Р Е Ш Е Н И Е
№ 831
04.08.2023
година град
Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание,
в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Йовка
Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 410 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/.
Образувано по
жалба на „МАРТЕН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 40, представлявано от М. Н., против Заповед №
РД-22/10.02.2023 г. за налагане на преустановителна принудителна
административна мярка, издадена от директора на РИОСВ - Бургас, с която е спрян
достъпа и ползването на обектите реализирани в поземлени имоти с идентификатори
81178.50.70 и 81178.50.71 (стар идентификатор 81178.50.63) по КК на гр.
Черноморец, местност Атия, общ. Созопол, собственост на „Мартен груп“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 40,
представлявано от М. Н. Н. - управител.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение
на материалния закон, на административно - производствените правила, както и в
несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени заповедта.
Първоначално
делото е разпределено на друг съдия –докладчик. След като делото е излязло за
решаване, с Определение №1377/05.06.2023г. (л.89) съдът е отменил определението
си от 05.06.2023г. за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество,
след което съдията –докладчик се е отвел от разглеждането му, като по повод на
това определение делото е разпределено
на настоящия съдебен състав.
В съдебно
заседание, дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Б.,
който поддържа жалбата и иска от съда да отмени оспорената заповед на
посочените в нея основания.
Ответната
страна – Директорът на РИОСВ-Бургас, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. Представя по делото
административната преписка. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения за законо -съобразността на оспорената
заповед излага в писмени бележки.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, че жалбоподателят, съгласно
Нотариален акт № 187, том III, рег.№
12888, дело № 484 от 2019 г. (л.143), е собственик на поземлен имот с
идентификатор 81178.50.63 по КККР на гр.Черноморец, находящ се в местност Атия,
землище гр. Черноморец с площ 7918 кв.м., с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване -изоставена орна земя,
категория при неполивни условия: 4/четвърта/.
На 26.08.2021
г. в РИОСВ-Бургас е постъпил сигнал от Командира на Военно формирование
54950-Бургас към Военноморските сили с рег.№ 4950/19.08.2021 г. (л.59), относно
изградено ваканционно селище и канализационна система в имоти с идентификатори
81178.50.54, 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.57, 81178.50.58, 81178.50.63,
81178.50.64, 81178. 50, 65 и 81178.50.66 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“,
Община Созопол, засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните
обекти. В посочения по-горе сигнал са изложени съображения за незаконосъобразно
изграждане на къмпинг в поземлените имоти, които са със статут на земеделска
земя, както и за непосредствена възможност за нерегламентирано проникване във
войсковия район или извеждане от експлоатация на съществуващите устройства и
съоръжения в него, което би могло да застраши и увреди нормалното функциониране
на военните формирования.
На 11.10.2021
г. е извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ – Бургас, на обект: „Къмпинг, реализиран в ПИ с идентификатор
81178.50.63 по КК на гр.Черноморец“, за изясняване на изложените в сигнала
обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №
020377/К-8-84/11.10.2021г. (л.58). Според изложеното в протокола, при
извършения обход на място е констатирано, че в границите на ПИ с идентификатор 81178.50.63
по КК на гр.Черноморец е реализиран къмпинг, със ситуирани 4 броя каравани с
дървени навеси и дървени подиуми, 1 къща тип бунгало, 1 дървена постройка,
наподобяваща бар, 4 санитарно-хигиенни блока (3 тоалетни и 1 баня).
Констатирано е също изградени водоснабдителна и канализационна мрежа за нуждите
на ситуираните обекти. При проверката не е установен източника на
водоснабдяване и начина на отвеждане на отпадъчните води от имота. Отбелязано
е, че за реализираното инвестиционно предложение в имота няма информация за
проведени процедури по реда на Глава шеста от ЗООС.
За
установеното при извършената проверка са уведомени Окръжна прокуратура -
Бургас, Областен Управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и
РЗИ-Бургас.
В писма с изх.
№ 11-02-66/07.02.2021 г. (л. 67), изх. № 32-00-49-1/20.09.2021 г. (л. 68 от
делото), и изх. № 11-02-66-2/14.06.2022 г. (л. 69), от Община Созопол е
изразено становище, че в посочените имоти е констатирано изпълнено строителство
без необходимите строителни книжа, за което ще бъдат образувани административни
производства по реда на чл. 225а от Закона за устройство на територията.
Във връзка с
данните, постъпили в РИОСВ – Бургас, в Окръжна прокуратура - Бургас е
образувана преписка, по която на основание чл. 145, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗСВ,
на 14.10.2022 г. е издадено Предложение изх. № 6953/2022 г. (л. 29) за даване
на предписания за преустановяване на конкретни дейности, застрашаващи или
увреждащи територията на посочените имоти. В предложението е посочено още, че
при констатирани нарушения от страна на РИОСВ, с цел предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната
среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези
нарушения, следва да се наложи принудителна административна мярка по реда
на чл. 158, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС.
В отговор на
писмо рег.№14-00-431/20.10.2022г. от РИОСВ-Бургас относно сигнала, касаещ
изградено ваканционно селище и канализационна система в поземлени имоти,
намиращи се в близост до военния имот, от Министерство на отбраната е изготвено
становище, обективирано в писмо с техен изх. № 14-00-431 от 06.12.2022 г.,
което е изпратено до РИОСВ-Бургас, с копие до Окръжна прокуратура – Бургас,
Областен управител на област Бургас и кмета на Община Созопол (л.33) В него се
посочва, че РИОСВ-Бургас е констатирала нарушения на екологичното
законодателство, установено е незаконно строителство, за което са предприети
мерки от Община Созопол. Уведомени са и Окръжна прокуратура-Бургас, Областен
управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и РЗИ-Бургас. Посочено
е също, че на акваторията на войсковия район и район 51-забранен за плаване
риболов и риболовни дейности, обявен в „Известие на мореплавателите“
№15/01.09.2004г. на Военно формирование, дислоцирано във ВМБ „Атия“ се
осъществяват водноатракционни услуги. Според министъра са налице системни
нарушения на Наредбата за плаването, граничния режим във вътрешните водни
пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други
плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни
услуги с тях. Изложени са доводи, че специалният статут на войсковия район
предполага защита на войските и силите, дислоцирани в него, както и
предотвратяване на евентуални директни и косвени атаки върху съоръженията,
въоръжението, бойната техника и личния състав. Всеки случай на нерегламентиран
достъп на външни лица и плавателни съдове във военния обект и ограничителния
периметър е предпоставка за използване на сила, средства за дистанционно
обезвреждане и оръжие. Посочено е още, че инвестиционните предложения създават
пряка и непосредствена опасност от възникване на инциденти, застрашавайки
базираните военни плавателни съдове. Посочено е също, че специално обособената
забранена зона за корабоплаване в участъка на вътрешните морски води около
военоморската база по реда на Закона за морските пространства, вътрешните
морски пътища и пристанищата на Република България, както и специфичният й статут
обективират възражението на Министерство на отбраната относно инвестиционни
предложения в процесните имоти. В същия смисъл е и писмо № 6970/14.11.2022г. на
началника на щаба на ВМС до главния директор на дирекция „Инфраструктура на
отбраната“, в
което е посочено, че предвид специфичния статут на войсковия район и с цел
защита интересите на МО, следва да бъдат прекратени бъдещите инвестиционни
предложения на собствениците и да бъде наложена ПАМ от РИОСВ - Бургас за
спиране на дейността, както и достъпа до територията на собствениците и
ползватели (л.34 гръб). Последното е приложено към становището на министъра на
отбраната.
С писмо №
32-00-11/07.02.2023 г. (л. 140), Областният управител на Област Бургас е
изразил становище, че не възразява относно прилагането на ПАМ с цел
преустановяване и ликвидиране на последиците от констатираните административни
нарушения, предмет на образуваните от РИОСВ – Бургас административнонаказателни
процедури.
На 10.02.2023
г. директорът на РИОСВ – Бургас издава процесната Заповед № РД-22/10.02.2023 г.
за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е
постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в
поземлени имоти с идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71 (стар идентификатор
81178.50.63) по КК на гр. Черноморец, местност "Атия", община
Созопол, собственост на „Мартен груп“ ЕООД. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 28.02.2023 г., видно от направеното върху същата отбелязване
(л.57 гръб). С
жалба вх. № 2337 от 06.03.2023 г., подадена до Административен съд – Бургас,
жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, по повод на което
е образувано и настоящото дело.
По делото с
административната преписка са представени и други писмени доказателства и
кореспонденции, които изхождат от РИОСВ - Бургас, Община Созопол и др., но те касаят
имоти, различни от процесния поземлен имот с идентификатор 81178.50.70 и 81178.50.71 (стар идентификатор 81178.50.63)
по КК на гр. Черноморец.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирано дружество,
адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният в
настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен
орган - директорът на РИОСВ – Бургас, който е оправомощен да осъществява на
регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и
факторите, които им въздействат (чл. 148, ал. 3 и ал. 2 от ЗООС), да издава
предписания и да налага принудителни административни мерки (чл. 14, ал. 4 от
ЗООС и чл. 158 от ЗООС).
Същевременно
настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е
издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Производството
по налагане на ПАМ е предвидено като способ за административно въздействие
спрямо нарушители в разпоредбите на чл.22 и чл.23 от ЗАНН, според които „За
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ.“
Такива
хипотези са предвидени в нормата на чл.158 от ЗООС, според която „Министърът на околната среда и водите или
оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните
паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни
административни мерки в случаите на: 1. аварийни ситуации, предизвикани от
действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;
2. бедствени ситуации; 3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване
или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на
хората; 4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или
отстраняване на вредните последици от тези нарушения.“
Видът на
допустимите ПАМ е конкретизиран в разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗООС, която
гласи, че принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни
и възстановителни.
От изложената
правна регламентация и посоченото в оспорената заповед правно основание, а
именно чл.158, т.4 от ЗООС следва, че предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка са няколко. На първо място се касае за наличието на
допуснато нарушение, свързано с опазването на околната среда, което следва да
бъде преустановено. Втората съвкупност предвижда такава възможност в случаите
на предстоящо допуснато нарушение, свързано с опазването на околната среда, в
който случай цел на мярката е да предотврати изобщо извършването на
нарушението. Следващите две хипотези касаят съответно случаи, в които са налице
допуснати нарушения, свързани с опазването на околната среда, от които в единия
случай са настъпили вредни последици, като цел на мярката е да отстрани тези
последици, а в другия е налице възможност да настъпят конкретни вредни
последици, които чрез ПАМ се цели да бъдат предотвратени.
В процесният
случай обаче, съдът счита, че органът не доказва наличието на която и да е от
сочените хипотези на чл.158, т.4 от ЗООС. По правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган следва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, като с определението за насрочване (л.91) съдът е
разпределил доказателствената тежест.
В мотивите на
оспорения индивидуален административен акт не са изложени фактически
обстоятелства, сочещи на констатирано административно нарушение. В заповедта
липсва препращане към съставен АУАН, а и по преписката не е представен такъв, който
да конкретизира фактите и обстоятелствата, съставомерни за дадено
административно нарушение. Липсва и твърдение за опасност да бъде допуснато или
извършено от страна на жалбоподателя конкретно административно нарушение,
свързано с опазването на околната среда по смисъла на чл.158, т.4 от ЗООС. Описаните
в обстоятелствената част на оспорения акт факти касаят единствено констатирано
изпълнение на строителство без необходимите строителни книжа в процесните два ПИ с
идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71
(стар идентификатор 81178.50.63), собственост на жалбоподателя. Изложени са и мотиви,
че цитираните в заповедта обекти са реализирани в ПИ без заявено в РИОСВ-Бургас
инвестиционно предложение, респ. без проведени процедури по реда на глава шеста
от ЗООС, в
това число съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР) и съответно без окончателен и влязъл в сила административен
акт на компетентния орган по околна среда, с който се одобрява реализацията на
инвестиционното предложение. Органът автоматично е приел, че инвестиционните
предложения попадат в т.12 „Туризъм и отдих:, буква „г“ от списъка с категории
по Приложение № 2 към ЗООС. В оспорения акт обаче липсва изрично посочване дали
така установено съставлява административно нарушение, свързано с опазване на
околната среда, респ. дали са настъпили или биха могли да настъпят вредни
последици от това. Най-общото посочване, че реализираните в имотите обекти
представляват незаконно строителство и същите са в нарушение на екологичното
законодателство не е достатъчно да обоснове фактически необходимостта от
налагане на конкретната ПАМ. В заповедта не са изложени достатъчно ясни,
подробни и конкретни мотиви относно необходимостта от подаването на уведомление
до РИОСВ-Бургас за провеждане на процедура по реда на екологичното
законодателство. При извършената от експертите при РИОСВ - Бургас проверката не
е установено, а и в акта липсват мотиви, относно това дали собствените на
„Мартен груп“ ЕООД имоти попадат в защитена зона или защитена територия, както
и в какво се изразява засягането на околната среда от дейностите по реализиране
на обектите, които е осъществявал жалбоподателя в имота. (Решение № 4315 от 24.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 7519/2022 г.; Решение № 3182 от 27.03.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 454/2023 г. и др.).
Следва да се
има предвид и това, че голяма част от нормите на ЗООС са общи или препращащи,
което във връзка с гарантиране правото на защита и надлежно провеждане
производството по налагане на ПАМ изисква още по-голяма конкретика, включваща
привързване на общите норми към други конкретни такива, съдържащи се в други
законови и подзаконови нормативни актове. Съдът е обвързан с фактическата и
правна обосновка на оспорения административен акт, поради което не следва да
извършва проверка дали всяка една отделна норма на ЗООС не се явява нарушена от
страна на жалбоподателя.
Нормата на чл.
160, ал. 1 от ЗООС изисква прилагането на принудителна административна мярка да
се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158 от ЗООС. С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореното решение е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се практически в липса на мотиви
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което не може да бъде преодоляно с
последвалото го становище от страна на органа, депозирано по делото или по
какъвто и да било друг процесуален ред на настоящия етап от съдебното
производство. Изложените формални мотиви по съдържание по-скоро касаят
провеждана кореспонденция относно евентуално засягане на националната сигурност
на страната, поради непосредствената близост на имотите до военноморска база
Атия, които обстоятелства обаче стоят извън предмета на ЗООС, по който компетентен да постановява принудителни
административни мерки е именно РИОСВ. В този случай е налице допуснато
противоречие между фактическите и правни основания, изложени от органа при
постановяване на административния акт, което обстоятелство винаги представлява
и съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за неговата отмяна.
Освен това липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота
представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Заповед № РД – 22/10.02.2023г. на директора на
РИОСВ-Бургас е издадена при допуснати нарушения на материалните норми и на процесуалния закона, поради което същата следва
да бъде отменена.
Жалбоподателят
не претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, поради което
и такива не следва да бъдат присъдени.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-22/10.02.2023 г. за налагане на преустановителна принудителна
административна мярка, издадена от директора на РИОСВ - Бургас, с която се
спира достъпа и ползването на обектите
реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71 (стар
идентификатор 81178.50.63) по КК на гр. Черноморец, местност Атия, общ.
Созопол, собственост на „МАРТЕН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 40, представлявано от М. Н. Н. -
управител.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: