Р Е
Ш Е Н
И Е № 564
гр.Сливен, 20.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 182
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на сума, представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за определен период от време
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иск за установяване недължимост
на сума, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че живее на адрес
гр.Сливен, ул.”Сирак Скитник” № 49 и за този адрес на негово име имало открита
партида в ответното дружество за доставка на вода. Сочи, че през м.декември
2018г. служители на ответника му обяснили, че имал неплатени задължения за вода
в общ размер на 5 986,66 лв. за периода 28.04.2000г. до 30.11.2018г.
Твърди, че задълженията за периода 28.04.2000г. до
31.12.2015г. в размер на 2271,65 лв. –
главница и 2237,07 лв. – лихва били погасени по давност на основание чл.111
б.”в” ЗЗД, поради което иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че ищеца не дължи тези суми.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. С него се
оспорват исковете, като неоснователни. Тъй като ищецът се позовавал единствено
на изтекла в негова полза погасителна давност, ответното дружество твърди, че такава
давност не била изтекла.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищеца е собственик на водоснабден недвижим имот в
гр.Сливен, ул.”Сирак Скитник” № 49 и че в този смисъл е потребител на ответното
дружество.
От справка – състояние фактури по партидата на ищеца се установява, че има
задължения в ответното дружество за периода 28.04.2000г. до 30.11.2018г.
Исковата молба е депозирана в съда на 17.01.2019г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на парични суми, формирани в резултат на изпълнение
на договорни задължения, а именно доставка, респ. консумация на питейна вода и
други ВиК услуги и неплащането
им в срок са допустими.
Исковете
са предявени от
лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на
вземане на ответника, поради погасяването му по давност.
Разгледани по същество исковите
претенции се явяват изцяло основателни и биват уважени в пълен размер.
При така предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената
тежест да установи при условията на
пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца
следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи
факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца
да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ответното дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ищеца е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ответника и, че в недвижимия
имот на ищеца, находящ се в гр.Сливен
през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Тези обстоятелства не са спорни
между страните. Всъщност ищецът се позовава единствено на изтекла в негова полза
погасителна давност на задължението за главницата и лихвите за периода от 28.04.2000г.
до 31.12.2015
Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на
носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се
погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.
В случая се касае за вземания по периодични плащания -
за заплащане стойността на доставена питейна вода и други ВиК
услуги, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година,
както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД
се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/.
Исковата молба е депозирана на 17.01.2019г.
Следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен
срок, задължението на ищеца към ответника за стойност на доставена питейна вода
за периода от 28.04.2000г. до 31.12.2015г., съобразно представената справка / л.
4 от делото/, възлизащо на сумата от 2 271,65 лв. е погасено по давност.
Акцесорното задължение за мораторна
лихва в размер на 2 237,07 лв., начислена към 31.12.2015г. също е погасено
по давност на основание чл.111, б.”в”
ЗЗД.
Ответното дружество не е навело доводи и не е
ангажирало доказателства, относно спиране или прекъсване на давността, поради
което предявените претенции се явяват основателни и биват уважени.
Съобразно изхода на правния спор ответника дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 780,35 лв., от която сума 180,35 лв.
платена държавна такса и 600 лв., платен адвокатски хонорар по договор за
правна защита от 11.01.2019г.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че С.Щ.С., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, БУЛСТАТ:
*********, представлявано от управителя Севдалин Рашев
сума в размер на 2 271,65 лв. /две хиляди двеста седемдесет и един лева и 0,65 ст./, - главница
за доставени ВиК услуги за периода 28.04.2000г. до 31.12.2015г.
на обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Сирак Скитник” № 49, както и сума в размер на 2 237,07
лв. /две хиляди двеста тридесет и
седем лева и 0,07 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, начислена към 31.12.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК “Водоснабдяване и
канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Севдалин Рашев ДА ЗАПЛАТИ на С.Щ.С., ЕГН: ********** ***, сума
в размер на 780,35 лв. /седемстотин и осемдесет лева и 0,35 ст./, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: