Решение по дело №101/2020 на Районен съд - Ловеч

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                          №

                                             гр.Ловеч, 11.02.2020г.      

                 

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на  десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

   

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря……ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА……………………...и в присъствието на

прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от

съдията  ………….……гр.дело № 101 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:  

             Производство по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.

             Делото е образувано въз основа на молба за развод по взаимно съгласие, подадена от  А.К.А., с пост.адрес: *** и К.Ю.А., с пост.адрес: ***. Молителите излагат, че са сключили граждански брак на 21.07.1995 г. в гр.Ловеч, първи и за двамата, от който имат родени две деца: Ю. К.А., който е пълнолетен, и Х.К.Ю., непълнолетен, род.на *** г. Посочват, че след сключването на брака заживели в апартамент в *******, собственост на К.А.. През 1999 г. се преместили в новозакупено от тях жилище в *******, включващо дворно място с първи етаж от застроена жилищна постройка, гараж в същата, 2/3 от таванско помещение, както и застроен апартамент на втори етаж на същата сграда, съгласно Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том ІІ, рег.№ 2426, дело № 668 от 1999 г. Твърдят, че с Нот.акт за замяна на недвижими имоти № 60, том 3, рег.№ 3351, дело № 288/11.08.2004 г. по описа на нотариус Младен Дойнов заменили и останалата 1/3 ид.част от описания имот, с апартамента на К.Ю.А., като целият имот е тяхна собственост и е придобит през време на брака.

             Молителите твърдят, че в началото живеели добре, без проблеми, в обич и разбирателство. В последните години обаче  показали различия в характерите и преценката за възпитанието на децата, противоречия във възгледите, касаещи брака и семейството им, които се оказали непреодолими. Изтъкват, че от м.септември 2018 г. са във фактическа раздяла, като съпругът е напуснал семейното жилище.Това довело до охлаждане на отношенията им и постепенно се отчуждили. След раздялата всеки се стреми да устрои своя живот самостоятелно. Молителят К.А. живее в с.Градешница, а молителката А.А. ***. Двамата не се виждат,  като след раздялата не са се събирали и не са живели заедно.

             Считат, че бракът им съществува само формално и не може да бъде заздравен.

             Заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. В тази връзка  са изготвили писмено споразумение по чл.51 от СК.

             Молят да бъдат призовани на съд и след като съдът счете молбата им за основателна и доказана, да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение.

             След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Молителите са сключили граждански брак в гр.Ловеч на 21.07.1995 г., за което е съставен акт за граждански брак № 152 от същата дата. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си, като в удостоверението за сключен граждански брак е посочено, че след брака ще носи фамилното име А..

             Бракът е първи по ред и за двамата съпрузи.

             От брака си страните имат родени две деца: Ю. К.А., който е навършил пълнолетие, и Х.К.Ю., непълнолетен, род.на *** г.

             Поради непреодолими различия в характерите, разбиранията и възгледите им през м.септември 2018 г. молителите взели решение да се разделят и всеки поотделно да устрои живота си. Съпругът се преместил да живее в с.Градешница, общ.Ловеч, а съпругата и непълнолетното дете Х. останали да живеят в семейното жилище в гр.Ловеч. След фактическата раздяла двамата съпрузи не поддържат контакт, не се виждат и са дезинтересирани един от друг, като всеки живее свой самостоятелен живот.

             Двамата молители са стигнали до убеждението, че техният брак съществува само формално и е лишен от съдържание. Между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за развод, като представят споразумение по чл.51 от СК.

             Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение и констатира, че същото е изчерпателно и законосъобразно, интересите на роденото от брака непълнолетно дете са охранени, с него се уреждат въпросите, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което счита, че същото следва да бъде  утвърдено в смисъла и със съдържанието, уговорено между страните.

             На основание чл.329, ал.1, изр.2 от СК, във вр.чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00/четиридесет лв./ и като съобрази, че 25.00лв. са внесени при завеждане на молбата, то с оглед представеното споразумение молителката А.А. следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 15.00 лв.

             С оглед определената месечна издръжка,  бащата К.Ю.А. ще следва да заплати държавна такса по бюджета на съда в размер на 2% върху тригодишните платежи, която в случая се изчислява на 109.80 лв./ сто и девет лева и 80ст/.

             На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения между А.К.А., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и К.Ю.А., ЕГН **********, с пост.адрес: *** с акт № 152 от 21.07.1995 г. на Община - гр.Ловеч граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, по силата на което:

             1.След прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име РУЖИНА .

             2.Упражняването на родителските права по отношение на детето Х. К.Ю., ЕГН **********, роден на *** г. се предоставя на майката А.К.А., с ЕГН **********.

             3.Местоживеенето на детето Х. К.Ю. , роден на *** г. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие ще бъде при майката А.К.А., с ЕГН **********, като към момента на развода това местоживеене ***, и може да бъде променено при промяна местоживеенето на майката.

4.   Бащата К.Ю.А., с ЕГН ********** ще има следния режим на лични контакти с детето Х. К.Ю., роден на *** г., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, както и да го взема при себе си по един месец през летния сезон, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от зимната и пролетната ваканция на детето

             5.К.Ю.А., с ЕГН ********** се задължава да заплаща на А.К.А., с ЕГН **********, като майка и законен представител на непълнолетното им дете Х. К.Ю., роден на *** г., с ЕГН ********** по 152.50 /сто и петдесет и два лева и 0,50/ лева месечна издръжка , начиная от влизане в сила на решението за развод, до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка.

             6.Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ул. „Хан Крум”№ 11 А се предоставя на съпругата А.К.А., с ЕГН ********** и детето Х. К.Ю., роден на *** г., с ЕГН **********, до навършване на пълнолетие на детето и завършване на средно образование.

             7.Страните се задължават след прекратяването на брака и след
навършване на пълнолетие на Х. К.Ю., роден на *** г., с
ЕГН **********, да прехвърлят закупеното по време на брака жилище, находящо се в
гр. Ловеч, *********на двете си деца Ю. К.А. и
Х. К.Ю..

             8.След прекратяването на брака съпрузите  няма да си дължат издръжка един на

друг.

             9.Съдебно-деловодните разноски се поемат от А.К.А..                         

             ОСЪЖДА К.Ю.А., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  по бюджета на Ловешки РС държавна такса върху определената издръжка за непълнолетното дете в размер  на 109.80 лв./ сто и девет лева и 80ст/, съставляваща 2% върху тригодишните платежи .

             ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер на  15.00 лв/ петнадесет лева/.

           Съгласно чл.330, ал.5 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: