Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8098/2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Р.И.Д.,
починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон А.О.А., А.О.Я., Ц.О.К. и А.А.Б.,
твърди, че като пътник в л.а. „Рено Меган”, с
рег. № *******е пострадала от ПТП, реализирано на 26.06.2015 г. край с.
Опанец, Плевенско, вина за което имал водачът на лек автомобил „Опел
Астра“, с
ДК№ *******– Е.Е.. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Застрахователно
дружество Е.Р.” ЕАД отговаря за вредите, причинени от виновния водач.
Твърди, че по н.о.х.д. № 667/2015 г. по
описа на РС – гр. Плевен с влязла в сила присъда водачът Е.Е.
е признат за виновен за настъпване на произшествието. Сочи, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди от настъпилите травматични увреждания – счупена главичка на лява малкопищялна кост, разкъсване на кожата над челото, в
следствие на което тя е изцяло отлепена от черепа (скалпиране), както и
множество кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло.
Ищецът твърди, че в следствие на зашиването на раната на главата има загрозяващ
белег, че към момента на предявяване на иска все още има силни болки и
страдания, че все още накуцва и не може да извършва физически труд, както и че
получава главоболие, световъртеж и високо кръвна налягане. Претендира обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, които определя на 50 000,00 лева,
както и лихва за забава от датата на настъпване на произшествието – 26.06.2015
г. до плащането.
Ответникът „Застрахователно дружество Е.Р.”
ЕАД оспорва исковете. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като завишен, като в тази връзка излага доводи, че
възстановителния период е приключил успешно за 4-5 месеца и че посочените в
исковата молба страдания на ищцата от главоболие, световъртеж и високо кръвно
налягане са в следствие предходни заболявания на ищцата. Твърди, че
справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
е 15 000,00 лева, като твърди да й е изплатил тази сума. Прави възражение за
съпричиняване от пострадалата поради не поставяне на предпазен колан. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при съответния ответник, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на Постановление 4/1968 г. на
Пленума на ВС.
С
влязла в сила присъда № 110/2016 г. по н.о.х.д. № 667/2016 г. по описа
на РС – гр. Плевен подсъдимата Е.Б.Е.е призната за виновна за това, че на 26.06.2015 г. на общински път № 1041 – гр. Долна
Митрополия, обл. Плевен – с. Опанец, обл. Плевен, при управление на л.а. Опел
Астра, с рег. № *******, нарушила правилата за движение на чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила средни телесни
повреди на повече от едно лица, сред които и Р.И.Д. – средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на главичката (горния край) на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затруднения
движението на левия крак.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца,
както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и
причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд,
разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на други увреждания,
наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд, както и
евентуалния принос на пострадалия за вредноносния
резултат чрез непоставяне на предпазен колан.
По делото е приета история на
заболяването, към която и епикриза /лист 189/ издадени от У. „д.Г.С.“ ЕАД, ***,
според която Р.Д. е постъпила в клиниката по Неврохирургия на 26.06.2015 г. и е
изписана на 08.07.2015 г., като е посочено, че е приета със силно кървяща рана
на главата челно в дясно, охлузвания на подбедриците и оплаквания в областта на
caput fibulae,
в съзнание, с данни за фрактура на главичката на лява фибула. Извършена е
операция на 26.06.2015 г., като пациентката е изписана на 08.07.2015 г. с
оплаквания за обща слабост.
Според показанията на свидетеля П.Т. той
е бил водач на л.а. Рено Меган, в който пътували още 4 пътника, Р., още една
жена, едно момиче и приятелят му Н., който бил отпред. Свидетелят сочи, че Р.
седяла на задна, дясна седалка – до стъклото, като била с поставен предпазен
колан, тъй като той им казал да сложат колани, тъй като имало полицаи.
Според заключението на вещото лице по
автотехническа експертиза процесното произшествие е настъпило при следния
механизъм л.а. Опел Астра се е движел в десет завой с радиус 174 метра със
скорост около критичната за преодоляването му – 93 км.ч., в същото време в обратна посока и
на ляв за него завой се е движел л.а. Рено Меган със скорост около 63 км.ч. Лек
автомобил Опел е придобил дрейф със занасяне, от който автомобилът е променил
зададената му траектория и се удря косо, челно, с предния си десен ъгъл в
средата на предната част на насрещно движещия се л.а. Рено Меган. Според
експертизата л.а. Рено Меган е заводски оборудван с предпазни триточкови колани
отпред и от двете страни отзад, а отзад в средата – вещото лице конкретно не
може да посочи дали коланът е бил дву или триточков,
но със сигурност е бил оборудван с такъв колан. Според заключението в следствие
на удара челното стъкло на този автомобил е счупено отвътре навън, най-вероятно
от пътника седял на средното място на задната седалка, който е бил без
предпазен колан. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на
23.01.2018 г. при поставен двуточков колан на пътника в средата е невъзможно
изхлузването на пътника и да полети напред.
Според заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед, в
следствие на процесното произшествие Р.Д. е получила
средни телесни травматични увреждания както следва: открита, непроникваща
черепно-мозъчна травма, довела до значителна кръвозагуба и вторична посткръвоизливна анемия и счупване на главата на лявата малопищялна кост. Първата посочена травма –
черепно-мозъчната, е причинила на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като в острия период
пострадалата е имала остри болки поради нарушаване целостта на кожата, като
посттравматичния оток и нарасналия подкожен хематом са наложили етапно вторично
дрениране. Скалповата рана също е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота
като острата кръвозагуба е довела до рязко понижаване на стойностите на
хемоглобина и до необходимост от кръвопреливане, като след зарастването се е
получил цикатрикс в зоната на раната, който засяга
частично видимата дясна лицева част на главата. Счупването на главата на лявата
малопищялна кост е причинило трайно затруднение
движението на левия долен крайник за около 50-60 дни, като болките са били
най-силни до 5-7 дни и изискват функционален покой. Обикновено възстановителния
период е 50-60 дни.
Според заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза на вещо лице невролог по делото липсват данни
след първоначалното лечение на ищцата тя да е търсила последваща медицинска
помощ. Преди произшествието ищцата е имала хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения;
диабетна полиневропатия; последици от мозъчносъдова болест; изхимична
кардиомиопатия, като всички тези заболявания могат да бъдат свързани с
оплаквания от главоболие, световъртеж и повишено кръвно налягане. Според вещото
лице при конкретния механизъм на настъпване на произшествието ако ищцата е била
с правилно поставен предпазен колан вероятността да получи същите по вид и
степен увреждания е много малка.
Според показанията на свидетелката С.Бтя се запознала с Р.Д. в болницата в гр. Плевен.
Свидетелката била там с дъщеря си, която била пострадала от ПТП и докарали Р. в
същата стая. Свидетелката сочи, че Р. била оперирана и това, което й направило
впечатление, че имала дренаж в главата, което я шокирало и избягвала да я
гледа. След това забелязала, че има рани от стъкла по ръцете и краката. В деня след настаняването на Р. в стаята
свидетелката сочи, че започнала да помага и на нея - да я забърсва с мокри кърпични
и да маха останалите стъкълца по крайниците й, слагала й памперси, давала й
вода със сламка, тъй като тя била неподвижна. Свидетелката сочи, че на втория
ден Р. започнала да получава отоци по врата, главата и зад ушите. Първоначално Р.
изобщо не се хранела, като едва в последните дни слагала по залък храна, който
свидетелката й давала. Според свидетелката, Р. първите дни не била на себе си,
след това й казала, че е пострадала от ПТП, но не знае как се е случило.
Свидетелката сочи, че първите дни Р. имала много болки, вливали й обезболяващи
и че постоянно била на системи, тъй като не се хранела, както и че през цялото
време не е ставала от леглото като не знае дали е имала счупвания по тялото и
крайниците. Свидетелката Б.сочи, че
когато изписали дъщеря й били минали 10 дни откакто Р. била в стаята като тя
останала и след това и не можела да се движи.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, тъй като са обосновани и непротиворечиви, като те еднозначно сочат, че
независимо от мястото, на което ищцата е седяла на задната седалка на л.а. Рено
Меган, ако същата е била с правилно поставен предпазен колан не би получила
процесните увреждания. В тази връзка е налице противоречие с показанията на
свидетеля Т., който е бил водач на лекия автомобил и сочи, че Р. била с
поставен колан, тъй като той преди произшествието предупредил пътниците да
сложат коланите. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази връзка тъй
като същите противоречат на приетите по делото експертизи, в които на база
анализ и специалните знания на вещите лица е достигнат извод за липса на
поставен предпазен колан от страна на Р.Д.. От друга страна, обстоятелството,
че свидетелят като шофьор е казал на пътниците да сложат колани не значи, че те
са сторили това, като в тази връзка съдът намира увереността на свидетеля за
този факт по отношение на Д. за житейски нелогична.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай, предвид заключението на вещите
лица по автотехническата и неврологична експертиза, съдът намира за несъмнено
установено по делото, че Р.Д. като пътник в л.а. Рено Меган е била без правилно
поставен предпазен колан, въпреки наличието му на мястото, на което е седяла.
Предвид заключението на вещите лица съдът намира, че липсата на поставен колан
е в причинна връзка с настъпването на всички увреждания при ищцата.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Установява се от представеното платежно
нареждане (лист 54 от делото), че на 08.07.2016 г. ответникът е изплатил на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000,00
лева.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Р.И.Д. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в
случая е налице травма, която е засегнала както областта на главата на Д., така
и левия долен крайник. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид възрастта на пострадалата, както и това, че е имала предходни общи
заболявания. Съдът взема предвид, че повече от 10 дни тя е била на болнично
лечение, при което не е ставала от леглото си, че й е извършена операция в
областта на главата, от която е останал видим белег, че общият оздравителен
период от получените травми е около 2 месеца. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалата, изразяващ се в непоставяне на
предпазен колан, като при определяне процентното му съотношение съдът
съобразява от една страна обстоятелството, че непосредствена причина за
настъпване на уврежданията при ищцата е противоправното поведение на делинквента, а от друга страна обстоятелството, че
настъпилите при ищцата увреждания не биха могли да се получат при правилно
поставен предпазен колан. Ето защо съдът приема принос на пострадалата в
настъпване на противоправния резултат от 25 %.
От така определеното обезщетение,
намалено с приноса на пострадалата, следва да бъде извадена заплатената от
ответника сума от 15 000 лева и искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 15
000.00 лева
общо (40000-10000-15000=15000), респ. за по 3750,00 лева на всеки един от
ищците, които са наследници по закон на първоначалния ищец с равни наследствени
квоти.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови
на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото
лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и законна лихва
от датата на деликта – 26.06.2015 г. до плащането.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. П.П. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 609,00
лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 626,50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 600,00 лева и разноски за депозит за вещи лица в
размер на 161,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.Р.” ЕАД, ЕИК: *******да заплати на
А.О.А., ЕГН: **********, А.О.Я., ЕГН: **********, Ц.О.К.,
ЕГН: ********** и А.А.Б., ЕГН: **********, в
качеството им на наследници на Р.И.Д.
(починала в хоа на процеса), на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от по 3750,00 лева на всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Д. от реализирано на 26.06.2015 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Е.Е., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК№ *******, неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпило счупване на главичка на лява малкопищялна
кост, разкъсване на кожата над челото, в следствие на което тя е изцяло
отлепена от черепа (скалпиране), както и кръвонасядания
и охлузвания тялото, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 26.06.2015 г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от общо 50 000 лева.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.Р.” ЕАД, ЕИК:
*******да заплати на адв. Б.
П.П. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
частта от исковете – в размер на 609,00 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.Р.” ЕАД, ЕИК: *******да заплати по сметка
на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 600,00 лева
– държавна такса и разноски за депозит за вещи лица в размер на 161,00 лева.
ОСЪЖДА А.О.А.,
ЕГН: **********, А.О.Я., ЕГН: **********, Ц.О.К., ЕГН: **********
и А.А.Б., ЕГН: ********** да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Е.Р.” ЕАД, ЕИК: *******солидарно на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата в размер на 626,50 лева лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: