Решение по дело №3258/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1199
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20217180703258
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1199

гр. Пловдив,  23.06.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                                                       МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 3258 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от С.А.Щ., с ЕГН **********,***, чрез адв.П.,***,  против Решение № 1864/01.11.2021г., постановено по АНД № 3841/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4059851 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.А.Щ. е наложено административно наказание ГЛОБА“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Излагат се доводи, че липсва схема на пътните знаци, от която да е видно, че нарушението е извършено в зона с ограничение на пътен знак. Твърди се, че и от представеното по делото писмо от страна на АПИ, не се доказва наличие на знак за ограничение на датата на нарушението, както и че е посочено, че тези знаци са поставени в дясно посока Карлово – Пловдив, а според електронния фиш, знаците се падат в ляво при движение към гр.Карлово и не би следвало да важат за водач на МПС, който се движи в обратна посока. Според жалбоподателя, не се доказва, че конкретно на дата 25.07.2020г. е бил наличен физически пътен знак В26. На следващо място се твърди, че не е приспаднат толеранса в полза на водача. Възразява се още, че след изтичане на срока на първоначалната проверка не е представен документ удостоверяващ последваща проверка на АТСС от Българския институт по метрология. Претендира присъждане на разноските, сторени в касационното производство.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез процесуалния представител ст.юриск. Пенкова оспорва касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 1864 от 01.11.2021 г., постановено по АНД № 3841/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 4059851 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора С.А.Щ. е наложено административно наказание ГЛОБА“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че електронния фиш е издаден от материално компетентен орган и отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание. Приел е още, че при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите на съдебния акт е посочено, че правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h, като на приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост от 105 km/h, отчетена преди толеранса. Направено е позоваване и на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, според което АТСС разполага с вградена възможност за разпознаване на номера на МПС. Изложено е, че в процесният случай АТСС е от групата временно разположени на участък от пътя и самото АТСС е статично, като се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Според районния съд са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е надлежно попълнен протокол за използване на АТСС. Направен е извод, че нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието -  определено във фиксиран размер, както и че няма основание за приложение на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Решението е правилно.

Настоящият съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях. В оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора във връзка с въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26. В действителност по делото липсва схема на пътните знаци, но съгласно писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ пътната отсечка от път II-64 след с.Чернозем (след км 30+500, посока Карлово – Пловдив) е с множество неравности, поради което беше сигнализирана с 4 групи знаци: А12-неравности и В26ограничение на скоростта на 60 км/ч,в комплект с табели Т2, указващи дължината на компрометирания участък 3000м. Пак според писмото на АПИ пътните знаци са били разположени, както следва: на км.30+530 дясно и км 32+500 дясно (посока Карлово – Пловдив) и на км 32+600 и 34+605 ляво (посока Пловдив-Карлово), като нарастването на колиметража е в посока Карлово-Пловдив. Изрично е посочено, че км 33+500 попада в обхвата на ляво разположените знаци на км 34+650 (посоката Пловдив – Карлово). Според АПИ знаците В26 неколкократно са били премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя и всеки път същите са възстановявани до 27.07.2020г., когато е констатирано окончателното им изчезване. Не е спорно по делото, че посоката, в която се движил жалбоподателят на посочената във фиша дата 25.07.2020г. е към гр.Карлово, като самото нарушение е извършено на републикански път II-64 км 33+500. Неправилно е тълкуването, направено от касатора, че според писмото на АПИ знаците В26 били поставени от ляво при пътуване в посока Пловдив-Карлово. В писмото изрично е отразено, че нарастването на километража е в посока Карлово-Пловдив, затова и посочването, че пътните знаци са поставени на км.30+530 дясно и км 32+500 дясно означава, че при движение в посока към Пловдив, знаците са от дясно и съобразяване с тях дължат водачите, пътуващи към Пловдив. А посочването км 32+600 и 34+605 ляво означава, че доколкото нарастването на километража е посока Карлово-Пловдив, тези знаци са сложени в ляво, но касаят движещите се в посока Пловдив-Карлово, защото при това движение са разположени от дясно и водачите дължат съобразяване с тях. Поставянето на посока Пловдив-Карлово в скоби в писмото на АПИ не следва да се тълкува, че ограничителните пътни знаци са поставени  в лявата им страна, а напротив, че са от дясната страна и водачите на МПС движещите с посока Пловдив-Карлово дължат съобразяване с  тях.

Касаторът е заснет на км 33+500, което означава, на 33 км. + 500 м. отдалеченост от Карлово (тъй като каза се нарастването на километража е в посока Карлово-Пловдив), а ограничението за движещите се от Пловдив към Карлово според писмото на АПИ е км 32+600 и км 34+605. Т.е. мястото на извършване на нарушението е в обхвата с ограничението, въведено със знак В26.

На следващо място несъстоятелно е възражението, че не се доказва, че конкретно на датата 25.07.2020г. е бил наличен физически знак В26. В действителност в приложеното по делото писмо на АПИ е посочено, че АПИ знаците В26 неколкократно са били премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя и всеки път същите са възстановявани до 27.07.2020г., когато е констатирано окончателното им изчезване, но от друга страна в съставения Протокол по чл. 10 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изрично е посочено, че има поставен пътен знак за ограничение 60 км/ч, като този протокол не е оспорен от касатора.

По отношение на възражението за неприспадане на толеранса в полза на водача, районен съд е коментирал подробно и аргументирано, като настоящия съд напълно споделя изводите в тази насока. Действително в електронния фиш не се съдържа изявление за отчитане на законовопредвидения толеранс, но на приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост от 105 km/h, отчетена преди толеранса, а в електронния фиш е посочено, че установената скорост е  102 km/h, т.е. отчетена е разликата от 3 km/h в полза на касатора.

Неоснователно е възражението по отношение на годността на АТСС. Както е посочил и районен съд по делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и  Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. от който е видно, че АТСС е преминало  последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 30.09.2019 г

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание  чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение № 1864/01.11.2021 г., постановено по АНД № 3841/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА С.А.Щ., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: