Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. А.
при участието на секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18494
по описа за 2019година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Е.Й.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР
гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от общо 1754,65лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016г.- 31.10.2019г. /след допуснато изменение размера на
исковата претенция с протоколно определение от 18.05.2020г./ формирана по
периоди, както следва: за м.11-м.12.2016г.- 88,67лева, за м.01-м.03.2017г.- 126,11лева,
за м.04-м.06.2017г.- 138,12лева, за м. 07- м.09.2017г.- 114,10лева, за м.10-
м-12.2017г.- 102,09лева, за м.01-м.03.2018г.- 122,58лева, за м.04-м.06.2018г.- 187,48лева,
за м. 07- м.09.2018г.- 158,64лева, за м.10- м-12.2018г.- 129,80лева, за
м.01-м.03.2019г.- 198,34лева, за м.04-м.06.2019г.- 150,74лева, за м. 07-
м.09.2019г.- 166,61лева и за м. 10.2019г. – 71,37лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност оперативен дежурен в сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна в периода 01.11.2016г. до 31.10.2019г. В този
период е работил на 24часови смени, в т.ч. за времето от 22ч. до 06ч., при
сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.11.2016г. до
31.10.2019г. е положил общо 1680часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1920,24часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че
ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение
заемайки длъжност по щата на ОДМВР Варна- ст.полицай /дежурен/ в ОДЧ на сектор
Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Варна. Потвърждава, че
ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските
служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че
извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със
закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния
труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо
от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването
на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.11.2016г.- 31.10.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.11.2016г.-
31.10.2019г., по който ищецът е заемал длъжност ст.полицай /дежурен/ в ОДЧ на
сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Варна;
- че в периода 01.11.2016г.- 31.10.2019г. ищецът е работил на 24-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 07.11.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР
ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 252часа възлиза на
сумата от 1754,65лв, което не е заплатено на ищеца. Размерът е
определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на
ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е,
както следва: 88,67лева за м.11-м.12.2016г., 126,11лева за м.01-м.03.2017г., 138,12лева
за м.04-м.06.2017г., 114,10лева за м. 07- м.09.2017г., 102,09лева за м.10-
м-12.2017г., 122,58лева за м.01-м.03.2018г., 187,48лева за м.04-м.06.2018г.,
158,64лева за м. 07- м.09.2018г., 129,80лева за м.10- м-12.2018г., 198,34лева
за м.01-м.03.2019г., 150,74лева за м.04-м.06.2019г., 166,61лева за м. 07-
м.09.2019г. и 71,37лева за м. 10.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 70,19лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 220,19лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 350лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Й.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1754,65лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 252часа, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода
01.11.2016г.- 31.10.2019г. формирана по периоди, както следва: за
м.11-м.12.2016г.- 88,67лева, за м.01-м.03.2017г.- 126,11лева, за
м.04-м.06.2017г.- 138,12лева, за м. 07- м.09.2017г.- 114,10лева, за м.10-
м-12.2017г.- 102,09лева, за м.01-м.03.2018г.- 122,58лева, за м.04-м.06.2018г.-
187,48лева, за м. 07- м.09.2018г.- 158,64лева, за м.10- м-12.2018г.-
129,80лева, за м.01-м.03.2019г.- 198,34лева, за м.04-м.06.2019г.- 150,74лева,
за м. 07- м.09.2019г.- 166,61лева и за м. 10.2019г. – 71,37лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 11.11.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 220,19лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Й.Н., ЕГН ********** сумата от 350лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: