Решение по дело №231/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 16
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Попово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200231 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Р. С. И. от гр.Р., действащ чрез пълномощник адв.К. К. от АК-Р.,
против НП № 22-0321-000849/17.11. 2022 г. издадено от Началник РУ П. в ОДМВР Т., с
което са му наложени отделни наказания - глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 30
лв. и са отнети 10 к.т. за това, че „на 08.10.2022 г., в 08.30 ч., в община П., път II-
51 км40+533, движещ се в посока гр.С., управлява личния си л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№
****, като на хоризонтална права водачът предприема маневра изпреварване без да се е
убедил и не е забелязал, че изпреварваното МПС е подало своевременен сигнал за изменение
посоката си на движение наляво с цел навлизане в крайпътна територия. Маневрата
изпреварване водачът предприема в зоната на действия на пътен знак „В24 Забранено
изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди!“, вследствие
на което настъпва ПТП с материални щети. Изпреварваното МПС е колесен трактор
„Фендт 942 Варио“ с рег.№ *** с прикачена сеялка Kuhn espro6000 с рег.№ *** с водач С.
К. А.. Леко пострадал при ПТП е пътник от лекия автомобил М. Я. Я.. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARNJ 0050, като уреда отчита 0.00 промила алкохол “ - нарушения по чл.42,ал.1,т.1 и
по чл.6,т.1 от ЗДвП.
В подадената до съда бланкетна жалба и се оспорва всяко едно от
извършените нарушения, като не се сочат конкретни доводи. В с.з. жалбоподателят се явява
лично, представлява се от надлежно упълномощения защитник адв.К. К. от АК-Р., който
поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, пледира за отмяна на издаденото
НП като незаконосъобразно, претендират се направените разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата,
не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят Р. С. И. живеел със семейството си в гр.Р., бил правоспособен
по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.9/ за категории „В“, „М“ и „АМ“, с
правоспособност придобита през 1994 г. като до извършване на настоящите нарушения бил
санкциониран неколкократно за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 08.10.2022 г. рано сутринта жалбоподателят потеглил от гр.Р. към
гр.Полски Тръмбеш. Управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, като
на предната седалка до него се намирала фактическата му съпруга – св.П. К., която била
бременна в деветия месец, а на задната седалка се намирали две деца. Задно с
жалбоподателя от гр.Р. по същия маршрут потеглили още два автомобила, единия от които
управляван от св.Д. Б. и още един, в който се намирала св.К. Ц.. Трите автомобила се
движели заедно, на видимо разС.ие един от друг. Около 08.30 ч., в района на язовир
„Калето“ на път II-51 в посока гр.С. колоната изпреварила бавно движещи се камиони, с
които се пренасяло зърно за посев, като в единия от камионите се возел св.П. И.. На разС.ие
около 200-300 м пред камионите се движел колесен трактор „Фендт 942 Варио“ с рег.№ ***
с прикачена сеялка „Kuhn espro6000“ с рег.№ *** с водач С. К. А., който в този ден следвало
да извърши дейности по засяване в земеделски земи стопанисвани от „Агросем-2000“ ЕООД
гр.П., които се намирали се в същия земеделски район. Габаритите на прикачената сеялка
били такива, че ограничавали възможността за движещите се зад нея автомобили да
възприемат евентуално подавани от водача на колесния трактор сигнали за изменение в
посоката му на движение /виж снимка л.29/, т.е. колесния трактор дори не можел да бъде
видян от позицията на шофьор на автомобил движещ се зад него.
Около 08.30ч. управляваният от жалбоподателя л.а. подминал кръстовището
на път II-51 с първия разклон за с.Ковачевец, където изпреварването било забранено с оглед
пътен знак „В24“. Продължил движението си по път II-51, когато на 40+533 забелязал пред
себе си бавно движеща се селскостопанска машина. Забелязал също, че водачът й завива
леко вдясно и почти спира, което той възприел като „покана“ да го изпревари. Тъй като в
този участък пътното платно било с непрекъсната маркировка, разрешаваща изпреварването
и доколкото от срещуположната посока на движение нямало друго ППС, жалбоподателят И.
подал мигач и започнал маневра изпреварване. В същият момент обаче и водачът на
трактора започнал да завива наляво с цел да навлезе в крайпътна територия-черен път, който
не бил обозначен и водел до земеделски земи. При тази ситуация възникнало ПТП, при
което автомобилът на жалбоподателя се ударил в предната лява гума на трактора, отклонил
се вляво и излязъл от пътя. Цялата ситуация била пряко възприета от св.Д. Б., чийто син се
2
намирал в автомобила на жалбоподателя. Св.Б. веднага отишъл до л.а. “Фолксваген Голф“,
от който вече били излезли водачът И., бременната му съпруга и другото момче, като само
неговият син все още се намирал в автомобила.С общи усилия успели да отворят вратата на
автомобила и синът на св.Б. също излязъл. В този момент в района на ПТП пристигнали и
изпреварените по-рано два камиона. Подаден бил сигнал на тел.112 и на място пристигнали
патрул от РУ П. в състав полицай С. Я. и полицай Х. Х., както и екип на ФЦСМП П.. След
като уверили, че няма сериозно пострадали лица от ПТП, полицейските служители изискали
документите на жалбоподателя и автомобила, както и документи във връзка с неговата
застраховка „ГО“. След около 40 минути му извършили и проверка за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0050, което отчело 0.00 промила в издишания въздух.
Полицай Я. преценил, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя И., при което му
съставил АУАН серия GA № 725971 /приложен/ за нарушения по чл.42,ал.1, т.1,пр.3 и по
чл.6,т.1 от ЗДвП, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП.
Жалбоподателят се запознал с констатациите в акта и го подписал без възражения, като в
срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал допълнително писмено възражение /приложено/, в
което оспорил изцяло констатациите по акта и причините на настъпилото ПТП. Била
възложена допълнителна проверка, завършила с докладна записка /л.13-л.14/, в която
инсп.Иван И. от РУ П. събрал допълнителни данни е приел, че актът е бил съставен
правомерно. При тази макар и усложнена фактическа обстановка било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № 22-0321-000849/17.11.2022 г. на Началника на РУ П.,
връчено лично на 28.11.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С. Я., свидетелите Б., Ц., К. и И., както и
от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от
защитата на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно от приложеният АУАН серия GA № *** г., както и от показанията в с.з.
на актосъставителя Я. не е спорно, че настъпилото ПТП о не е констатирано непосредствено
от полицейски служители, т.е. посочените в акта полицаи не са свидетели–очевидци. За
подобна хипотеза законодателят императивно е предвидил, че при липса на свидетели,
които са присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя В
ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО ТОВА ИЗРИЧНО СЕ
ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от
посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само
един – Х. Х., както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на
втори свидетел по акта в случая несъмнено представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до
незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в
присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в
3
административнонаказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната
нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя,
извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. Както вече съдът
посочи, в конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за
правилното й изясняване е следвало да бъдат посочени като свидетели-очевидците на
случилото се – както водачът на трактора, така и останалите лица, намиращи с в
автомобилите, които по-късно са дали сведения за случая. След като това не е сторено
настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснатото съществено процесуално
нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно. Спорните
обстоятелства във връзка с мястото и най-вече начина на извършване на нарушенията, наред
с липсата на свидетели-очевидци разколебават презумптивната доказателствена сила, с
която и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки АУАН и водят до
незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че
извършването на вменените нарушения по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това
убедителен начин. Ноторно известно е, че задължителен елемент от всеки АУАН, респ.
всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като
така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална
дефиниция на понятието за административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са
императивни по своя характер и са насочени към установяване на обективната
действителност и участието на лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му
нарушение. От установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно жалбоподателят Р.
С. И. е виновен за вменените му нарушения. В този контекст съдът не споделя начина и
следваната от двамата полицейски служители процедура по ангажиране отговорността на
водача въз основа на косвени доказателства, тъй като същата грубо противоречи на
административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. /за което впрочем спрямо
актосъставителя е било образувано дисциплинарно производство по чл.205,ал.1 от ЗМВР,
което още не е приключило, писмо л.64/. Доказването на извършеното нарушение е основно
задължение на АНО, т.е. нарушителят никога не следва да доказва, че е невинен, респ. да
доказва по какъв начин е управлявал МПС и как точно е причинил ПТП. Само за
процесуална пълнота на изложението, в случая следва да се има предвид и това, че е
напълно възможно предвид габаритите на колесния трактор, прикачената сеялка и мястото,
където се е намирал водачът му С. А., последния да не е забелязал изпреварващия го
автомобил управляван от жалбоподателя /въпреки твърденията му за обратното видно от
собствените му сведения, л.21/, тъй като се е намирал в т.нар. "мъртва зона" или "мъртва
точка" – участък до превозното средство, невидим за водача на колесния трактор. Този
фактически извод обаче, се отнася само до обичайното положение на главата и тялото на
водача. Не е спорно, че С. А. е професионален водач на МПС и като такъв несъмнено е бил
4
запознат с конструкцията на управляваното от него превозно средство и прикачения
инвентар. Несъмнено е съзнавал също, че непосредствено около кабината на трактора има
зона, в която липсва видимост, както и че е възможно там да се намира друго ППС. В тази
ситуация, за да изпълни задължението си вменено му по чл.25, ал.1 от ЗДвП и да започне
маневрата завиване наляво, Ахмедов е следвало да предприеме допълнителни действия,
които биха му позволили да възприеме лекия автомобил „Фолксваген Голф“ - например да
се надигне от седалката си, да се наведе напред и вдясно, да приближи главата си към
страничните огледала за обратно виждане. Правилата за движение по пътищата не
конкретизират как точно водачът на едно МПС ще се убеди в безопасността на движението
си, но го задължават преди извършване на маневра, да предприеме "всички необходими
мерки за безопасност"/чл.79 от ППЗДвП/. Когато превозното средство преминава от съС.ие
на покой в движение, управляващият го трябва да бъде сигурен, че няма да удари други
участници в движението, като съдебната практика е константна по въпроса, че т.нар.
"мъртви зони" около автомобила не представляват основание за отпадане на отговорността.
/в т.см. р.№ 209/05.11.2018 г. на ВКС по н.д.№895/2018 г. на I н.о. и визираната в него
допълнителна съдебна практика/. Тези обстоятелства също не са изследвани по преписката,
а е налице единство доверяване на обясненията на Ахмедов, които очевидно не са
безпристрастни предвид данните за собствено неправомерно поведение.
Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със задълженията си по
закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна
проверка, Началникът на РУ П. очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за
недоказаност на вината на посочения като нарушител Р. С. И.. С оглед на изложеното и
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят не е извършил административните нарушения, за извършването на
което е бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и
съдействие № 16406/17.01.2023 г. Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото
посредством придружителното писмо на РУ П. е направено възражение за прекомерност по
реда на чл.63д,ал.2 от ЗАНН, то съдът следва да се произнесе по въпроса за евентуално
присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата,
във връзка с чл.18,ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения фиксираният размер на адвокатското възнаграждение по дела
от административнонаказателен характер е 500 лв. дължими при процесуално
представителство, защита и съдействие, докато в конкретният случай е жалбоподателят е
заплатил на защитника в брой сумата 300 лв., т.е. под минималния размер, при което
5
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Съобразно чл.143, ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Наказващ орган в
случая е РУ П., което е в структурата на ОДМВР Т., поради което именно ОДМВР Т. следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. /триста лева/, както и по сметка на ПпРС сумата 20.00 лв. /двадесет лева/
изплатени от бюджета на съдебната власт пътни разноски за свидетел.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №22-0321-000849/17.11.2022 г. издадено от Началник РУ П.
в ОДМВР, с което на Р. С. И. от гр.****, ЕГН-**********, чрез пълномощник адв.К. К. К.
от АК-Р., със съдебен адрес гр.****, за нарушения по чл.42,ал.1,т.1 и по чл.6,т.1 от ЗДвП са
наложени наказания – съответно глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ на основание
чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП и глоба в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/ на
основание чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП, и са отнети 10 к.т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. И. от гр.****, ЕГН-
**********, чрез пълномощник адв.К. К. К. от АК-Р., със съдебен адрес гр.****, сумата
300.00 лв. /триста лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд П. сумата 20.00 лв. /двадесет лева/ изплатени пътни разноски за
свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6