Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е№ 907
Светослава
Алексиева – съдия-докладчик по ч.н.д. № 01473/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в
хода на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, извършени на 11.11.2019 г., намерих, че е налице основание за
прекратяване на образуваното производство.
Съображенията за това са следните:
Производството е образувано по молба на К.М.К. ***, с която моли да
бъде постановена съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му.
Като взех предвид депозираната
молба, както и служебно изисканите
материали – справка за съдимост, рег. № 1321/16.09.2019, издадена от БС
при ПРС и писмо, рег.
№31045831.10.2019г. на Районна
прокуратура - Перник, установих следното:
ПРС е компетентен да
разгледа молбата за съдебна реабилитация, доколкото К.К. е осъден с няколко
присъди от различни съдилища и РС – Перник
е наложил най-тежкото наказание /чл. 433, ал. 2 НПК/.
Преценявайки я в контекста
на данните за правното положение на осъденото лице, намирам, че е недопустима, тъй
като спрямо лицето е настъпила реабилитация по право, следователно не е налице
правен интерес да иска постановяване на реабилитация с акт на съда.
От цитираната справка за
съдимост се установява, че К.К. е осъждан с десет отделни съдебни акта, като по
част от тях е извършено групиране по
реда на чл.25 от НК. За най-ранното
осъждане на лицето - по нохд № 110/1996г. по описа на РС – Перник няма данни за изпълнение
на наказанието глоба, но предвид датата
на влизане в сила на съдебния акт и разрешението, дадено с тълкувателно решение №2/28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. на
ОСНК на ВКС, дори същото да не е изпълнено, изпълнимостта му
отдавна е погасена по давност.
Спрямо двете условни
осъждания – по нохд № 326/2002 г. на ПРС и нохд №3371/2009г. на РС - Пловдив,
сроковете по чл.88а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК са
изтекли.
Наказанието пробация, наложено
на К. по нохд №9440/2005г. по описа на СРС е изтърпяно на 04.05.2006г.
По отношение останалите
осъждания - по нохд №73/2013г.; нохд №74/2013г., нохд №77/2013г., нохд №78/2013г., всички по описа ня РС –
Трън; нохд №1266/2015г. по описа на РС –
Перник и нохд №1428/2015г. по описа на РС – Дупница, са приложени правилата на
чл.23 – 25 от НК, тъй като с протоколно
определение от 14.06.2016г., постановено по чнд №642/2016 по описа на РС –
Дупница на осъдения е било определено общо най-тежко наказание пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК с продължителност 2
години, с периодичност на първата два
пъти седмично.
Видно от писмо, рег. №31045/31.10.2019г.
на Районна прокуратура - Перник общото наказание е изтърпяно на 08.03.2017г.,
следователно, към момента на депозиране на молбата за съдебна реабилитация
срокът по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 НК е изтекъл.
При тези обстоятелства намирам,
че спрямо осъжданията на молителя е настъпила абсолютната реабилитация при предпоставките
на чл.88а, ал.1 - 4 от НК. Съгласно този правен институт осъждането и последиците
му се заличават изцяло, независимо от
предвиденото в друг закон или указ, т.е., лицето се ползва със статута на
неосъден.
От граматическото тълкуване
на текста на чл.87, ал.1 НК /„Вън от случаите по предходния член …“/ следва, че
съдебна реабилитация не се допуска в случаите, в които е настъпила реабилитация по право по чл.86 НК. Няма
пречка обаче, по аргумент на по-силното основание, това разрешение да бъде
отнесено и приложено и при настъпила реабилитация по чл.88а от НК, въпреки
липсата на изрично препращане към тази разпоредба, още повече, че правният институт на пълната
реабилитация по право е въведен в наказателния закон по-късно спрямо регламента
в чл.87 НК /през 1982г/.
Това решение е в съответствие
и с приетото в т.6 на Тълкувателно решение
№2/28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС, а именно че „при настъпила реабилитация по право съдът в
производство по чл.434, ал.1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата
за съдебна реабилитация, като следва да я остави без разглеждане“, тъй като в
обосновката на същото решение в обстоятелствената част на тълкувателния акт, не
се прави разлика между видовете
реабилитация по право – дали същата се основава на предпоставките в чл.86 от НК
или на тези в чл.88а НК.
Въз основа на изложеното
приемам, че осъжданията на молителя вече са заличени по силата на закона,
същият е със статут на неосъдено лице, следователно, няма правен интерес да
иска допускане на съдебна реабилитация.
В съответствие със
задължителните указания в т.6 от цитираното тълкувателно решение молбата му следва
да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
С оглед изложеното,
Р А З П О
Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба, рег. №
24435/02.09.2019г. на К.М.К. ***, за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по ч.н.д. №01473/2019 год. по описа на
Пернишки районен съд.
Препис от разпореждането да се връчи на молителя, за сведение.
Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.