Р Е Ш Е Н И Е №…...
гр. С., 02.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Д. Влайкова
При
секретаря Д.К., като разгледа докладваното гр. д. № 4455/2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на 258 и сл. на ГПК.
С решение от 08.01.2014 г. на СРС, 77 с - в,
по гр. д. № 27220/2012 г. е постановено възстановяване, на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН на запазената част К.Г.С. и на М.Г.К.
от наследството на Р.С.Г., починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320, 70 лв. дарение, извършено от наследодателката Р.С.Г., починала
на 22.04.2012 г., в полза на сина й Г.Д.Г., ЕГН: **********, обективирано в
нотариален акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. В.,
ул.П. № 4, ет. 2 (1 - ви надпартерен), състоящ се от кухня - дневна, спалня,
антре, коридор и балкон и с идентификатор № 10135.1507.744.1. С решението е постановено
още, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия дарен недвижим имот, като последният е осъден да заплати на К.Г.С. и на М.Г.К., на основание чл.
36, ал. 1 и 2 от ЗН, сумата от по 6 574,
50 лв., парична равностойност на превишението на запазените им части от
наследството на Р.С.Г. към момента на намаляване на дарението, както и разноски
по делото.
Решението е обжалвано от ищците К.Г.С. и М.Г.К., чрез представителят им, с
твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно СРС е включил в
масата идеална част от имота в гр. С. на бул. „*****.“ № **, за която част е
приел погрешно, че след дарението от 1973 г. е останала в собственост на
наследодателката Р.Г. и тя я е притежавала към момента на смъртта си. Такова твърдение
няма нито от ищците, нито от ответника. През 1973 г. Р.Г. и съпруга й Д.К.
даряват на дъщеря си С.К. (майката на ищците)1/3 ид. част от имота в гр. С., на
бул. „*****.“. Веднага следа това е проведена съдебна делба, приключила със
спогодба, по силата на която С.К. и съпруга й Г. са придобили целия имот, като
са изплатили дела на съделителите Р.Г. и
Д.К. и са поели и заема към ДСК, с който е закупен имота. Следователно,
наследодателката Р.Г. не притежава никакви идеални части от този имот към
момента на смъртта си. В рамките на производството ответникът не е твърдял, че
вайка му е притежавала части от този имот или че той следва да се включи в
наследственото маса по чл. 31 ЗН. Поддържат, че в наследствената маса следва да
се включат и двете дарения на имота в гр. В. от 1980 г. на целия имот и от 1990
г. на 1/2 ид. част от него в полза на ответника. Дори ако надареното лице се е
разпоредило с имота, това не е пречка стойността му да се включи в
наследствената маса. Институтът не запазената част съществува, за да се
възстанови баланса на прекомерно облагодетелстване на един наследник за сметка
на друг. По тези съображения моли да се преизчисли мислената наследствена маса,
както и запазената част на ищците от наследството на баба им Р.Г., като в
наследствената маса се включи стойността на двете дарения в полза на ответника
на имота в гр. В.. Поддържа, че в масата следва да се включат имотът в с.
Брустник, автомобилът и паричните спестявания на наследодателката, като от тях и
от дарената 1/3 и. част от имота в С. бъде формирано приспадането от размера на
запазената част на ищците. Ако се приеме, че не могат да получат запазената си
част в имот, молят да им се присъди съответната парична равностойност.
Претендират разноски по делото.
Ответникът Г.Д.Г., чрез представителя си, е оспорил в
писмен отговор въззивната жалба на ищците. Поддържа, че в тежест на ищците е
било да установят, при определяне размера на наследстваната маса, че имотът в
гр. С. е излязъл изцяло от патримониума на общата наследодателка.
Установяването на точната стойност на имотите и вещите в наследствената маса е
в тежест и на двете страни. Относно имотът в гр. В. се излага, че последният е
дарен изцяло на ответника пред 1980 г. от майка му Р.Г.. Тъй като ответникът е
прехвърлил обратно имота на Р.Г. през 1989 г. с договор за издръжка и гледане,
той е станал СИО със съпруга й Д.К. и по време на дарението на 16.11.1990 г.
отново в полза на ответника е придобит от него, като прехвърлен от двата му
родители при условията на СИО. Противоречи на правната и житейска логика имотът
да се включва в наследствената маса два пъти - един път изцяло и един път за
1/2 част от него. Съгласно чл. 33 ЗН даренията се намаляват последователно –
като се започне от последните и се върви към предходните, но в случая не са
налице дарения на няколко имота, какъвто е смисъла на нормата, а на един и същ
имот и не е възможно да се намали дарението на 1/2 част от имота, а
впоследствие – дарението на целия имот. Към 1990 г. 1/2 ид. част от имота е
била на Д.К. и дарението на тази част е породило правно действие. Поддържа, че
в наследствената маса следва да се включи само 1/2 ид. част от имота в гр. В..
Ако се прибави стойността на целия имот, както искат ищците, към наследствената
маса, би се стигнало до нарушение на принципите на чл. 31 ЗН. По тези и
допълнителни съображения моли да се остави без уважение жалбата на ищците.
От своя страна ответникът Г.Д.Г., чрез представителя
си, също е подал въззивна жалба срещу посоченото по - горе решение на СРС. В
жалбата се поддържа, че неоснователно и в нарешение на чл. 31 ЗН, при
определяне на стойността на наследствената маса, СРС е приел, че в нея следва
да влезе като стойност целият имот в гр. В., а не само 1/2 ид. част от него,
тъй като, независимо че били извършено две дарения с един и същ предмет,
имуществото на наследодателката не е намалено с стойността на целия имот. След
прехвърлянето на имота от ответника Г.Г. обратно в патримониума на Р.Г. с
договора за издръжка и гледане през 1989 г., имотът е станал СИО между Р.Г. и
съпруга й Д.К.. При повторното дарение от 1990 г., наследодателката е дарила
имота на ответника заедно с нейния съпруг при режим на СИО – следователно се е
разпоредила само с 1/2 ид. част от него, която следва да се включи като
стойност в наследствената маса. Неоснователно съдът не е съобразил размера на
правото на ползване, запазено доживот от наследодателката, тъй като то е имуществено
право, което следва да се има предвид при определяне на наследствената маса.
Подобна оценка е от значение, тъй като към момента на дарението в полза на
ответника е прехвърлена само голата собственост върху имота. Неоснователно съдът
не е приспаднал от стойността на дарението и извършените от ответника
подобрения в имота в гр. В., за които са събрани доказателства пред него. Съдът
не е приложил правилно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН, като не съобразил, че
следва да се извърши прихващане със стойността на 1/6 ид. ч. от имота в гр. С.,
подарена на майката на ищците и след извършване на прихващането, ищците могат
да получат от чистия актив на имуществото стойност, съответстваща на запазената
им част. Съдът неправилно е определил размера на наследствената маса, а от там
размерите на запазената и разполагаема част на страните. Моли да се отмени
решението в частта, в която съдът е възстановил запазената част на ищците от
наследството на Р.Г. като е намалил със сумата от 11 320, 70 лв. дарението
извършено в полза на ответника Г.Г. с нот. акт № 116/16.11.1990 г., т. ХХІ,
нот. дело № 6243/1990 г. и е осъдил Г.Г. да заплати на К.С., както и на М.К.
сумата от по 6 574, 50 лв. - представляваща паричната равностойност на
превишението на запазените им части, както и в частта по разноските. Претендира
се присъждане на разноски за въззивното производство.
Срещу жалбата на ответника Г.Д.Г. е
подаден отговор от ищците К.Г.С. и М.Г.К., в който се
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че правилно СРС не е съобразил
при определяне на наследствената маса на правото на ползване на
наследодателката върху имота, тъй като накърняването на запазената част се
преценява към момента на откриване на наследството. Неоснователно е и искането
за приспадане от стойността на наследствената маса на извършените от ответника
подобрения в имота в гр. В., с който се е увеличило наследството. Стойността на
имота следва да е съобразена със състоянието му към момента на подаряването и
по – късно извършените подобрения не следва да се съобразяват при определянето
на масата. Неоснователно е твърдението, че съдът не е прихванал при
изчисленията стойността на дарения в полза на майката на ищците 1/6 ид. част от
имот в гр. С.. Поддържа се още, че в мислената наследствена маса следва да се
прибави стойността на целия имот в гр. В., както е приел и СРС. Моли да се
остави жалбата без уважение.
СГС, след
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН
за възстановяване на накърнена запазена част на ищците от дарение, извършено от
наследодателя им, както и искане за задържане на подарения имот от ответника
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. В случая, от решението са останали недоволни
и двете страни в производството, като основните им възражения касаят начина на
образуване и стойността на наследствената маса, а от там - стойността за
намаляване дарението и възстановяване запазената част на ищците, респективно
стойността която следва да заплати ответника за уравняване на дяловете им. По
същество, ответникът оспорва въобще накърняването на запазената част на ищците.
Видно от
Удостоверение за наследници от 25.04.2012 г., общата наследодателка на страните
Р.С.Г., при смъртта си на 22.04.2012 г., е оставила за свои законни наследници
- син - Г.Д.Г. – ответника по делото и по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН низходящи (децата) на починалата на 15.11.2009 г. - преди общата
наследодателка, дъщеря С.К., внуците си - М.Г.К. и К.Г. К. (след сключен
граждански брак в хода на делото вече с фамилно име С.) - ищци в
производството. Правото по чл. 30 ЗН преминава при наследяване по заместване,
както е приел и СРС и може да се
предяви и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена (ППВС 7/73).
Както е приел и
СРС, за да се установи дали извършеното от наследодателя Р.Г. в полза на
ответника дарствено разпореждане е накърнило запазената част на ищците по право
на заместване и понеже се
поддържа, че в наследството на общия наследодател има и други имоти, освен
процесния, съгласно чл.
31 ЗН следва да се формира наследствена маса от всички имоти и суми останали в
наследството. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което
наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната
част, тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се
определи дали е накърнена. Само при условие, че е накърнена, съдът може да премине към
приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗН като прецени налице ли са условията
на закона надарения да задържи имота.
За да се образува наследствената
маса следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят дълговете му и се
прибавят направените дарения - с изключение на обичайните такива. За извършване
на оценка на масата следва да се вземе предвид стойността на имуществото към
момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според стойността
им по време на откриване на наследството и по време на подаряването - за движимите
(чл. 31 пр. последно ЗН) и състоянието им към момента на разпореждането - за
недвижимите имоти. От значение са и доказаните вземания,
притежавани в право на собственост движими и недвижими вещи от наследодателя към
момента на неговата смърт, доказаните дарения, освен обичайните такива, като се
изключват доказаните задължения и доказаното увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН приживе на наследодателя.
Спорен между страните е въпроса кои имущества на
общата наследодателка следва да влязат в
наследствената маса и каква е тяхната стойност към момента на откриване на
наследството 22.04.2012 г.
Въззивният съд, като
съобрази представените по делото доказателства за собственост приема, че в
наследствената маса следва да влязат следните имущества, собствени на
наследодателката към момента на смъртта й :
Съгласно нот. акт № 36, т. ІІ, дело № 517 от 1999 г.,
за собственост на недвижим имот придобит по пар. 4 б от ЗСПЗЗ, съпругът на Р.Г.
Д. Г. К. е признат за собственик на 1000/2556 ид. части от земя за земеделски
ползване в землището на с. Б., област Пернишка, цялата от 2 556 кв. м. Според
нотариалния акт, поземленият имот е придобит с неговото заплащане през 1999 год.
на основание пар. 4 б от ЗСПЗЗ, т. е., по време на брака с Р.Г., поради което,
както е приел и СРС, имотът е станал СИО по реда на разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от СК (отм.), понеже придобиването е възмездно. Този факти не се оспорва от
страните. След смъртта на Д.К. през 30.05.2009 г. СИО е прекратена и общата
наследодателка е станала собственик на 4/6 ид. ч. от имота (1/2 ид. ч. от
прекратената СИО + още 1/6 ид. ч. по наследство).
Според заключението на експертизата, приета пред СРС,
която не се оспорва в тази част и съдът кредитира, стойността на частта от 1 000
км. м. от имота е имота 1 552 лв. към момента на откриване на
наследството. Следователно, паричната оценка на 4/6 части, към същият момент е
768 лв.
Същият извод се налага и по
отношение на придобитият по време на брака лек автомобил. В тази част съдът
споделя изводите на СРС – доколкото МПС е придобито възмездно 4/6 ид. ч., чрез договор за покупко - продажба от 2006 год., а съгласно неоспореното заключение на САТЕ,
което съдът възприема като компетентно и непротиворечиво, стойността му към
датата на откриване на наследството 22.04.2012 г. е общо 1 700 лв., поради
което стойността на 4/6 ид. части
е в размер на 1 133, 33 лв.
В наследствената маса следва
да влезе и стойността на паричните средства на общата наследодателка по
спестовния й влог и разплащателна
сметка в Банка ДСК. Съгласно Удостоверение от 23.11.2012 г. тази сума е общо 16
285, 03 лв.
Основният спорен въпрос, поставен от страните в двете
въззивни жалби, засяга стойностите на даренията на имотите в гр. С. и гр. В.,
които да се включат в наследствената маса и каква част от стойността на тези
имоти следва да влезе в нея.
По този въпрос въззивният
съд намира следното :
Съдът констатира, че имотът, съставляващ апартамент №
1, в гр. С., находящ се на ул. „*****.“ № **, ет. 1, вх. Д, е придобит по Договор
за продажба на недвижим имот от фонда на МНО от 27.12.1968 год., възмездно от Р.Г.
и Д.К., по време на брака им (видно от Акт за сключен граждански брак на
19.06.1950 г.), следователно, имотът е станал съпружеска имуществена общност
(СИО), съгласно чл. 13, ал. 1 СК – 1968 (отм.).
С договор за дарение от 1973 г. по нот. акт № 122, т.
VІІІ, дело № 7**/20.11.1973 г., двамата родители са дарили на дъщеря си С.К.
(майка на ищците) 1/3 ид. част от посочения недвижим имот.
Д.К. е починал на 30.05.2009 г. и оставил за
наследници – съпругата си Р.Г. и две деца – С.К. (майката на ищците) и син – Г.Г.
– ответникът.
От приетото в настоящото производство доказателство,
което следва да се съобрази от съда - протокол за спогодба по съдебна делба –
от 2211.1973 г. по гр. д. № 3261/1973 г. СРС, се установява, че майката на
ищците е получила в дял имота в гр. С., апартамент № 1, находящ се на ул. „*****.“
№ **, ет. 1. Следователно този имот е останал изцяло в собственост на С.К.,
като последната е изплатила дяловете на родителите си. Това фактическо
обстоятелство не е спорно между страните.
При така направените изводи, следва, че останалата
част от имота от 2/3, респективно 4/9 ид. ч., която се е полагала на Р.Г. след смъртта
на съпруга й Д.К. (както е определил СРС), изобщо не е влязла в наследството на
Р.Г., към момента на смъртта й 22.04.2012 г. Целият имот е останал собствен на
наследодателката на ищците. Възраженията на ищците по този въпрос са
основателни.
При тези нови доказателства, приети в настоящото
производство, съдът намира, че към наследствата маса следва да влезе само
стойността на съответната идеална част, получена от наследодателката на ищците
по дарение от майка й Р.Г. - при подарена 1/3 ид. част в условия на СИО, към
наследствената маса следва да се прибави само 1/6 ид. част от имота в гр. С. (1/3
: 2) съгласно оценката му към момента на откриване на наследството.
За тази оценка, съдът възприема заключението на
болшинството вещи лица - т. е. на тричленната СТЕ приета пред настоящата
инстанция, която е работила съгласно поставената задача на тази експертиза. Заключението
е съобразено с показанията на свидетелите разпитани пред СРС относно
състоянието на имотите към момента на подаряването и съдът го намира за обективно.
Освен това, при определяне на средната пазарна стойност на имотите, вещите лица
са съобразили осреднено стойностите по методите на пазарните аналози и на
приходите и са дали корекция за време. Съдът изцяло не възприема особеното
мнение на вещо лице Г. по тричленната СТЕ, което намира, че по отношение на
имота в гр. С. нямало нужда от прилагане на метод за оценяване, а приложения от
него метод за оценка на имота в гр. В. е неотносим към спора, тъй като предмет
на оценката е сграда, а не празно място. Приложеният от вещото лице метод касае
оценка на празни места, за застрояване. Освен това разликата в стойността на
имота в гр. С. дадени от заключението на СТЕ приета пред СРС и тази на
болшинството вещи лица, приета пред СГС, не е съществено различна и не би
повлияла на крайния изход от спора.
Съгласно дадената от двете вещи лица в СГС оценка,
стойността на имота в гр. С. към датата на откриване на наследството е 77 430
лв., при което стойността на 1/6 част от
имота в гр. С. е в размер на 12 905 лв. За сравнение, според заключението
на единичната СТЕ приета пред СРС, стойността на същия имот към 22.04.2012 г. е
66 595 лв., при което стойността на 1/6 част е 11 099, 66 лв.
Предвид изложеното и с оглед приетите пред настоящата
инстанция доказателства, съдът намира, че към наследствената маса следва да се
прибави само стойността на 1/6 ид. част от стойността на дарения апартамент в
гр. С. в размер на 12 905 лв.
По отношение дарението в гр. В., въззивният съд приема
следното :
По делото се установява, че съгласно нот. акт № 156,
т. ІV, дело № 1526/02.07.1980 г. Р.С. Г. е дарила на сина си Г.Д.Г. имот,
находящ се в гр. **, съставляващ апартамент, гарсониера, на ул. „***“ № 4,
втори етаж, заедно с 1/2 ид. част от
входно стълбище, изолационно антре, тоалет, тераса, баня на партера и избен
коридор и 1/2 ид. част от дворното място върху което е застроена сградата,
цялото от 200 кв. м. и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.
С последващ договор, обективиран в нот. акт № 2, т.
ІІІ, н. д. № 719/17.02.1989 г., Г.Г. е прехвърлил обратно на Р.Г. същият имот
по възмезден договор за издръжка и гледане. При това прехвърляне имотът е
станал СИО на Р.Г. и съпругът й Д..
Посредством дарение по нот. акт № 116, т. ІV, дело № 6**3
от 16.11.1990 г., Р.Г. и съпругът й Д.К. са дарили същият имот обратно на сина
си Г.Г., но вече при условията на СИО, запазвайки си правото на ползване върху
имота доживот. Впоследствие, с декларация вписана на 22.10.2009 г., много преди
датата на смъртта й – 22.04.2012 г., наследодателката Р.Г. се е отказала от вещното право на
ползване. Поради този отказ, настоящият състав намира, че правото на ползване
не следва да се остойностява и отчита при определяне на наследствената маса,
тъй като то не е съществувало в полза на наследодателката към релевантния за
спора момент на смъртта й и не е влязло в наследството. Съгласно законовата
норма – чл. 31 ЗН, стойността на наследствената маса се определя към момента на
откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя. Изводът,
който следва от уредбата на ЗН е, че не следва да се отчита ползването, въз
основа на учредено право на ползване преди този момент. Възраженията на
ответника в посочения смисъл са неоснователни.
Спорен е въпросът коя стойност на имота в гр. В.
следва да се прибави към наследствената маса и дали става въпрос за две
дарения, с които е накърнена запазената част от ищците или само за едно -
последното, което да се съобрази в спора.
Съдът не споделя възраженията на ищците, че в мислената
маса по чл. 31, ал. 1 ЗН следва да се включат и двете дарения на имота в гр. В.
- веднъж дарението на целия имот през 1980 г. и втори път - това на 1/2 ид.
част от него през 1990 г.
Нормата на чл. 33 ЗН има предвид намаляване на
дарения, когато са извършени последователни дарения на различни части от имот в
полза на различни лица, или дарения на
различни имоти на едно лице, но не и когато са извършени дарения, макар и по различно
време, на един и същ имот в полза на едно и също лице - наследник.
Въззивният съд намира, че с дарението от 1980 г.
имотът действително е излязъл от имуществото на наследодателката. Впоследствие
обаче, този имот отново е придобит от наследодателката и е влязъл в имуществото
й чрез прехвърлянето му обратно от ответника по договор за издръжка и гледане.
Имотът е останал в имуществото на наследодателката до 16.11.1990 г., когато с
последващо дарение от тази дата е бил прехвърлен на ответника. Този път
наследодателката Р.Г. се е разпоредила само с 1/2 част от имота, тъй като в
резултат на прехвърлянето през 1989 г. той вече е станал СИО и е принадлежал
общо на нея и на съпруга й Д.К., както се посочи. Следователно, към момента на
дарението 1990 г., Р.Г. вече е притежавала само 1/2 ид. част от този имот, с
която се е разпоредила в полза на ответника. Тъй като имотът е бил съпружеска общност,
наследодателката Р.Г. е подарила на ответника само своята 1/2 ид. ч. от него.
Другата подарена на ответника 1/2 ид. част е била собствена на баща му Д. К..
Съгласно удостоверение за наследници, съпругът на
наследодателката Д.К. е починал на 30.05.2009 г., при което СИО е била прекратена,
а частта от 1/2 от имота в гр. В., която той е подарил на ответника, не е
предмет на иска (за нея не е направено искане за намаляване). Тя е останала в собственост
на ответника. Предвид изложеното съдът намира, че в наследствената маса следва
да влезе само дарената от наследодателката 1/2 ид. част от имота в гр. В., а не,
както са поискали ищците, веднъж стойността на целия имот и втори път - стойността
на 1/2 част от него. Такова разбиране не намира опора в закона.
Неоснователно ответникът поддържа, че от стойността на
имота в гр. В. следва да се приспаднат подобренията извършени от него след придобиването
на имота 1990 г. Както се посочи и по - горе, съгласно нормата на чл. 31 ЗН,
оценката на дарения имот става според стойността му към момента на откриване на
наследството и положението му към момента на подаряването, т. е. не се отчитат
настъпилите впоследствие промени в състоянието на имота, които водят до
похабяването, респективно подобрението му.
Съгласно заключението на болшинството вещи лица, по
приетата пред СГС СТЕ, която, както се посочи и по - горе, съдът кредитира,
цената на имота в гр. В. към момента на откриване на наследството 2012 г. е 34 770
лв. Стойността на 1/2 ид. част, която следва да влезе в наследствената маса е 17 385 лв.
Предвид направените до момента изводи, в наследствената
маса следва да се включат : 768 лв. - 4/6 ид. ч. от земеделския поземлен имот;
1 133, 33 лв. - 4/6 ид. ч. от МПС; 16 285,
03 лв. - парични средства, 1/2 ид. ч. от стойността на имота в гр. В. от 17 385
лв. и 1/6 ид. ч. от стойността на този в гр. С. - на 12 905 лв. Общата стойност на масата е 48 476,
36 лв.
По запазената и разполагаема част от
наследството, съдът намира следното :
По правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН - при повече от едно
деца, разполагаемата част е 1/3, а запазената част е общо е 2/3, или по 1/3 ид. ч. за всяко от двете децата - за ответникът и майката
на ищците (съответно за наследниците й по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН – ищците). Правилно СРС е приел, че всеки от ищците се легитимира с по 1/6
ид. ч. запазена част от наследството на Р.Г..
При маса в размер на 48 476, 36 лв. запазената част от
1/3 ид. ч. на ответника и на майката на
ищците е с равностойност, съответно 16 158, 79 лв. Разполагаевата част от
1/3 е със същата стойност.
Чистият актив на имуществото, което е оставила общата
наследодателка към датата на откриване на наследството (без даренията посочени
по – горе) е на стойност 18 186, 36 лв. От този актив, т. е. от свободното
имущество в наследството, на основание чл. 5, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН, ищците
получават по право на заместване общо
1/2 ид. ч. на стойност 9 093, 18
лв. Това е стойността на общото имущество, което са получили от
наследството на баба си.
Нормата на чл. 30 ал. 1 ЗН предвижда, че може да се иска намаление на
дарението, само ако запазената част на наследника не може да бъде допълнена
след прихващане на направените в негова полза завети и дарения.
Настоящият състав намира, че дори наследодателката на
ищците С.К. да се е разпоредила впоследствие с дарения имот в гр. С. (за което има данни по
делото), този факт не дерогира правилото на чл. 30, ал. 1 ЗН за прихващане на дарението, извършено в нейна полза при определяне дали е налице
накърняване. Съгласно
разрешението дадено в решение № 81/20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на
ВКС, ІІ ГО, по реда на чл. 290 ГПК : „Дарението на недвижим
имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и
последващото отчуждаване не е основание имота да не се включи в наследствената
маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена
или не запазената част от наследството на наследника, заявил иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН“.
След прихващане на направеното в
полза на майката на ищците С.К.
дарение на частта от имота в
гр. С. на стойност 12 905 лв. от
запазената й част се обосновава извод, че с атакуваното дарение в полза на ответника от 1990 г., не се накърнява запазената
част, която ищците имат като наследници на Р.Г. по право на заместване. След приспадането, частта,
която ищците получават от чистият актив на останалото в наследството имущество,
е достатъчна да покрие запазената им част.
Предвид изложеното, въззивният състав споделя
възраженията на ответника, че с дарението на 1/2 част от имота в гр. В. не се
накърнява запазената част на ищците от наследството на общата наследодателка и
искът по чл. 30 ЗН е неоснователен.
Доколкото
решаващите изводи на въззивният съд относно стойността на наследствената маса
не съвпадат с тези на СРС и поради
представяне на нови доказателства във въззивното производство, решението на
СРС, с което е постановено
възстановяване,
на основание чл. 30, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН на запазената
част на К.Г.С. и на М.Г.К. от
наследството на Р.С.Г., починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320, 70 лв. дарението, извършено от наследодателката Р.С.Г., починала
на 22.04.2012 г., в полза на сина й Г.Д.Г., ЕГН : **********, обективирано в
нотариален акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на следния недвижим имот : апартамент, находящ се в гр. В.,
ул.П. № *, ет. * (1 - ви надпартерен), състоящ се от кухня - дневна, спалня,
антре, коридор и балкон и с идентификатор № 10135.1507.744.1. и е постановено, на основание чл. 36, ал.
2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия
описан по - горе дарен недвижим имот, като заплати, на основание чл. 36, ал. 1
и 2 от ЗН на К.Г.С. и на М.Г.К. сумата
от по 6 574, 50 лв. на всеки - парична
равностойност на превишението на запазената им част от наследството на Р.С.Г.
към момента на намаляване на дарението, следва да се отмени и вместо това искът
по чл. 30, ал. 1 ЗН да се отхвърли. Тъй като задържането на имота от ответника
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН е последица от уважаване на иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН и от наличието на накърняване на запазената част на ищците, решението
следва да се отмени и в частта по чл. 36, ал. 2 ЗН. Този извод се отнася и до решението
в частта по разноските.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора - исковете ще бъдат отхвърлени
изцяло, право на разноски в производството има ответника. В негова полза, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски пред СГС, съобразно
доказателствата за реално направени разноски в производството, както следва :
50 лв. за държавна такса, 800 лв. за адвокатско
възнаграждение и 525 лв. - депозити за вещи лица.
Така мотивират съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 08.01.2014
г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27220/2012 г., с което е постановено, на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, възстановяване на запазената
част на К.Г.С. и на М.Г.К. от
наследството на Р.С.Г., починала на 22.04.2012 г., като със сумата от общо 11 320, 70 лв. е намалено дарението, извършено от наследодателката Р.С.Г. в
полза на сина й Г.Д.Г., ЕГН : **********, обективирано в нотариален акт №
116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. В., ул. „П.“ № 4, ет. 2 (1 -
ви надпартерен), състоящ се от кухня - дневна, спалня, антре, коридор и балкон
и с идентификатор № 10135.1507.744.1. и е постановено, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия описан по -
горе дарен недвижим имот, като последният е осъден да заплати, на основание чл.
36, ал. 1 и 2 от ЗН на К.Г.С., както и
на М.Г.К. сумата от по 6 574, 50
лв. на всеки - парична равностойност на превишението на запазената им част
от наследството на Р.С.Г. към момента на намаляване на дарението, както и да им
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 412, 60 лв. на всеки - разноски за
производството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Г.С. ЕГН : **********
и М.Г.К., ЕГН : **********
срещу Г.Д.Г., ЕГН : **********, с правно основание
чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН - за възстановяване на запазената им част от наследството на Р.С.Г.,
починала на 22.04.2012 г. и за намаляване на дарението, извършено от наследодателката
Р.С.Г. в полза на сина й Г.Д.Г., ЕГН : **********, обективирано в нотариален
акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. В.,
ул. „П.“ № *, ет. * (1 - ви надпартерен), състоящ се от кухня - дневна, спалня,
антре, коридор и балкон и с идентификатор № 10135.1507.744.1., като ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия дарен недвижим
имот, като заплати на К.Г.С. и на М.Г.К.,
на основание чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗН, съответната парична равностойност
на превишението на запазената им част от наследството на Р.С.Г. към момента на
намаляване на дарението.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН : ********** и М.Г.К., ЕГН : **********,
и двамата с адрес за съобщения на представителя си : гр. С., ул. „***“ № **, чрез адв. М. К. да заплатят
на Г.Д.Г., ЕГН : **********, с адрес за съобщения на представителя си : гр. С.,
ж. к. „******, бл. **, вх. *, ап. **, чрез адв. М. К., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, разноски пред СГС, както следва : 50 лв. - държавна такса, 800 лв. - адвокатско
възнаграждение за СГС и 525 лв. - депозити за вещи лица пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.