Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 454
гр. Пловдив,03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари,през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2924/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –273
от ГПК.
С
решение № 3162/25.07.19г.,постановено по гр.д.№
6952/18г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с. е
осъден ответника „Нени транс 2003“ ЕООД,ЕИК-*********, гр. Пловдив,да заплати на Г.М.М.,ЕГН-**********,***,сумата
от 649,08лв.,представляваща общ сбор от неплатени трудови възнаграждения за
м.юли 2017г.и м.август 2017г.,сумата от 45,26лв.–мораторна лихва върху сумата
от 649,08лв.за периода от 23.08.2017г.-30.04.2018г.,сумата от 2273,59лв.-командировъчни
пари за извършена командировка за 43 дни в периода м.юли 2017г.–м.август
2017г.,сумата от 158,52лв.–обезщетение за забава върху сумата от 2273,59лв.за
периода 23.08.2017г. до 30.04.2018г.,ведно със законната лихва върху всяка
главница за периода от датата на подаване на исковата молба– 30.04.2018г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 414 лв.–разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете,като е отхвърлен иска за заплащане на
командировъчни пари за разликата над 2273,59лв.до пълния предявен размер от 2537,96лв.,както и за мораторна лихва
върху главница за дължими командировъчни пари за разликата над 158,52лв.до
пълния предявен размер от 176,95лв.
Срещу
постановеното решение в частта,с която са уважени предявените
искове,е подадена въззивна жалба от „Нени Транс 2003“ЕООД,с оплаквания
за неправилност и необоснованост.Въззивникът поддържа,че
претендираните от ищеца суми са му изплатени с 4 бр.квитанции от 19,27 и 31 юли
и 10 август 2017г.от по 400 евро чрез авансови плащания и фирмата не му дължи
парични суми за положен труд по чл.242 от КТ.Моли съда да
отмени решението в атакуваната част и да отхвърли изцяло исковете с присъждане
на разноски.
Въззиваемият-ищец Г.М.М.,ЕГН-********** *** чрез пълномощника си адв.Т.К. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Не
претендира разноски.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила,като необжалвано.
Постъпила
е и частна жалба от Г.М.М. против определение №
10142/16.09.19г.,постановено по същото дело,с което е оставено без уважение на
осн.чл.248 от ГПК искането на ищеца М. за изменение на постановеното от съда решение в частта му за
разноските,касаеща присъждане в полза на ищеца на адв.възнаграждение в размер
на още 250лв.В частната жалба се излагат аргументи за неправилност на
определението и се иска отмяната му и присъждане на всички направени от него
разноски в първата инстанция съобразно представения списък с разноски по реда
на чл.80 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответното по частната жалба дружество „Нени
Транс 2003“ЕООД със становище да се остави без уважение същата,тъй като не са представени доказателства твърдяната
като изплатена сума от ищеца от 250лв.за правна помощ действително да е
получена(изплатена) на пълномощника му към онзи момент-адв.Б..
Пловдивският
окръжен съд,като обсъди събраните по делото доказателства,становищата и
доводите на страните,съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2
от ГПК,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършената служебна проверка по чл.269,изр.1 от ГПК,въззивният съд
намира,че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
атакуваната част.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, съгласно
разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК,въззивният съд намира
следното:
1.По
отношение на подадената въззивна жалба от „Нени Транс 2003“ЕООД:
Жалбата е
неоснователна.
ПдРС е сезиран
с искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ,чл.215,ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът
твърди,че в периода 05.07.2017г.–23.08.2017г. е работил по ТПО с ответника -
работодател по силата на сключен между страните трудов договор на длъжността „****“ на **-обстоятелство,по което не се спори,и е полагал труд в чужбина.Уговорената според тр.договор работна заплата била в размер на 510лв.Твърди,че за целия период на ТПО е бил командирован да
изпълнява трудовите си задължения в чужбина–Германия,
където пребивавал 48 дни в командировка.За командировката му се дължали дневни командировъчни пари по 27
евро,или общо за 48 дни–1296 евро,с левова равностойност
2537,96лв.Твърдението в исковата молба е,че за
цялото времетраене на ТПО на ищеца не са му
платени нито тр.възнаграждение за месеците юли и август,нито
командировъчните.ТПО било прекратено по взаимно съгласие на страните на
осн.чл.325,ал.1,т.1 от КТ,като от датата на прекратяването–23.08.2017г.до
завеждане на исковата молба–30.04.2018г.се претендират и мораторни лихви
върху всяка от главниците.
Ответникът в
срока по чл.131 от ГПК е оспорил исковете, с твърдения, че ищецът
реално е полагал труд само за периода на командировката,а именно 43 дни за
периода 07.07.2017г. до 17.08.2017г.,за които му се дължали по 27 евро на ден,или
общо 1161 евро,но всички дължими суми-както за
трудови възнаграждения,така и за
командировъчни,били платени на ищеца чрез авансово плащане по
време на пребиваването му в чужбина,от
страна на немската фирма на четири пъти,общо в размер на
1600 евро.Тази сума изцяло покривала всички задължения на работодателя за тр.възнаграждения и командировъчни.
В хода
на съдебното производство са представени писмени доказателства-разплащателна
ведомост за изплатени трудови възнаграждения за м. юли 2017г. и м. август
2017г.,от които е видно, че основната заплата на ищеца за заеманата от него
длъжност е в размер на 520 лева; справка за
изплатени средства на Г.М.,в която работодателят е описал, че на работника му
се дължи сумата от 649,08лв.за периода от
07.07.2017г. до 22.08.2017г., както и 1161 евро – командировъчни за периода от
07.07.2017г. до 18.08.2017г.и е отбелязано, че
по време на престоя си в Германия ищецът е получил авансово плащане за сумата
от 1600 евро; 4 бр. квитанции
в превод от немски за получени
суми за разходи, всяка от които за по 400
евро.
Събрани са и гласни доказателства,като са разпитани двама свидетели-по един
на всяка от страните-Е. М. и И. К.,и двамата работили при ответника като ***.Изготвена
е и е приета по делото и ССЕ с вещо лице З. М..
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел,че между ищеца и
отв.дружество е съществувало тр.правоотношение за периода
05.07.-22.08.2017г.,като М. е заемал длъжността "****"и в
процесния период е престирал на работодателя своята тр.сила,за което му се
дължи трудово възнаграждение.Посочил е,че начините за изплащане на тр.възнаграждение са: срещу подпис във ведомостта
или разписка,разходен касов ордер срещу подпис или по банков път,като тогава
като основание за превода следва да се
посочи какво трудово възнаграждение и за кой месец се заплаща.По делото били представени ведомости,върху които обаче
не фигурирал подпис на ищеца,с което да се докаже получаването от него на
дължимите суми тр.възнаграждение.Според районният съд представените от
ответника 4бр.квитанции за получени разходи не удостоверяват плащане на трудово
възнаграждение,(респ.командировъчни),доколкото в тях е посочено друго основание
–„аванс за транспорт“.Ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване,че сумите по тези 4
бр.квитанции са предоставени за заплащането на тр.възнаграждение.
По
отношение на командировъчните пари ПдРС е приел,че за периода на ТПО с
отв.дружество ищецът е бил командирован за 43 дни в Германия,като за този
период съобразно заключението на вещото лице командировъчните пари възлизат на
1161евро,с левова равностойност 2273,59лв.Не е приел обаче,че с посочените
по-горе 4 бр.квитанции са изплатени
командировъчните отново поради обстоятелството,че в квитанциите фигурира друго
основание за заплащане-аванс за транспорт,а не за командировъчни.Поради тези
съображения съдът е уважил изцяло исковите претенции по чл.128 от КТ и по чл.86
от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница и частично исковете по чл.215 от КТ и акцесорната претенция за мораторни
лихви върху тази главница.
По отношение
на исковете по чл.128,т.2 от КТ -за да бъде уважен този
иск,следва
да се установи,че през процесния период ищецът е работил при ответника,изпълнявал е
трудовите се задължения,както и размерът на дължимото тр.възнаграждение за
периода,което е в тежест на ищеца,а ответникът следва да докаже,че е заплатил
същото или че не го дължи на друго
основание.В случая са безспорни,съответно-доказани обстоятелствата,които са в
доказателствена тежест на ищеца.Ответникът обаче действително не е успял да
докаже,че е заплатил на М. дължимото му се тр.възнаграждение за исковия период.Твърдението,че
тр.възнаграждение на ищеца е заплатено с 4 бр.квитанции по време на престоя му
в Германия,не се подкрепя от събраните по делото доказателства.От една
страна,на самите квитанции е посочено като основание за плащането-аванс за
транспорт,а не за тр.възнаграждение.Въззивната инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя,че думата аванс,респ.авансово плащане следва да се свързва само
със заплащане на заплата,или част от заплата и съответно се касаело за авансово плащане на
тр.възнаграждение.Този извод се опровергава и от св.показания,тъй като според
св.М. е имало заплащане след всеки курс,т.е.не само в чужбина.Че сумата от
квитанциите не е заплащане за тр.възнаграждение се установява и от показанията
на св.К.,тъй като от тях е видно,че тези
заплащани в чужбина пари са били предвидени
за изразходване от шофьорите като разход за налагане на глоби или за ремонт на
преводното средство и дори се е налагало изравняване след връщането в България.От
друга страна не се доказва заплащане на
тр.възнаграждение да е направено и по другите посочени от районния съд
начини,включително с представените ведомости за заплати,доколкото в тях липсва
подпис на ищеца.Ето защо правилни са изводите на първостепенния съд за
уважаване на претенцията по чл.128,ал.2 от КТ съобразно заключението на ССЕ.
Аналогични
са изводите на настоящата инстанция и по отношение на иска по чл.215 от КТ.За
уважаване на тази претенция е установено,че ищецът е работил при ответника по
ТПО за процесния период,(прието за безспорно); бил е командирован за 43 дни в
чужбина,(изрично признато от ответника,а и видно от представения по делото
сигнал вх. № 17201613/12.10.2017г.,според който командироването е станало със заповед № 2/07.07.2017г.); за което е следвало да
му се заплатят уговорените между страните
командировъчни по 27 евро на
ден.Отново обаче отв.дружество не е доказало твърдението си,че е
изплатило дължимата сума за командировъчни,тъй като се позовава на плащане с
цитираните по-горе 4 бр.квитанции от по
400 евро,за които по-горе се изложиха
мотиви,че не следва да се приемат за заплащане поради посоченото друго
основание-аванс за транспорт.Дори и да се приеме,че тези суми са получени от М.,по никакъв начин не се
доказва,че са му заплатени именно като командировъчни.Остава неясно за
какво са били използвани тези суми-дали
за дневни разходи на ищеца,или за разходи,свързани с евентуално плащане на
глоби,ремонт на управлявания от него
камион и др.,в какъвто смисъл са коментираните по-горе показания на
св.Клисуранов,възприети от съда като
обективни,логични и почиващи на преки впечатления.
Ето
защо по изложените съображения решението на районния съд като правилно следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
2.По
отношение на частната жалба,подадена от Г.М.М.:
С
молба на осн.чл.248 от ГПК ищецът е атакувал постановеното решение в частта му
за разноските с твърдение,че ПдРС не е
взел предвид представената от него и неприета от съда като доказателство по
делото разписка за прием от Еконт,с която М. заплатил на тогавашния си
пълномощник адв.Б.договорената сума от 250лв.за адв.възнаграждение.
От
протоколите на проведените по делото съдебни заседания и представените пълномощни и ДПЗС се установява,че първоначално ищецът е ангажирал като свой пълномощник по делото адв.Г.Б.,за
което е представил пълномощно и ДПЗС,от който е видно,че е уговорено адв.възнаграждение пред ПдРС в размер на 500лв,от които платени в
брой 250лв.и доплащане,предвидено до 17.05.18г.Впоследствие ищецът е оттеглил
пълномощията си от адв.Б. и е упълномощил адв.Т.К.,като е претендирал съгласно
представения списък на разноските адв.възнаграждение общо в размер на 700лв.,от
които 500лв.заплатени на адв.Б. и 200лв.заплатени на адв.К..Първостепенният съд
в решението си е уважил искането за разноски на М. съразмерно с уважената част
от исковете до размера от 414лв.,изчислено при доказани от ищеца разноски за
адв.възнаграждение 200лв.за адв.К. и 250лв.за адв.Б. по представените ДПЗС,като
не е признал претендираните като заплатени още 250лв.за адв.Б.,за които в
молбата се твърди,че са заплатени чрез куриерска фирма Еконт и е представена
разписка от тази куриерска фирма.
С
обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането за
присъждане на още 250лв.в полза на ищеца на адв.възнаграждение с мотив,че
цитираният документ с издател Еконт установява само депозирането на сумата от
250лв.с основание ПП,който обаче не е приет като доказателство от съда,а освен това нямало
доказателства,че тази сума е била получена от адв.Б..
Действително
разписката от Еконт не е била приобщена
към делото,но дори и да се счита за приета,то молбата по чл.248 от ГПК отново
би била неоснователна,тъй като изводите на районният съд са правилни.Наистина в
ДПЗС между ищеца и адв.Б. е уговорено адв.възнаграждение в размер на 500лв.,но
има доказателства за заплащането само на
250лв.-самият ДПЗС,който има значението на разписка за заплащането в брой на
тази сума.Договорено е доплащане-за още 250лв.,за което е определен срок до
17.05.18г.От приложената разписка от
Еконт е видно само,че от Г.М. е депозирана сумата от 250лв.с получател адв.Б. и
основание-ПП,но не може да се установи нито кога е издадена разписката,нито че
тази сума действително е предадена на
получателя-адв.Б..В тази връзка не са представени други доказателства,като
напр.документ,издаден от Еконт,от който да е видно получаването на сумата от
адв.Б..
Предвид
изложеното частната жалба е неоснователна,а атакуваното определение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора,въззивникът няма право на разноски,а въззиваемата
страна не претендира такива за въззивната инстанция и съответно
не следва да ѝ се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3162/25.07.19г.,постановено по гр.д.№ 6952/18г.по
описа на ПдРС,11-ти гр.с.в частта му,с
която е осъден ответника „Нени транс 2003“
ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив,да заплати на Г.М.М.,ЕГН-**********,***,сумата от
649,08лв.,представляваща общ сбор от неплатени трудови възнаграждения за м.юли
2017г.и м. август 2017г.,сумата от 45,26лв.–мораторна лихва върху сумата от
649,08лв.за периода от 23.08.2017г.-30.04.2018г.,сумата от
2273,59лв.-командировъчни пари за извършена командировка за 43 дни в периода
м.юли 2017г.–м.август 2017г.,сумата от 158,52лв.–обезщетение за забава върху
сумата от 2273,59лв.за периода 23.08.2017г.до 30.04.2018г.,ведно със законната
лихва върху всяка главница за периода от датата на подаване на исковата молба–
30.04.2018г.,до окончателното изплащане на дължимите суми.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10142/16.09.19г.,постановено по гр.д.№ 6952/18г.по
описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е оставено без уважение
на осн.чл.248 от ГПК искането на ищеца Г.М.М.,ЕГН ********** за изменение на постановеното от
съда решение в частта му за разноските,касаеща присъждане в полза на ищеца на
адв.възнаграждение в размер на още 250лв.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: