Определение по дело №689/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 532
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20195200500689
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                               О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

Номер: 532 Година  2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД –  ПАЗАРДЖИК                       ВЪЗЗИВЕН  СЪСТАВ

На  10. 10.                                                                    2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ  ИЛИЕВ    

                                                                                              ЕЛИ КАМЕНОВА               

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 689 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274  и сл.  от  ГПК  - за въззивен  контрол  по отношение  определение     на районния  съд .  

С Определение № 656/ 29.07. 2019г.  на районен съд В., постановено по гр. д. № 1289/ 2017г.  е оставена без уважение  молбата на ответниците по иска Й.М.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН ********** , и двамата от гр. В. , ул. „***„ № 11, за  изменение на Определение № 757/ 07. 09. 2018г., постановено по гр. д. № 1289/ 2017г.  в частта за разноските по делото. 

Против определението на районния съд е подадена  въззивна частна  жалба от  ответниците  в първоинстанционното производство Й.М.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН ********** , и двамата от гр. В. , ул. „***„ № 11,  чрез пълномощника на страните, адвокат Т.З. ***. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното  определение. Искането е да се отмени обжалваното  определение   и се постанови друго такова по съществото на спора от  въззивната инстанция , с което се уважи  молбата  за изменение на решението в частта за разноските по делото.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  са  постъпили писмени отговори от противните страни . С отговорите се оспорва въззивната жалба. Искането е да се потвърди обжалваното  определение  , като правилно и законосъобразно.

Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирани страни в съдебното производство (ответници  в производството пред районния съд   ) . 

Частната жалба е подадена в преклузивния   двуседмичен   срок по чл.   248  ал.3 от ГПК  във вр. с чл.  259 ал.1  от ГПК.   

Частната жалба е насочена  против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК  ).

Разгледана по съществото частната жалба е неоснователна .

По делото е приложен договор за  правна защита и съдействие   с дата 11. 12. 2017г.   В договора  е записано, че ответниците са уговорили възнаграждение в полза на адвокат З. в размер на 1200 лв. Посочено е, че при сключване на договора страните са заплатили в брой сумата  600 лв. , а остатъка от 600лв. следва да се заплати до   18. 01. 2018г. На 02. 07. 2018г. адвокат З. е удостоверила с подписа си  върху договора за правна помощ ,че на 29. 06. 2018г. страните са заплатили в брой и остатъка  от уговореното възнаграждение в размер на  600 лв.

По въпросите за присъждане на разноски в съдебното производство и тяхното изменение  е прието ТР № 6/2012г.   от 06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС. Указанията , които са дадени в това ТР имат задължителен характер за съдилищата .  В т. 1 на ТР № 6/2012г.   от 06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че в договора следва да се запише начина на плащане. Ако е в брой ,то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка .  Въз  основа на  удостовереното в договора за правна помощ   следва  да се приеме ,  че страните са заплатили изцяло и в брой уговореното възнаграждение от 1200  лв.

В чл. 78 ал. 4 от ГПК е запасано ,че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.   С отговора на исковата молба   по чл. 131 от ГПК ,пълномощника на ответниците  Й.М.К. и М.Г.К. е направил искане за прекратяване на делото , поради процесуалната недопустимост на иска. Поискано е и присъждане на разноските по делото .  При направено валидно искане за присъждане на разноските по делото съдът е длъжен да се произнесе ( чл. 81 от ГПК ).

Следва да се отбележи ,че въпросът относно процесуалната допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските по делото , с оглед  представянето на списък   на разноските по чл. 80 от ГПК  е разрешен с влязло в сила Определение   № 118/ 08. 03. 2019г. на окръжен съд Пазарджик ,постановено по в. ч. гр. д. № 88/2019г. В мотивите на определението е прието,че когато производството по делото е приключило с акт на съда,постановен в закрито съдебно заседание ,  изискването на закона за представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК  ,като условие за процесуалната допустимост на молбата за  изменение на решението в частта за разноските по делото не е приложимо . Прието е ,че списък на разноските по чл. 80 от ГПК следва да се представи,  когато делото се разглежда в открито съдебно заседание. Само в такъв случай се провежда съдебно дирене и устни състезания.

С Определение № 757/ 07. 09. 2018г. районния съд е прекратил производството по делото . С определението са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение   в полза на ответниците по иска Й.М.К. и М.Г.К. в размер на 600 лв. Към момента на постановяване на определението уговореното възнаграждение  в размер на 1200 лв. е било  изцяло заплатено на пълномощника на страните.

С молба вх. № 4690/02. 10. 2018г. пълномощника на ответниците  Й.М.К. и М.Г.К., адвокат З. ***,  е поискал да се измени определението на съда в частта за разноските по делото ,като се присъди пълния размер на  възнаграждението.

С отговора по чл. 248 ал. 2 от ГПК ищците по делото са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК са поискали намаляване на  адвокатското възнаграждение до размера на 300лв.                  

В мотивите на обжалваното  определение районния съд е приел ,че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото , поради което е отказал да увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Този извод на районния съд е обоснован и законосъобразен.  

От приложеното  гражданско дело на РС В. се установява , че цената на иска е сумата 1035, 67 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при тази цена на иска е сумата 302,50лв. ( чл. 7  ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните  размери на  адвокатските възнаграждения ). По делото не са провеждани открити съдебни заседания . Правните действия , които е извършил пълномощника на ответниците   до прекратяване на производството по делото се изразяват в проучване на делото и изготвяне на два писмени отговора по чл. 131 от ГПК по първоначалната искова молба и след  връщане на делото от окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия . Следва да се отбележи,че за  съдебните производства , които  допълнително са се развили пред въззивната и касационната инстанция , ответниците по иска са уговаряли и заплащали отделни възнаграждения на адвокат З.. При тези данни и съобразно фактическата и правната сложност на делото въззивната инстанция счита ,че определеното възнаграждение  от районния съд  в размер на 600 лв. на пълномощника на ответнтиците Й.М.К. и М.Г.К., адвокат З. ***, напълно съответства  на обема на  извършеното  процесуалното представителство . Уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 1200 лв.  надхвърля 4-пъти размера на минималното възнаграждение  и  не следва да се присъжда , тъй като  е необосновано завишено.           

Предвид на гореизложеното и на основание чл.  278 от ГПК ,чл.248 ал.3  от ГПК  и   чл.271  от ГПК   Пазарджишкия окръжен съд

 

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 656/ 29.07. 2019г.  на районен съд   В. , постановено по гр. д. № 1289/ 2017г., с което   е оставена без уважение  молбата на ответниците по иска Й.М.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН ********** , и двамата от гр. В. , ул. „***„ № 11, за  изменение на Определение № 757/ 07. 09. 2018г., постановено по гр. д. № 1289/ 2017г.  в частта за разноските по делото. 

 

 

На основание чл. 274 ал. 3 т.2  от ГПК  и ТР № 5/ 2015г.  от 12. 07. 2018г. на ОСГТК на ВКС,  определението  подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС, когато са налице предпоставките по чл. 280 ал.1  и ал.2 от ГПК .

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            ЧЛЕНОВЕ :