Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
04.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 7987 по описа за 2016г. и за да
се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 94, ал. 1
от ЗАПСП.
Ищецът Н.Т., гражданин на Федерална република
Германия, твърди, че е професионален фотограф от Берлин.
През есента на 2011г. е създал фотографията „Колоната
с лъва на св. М.“, снимана във Верона, което произведение е било разгласено на
блога му „Daily -HDR“ на 16.10.2012г., както и снимката „Верона от замъка
Сан Пиетро“, снимана във Верона, като фотографията е била разгласена на
06.02.2014г. на сайта „Sumfinity“, с
автор също ищецът, в албума „Italy“.
Ответникът „С.Т.П.“ ЕООД е туроператор, регистриран с
Удостоверение за регистрация № ******, който
заедно със „Сън Т.“ ЕООД използват сайта www.******* във връзка със
своята търговска дейност.
Като реклама и за да онагледи обекти от маршрути за
пътувания при организирани екскурзии, без лиценз или разрешение, ответникът е
използвал фотографията „Колоната с лъва на св. М.“ с дата на публикацията
най-късно 11.02.2015г., както и
снимката „Верона от замъка Сан Пиетро“,
публикувана най-късно на 20.11.2014г. При използване на публикациите не
е отбелязвано кой е авторът на използваните фотографии и какъв е източникът, от
където са придобити. Към 17.10.2016г. ответникът все още е използвал
фотографиите без оторизация от техния автор, въпреки, че е предупреден от ищеца
и помолен да преустанови нарушението си.
С действията си ответникът е нарушил правата на ищеца
по чл. 18, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му
да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението – чл.
15, ал. 1, т. 4 от ЗАВСП, при което ищецът претендира сумата от общо 5 774 лева обезщетение поради това, че е
пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне
право на ползване на процесните снимки по цени, по които немските фотографи
предоставят ползването на своите произведения обобщени и систематизирани в
ежегоден сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии, Фотографни
хонорари, таблица „Осреднени цени за продажба на фотографии“, съответно 2 591
лева за фотографията „Колоната с лъва на
св. М.“ и 3 183 лева за снимката
„Верона от замъка Сан Пиетро“.
Ищецът претендира и суми от по 1 лев обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие правонарушението на ответника -
ищецът е бил шокиран да види свои снимки на чужд сайт, а това, че трудът му е ползван без възнаграждение и без признание го е
демотивирало и депресирало.
По реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК, в последното по
делото съдебно заседание преди устните състезания, е поискано присъждането
на законни лихви върху претендираните
суми от датата на исковата молба (03.11.2016г.)
до окончателното плащане.
Ищецът иска да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски по списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „С.Т.П.“ ЕООД възразява, че ищецът не е
автор на двете фотографии, че не е професионален фотограф и че фотографиите не
са обект на авторско право – нямат художествен характер, а са обикновени
пейзажни снимки. Не се установява умисъл при ответника при ползване на снимките
и че благодарение на точно тези две фотографии потребителите на туристически
услуги са започнали повишено да ползват продукта на ответника. Исковете за имуществени вреди се оспорват и
по размер – критериите на формиране на възнаграждения в Германия не могат да
бъдат автоматично траспонирани на българска територия, тъй като международното
частно право не познава подобен институт. Бланкетни са мотивите в исковата
молба, обосноваващи претендираните
неимуществени вреди.
Ответникът също претендира направените разноски по представен списък.
По
предявените главни искове
Съдът като съобрази фактите и
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от
фактическа страна по делото следното:
Ищецът е немски гражданин, който упражнява дейност
като фотограф. В резултат на тази дейност на 25.09.2011г. от него са били
създадени, освен другото, фотографиите
„Колоната с лъва на св. М.“ и „Верона от замъка Сан Пиетро“, отразяващи пейзажи
от град Верона, Италия.
Авторството на ищеца върху фотографиите се установява
от обстоятелството, че той разполага с роул файловете (сурови файлове) на двете
снимки с конкретни спецификации на данните и имената на ползвания фотоапарат (представени за работа на вещите лица по
делото) и от това, че фотографиите, допълнително
обработени, са били разгласени от ищеца в интернет пространството (били са представени
на блога му „Daily -HDR“
на 16.10.2012г., съответно на 06.02.2014г. на сайта „Sumfinity“, с автор ищеца, в албума „Italy“), с
упоменаване в меню и за начина на закупуване
(безплатно ползване е можело да бъде само за некомерсиални цели). Тези обстоятелства са достатъчни за
установяване на авторството и това е заключението на вещите лица фотографи от първоначалната и
тройната експертизи по делото. Съдът приема заключенията като компетентни и
съответни на правилата на опита и житейската логика, допълнително, че делото няма доказателства, нито твърдения,
конкретно друго лице да е създало фотографиите.
Също съгласно заключенията на тези вещи лица, уточнени
и в съдебно заседание при приемането им, фотографиите
имат характер на произведение на изкуството и са резултат на творческата
дейност на ищеца.
Това е заради тяхната композиция, перспектива,
изобразителен ъгъл, кадрирането с контрапункт и целенасоченото търсене на
изображение с висок динамичен диапазон,
които дават въздействие на изображението. Потвърдено е и че при градски пейзаж би могло да има творческо мислене и майсторство на фотографа в зависимост от
режима на снимане, като при процесните фотографии не се касае в никакъв случай
за механично копиране на градски пейзаж.
Квалификацията на вещите лица по поставената задача в тази част е
несъмнена, те са освен професионални фотографи и съответно член на Националното сдружение Фотографска
академия, гр. София (вещото лице по първоначалната експертиза) и преподаватели
в Нов български университет, съответно Национална професионална гимназия по
полиграфия и фотография, гр. София (вещите лица по тройната експертиза).
Ответникът е еднолично търговско дружество, с предмет на дейност, съгласно вписванията с
търговския регистър при Агенция по вписванията, туристическа дейност и услуги,
свързани с вътрешния и международен туризъм. То е лицензиран туроператор с рег.
№ РКК-01-6234. Обстоятелствата не се оспорват от ответника.
Ответникът представя организираните от него екскурзии на
сайта www******bg, домейн регистриран от „Регистър.БГ“ ООД, в
качеството му на Регистър на имена в интернет областта .bg, за нуждите на „Сън Т.“ ЕООД. Обстоятелствата не са
спорни между страните, както и в исковата си молба ищецът не е твърдял
регистрация на домейна от ответника.
За да онагледи обекти от организираните екскурзии в
Италия, Верона, ответникът е публикувал фотографията на ответника „Колоната с лъва на св. М.“, с дата на публикацията най-късно 11.02.2015г., както и фотографията „Верона от замъка Сан Пиетро“, с дата на публикацията най-късно на
20.11.2014г. Фотографиите са били ползвани поне към 17.10.2016г. и това
обстоятелство изложено в исковата молба се установява от заключението на
първоначалната комбинирана експертиза (в частта на дадените отговори от IT специалист), както и от представените електронни
документи с нотариални удостоверявания за съдържанието на сайта www******.bg.
При използване
на фотографиите не е било отбелязвано авторството на ищеца, от къде те са били
взети, както и не е било искано съгласието на ищеца. Ползването не е било
преустановено и след предупреждение от страна на ищеца нарушението на неговите права да се
преустанови. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника.
По делото ответникът е отказал да изпълни задължението
си по чл. 95г, ал. 1 от ЗАПСП да даде
информация за организираните екскурзии до Верона в периода 11.02.2015г. –
17.10.2016г. и 20.11.2014г. – 17.10.2016г., техния брой, общия брой туристи и
общия размер на приходите от записалите се туристи, при което съдът приема, че
търговската дейност на ответника при организирането на тези екскурзии, при
което са били ползвани фотографиите на ищеца, е била успешна.
Като фотограф ищецът предоставя ползването на своите
произведения срещу заплащане. Такава практика се потвърждава от заключението на
тройната експертиза като наложена, без значение дали фотографиите се продават в Германия или друга
държава. Потвърдена е и практиката да се заплаща възнаграждение за ползването. Съгласно
заключението на вещите лица от тройната експертиза, е без значение в коя
държава ще се ползват фотографиите, те са публикувани на сайт, който ги
предлага на определени цени и те се заплащат по тях, като също е без значение
дали фотографът е българин или чужденец.
Предлагането от ищеца, който е немски фотограф, е поне
на цени, систематизирани в ежегоден сборник на Съюза на професионалните
търговци на фотографии, Фотографни хонорари, таблица „Осреднени цени за
продажба на фотографии“.
С оглед периода,
начина на ползване на фотографиите на ищеца от ответника (онлайн
употреба, онлайн магазин, без посочване на източника) и характера на фотографиите, цената на
ползването за фотографията „Колоната с лъва на св. М.“ по сборника на Съюза на професионалните
търговци на фотографии е била 1 395 евро, а за фотографията „Верона от замъка Сан Пиетро“ – 1 627. 50 евро.
В този смисъл е заключението на вещото лице – икономист от първоначалната
комбинирана експертиза, както и заключението на вещите лица – фотографи от
тройната експертиза.
Вещото лице фотограф от първоначалната експертиза Велича
Т. също е пояснила в открито съдебно заседание, че това което ищецът иска като
цена за фотографиите е напълно реално и
нормално, тъй като фотографиите се ползват за дълъг период от време и то за
комерсиална цел. Вещото лице Е.Н., както и вещото лице Г.Ш. от тройната
експертиза конкретно са посочили примери
за плащани в практиката фотографии, с потвърждаване на сочената от ищцовата
страна цена на фотографиите като реална.
Публикуването
на фотографиите на ищеца от ответното дружество без разрешение, без упоменаване
на авторството му и без възнаграждение
естествено са породили у него неприятни чувства и негативни преживявания,
включително чувство на възмущение и демотивация.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Фотографиите на ищеца „Колоната с лъва на св. М.“ и
„Верона от замъка Сан Пиетро“ са произведения на изкуството, резултат на негова
творческа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП и със създаването им за
ищеца е възникнало авторско право върху произведенията (чл. 2 от ЗАПСП). Ищецът
е автор по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП. Фотографиите са художествено образно
възпроизвеждане на действителността, при проявено от ищеца майсторство и
творчество. Те отразяват личността на автора, както и имат достатъчна стойност
и значимост.
Фотографиите, създадени от ищеца, са били ползвани от
ответника при търговската му дейност като туроператор, но без съгласие на
ищеца, без да бъде упоменато авторството му и без възнаграждение, при което са
били нарушени правата му по чл. 18, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 и т. 6 и чл. 19, вр. чл. 35 и чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, на автор.
При нарушеното право на ищеца да получи възнаграждение
за ползването на произведенията си, на ищеца се дължи обезщетение в размер поне
на сумата, за която той предлага произведенията си и при цена, на която в
практиката си на фотограф би продал
фотографиите си. При възприетото от фактическа страна това са поне 1395 евро и 1627. 50 евро, или съответно на равностойността
на сумите в лева (чл. 24 от ЗБНБ) и
претендираното от ищеца – 2591 лева и 3183 лева. Сумите са дължими на ищеца на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП, като обезщетение за ползването. Вредата за
ищеца е пряка и непосредствена последица от нарушението на ответника,
допълнително, че, съгласно възприетото от фактическа страна, при ползване на
фотографиите ответникът е осъществявал търговската си дейност успешно за
некратък период от време при предлагани множество екскурзии.
Нарушените права на ищеца са довели и до претърпени от
него неимуществени вреди – изпитани неприятни чувства и негативни преживявания.
Искането на ищеца за присъждане на
обезщетение на това основание в минималния и символичен размер от по 1 лева за
всяка от фотографиите също е основателно.
Или на ищеца се дължи обезщетение в размер на претендираните
5776 лева, което съответства като цяло на изискванията на чл. 94, ал. 3 и 4 от ЗАПСП,
съдът в случаите на нарушено авторско право да определя справедливо
обезщетение, което да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото, като вземе предвид всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществени вреди, както и
приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Допустимо е
присъждане на обезщетението и като глобална сума (така Решение от 11.07.2012г.
по т.д. № 796/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). За размера на обезщетението, което е
в минимално претендиран размер, е без
значение дали при ползването на фотографиите на ищеца ответникът е проявил
умисъл и това възражение на ответника също е неоснователно.
В
случая е приложим българският ЗАПСП. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗАПСП,
възнаграждението, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското
право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от държавата, в която се
търси тяхната закрила, а съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗПСП, законът се прилага и
за произведения, чиито автори са граждани на държавите-членки на Европейския
съюзи или лица, които имат постоянен адрес в такава държана, независимо от това
къде произведенията са били публикувани за първи път. Разпоредбите са съответни
на чл. 2, ал. 1 от КМЧП.
Безспорна е и компетентността на българския съд да
разгледа и разреши делото. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от КМЧП,
българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и права, сродни
на авторското, когато закрилата се търси на територията на Република България.
Съдът разглежда делото по българското право (чл. 29 от КМЧП), т.е. по реда на
българския процесуален закон – ГПК.
Международната компетентност на българския съд по
делото следва и от общата разпоредба на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела – искове срещу лица, които имат местожителство в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази
държава членка.
Не се касае за хипотеза по чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, при което да не е било необходимо съгласие на ищеца за ползването и без
заплащане на възнаграждение. Това е при използването на произведения, постоянно
изложени на улици, площади и други обществени места, без тяхното контактно
копиране.
Без значение е и че процесните фотографии имат за
предмет градски пейзаж. Това не изключва характера им на произведение на
изкуството, както и проявено от ищеца творчество при създаването им. В този
смисъл е заключението на изслушаната по делото тройна съдебна експертиза,
посочено по-горе. Поради тези качества
на фотографиите те са и обект на авторското право. Снимка може да бъде
закриляна от авторското право при условие, че е авторско интелектуално
творение, което отразява личността на автора
и е проява на неговия свободен творчески избор при реализиране на
фотографията. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС (дело С-145/10 на Съда
на ЕС по приложението на Директива 93/98 и др.).
Възражението на ответника за относимост на
регистрацията на домейна www.*****l.bg от друго търговско дружество е неоснователно. Регистрацията на домейн
дава право на притежание на определено име за определено време. Домейн името
отговаря на определен ІР адрес на точно определен компютър в интернет и чрез
домейн името сайтът и имейл адресите към него стават достъпни и видими за всеки
друг компютър в интернет. В случая е без значение, че домейнът www******.bg е регистриран от друго търговско дружество, както и
какви са отношенията на ответника с това търговско дружество при ползването на
регистрирания домейн. Относимо е, че
домейнът се ползва фактически от ответника при осъществяване на търговската му
дейност, което по делото е безспорно установено.
По претенциите
за лихви
Като акцесорна
е основателна и претенцията на ищеца за лихви за забава от датата на исковата
молба, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията е допустимо предявена по реда на чл. 214,
ал. 2 от ГПК в хода на делото преди устните състезания, не съставлява изменение
на иска, както и е не е било необходимо посочването на размер на лихвата. В
този смисъл са Решение № 474 от 14.01.2013г. по гр.д. № 1499/2011г. на ВКС, ГК,
ІV г.о., Решение № 67 от 15.04.2013г.
по гр.д. № 933/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Решение № 32 от 15.05.2014г. по
т.д. № 1897/2013г. на ВКС, ГК, І т.о., Определение № 76 от 16.03.2017г. по
гр.д. № 680/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др. Посочените актове не противоречат
на Определение № 117 от 20.05.2015г. по г.д. № 997/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.,
на което се позовава ответникът, тъй като определението касае иск за лихви
преди датата на исковата молба.
По
разноските
При пълното уважаване на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат претендираните по делото
разноски – 330. 96 лева дължима и платена държавна такса, 900 лева разноски за
вещи лица, поне 1154 лева от претендираните разноски за адвокат и 172 лева за
заверка на подпис, общо 2 556. 96 лева. Разноските не са били оспорени от
ответника като направени.
Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са
дължими.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Т.П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.Т., роден на ***г., гражданин на Федерална република Германия, с
адрес Германия, гр. Б. 13507, ул.“*******, с посочен адрес по делото гр. София,
ул.“*******, ап.11 – адв. Д.Г., на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП, сумата
от 5 776 лева (пет хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева) обезщетение за причинени вреди поради нарушаване на авторското право на
Н.Т. върху фотографията „Колоната с лъва на св. М.“ и фотографията „Верона от
замъка Сан Пиетро“, съответно 5774 лева имуществени вреди и 2 лева неимуществени
вреди, със законната лихва за забава от
03.11.2016г. до окончателното плащане на сумата от 5776 лева, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2 556. 96 лева (две хиляди петстотин петдесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
.
Съдия: