№ 206
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Андрей Ангелов
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600562 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по молба от И. Ф. до Софийски апелативен съд,
подадена по пощата на 01.04.2024 год., да се преразгледа исканото му, която
по същността си е жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 306,
ал.1, ал.3 от НПК в открито с.з. на 19.03.2025 г., по н.ч.д. № 1598/2025 г. по
описа на СГС, НО, с което е оставено без уважение искането на Ф. за
групиране на наказанията по н.о.х.д. № 1480/2023 г. на РС-Пазарджик и
н.о.х.д. № 5052/2023 г. на РС-Бургас, с наказанието, прието за изпълнение с
решение по н.ч.д. № 526/2024 г. на СГС, НО, наложено с присъда на Областен
съд Харю, Република Естония, влязло в сила на 20.02.2023 г.
С въззивната жалба се сочи, че чуждата присъда не е влязла в
сила на 20.02.2023 г., както е прието, а на 14.12.2023 год.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът
поддържа жалбата, без да сочи допълнителни аргументи. Такава е и
позицията на осъдения.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява
становище за правилност на обжалваното определение като счита, че не са
налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 25 от НК.
Настоящият съдебен състав, за да прецени основателността на
защитния довод, но и при проверка на обжалваното определение в пределите
на компетентността си по чл. 341, ал. 1 вр. чл. 314 НПК, прие следните факти:
1
Последното осъждане на И. Ф. от български съд е по н.о.х.д. №
5052/2023 год. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като съдебният, който го
постановява е влязъл в сила на 14.12.2023 год. Същият съд с определение №
419 /12.02.2024 год., влязло в сила на 28.02.2024 год. е определил за
съвкупността от престъпленията по н.о.х.д. № 5052/2023 год. по описа на
Районен съд – Бургас и н.о.х.д. № 1480/2023 год. по описа на Районен съд –
Пазарджик общо наказание лишаване от свобода.
След това поразнасяне е влязло в сила решение по н.ч.д №
526/2024 г. на СГС от 18.06.2024 год. , с което в производство по чл.13 от
ЗПИЛишСв е признато и прието за изпълнение в България решение № 1-23-
697 /212316023416/ от 20.02.2023 г. на Областен съд Харю /Harju/, Република
Естония, с което на И. С. Ф. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца за извършени престъпления,
съответстващи на чл.343б, ал.3 и чл.343в, ал.2 от НК на Република България,
като е приспаднато при изпълнение на това наказание, срока на
предварителното задържане, както и на положения обществено полезен труд в
размер 32 часа в Република Естония. Определен е първоначален общ режим за
изтърпяване остатъка от наказанието, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 1 /една/ година 5 /пет/месеца и 24 /двадесет и четири/ дни, съгласно
Съдебна заповед № 1-13-697, издадена задочно от Окръжен съд Харю на
28.11.2023, влязла в сила на 14.12.2023 г.
Основано на писмен отговор на Окръжния съд на Харю,
Република Естония от 04.06.2024 год. на изричното запитване на българския
съд в производството по признаване / с превод но стр.289 от н.ч.д № 526/2024
г. на СГС/, се приема, че съдебното решение № 1-23-697 от 20.02.23 год.
относно И. Ф. е влязло в сила на 21.02.2023 год. Писменият отговор дава
обяснение, че на сочената от осъдения дата - 14.12.2023 год. е влязла в сила
съдебната заповед, издадена в отсъствие, от Окръжния съд на Харю, с която е
определен остатък от 534 часа обществено полезен труд, заменящи остатъка
от 1 година, шест месеца и 26 дни затвор.
Поради това фактически и правно, правилно е прието от
първоинстанционния съд, че присъдата на чуждата държава – членка на ЕС
трябва да бъде зачетена от българския съд като факт с процесуално и
материално правно значение към момента на нейното влизане в сила – в
случая на 21.02.2023 год., тъй като решенето на СГС по чл. 13, ал. 1
ЗПИЛишСв от 18.06.2024 год. не замества присъдата на чуждата държава, а
има само значение за нейното признаване и приемане за изпълнение. В този
смисъл меродавна е датата на влизане на присъдата в сила, според правилата и
условията на постановилата я държава – членка на ЕС. Основанието за това
произтича от чл.8, ал.2 от НК, с който се транспонира РР 2008/675/ПВР на
Съвета на ЕС от 24.07.2008 г. Съгласно чл.8, ал.2 от НК влязлата в сила
присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което
представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко
наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България. Освен това, според решение от 21.09.2017 год.на СЕС по дело № С-
171/16 год. е недопустимо вземането предвид на присъдата на чуждата
2
държава – членка да бъде обусловено от предварително провеждане на
национална процедура по признаване на тази присъда.
И тъй като чуждата присъда е влязла в сила преди да бъдат
извършени престъпленията по двата отделни акта за осъждането на Ф. от
българския съд, то правилно е приетото, че не са налице основаната на чл. 23
от НК за определянето на общо наказание за трите осъждания, постановени в
отделни три наказателни производства, а само за двата български съдебни
акта, но което вече е изпълнено от РС-Бургас.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.03.2025 г., по
н.ч.д. № 1598/2025 г. по описа на СГС, НО, с което е оставено без уважение
искането на И. С. Ф. за групиране на наказанията по н.о.х.д. № 1480/2023 г. на
РС-Пазарджик и н.о.х.д. № 5052/2023 г. на РС-Бургас, с наказанието, прието за
изпълнение с Решение по н.ч.д. № 526/2024 г. на СГС, НО, наложено с
присъда на Областен съд Харю, Република Естония, влязло в сила на
20.02.2023 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3