Р Е Ш Е Н И Е №2237
06.06.2018г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 02.04.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10551
по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е повторно по реда на чл.
270, ал.3 ГПК
Предмет на
делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.109 от ЗС и чл.45 във вр. с чл.50 и чл.53 ЗЗД.
Предявена е
искова молба от Д.В.В. срещу ответниците А.И.М., З.Т.М., М.И.Н.,
Т.П.Т., С.П.П., Ж.М.Л., Р.А.С., В.Г.П., В.М.П.,
Г.В.П. и „Х-Р”ЕООД. Твърди се, че ищците са собственици при равни права на по ½
ид. част от имот с идентификатор 56784.523.114 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., с
адрес: гр. П., ул. „М. Б.” №., с площ от 248 кв. метра. Ответниците са
съсобственици на съседния имот с идентификатор 56784.523.110 с изключение на
първия ответник А.М.. Между двата имота от десетилетия съществува масивна
тухлена ограда с дължина около 8 метра, височина около 1,55м и железобетонни
колони и шапка. Преди години поникнало дърво в дворното място на ответниците, в
близост до оградата от типа „див орех”, „китайски ясен” и вече е на височина
6-8 метра. Дървото е голямо, кореновата му система проникнала под фундамента на
оградата, а клоните на листната маса са над двора на ищците. Самият факт на
поддържането на дървото представлява пречка за упражняване правото на
собственост на ищците. Падат листа и клони и голяма част от имота става
неизползваема. Нанесени са вреди върху оградата от натиска на дървото. Иска се
да се постанови съдебно решение, по силата на което да се осъдят ответниците да
премахнат изцяло дървото, като го изкоренят напълно и отстранят от имота си, както и да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 700лв., представляваща обезщетение за вредите, които дървото е
нанесло на оградата и стълбата им, ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ – 20.09.2013г. до окончателното изплащане. Ангажират се
доказателства, претендират се разноски.
Ответниците са
депозирали своевременно отговори на исковата молба, като оспорват предявените
искове и не ги признават.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Легитимиран ответник по иска по чл. 109 ЗС е лицето, което
извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на
собственика. За уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е без значение дали
самият ответник е причинил противоправното
състояние, като е достатъчно, че поддържа същото при предявяване на
иска. Затова легитимиран да отговаря по този иск е собственикът на съседния
имот, който е придобил собствеността след осъществяване на незаконното
строителство, смущаващо правото на ищеца, защото към този момент
именно той, а не предишният собственик поддържа противоправното
състояние в имота (Решение
№ 539/19.04.99 г., по гр.д. № 1656/98 г., на IV г.о.).
Ако въздействието се осъществява от няколко лица, всички те са легитимирани да
отговарят по иска, като конституирането им като ответници в процеса е
предпоставка не за допустимост на иска, а за насочване на изпълнението при
евентуално осъдително решение срещу тях. Последното становище не е било
възприето от горните съдебни инстанции, което е довело и до незачитане правното
действие на постигнатата спогодба при първото разглеждане на делото, което е и
обусловило провеждане на настоящото повторно производство.
По отношение на А.М. считат, че искът следва
да бъде отхвърлен,
тъй като той не е собственик
нито на сградата,
нито на двора
и искът по отношение на него
е неоснователен. Няма как да се установи
причинно - следствената връзка между неговото
поведение и факта, че дървото се
намира в дворното място, още повече,
че в самата исковата молба се твърди, че
дървото е резултат на случайно изникване
там, няма човешка дейност, в резултат на която
то да се
е появило, то е саморасляк. Относно З.М., тя е приложила декларация, с която дава съгласие дървото
да бъде премахнато.
Липсва спор между страните, а и от
представените писмени доказателства – нотариални актове, се установява, че
ищеца е придобил в съсобственост ½ ид.част от имот с идентификатор 56784.523.114 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., с адрес: гр. П., ул.
„М. Б.” №., с площ от 248 кв. метра. От представените нотариални актове, както и от
приложената скица от СГКК – П., се констатира, че ответниците / без А.М./ са съсобственици на съседния имот
с идентификатор 56784.523.110. Липсва спор и относно обстоятелството, че между
двата имота от десетилетия съществува масивна тухлена ограда с дължина около 8
метра, височина около 1,55м и железобетонни колони и шапка. Спорно между
страните се явява обстоятелството кой е изградил процесната ограда, както и в
чий имот попада тя. От заключенията на съдебно – техническите експертизи /
л.246 и л.269/ се установява, че съществуващата ограда попада изцяло в имот КИ
56784.523.114 по КК, като е съществувала преди строителството на новата жилищна
сграда в ПИ 113 и е изцяло в имот 114, като е нанесена с условния знак по кадастралния план от 1976г. Тя не е
променяла местоположението си и не е предвидено по регулация промяна на
границата между имоти 114 и 113. Намаленото отстояние
на новопостроената сграда от съществуващата ограда се дължи на установеното
отклонение на оградата от правата линия към имот 113, а сградата е построена в
права линия, успоредна на северната стена на гаража. От разпита на св.Д. С.се
потвърждават и заключенията на вещите лица, като същата заяви, че ищецът е
съборил ограда и я изградил наново и я измазал. Когато се строяла кооперацията,
ограда не била правена, оградата била стара, правена от В.. Св. В. – Г. заяви,
че както е сега в този вид оградата, е била построена от собствениците до 1997
година. Съдът възприема показанията на сочените свидетели като обективни,
логични и подкрепени от други доказателства и не кредитира тези на св.С. и
св.В.В. като изолирани и противоречащи на възприетите
от съда, както и на експертните заключения.
От разпита на св.С., се установи също така, че от около 8
– 10 години в съседния имот се появило дърво, като понастоящем стволът на
дървото е врязан в оградата около 4-5 см. Откъм имота на В. дървото е наклонено
и оградата също, на плочника има образувано като вълна, даже 2 плочки били
отлепени, оградата имала наклон и била спукана. До оградата на В. има метална
стълба и метален парапет. Тя преди години била на разстояние от зида, а сега в
момента от единия край е опрял зида в нея. Има дърво, врязано в оградата и
метална стълба и няма вече промеждутък между тях. Цялата стълба преди това
имала отстояние, но във времето е влошено положението
и в долната част опират. Съседната кооперация била построена през 1995-1996
година. Клоните на дървото заемали много голяма част от двора на В., но преди
година и половина били изрязани клоните откъм двора на В.. Сега имало шума. По
цялата дължина на оградата излизат издънки от въпросното дърво. Това дърво било
много високо. В подкрепа на тези показания се явяват и тези на св.Д. В. В. –
Г.. Същата заяви, че дървото е може би на 13-14 години. Преди от около 6 - 7
години дървото станало проблем, започнало да наляга върху оградата. Дървото е
легнало и е врязано в оградата, диаметърът на дървото е може би към 40 - 45 см.
Откъм тяхната страна в рамките на около 3 - 3,5 метра бил надигнат плочникът,
имат стълба за простор от П-образни железа, която сега е под формата на дъга от
напъна на дървото. Тяхната ограда била на разстояние 7 – 8 см от желязната
стълба, а в момента оградата е налегната върху желязната стълба и тя била
извита под формата на дъга. Това дърво било изключително проблемно с клоните.
Дворът им бил пълен с шума, плочникът бил надигнат, опасно било да се ходи там,
защото дървото е с около 30 градуса под наклон към тяхната страна. Оградата е
под формата на дъга, стълбата - също. Плочките се счупили като минавали с
колите оттам.
Свидетелката потвърждава, че последните 4-5 месеца
промяната била драстична, дървото подминало петте етажа на сградата и било над
2 метра над нея, на височина почти 18 метра. Оградата била почти съборена,
фундаментът вече бил напукан, оградата била като дъга горе шапката, изместена
била и цепнатината вече. Колоната на оградата, която е към изток, която е от
бетонни букси и е откъм ул. „Я.”, била изместена. Това било видно от предишното
вещо лице, оградата също била надигната от кореновата система. Плочникът на „М.
Б.” също бил надигнат, а фундаментът на желязната стълба, която била изместена
с около 5-6 см, в момента бил надигнат.
От заключението на съдебно – техническата експертиза /
л.234 от делото/ се установи, че в имота на ул.“Я.“ № . има израснало
/саморасло/ 1 брой дърво от вида Айлант, див орех,
китайски ясен – листопадно дърво от сем. С.. То е
разположено плътно до оградата на разстояние около 4 – 4.5метра от пътната
порта, посока в дълбочина на имота. То е на видима възраст около 17-18години с
височина около 18метра и диаметър на ствола 65см. Короната е широка, с дебели,
рядко разположени клони, които в цялата си част попадат в имота на ул.“Я.“ №
... От страната на ищеца клоните по вертикала са орязани. Видимо личи, че
орязването е извършено приблизително преди около 1,5 – 2 години. Няма
разположени клони от короната, които да попадат в имота на ищеца. Част от кореновата система на
дървото е на повърхността на земята и е развита във вертикално направление с
височина около 15-20см., вдървена като ракови образувания. Освен във вертикално
направление, кореновата система е развита и в хоризонтално направление, като
над земята има избили от 3 до 5 коренови издънки с дебелина/диаметър/ около
5-10см. Кореновите издънки са разположени в двете страни на ствола платно до
оградата в имота на ул.“Я.“ № .. В посока към уличното платно те са разположени
на разстояние 4- 4,5м. и достигат до металната ограда, а към дъното на имота са разположени на около 2-2,5 метра. В имота
няма видими следи да има поникнали/избили/ издънки на кореновата система. Във
връзка с това, че айлантът е най – светлолюбивия вид
дървесна растителност, силно се е наклонил в посока към имота на ищеца и стволът
е плътно опрян в оградата.
От заключението на съдебно – техническата експертиза /
л.231 от делото/ се установи, че погледната от покрива на гаражите, оградата е
много леко наклонена като по нея има наличие на пукнатини. Вещото лице е
посочило, че стойността на необходимите СМР за възстановяване на оградата и
металната стълба е в размер на 331лв. с ДДС, като следва да се извърши
разваляне на ограда от тухлена зидария, разбиване бетон с чук и шило по колони
и шапка, тухлена зидария по ограда – ½ тухла, с използване на стари
тухли, кофраж по колони 2 бр. и шапка на ограда, армировка ф6 – 8 мм при
ремонти, мазилка по стени, изправяне на място на огънато рамо по метално
стълбище – П – образен профил, транспортни разходи.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че процесното дървото ограничава осъществяване на правото на
собственост на ищеца в пълния му обем, тъй като при израстването си същото се е
наклонило в посока към имота му и е опряло плътно в оградата, като я е
напукало, а понастоящем корените на същото са надигнали плочника в имота на
ищците. Установи се, че след орязването на клоните на дървото няма пряк
листопад, но от разясненията на експерта в съдебно заседание се констатира, че
при силен вятър листната маса пада и в имота на ищците. Следва да се посочи, че
от разпита на свидетелите на ответниците не се установиха факти в противен
смисъл. Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан, като следва да се
осъдят ответниците /без А.М./ да изкоренят процесното
дърво. При лежаща върху ищците доказателствена тежест да установят, че
ответникът А.М. е осъществявал пречка за премахване на дървото, същите не
ангажираха доказателства в тази насока. Ето защо искът спрямо него следва да се
отхвърли.
Не се възприема възражението на ответниците в насока, че
ореховите дървета се намират под режима на особена закрила съгласно чл.34, ал.1
от ЗОСИ, като могат да бъдат отсичани само с разрешение на кмета на общината и
то ако са изсъхнали или ако собственикът е засадил друго дърво от същия вид/чл.10,
ал.2 и 4 от Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество/. Сочените
разпоредби касаят ореховите насаждания, а не и листопадните
дървета от сем. С. /див орех/.
Спорно между страните се явява и
обстоятелството дали ответниците са създали пречки на ищците за упражняване на правото им на собственост в
пълен обем, като заявяват, че не са посадили дървото, а същото е саморасляк, а
някой от тях се отнасят безразлично към него. Ограничаването на съответното
вещно право може да бъде извършено от всяко трето лице, както чрез действие,
така и чрез бездействие, пред каквато последна хипотеза сме изправени
понастоящем. Собственикът на съседен имот може да извърши ограничение, при
условие, че не премахне доброволно намиращи се в неговия имот трайно прикрепени
към земята вещи, които препятстват упражняване на правото на собственост върху
съседния имот в пълен обем. В настоящия случай противоправното
поведение на ответниците се състои именно в бездействие. С оглед изложеното,
искът ще се уважи спрямо посочените по-горе ответници.
Относно претенцията на ищците за
заплащане на обезщетение за причинените от процесната вещ вреди, съдът намира
следното: Установи се по безспорен начин от събраните гласни доказателства и от
заключението на съдебно – техническите експертизи, че процесната ограда е
изградена изцяло в имота на ищеца, както и че това е сторено от Д.В.. От
кредитираните от съда свидетелски показания, както и от заключението на в.л.Р.
се констатира също така, че за възстановяване на причинените на имота на ищеца
вреди – напукан фундамент на оградата, изкривяване на шапката на оградата,
изместване на колоната, както и надигане на фундамента на металната стълба, са
необходими разноски в размер на 331лв., до който размер искът се явява
основателен и ще се уважи, а до пълния предявен размер – ще се отхвърли като
неоснователен. За възстановяване на причинените от притежаваната от ответниците
вещ вреди са необходими посочените в заключението на СТЕ разходи, като именно с
тях ще се обезщети собственика на увредения имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че ответниците, без А.М., следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на ищците необходимите разноски за възстановяване на
имота им в първоначалния вид, на основание чл.53 от ЗЗД. Обезщетението ще се
присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноските съгласно посочения списък на л. 73 от делото в размер на
сумата от 600 лева, а в полза на адв. В.Х. сума в
размер на сумата от 150 лева по чл. 38 от Закона за а.урата.
Други искания за разноски не са заявени в настоящето дело поради което и съдът
не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН
**********, З.Т.М., ЕГН **********, Т.П.Т., ЕГН **********, С.П.П., ЕГН **********,
Ж.М.Л. с ЕГН **********, Р.А.С. с ЕГН **********, В.Г.П. с ЕГН
**********, В.М.П. с ЕГН **********, Г.В.П. с ЕГН ********** и „Х-Р”ЕООД с ЕИК
********* всички от гр.П., ул.“Я.“ № ..,
на основание чл.109 от Закона за собствеността, да премахнат изцяло 1 брой
дърво от вида Айлант, див орех, китайски ясен – листопадно дърво от сем. С., намиращо се непосредствено до
оградата между имот с идентификатор
56784.523.114 и имот с идентификатор 56784.523.113 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК, действащи към 2009 г., като го изкоренят напълно и отстранят
от имота си с идентификатор 56784.523.113 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г. за своя сметка.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН
**********, З.Т.М., ЕГН **********, Т.П.Т., ЕГН **********, С.П.П., ЕГН **********,
Ж.М.Л. с ЕГН **********, Р.А.С. с ЕГН **********, В.Г.П. с ЕГН
**********, В.М.П. с ЕГН **********, Г.В.П. с ЕГН ********** и „Х-Р”ЕООД с ЕИК
********* да заплатят солидарно на Д.В.В., ЕГН
********** ***, сумата от 331лв./триста
тридесет и един лева/ - обезщетение за причинените от 1 брой дърво от вида Айлант, див орех, китайски ясен – листопадно
дърво от сем. С., намиращо се непосредствено до оградата между имот с идентификатор 56784.523.114 и имот с
идентификатор 56784.523.113 и попадащо в
имот с идентификатор 56784.523.113
по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към
2009 г., върху ограда и метална стълба, изградени от ищците в имот с
идентификатор 56784.523.114 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК, действащи към 2009 г., с административен адрес гр.П., ул.“М. Б.“ №.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.2013г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 700лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.В.,
ЕГН ********** ***, против А.И.М.,***, искове по 109 от ЗС и чл.45 и чл.50 и чл.53
от ЗЗД за осъждане на ответника да премахне изцяло 1 брой дърво от вида Айлант, див орех, китайски ясен – листопадно
дърво от сем. С., намиращо се непосредствено до оградата между имот с идентификатор 56784.523.114 и имот с
идентификатор 56784.523.113 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г.,
като го изкорени напълно и отстрани от имот с идентификатор 56784.523.113 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г. за
своя сметка, както и за осъждането му да заплати солидарно с другите ответници
сумата от 700лв. - обезщетение за
причинените от 1 брой дърво от вида Айлант, див орех,
китайски ясен – листопадно дърво от сем. С., намиращо
се непосредствено до оградата между имот
с идентификатор 56784.523.114 и имот с идентификатор 56784.523.113 и попадащо
в имот с идентификатор
56784.523.113 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., върху ограда и метална
стълба, изградени от ищците в имот с идентификатор 56784.523.114 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., с
административен адрес гр.Пловдив, ул.“М. Б.“ №., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********, З.Т.М., ЕГН
**********, Т.П.Т., ЕГН **********, С.П.П., ЕГН
**********, Ж.М.Л. с ЕГН **********,
Р.А.С. с ЕГН **********, В.Г.П. с ЕГН **********, В.М.П. с ЕГН **********,
Г.В.П. с ЕГН ********** и „Х-Р”ЕООД с ЕИК ********* сумата от 600 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА
Д.В.В., ЕГН ********** ***, да заплати по чл. 38 от Закона за
адвокатурата в полза на а. В.С.Х. личен номер ..с адрес гр.П., ул. .. № .. на А.И.М.,***, сумата от 150 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.