. В. В. с ЕГН
********** от гр.Т.,обл.Д.,ул.*** срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,п.к.1172,р-н „Изгрев“,жк
„Дианабад“,бул.“Г.М.Д.“ №1 за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сума в размер на 1 500 лв,част от цяло вземане в размер на 6 000
лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди по управлявания от
ищеца лек автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,причинени
на 23.11.2022 г. при пътнотранспортно произшествие виновно от водача на
застрахования при горното дружество лек автомобил марка
„Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от Н. Д. Н.,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на увреждането
23.11.2022 г.,до окончателното й изплащане.В хода на първоинстанционното
производство е допуснато по реда на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК по искане на
ищеца изменение на иска по размер,като същият е увеличен от 1 500 лв на
7 642,21 лв при преминаване от частична към пълна искова претенция относно
вземането за обезщетение /допуснато с определение на ТРС в открито съдебно
3
заседание на 19.09.2024 г. /.
Изложено е в исковата молба,че при ПТП на 23.11.2022 г. в 22,20 ч.
ищецът като участник в движението,управляващ лек автомобил марка
„Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,пътувайки от гр.Т. за с.П.С.,общ.Т.,бил
блъснат челно от навлезлия в лентата на насрещното движение лек автомобил
марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от Н. Д. Н.,движещ
се от с.П.С. по посока гр.Т..Вследствие на удара били нанесени редица
материални щети на автомобила,управляван от ищеца,констатирани при опис-
заключение,извършен от представител на ответното застрахователно
дружество.Подробно са изброени щетите,констатирани при два поредни описа
и огледа на автомобила.На местопроизшествието бил съставен и констативен
протокол за ПТП.Причината за ПТП била несъобразената скорост на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“ Н. Д. Н. със състоянието на мократа пътна
настилка и времето,при което последният навлязъл в лентата на насрещното
движение и ударил челно автомобила на ищеца.След произшествието ищецът
предприел посещение при застрахователя,за да се извърши опис и да се
изготвят заключения за степента на увреждане на автомобила
му.Претърпените вреди обусловили необходимостта от скъп ремонт,който бил
непосилен за ищеца.Последният предявил претенция към ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение №0801-007130/2022-01 на
основание отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,която покривала
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети
лица.Ответното дружество обаче отказало да изплати обезщетение,което
наложило предявяването на претенцията на ищеца по исков ред.
В отговора на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД изразява становище за
неоснователност на предявения иск.Не оспорва,че към датата на процесното
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика
на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№*** Н. Б.Н. и
застрахователното дружество по силата на застрахователна полица
№ВG/30/122003316417 със срок на действие от 11.11.2022 г. до 10.11.2023
г.Ответникът оспорва механизма на ПТП,като твърди,че поведението на
водача на застрахования автомобил е било в унисон с правилата за движение
по пътищата.В този смисъл навежда,че не са налице основанията за
4
ангажиране отговорността на дружеството,доколкото последната била
функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата.В тази
връзка е оспорена верността на протокола за ПТП в частта относно
обстоятелствата и причините за ПТП.Наведено е значително съпричиняване
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца В.,който управлявал
автомобила си с несъобразена спрямо пътния участък и метеорологичните
условия скорост,като вследствие на това и липсата на достатъчно опит и
преценка на габаритите на управлявания от него автомобил с дясна дирекция
навлязъл в лентата на насрещното движение и увредил правомерно движещия
се лек автомобил марка „Фолксваген“.Оспорен е и размерът на исковата
претенция.Към датата на инцидента автомобилът,управляван от ищеца,бил в
употреба над 12 години,с дясна дирекция на управление,не подлежал на
гаранционно обслужване и не било необходимо ремонтните дейности да бъдат
осъществени от официален сервиз за съответната марка.Отстраняването на
козметичните деформации и възстановяването на автомобила можело да се
извърши при разумни финансови условия и чрез влагане на резервни части от
алтернативни доставчици.Твърди се,че автомобилът бил вече възстановен в
сервиз в гр.Т..Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва поради
неоснователност на иска за обезщетение.Оспорва се и началният момент на
дължимост на законната лихва.Отговорността на застрахователя била
ограничена съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ до размера на
застрахователната сума и за периода от датата на уведомяване на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяването или
на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице,която от
датите е най-ранна.Изложени са доводи,че в случая лихвата била дължима от
датата 04.01.2023 г.,на която застрахователят се произнесъл с мотивиран отказ
за изплащане обезщетение на ищеца.
С първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 497 лв,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 04.01.2023 г. до окончателното й изплащане,като искът е
отхвърлен в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21 лв.Предмет на
настоящото въззивно производство е отхвърлителната част на
първоинстанционното решение по иска за присъждане на обезщетение за
причинените имуществени вреди.
5
При влязло в сила първоинстанционно решение в частта,с която
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца И. В. В.
обезщетение за причинени му имуществени вреди от процесното ПТП в
размер на 2 497 лв,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
04.01.2023 г.,до окончателното й изплащане,вече със сила на пресъдено нещо е
установено между страните,че са налице законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на застрахования лек автомобил,причинил
щетите,към ищеца В. като трето увредено лице.При тази хипотеза въззивният
съд не дължи ново разглеждане и пререшаване на въпросите относно
наличието на обвързаност между ответното дружество-застраховател и
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.
№***,управляван по време на процесното ПТП от Н. Д. Н.,по застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“;относно вината на водача на причинилото щетите МПС Н.
Д. Н. за причиняване на вредите по лек автомобил марка „Тойота“,модел
„Авенсис“,с рег.№***,управляван от ищеца И. В. В. по време на ПТП,относно
вида и обема на щетите,подлежащи на обезщетяване,и относно механизма на
настъпване на ПТП.
При частичното уважаване на иска за обезщетение следва да се приеме,че
с влязлата в сила част от първоинстанционното решение със сила на
пресъдено нещо е установено между страните,че към датата на процесното
ПТП 23.11.2022 г. е налице валидно застрахователно правоотношение между
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***
и ответното застрахователно дружество по силата на застрахователна полица
№ВG/30/122003316417 със срок на действие от 11.11.2022 г. до 10.11.2023 г.;че
на 23.11.2022 г. в 22,20 ч. ищецът като участник в движението,управляващ лек
автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,пътувайки от гр.Т. за
с.П.С.,общ.Т.,бил блъснат челно от навлезлия в лентата на насрещното
движение лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.
№***,управляван от Н. Д. Н.,движещ се от с.П.С. по посока гр.Т.,и че
вследствие на удара били нанесени редица материални щети на
автомобила,управляван от ищеца,описани в диспозитива на
първоинстанционното решение,за които вече е присъдено обезщетение,а
6
именно:преден ляв носач,кормилен накрайник,шенкел,амортисьор,рог
МВ,преден мост,основа на калник,държач на преден ляв калник,преден десен
фар на предна броня PVC,обшивка на предна броня,преден ляв калник,предна
лява врата,огледало комплект,преден ляв фар,преден капак,метална
джанта,подкалник PVC,PVC лайсна в калник,полувил ляв,праг PVC,лайсна
никел водобранна,предна лява врата и гума предна лява „Йокохама“,при
посочен механизъм на пътнотранспортно произшествие,настъпило на
23.11.2022 г. по установена и визирана в диспозитива на първоинстанционното
решение вина на водача на застрахования автомобил.
Като спорен е въведен с въззивната жалба единствено въпросът за
размера на дължимото от застрахователя обезщетение за причинените
имуществени вреди,описани по-горе,като по правилото на чл.269 ал.1 изр.2
от ГПК въззивният съд е ограничен в произнасянето си от посоченото в
жалбата,т.е. предмет на изследване е единствено въпросът за размера на
дължимото обезщетение.
Горният въпрос е бил предмет на допусната от първоинстанционния съд
съдебно-автотехническа експертиза,заключението по която не е било
оспорено от страните.В публичното заседание на 19.09.2024 г. пред
Тервелския районен съд никоя от страните не е изложила доводи за непълнота
или неточност на заключението,не е оспорила изводите на експерта А. М. В. и
не е поискала допускане на допълнителна или повторна експертиза.С оглед
изложеното заключението на експерта следва да бъде възприето като
обосновано и компетентно изготвено и да послужи като база за изводи по
спора относно размера на дължимото обезщетение.
Според вещото лице по САТЕ стойността на необходимите резервни
части и на труда и материалите за ремонт на процесния увреден автомобил
марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№*** по средни пазарни цени е в
размер на 9 795,96 лв,от които 8 254,24 лв-стойност на нови части;1 132,12 лв-
стойност на автомонтьорски и бояджийски услуги и 409,60 лв-стойност на боя
и консумативи.Стойността на необходимите резервни части за ремонт на
автомобила към месец ноември 2022 г. /към датата на увреждането/ е
получена чрез корекция с процента на инфлация за периода ноември 2022 г.-
юни 2024 г.Тази корекция е резонна,доколкото при проучването експертът е
установил актуалните цени на частите към юли 2024 г.,като,за да даде
7
стойността им към минал момент /към датата на увреждането/,следва да
намали цената от 2024 г. с коефициента на инфлация /5,9%/ предвид
отчетеното през периода 2022-2024 г. нарастване на цените,което е и сторил.
Вещото лице е изчислило и ремонта на процесния автомобил съгласно
нормативите по Методиката към Наредба №24/08.02.2006 г. /всъщност има
предвид НАРЕДБА №24/08.03.2006 г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ
ПО ЧЛ. 249, Т. 1 И 2 ОТ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ЗА МЕТОДИКАТА ЗА
УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ,ПРИЧИНЕНИ НА
МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА,издадена от Комисията за финансов
надзор,отменена с § 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени
на моторни превозни средства,с изключение на чл.15 ал.4 и приложения №1-
6,ДВ,бр.90 от 31 октомври 2014 г./.Определена е стойност на ремонта от
7 641,21 лв /6 878,53 лв стойност на нови части,411,68 лв стойност на
автомонтьорски и бояджийски услуги и 351 лв стойност на боя и
консумативи/.След оглед на процесния автомобил,който не е отремонтиран
към датата на огледа и се намира на съхранение в гараж в с.Мали
извор,вещото лице е определило пазарна стойност на автомобила към датата
на ПТП 23.11.2022 г. от 4 871 лв.Изчислените и в двата варианта по-горе
стойности на ремонта от 9 795,96 лв и 7 641,21 лв надвишават пазарната
стойност на процесния автомобил от 4 871 лв.Според разпоредбата на чл.390
ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.Очевидно в случая стойността на ремонта и в
двата посочени варианта надвишава над 100% действителната стойност на
МПС и е налице тотална щета.Неоснователен е доводът на въззивника,че
ответното дружество не било навело своевременно възражение за настъпила
тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ с отговора на исковата
молба,поради което такова възражение не подлежало на изследване и
съобразяване.Дори и да не е налице такъв довод изобщо по делото,съдът е
длъжен да приложи и съобрази императивната материалноправна норма на
чл.390 ал.2 от КЗ при определяне размера на дължимото обезщетение.Касае се
за приложение на материалния закон,което съдът следва да обезпечи
служебно.
8
Според разпоредбата на чл.386 ал.2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение,което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.Симетрично на принципа за стойностна
еквивалентност на застрахователното обезщетение,установен в чл.386 ал.2 от
КЗ,следва да се определи и стойността на ползите,които увреденият ищец би
могъл да реализира от остатъчните,запазени и годни за повторна употреба
елементи от тотално увредения автомобил в зависимост от тяхното
действително наличие и с оглед тяхната вторична експлоатационна
стойност.Спадането на стойността на запазените части при определяне на
застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване,за чието спазване съдът следи
/определение №69/10.01.2025 г. по т.д.№1786/2024 г. на І т.о.,ТК на
ВКС,определение №92/20.02.2014 г. по т.д.№2662/2013 г. на II т.о.,ТК на
ВКС/.При тотална щета,каквато е констатирана и в настоящата хипотеза,от
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към датата на
увреждането следва да се приспадне стойността на запазените части /така е
процедирано и при казуса,разрешен с решение №165/24.10.2013 г. по т.д.
№469/2012 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/,което е утвърдена константа съдебна
практика.При констатация на вещото лице по допуснатата САТЕ,че при
процесния автомобил всички увреждания са по предната челна и предната
странична част на автомобила,е обоснован размер на запазените части от
около 75%,които са реализуеми на вторичния пазар.Вещото лице не е
изброило изрично в заключението си кои са запазените части и елементи от
автомобила,но наличието на запазени части е безспорно установено по делото
и последните са определяеми.При определяне кои части са запазени се
изхожда от депозираните по делото описи на щети,извършени от
застрахователя.В последните са описани увредените части и детайли,което по
аргумент на изключването дава ясна представа,че всички останали части и
детайли извън описите са запазени.На тази база вещото лице е обосновало
размер на запазените части от около 75% от стойността на автомобила и е
изчислило,че стойността на запазените части възлиза на 3 653 лв,като същата
подлежи на редуциране с коефициент за демонтаж,съхранение и за слаба
реализуемост на някои от частите от 35 %.След прилагане на горния
корекционен коефициент се получава нетна стойност на запазените части от
9
2 374 лв.От средната пазарна стойност на автомобила от 4 871 лв при
приспадане на нетната стойност на запазените части се получава крайна
стойност на процесната щета,подлежаща на обезвреда от застрахователя,в
размер на 2 497 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените във въззивната жалба
аргументи,че при определяне на размера на обезщетението от действителната
стойност на автомобила следва да бъде приспадната сумата,която увреденото
лице би получило при предаване на автомобила за скрап.Тази сума е
неотносима към стойността на запазените части,доколкото при определяне на
същата не се взема предвид стойностното изражение,т.е. паричната оценка на
реално запазените от автомобила части.Не се твърди от въззивника
процесното МПС да е дерегистрирано и излязло от употреба.По данни на
вещото лице в заключението по САТЕ автомобилът се съхранява от ищеца
В.,не е продаден и не е предаден за скрап.Дали автомобилът ще се
продаде,предаде за скрап или ще се ползват останалите запазени части,е
конкретен избор на увредения.В противоречие с правилата на логиката е
същият да предаде за скрап неувреденото имущество,след като може да
извлече по-голяма парична полза от него.При всички случаи последният
черпи изгода от наличието на неувредени детайли по автомобила и в този
смисъл от действителната стойност следва да бъде приспадната пазарната
стойност,която същият би могъл да получи при отчуждаването на запазените
части,а не да се приспада цената за предаване на скрап /така решение
№3550/03.07.2023 г. по в.гр.д.№1716/2022 г. на СГС/.
Изложеното обосновава правилност на първоинстанционното решение в
частта,с която искът е отхвърлен в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21
лв,респ. в частта,с която ищецът по делото И. В. е осъден да заплати на
ответното дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото в
размер на 371,70 лв съразмерно на отхвърлената част от иска.В обжалваната
част решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Двете страни са претендирали присъждане на сторените разноски.При
този изход от спора ищецът по делото И. В. В. няма право на допълнителни
разноски за първата инстанция и на разноските за въззивната
инстанция.Право на такива има въззиваемото дружество-ответник по делото
за въззивното производство /сторените съразмерно на отхвърлената част от
10
иска в първата инстанция вече са му присъдени от първоинстанционния
съд/.Дружеството обаче не е представило годни доказателства претендираното
от него адвокатско възнаграждение от 350 лв да е реално сторен
разход.Депозиран е договор за правна защита и съдействие №12857 /на лист
40 от делото на ДОС/,в който е посочено уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв,като е отразено,че същото е „внесено“,без
да е уточнено дали се касае за плащане в брой или по банков път.Принципно
по смисъла на т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС ако плащането е в брой и е отразено в договора за правна
помощ,последното вписване е достатъчно и има характера на разписка за
плащането.В случая договорът не може да се третира като разписка за
извършено реално плащане,защото не е отразено последното да е извършено в
брой.Липсват и доказателства за извършено плащане по банков път.Освен
това договорът за правна защита не е и подписан от законен представител на
клиента ЗАД,т.е. не удостоверява надлежно постигнато съгласие между
адвокат и клиент относно размера на възнаграждението и относно реалното
му изплащане към датата на договора.При тези обстоятелства и в полза на
въззиваемото дружество разноски за настоящата инстанция не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5/06.01.2025 г. по гр.д.№230/2023 г. на
Тервелския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от И. В. В.
с ЕГН ********** от гр.Т.,обл.Д.,ул.*** срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,п.к.1172,р-н „Изгрев“,жк
„Дианабад“,бул.“Г.М.Д.“ №1 иск на основание чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сума,представляваща
обезщетение за имуществени вреди по управлявания от ищеца лек автомобил
марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,причинени на 23.11.2022 г. при
пътнотранспортно произшествие виновно от водача на застрахования при
горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.
11
№***,управляван от Н. Д. Н.,в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21
лв,респ. в частта,с която И. В. В. е осъден да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД на основание чл.78 ал.3
от ГПК сторените по делото разноски пред първата инстанция в размер на
сумата от 371,70 лв съразмерно на отхвърлената част от иска.
В останалата част решението на Тервелския районен съд не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12