№ 3295
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100505391 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 19.01.2023 г., постановено по гр. дело №37129/2016 г. по
описа на Софийския районен съд, 44 състав е отхвърлен предявеният от С. Б.
отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за приемане за установено по
отношение на „Е.П.“ ЕАД, че не дължи сумата от 3 294,06 лв.,
представляваща начислена стойност за потребена електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, съгласно извършена корекция по
издадена фактура №**********/12.03.2016 г. за периода от 20.11.2015 г. до
26.02.2016 г. въз основа на констативен протокол №1014088/26.02.2016 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С. Б., с която
обжалва същото като неправилно и необосновано. Заявява се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е уведомен за извършената
корекция съгласно чл. 49,ал.2 от ОУ на дружеството. Поддържа се, че
ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 98а,ал.2,т. ЗЕ и
по чл. 83,ал.1, т.6ЗЕ да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиентите при
наличие на основание за корекция въз основа на ПИКЕЕ, поради което не е
възникнало правото на ответника да коригира сметката на клиента. На
следващо място се излага довод, че не е спазена и процедурата по ПИКЕЕ,
като неправилно преизчисляването е извършено на базата на 24 часа на пълна
пропускателна възможност на линията. Счита се, че корекционната
процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ противоречи на чл.2,ал.2 от ЗЕ, тъй като
същите водят до прехвърляне на риска от повреда на СТИ от доставчика на
1
електроенергия върху потребителя. Излага се становище, че е необходимо да
се доказва вината, връзката между електромера и адреса на доставка,
идентичността на твърдения нарушител, неизмерването през процесния
период, точното спазване на процедурата по ПИКЕЕ. Заявява се, че не са
правилни изводите на първоинстанционния съд и относно потребеното
количество, тъй като с изслушаната по делото СТЕ е било установено, че не е
възможно доставянето на такова количество електроенергия. Счита се, че
констативният протокол като частен документ не може да бъде основание за
коригиране на сметката, че не е доказано по безспорен начин присъствието на
полицай по време на проверката. Релевира се довод, че липсва договорно
задължение за потребителя да монтира и поддържа в изправност и
сертифицира средство за търговско измерване. При условията на
евентуалност се релевира възражение за погасителна давност. По изложените
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Е.П.“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение. Излага се становище, че по делото е било
доказано при условията на пълно и главно доказване спазване на процедурата
по ПИКЕЕ. Заявява се, че съгласно практиката на ВКС, когато по време на
проверката е присъствал полицай, съставеният констативен акт има силата на
официален документ по чл. 179 ГПК. По отношение на количеството излага
довод, че ответникът не е длъжен да докаже размера на реално доставената и
неизмерена електроенергия, както и наличието на вина у потребителя, тъй
като се касае за едно обективно състояние. Поддържа се, че по делото е
доказано и спазването на процедурата по уведомяване на потребителя, а от
друга страна, липсата на ред за уведомяване в ОУ не е причина за отричане
дължимостта на корекционната стойност. По изложените съображения се
иска потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на подадената
въззивна жалба като неоснователна.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се
произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.
124 ГПК за приемане за установено по отношение на „Е.П.“ ЕАД, че ищецът
С. Б. не дължи сумата от 3 294,06 лв., представляваща начислена стойност за
потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, съгласно извършена корекция по издадена фактура
№**********/12.03.2016 г. за периода от 20.11.2015 г. до 26.02.2016 г. въз
основа на констативен протокол №1014088/26.02.2016 г.
Съгласно чл. 92 от Закона за енергетиката /изм., бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./, действащ към процесния период, страни по сделките с
електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия;
краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент;
оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна
мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция;
координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа
енергия.
Понятието "краен клиент" е дефинирано в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" - в §1
т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро
или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ.
Приложение към процесните правоотношения намират и Общите
условия на ищцовото дружеството, приети на осн. чл. 98а от ЗЕ, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и
доп. с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са
публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 ЗЕ в централен
ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф".
Съгласно чл. 98а от ЗЕ /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007
г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия с определено от закона съдържание и съгласно ал. 4, същите
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.4, ал.4 от Общите условия на ответника, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03
от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет, които купуват електрическа енергия за
стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.
3
По делото, с оглед предмета на твърдяното правоотношение между
страните, в тежест на ответника е да установи: 1./ съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
електрическа енергия; 2./ че е налице основание за преизчисление по
нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради
констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените
количества електроенергия, довела до неизмерване, както и 3./ че е спазил
установените в нормативните актове и между страните процедури за това, е
това число процедурата по уведомяване на клиента относно извършената
корекция и дължимите въз основа на нея суми.
На първо място спорно по делото е дали е било налице основание за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
ответника или не.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел IХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. Тази процедура въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените
по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и
режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено
от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Следователно крайният снабдител
на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната
при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за
енергетиката /З Е/, направени със Закона за изменение и допълнение на З Е
/обн. Д В, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /П И К Е
Е/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. В този смисъл Решение №
118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.
Нормите на чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ регламентират предпоставките, при
наличието на които ответникът може да извършва едностранна корекция на
4
потребената енергия за процесния период, респ. методиката, по която се
извършва корекцията. Следователно към процесния период е налице
съществуваща законова и подзаконова регламентация за ангажиране
отговорността на ответника за осъществено присъединяване при липса на
СТИ и е налице потребяване при пълно неизмерване на протичащата по
проводника електроенергия.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в общите условия на
ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършената
корекция. В чл.17, ал.2 от общи условия на дружеството е предвидено, че
продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява
и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период. В тези случаи продавачът изготвя справка за дължимите
суми и в 7 - дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният
дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Способът за
уведомяването е регламентиран в чл.49, ал.2 от общите условия на ответника,
в който е предвидено, че всякакви документи, включително съобщения,
уведомления и други, свързани с общите условия, ще бъдат разменяни на
адреса на продавача, посочен в тези общи условия и на адреса за
кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен
съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които
общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова
информация. С клаузите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ на ищцовото
дружество е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, в Общите
условия да е предвиден ред за уведомяване, като е ирелевантно
обстоятелството, че конкретните Общите условия не са изменени след
приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. Синхронизиране на клаузите им с
действащото законодателство в една или повече части се налага само когато в
съществуващите такива има непълнота или противоречие. Но не може да бъде
предприето изменение на клауза в договор, която вече съществува като
такава. В този смисъл решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на
ВКС, II ТО.
Макар и разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ да е отменена с решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2358/2016 г. ВАС, съгласно практиката на
ВКС, това не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред /Решение №
124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК./
Следователно, дори и да е налице хипотеза на неуведомяване на ищеца за
съставения констативен протокол, не следва извод, че не е възникнало
правото на корекция на дружеството. Невръчването на същото би имало
значение единствено за поставяне на длъжника в забава по отношение на
задължението за заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото
да се извърши корекция на сметка.
Съгласно чл.48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско
измерване операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
5
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по - дълъг от 90 дни. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа
експертиза преизчислението на сметката по процесната фактура е извършено
при спазване на чл. 48, ал.1, т. 1, б.“б“ ПИКЕЕ.
По делото е установено извършването на доставка на електрическа
енергия през процесния период, но това реално доставено количество не е
отчетено в пълен обем. Същевременно при неотчитане/неточно отчитане,
количеството на ползваната електрическа енергия се определя по нормативно
определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в случая,
периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете
страни по правоотношението, доколкото не може точно да се определи
моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата енергия,
респ. неотчитането на същата. Предвидената регламентация относно
обсъждания въпрос в чл.48, ал.1 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя,
а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на
електрическата енергия от средството за търговско измерване между страните
по доставките на електрическа енергия. Ето защо законосъобразно
ответникът е начислил всички компоненти, които формират задължението на
ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответното
дружество надлежно е упражнило законово регламентираното му право
едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
срока по чл.48, ал.1 ПИККЕ - не по-дълъг от 90 дни: в размер на 3 294,06 лв.
по издадена фактура №**********/12.03.2016 г. за периода от 20.11.2015 г.
до 26.02.2016 г. въз основа на констативен протокол №1014088/26.02.2016 г.
Ответното дружество е изпълнило доказателствената си тежест да установи
осъществяването на всички предпоставки, които му дават право да извърши
разглежданата едностранна корекция, предвид което неоснователен се явява
отрицателният установителен иск, предявен от ищеца, за отричане
дължимостта на процесната сума.
Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78,ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в
полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2023 г., постановено по гр. дело
№37129/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 44 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3,вр.ал.8 ГПК С. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК
*******, адрес: гр. София, бул. „******* Бенчмарк Бизнес Център сумата от
100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7