Присъда по дело №176/2021 на Районен съд - Провадия

М О Т И В И към присъда № 11 от 21.07.2021 година, по НОХД № 176/2021
година по описа на Провадийския районен съд, ІV наказателен състав.

Прокурор от Районна прокуратура Варна е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 2014/2021 г. по описа на РУ
при ОД на МВР Варна и пр. пр. № 1447/2021 г. по описа на Районна
прокуратура Варна срещу Д. Д. П., ЕГН **********, роден на *** г. в с.ж.,
обл.Варна, с адрес гр.Дългопол, обл.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 34,
за това, че:
На 23.01.2021 г. в гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, нарушил
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, със
Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването на
Република България, след като е бил поставен под 14- дневна карантина с
начална дата 14.01.2021 г. с Предписание за изолация в домашни условия изх.
№ 03-103072 от 15.01.2021 г. на Регионална здравна инспекция-Варна, не
изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под
карантина, а именно в гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 34 и е
напуснал посочения адрес, като деянието е извършено по време на пандемия
от COVID-19 - престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено по общ ред, съгласно
разпоредбата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК като подсъдимият не се явява, а се
представлява от упълномощения му защитник, адв. Б.В. АК-Варна.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Варна
излага съображения, че поддържа обвинението както по отношение на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение
на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание "Лишаване от свобода" в размер на една година и шест
месеца и "Глоба" в размер на 20 000 лева.
Защитникът на подсъдимия – адвокат В., не оспорва фактическата
обстановка, като пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минималния размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
С цел изясняване в пълнота на фактическата обстановка съдът
намира, че следва да излезе от рамките на конкретиката на настоящото
1

производство и в мотивите си да посочи общата световна и държавна
обстановка довела до криминализирането на процесното деяние. Тези факти
не представляват излизане извън рамките на обвинителния акт, тъй като са
общоизвестни факти предхождащи и детайлизиращи, както специфичните
норми запълващи състава на престъплението, така и обстановката и
условията, при които е извършено деянието.
В края на 2019 година в град Ухан, Централен Китай, бил
идентифициран нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ
заболяването COVID – 19. Това става, след като без ясни причини през месец
декември 2019 година хора развиват пневмония, която не се повлиява от
известните методи за лечение.
На 11.03.2020 година на пресконференция в град Женева, Швейцария
Директорът на Световната здравна организация (СЗО) Т. Г. обявил
епидемията от COVID – 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на
заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави.
Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и
установяване на доказани заболели лица на територията на Република
България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12
от Конституцията на Република България Народното събрание обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на извънредното
положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година. Решението
бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г., подпечатано с
официалния печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен вестник
бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решението е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
С цел опазване живота и здравето на българските граждани и
съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за
предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица,
влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID –
19. Тези мерки били предприети в синхрон с нормите на чл. 63 от Закона за
здравето (ал. 1 "При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион") и чл. 29 от Наредба № 21 от
2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести
("При възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично
разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на
здравеопазването със заповед може да разпореди:
1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания
2

извън посочените в приложение № 1;
2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с
епидемичната ситуация).
На основание горепосочените разпоредби и във връзка с
усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID – 19 на територията на страната, Министърът на здравеопазването на
Република България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. В т. 6 от тази
заповед било указано, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да
не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в предписанието срок. Тази заповед била
отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, като мерките за спазван на
карантина били обособени в II, т. 1 и били идентични с тези в отменената
заповед.
В изпълнение на така въведената процедура, на подсъдимия Д. Д. П.,
след положителен резултат от лабораторно изследване в СМДЛ
„Лаборекспрес 2000“ ООД с PCR тест за болестта COVID-19, даден на
14.01.2021 г., било издадено Предписание за изолация в домашни условия
изх. № 03-103072/15.01.2021 г. на Регионална здравна инспекция-Варна. С
Предписанието подсъдимият бил поставен под изолация на следния адрес: гр.
Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. “Христо Ботев“ № 34, с посочен 14-
дневен срок, считано от 14.01.2021 г. до 27.01.2021 г..
На 15.01.2021 г., на основание чл. 61, ал. 10, т. 1 от Закона за здравето,
подс. П. бил уведомен за издаденото предписание устно на лични му мобилен
телефонен номер **********, което било удостоверено писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице към РЗИ Варна - Гергана Христова, в
издадената Карта за епидемиологично проучване. В същата карта било
отбелязано, че подсъдимия има следните симптоми: болки в тялото; кашлица
и t (телесна температура) 37,5 °С.
Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани на
различни основания лица в общините Дългопол, Провадия и Ветрино бил
възложен на служителите на РУ Провадия, които периодично извършвали
проверки на лица с наложена карантина за спазването й.
На 23.01.2021 г., сутринта, въпреки наложената му карантина, подс. П.
напуснал дома си в гр. Дългопол, ул. “Христо Ботев“ № 34 и потеглил с
електрическата си триколка в посока сградата на „Информационен център“ на
Община Дългопол. Бил облечен с тъмно долнище на анцуг, тъмна плетена
шапка на главата и с тъмното яке с надпис „SECURITY“ на гърба, което
обикновено носил зимните месеци. В 08.39 часа подс. П. пристигнал до
Информационния център на Общината Дългопол и спрял триколката си пред
3

него, на улицата. Слязъл от триколката и отишъл до близката кафемашина, от
където си взел кафе. След това се приближил към кошът за боклук до нея и в
08.41 часа се върнал до триколката си, с която потеглил в обратна посока, по
пътя, от който дошъл. Тези негови действия били заснети от камерата за
видеонаблюдение, поставена на сградата на „Информационен център“ на
Община Дългопол. Същите били забелязани и от св. Г. Р. Г., полицейски
инспектор в У Дългопол при РУ Провадия, който бил служителя натоварен
със задачата да проверява дали подс. П. спазва карантината си. Св. Г. тогава
тъкмо отивал към работното си място в участъка и минавайки покрай
сградата на информационния център видял подсъдимия как си взема кафе от
машината поставен там.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на
свидетелите Г. Р. Г. и ЯС. Н. ЯН.; обясненията на подсъдимия Д. Д. П.;
протокол за доброволно предаване; 1 бр. Електронен носител - DVD диск;
писмо от РЗИ Варна; Предписание за изолация в домашни условия изх. № 03-
103072 от 15.01.2021 г. на Регионална здравна инспекция-Варна; Карта за
епидемиологично проучване; експорт от електронно досие на Д. Д. П., с
данни за карантина и данни за лабораторни изследвания; справка за
съдимост; характеристична справка и другите събрани и приобщени по
надлежния ред писмени доказателства.
Съдът следва да извърши подробен доказателствен анализ на
доказателства, а именно показанията на свидетелите депозирани в съдебно
заседание, както и такива приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и 5 от НПК и
обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното производство.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели Г.Г. и Я.Я. в
цялост. Същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи
се, като по начина на депозиране съдът не се усъмни в тяхната достоверност.
Двамата свидетели излагат обстоятелства, на които лично са били очевидци.
Същите въпреки че са служители на МВР, не са извършвали действия по
разследването и не попадат в изключенията по чл. 118, ал. 1 от НПК, за лица
които не могат да бъдат свидетели, а съгласно еднопосочната съдебна
практика могат да депозират показания в досъдебна и съдебна фаза за
обстоятелства станали им известни във връзка с изпълнението на
възложените им полицейски функции доколкото не участват в наказателното
производство в друго качество. Показанията им са последователни като не се
установяват съществени противоречия или празноти, които да будят
съмнение относно достоверността им. Не се установиха мотиви или
зависимости на свидетелите, които биха били повлияли на истинността на
показанията. Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия дадени по време
4

на досъдебното производство, които са лаконични, като средство за защита и
доказателствено средство. Съдът ги кредитира в частта за поставянето на
подсъдимия под карантина, тъй като същите са последователни и се
подкрепят от останалия събран в хода на делото доказателствен материал.
Доказателства събрани по време на досъдебното и съдебното
производство са непротиворечиви и подкрепят установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна страна:
Като напуснал дома си, където му е било предписано да е под
карантина, подсъдимия П. нарушил мерките по Заповед № РД-01-
610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България,
съгласно която всички лица, поставени под карантина са длъжни да не
напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок, който в случая е 14 дни.
Действайки по гореизложения начин подсъдимия П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, като на 23.01.2021 г. в гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна,
нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората, със Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Република България, след като е бил поставен под 14-
дневна карантина с начална дата 14.01.2021 г. с Предписание за изолация в
домашни условия изх. № 03-103072 от 15.01.2021 г. на Регионална здравна
инспекция-Варна, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е
поставен под карантина, а именно в гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо
Ботев“ № 34 и е напуснал посочения адрес, като деянието е извършено по
време на пандемия от COVID-19.
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
престъплението.
Безспорно установено е, че подсъдимият П. се е намирал извън
мястото за карантиниране, посочено във връченото му предписание, а именно
извън дом си на адрес гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 34.
Същият е бил поставен под задължителна карантина с връченото му
предписание изх. № 03-103072 от 15.01.2021 г. на Регионална здравна
инспекция- Варна. Това изпълва конкретния фактически състав на
престъплението от обективна страна. В предявеното обвинение и респективно
внесения обвинителен акт правилно са посочени релевантните норми на
5

законови и административни актове, които да обвържат наказателната
отговорност на лицето. Нормата на чл. 355, ал. 2 от НК е правилно изпълнена
със съдържание.
По отношение на субективната страна. Съдът намира, че деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Същото е формално
престъпление и не е нужно настъпването на конкретен престъпен
съставомерен резултат, за да се реализира наказателната отговорност на
подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантинирани същия е
пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест по
хората. Лицето е разбирал обществено опасния характер на извършеното и е
предвиждал и искал настъпването на последиците, които в конкретния случай
се свеждат до напускане на жилището, където е следвало да
пребивава.Напълно съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него мярка
против разпространението на неизвестната нова болест Ковид 19, той е
напуснал адреса, на който е пребивавал и е бил карантиниран.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание "Лишаване от свобода", степента на обществената
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.
За това престъпление законът предвижда наказание "Лишаване от
свобода" до пет години и кумулативно налагане на наказанието "Глоба" в
размер от десет до петдесет хиляди лева. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде
определено наказание "Лишаване от свобода" към минималния, предвиден в
закона размер, а именно за срок от една година, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Именно този размер на наказанието съдът прие, че би оказал
превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимия. Съдът
определи и наказание "глоба" на минималния предвиден в закона размер от
10 000 /десет хиляди/ лева. В конкретния случай, според съда, това наказание
в най-пълна степен би се явило съразмерно и съобразено с целите на
индивидуалната превенция съобразно личността на подсъдимия. С него биха
се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието
следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
6

ориентирано по размер близък на минимума. Това свое решение съдът
основава на становището си, че по-тежко по размер наказание "лишаване от
свобода" е несъвместимо с личностните характеристики на подсъдимия и
деянието му и би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от
НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито
са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за трайно установени
престъпни навици у него, то съдът намира, че целите на наказанието могат да
се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът
намира, че предпоставките за приложението на института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са налице, доколкото и определеното от съда
наказание е до 3 години. Определи се изпитателен срок в размер на три
години. Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще
съдейства за оказване на поправително и превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия.
По разноските и веществените доказателства:
Не се установиха направени поделото разноски или иззети
веществени доказателства.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	11
Дата:	22 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия:	Катя Ганева Савова

Дело:	20213130200176
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2021 г.

Присъда по дело №176/2021 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите