Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 03.02.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2078 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.4 от Закон за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/.
Административното дело е
образувано по жалба от „ВИГО ГРУП“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Монтана, ул.“Драган Цанков“ № 1, представлявано от управителя Ди.
И. Д. - УПРАВИТЕЛ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, с
идентификатор 51500.502.447.5, против Отказ на Кмета на Община Несебър за
определяне на прилежаща площ към сграда с идентификатор 51500.502.447.5,
находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, обективиран с писмо изх.№
Н2-УТ-2354-001/11.09.2020г. по описа на община Несебър.
С жалбата се иска отмяна на
отказа като незаконосъобразен и връщане преписката на административния орган за
ново произнасяне. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВИГО ГРУП“ ООД - УПРАВИТЕЛ НА
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, с идентификатор
51500.502.447.5 се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и представя
списък на направените по делото разноски.
Ответната страна Кметът на Община
Несебър, не се явява и не се представлява. Не взема отношение по жалбата.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
„ВИГО ГРУП“ ООД, в качеството му
на Управител на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, с идентификатор
51500.502.447.5, подал заявление с вх.№ Н2-УТ-2354/29.04.2020г. до кмета на
Община Несебър, с което на основание чл.4 от ЗУЕС във връзка с чл.2, ал.1 от
Наредба № 6 от 18.09.2009г. за определяне на прилежащата площ към сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване /Наредба № 6 от
18.09.2009г./, поискал да бъде определяна прилежаща площ към сграда с
идентификатор 51500.502.447.51, въз основа на нормативно определени критерии,
съдържащи се в Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
Кметът на Община Несебър не се
произнесъл по заявлението в законоустановения срок, поради което „ВИГО ГРУП“
ООД подал жалба до Административен съд – Бургас срещу формирания мълчалив
отказ. Съдът с Решение №
958/29.07.2020г. постановено по адм. дело № 974 по описа на АдмС – Бургас за
2020г. отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Несебър и му върнал
преписката с указание за произнасяне по заявление с вх.№
Н2-УТ-2354/29.04.2020г. Решението било получено в Община Несебър с вх.№
2-УТ-2354-001-002-001/28.08.2020г.
В изпълнение на съдебното решение
Кметът на Община Несебър отказал да определи прилежаща площ към сграда с
идентификатор 51500.502.447.5, находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9,
бл.5, като отказът му бил обективиран в писмо изх.№ Н2-УТ-2354-001/11.09.2020г.
по описа на община Несебър /л.13-16 от делото/.
Недоволен от постановения отказ
„ВИГО ГРУП“ ООД, в качеството му на Управител на Етажната собственост на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Несебър,
ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, с идентификатор 51500.502.447.5, подал жалба до
Административен съд Бургас, чрез административния орган с х.№
Н2-УТ-5003/23.09.2020г., във връзка с която е образувано настоящото
производство.
По делото е допусната и възложена
съдебно-техническа експертиза като изготвеното по нея заключение от вещото лице
арх.В.Й.Д. е прието от съда. Според заключението процесната сграда с
идентификатор 51500.502.447.5 не представлява сграда в режим на комплексно
застрояване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е против Отказ на Кмета на Община Несебър за
определяне на прилежаща площ към сграда с идентификатор 51500.502.447.5,
находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, обективиран с писмо изх.№
Н2-УТ-2354-001/11.09.2020г. по описа на община Несебър.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмета на Община Несебър, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗУЕС, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден.
Оспорената заповед е издадена в изпълнение на Решение №
958/29.07.2020г. постановено по адм. дело № 974 по описа на АдмС – Бургас за
2020г., в предписаната от
закона писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания, като при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на процедурата.
Заповедта е съобразена с материалните разпоредби на
закона поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗУЕС "При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване
и в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи
в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията,
се определя прилежаща площ към сградата".
В пар.1, т.2 от ДР на ЗУЕС е
дадено легално определение на понятието „Прилежаща площ към сграда в режим на
етажна собственост”, а именно: „част от
територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи , площадки за игра, места за паркиране и др.”
Видно от цитираните разпоредби за
определянето на прилежаща площ към сграда следва да са налице няколко кумулативно
дадени изисквания, при наличието на които възниква задължението на
административния орган да определи прилежащата площ, когато е сезиран с искане
за това. На първо място следва да е налице сграда. Тази сграда следва да е в
режим на етажна собственост и да се намира в квартал, респ. поземлен имот с
комплексно застрояване. Следващата предпоставка е отрицателна - за сградата да
не може да се обособи самостоятелен УПИ по реда на ЗУТ.
В конкретния случай настоящият състав
намира, че не са налице предпоставките по чл.4, ал.1 от ЗУЕС, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на ЗУЕС и Наредба № 6
от 18.09.2009г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна
собственост в квартали с комплексно застрояване, може да се направи
обобщен извод, че понятието "прилежаща площ" в областта на
устройственото право следва да се отнася само до сгради, които са изградени в
режим на комплексно застрояване по смисъла на чл.22, ал.1
от ЗУТ. За да е комплексно застрояването, трябва да се изгради група
от сгради в голям урегулиран поземлен имот (УПИ), които да са разположени
свободно стоящи или допрени една до друга - § 5, т.23 от
ДР на ЗУТ. В действителност, важно е да се отбележи, че начинът на
застрояване се определя в подробния устройствен план (ПУП), разрешението за
строеж и инвестиционния проект, а не по фактически белези. В този смисъл е и
легалното определение в § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС - "прилежаща площ към сграда в
режим на етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с
комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна
собственост, и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи,
площадки за игра, паркоместа и други".
С цел изясняване именно на въпросът, комплексно
ли е застрояването в процесното УПИ, бе
допусната и възложена съдебно-техническа експертиза, като единият от въпросите
на които следваше да отговори вещото лице бе: „… дали процесната сграда се
намира в квартал с комплексно застрояване”. В заключението си вещото лице арх.В.Й.Д. е отговорило,
че сградата с идентификатор 51500.502.447.5 не представлява сграда в режим на
комплексно застрояване. Също така е посочила, че за имота е в сила ПУП, с
предназначение „за курортно строителство“.
За да издаде оспорения акт административният
орган е мотивирал отказа си и с това, че сградата по отношение на която се иска
определяне на прилежаща площ се намира в поземлен имот, в който не е
осъществено комплексно застрояване, съгласно заповед № 478/16.08.2004г. на ВРИД
кмета на община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ПУП – план за
застрояване на УПИ VII в кв.54 „а” по плана на гр.Несебър.
Този извод на административния
орган се подкрепя от заключението на вещото лице, поради което съдът намира, че
оспореният отказ е постановен в съответствие с материалните разпоредби на
закона.
Предвид изложеното
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материално
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото разноски
не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва искане за това от ответната
страна.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИГО ГРУП“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Монтана, ул.“Драган Цанков“ № 1, представлявано от
управителя Д. И. Д. - УПРАВИТЕЛ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9,
бл.5, с идентификатор 51500.502.447.5, против Отказ на Кмета на Община Несебър
за определяне на прилежаща площ към сграда с идентификатор 51500.502.447.5,
находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, обективиран с писмо изх.№
Н2-УТ-2354-001/11.09.2020г. по описа на община Несебър.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: