5
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по подадена касационна жалба от процесуалния представител на ВК “Обединение” с. Чорбаджийско, общ. Кирково против решение № 37/ 28.03.2006 година, постановено по НОХД № 14/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. На първо място, наложената имуществена санкция от 200 лева била маловажен случай спрямо установеното нарушение по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Сумата от 28.31 лв., представляваща разликата, за която не били издадени касови бележки, водела до незначителни вредни последици. Поради това, наказващият орган можело да не наложи наказание, като се вземело предвид, че нарушението било установено за първи път. На следващо място, наказателното постановление било съставено за установено на 21.03.2005 година нарушение, а актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 09.05.2005 година. Връчването на наказателното постановление станало на 20.01.2006 година, т.е. 10 месеца след откриване на нарушението и осем месеца след съставяне на акта. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, касаторът се позовал на изтекла давност от шест месеца от съставяне на наказателното постановление, с което била нарушена разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. С оглед на изложеното, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателя заявява, че поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата- Директорът на ТД на НАП Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 39 от ЗВАС, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 37/28.03.2006 година, постановено по НОХД № 14/2006 година по описа на Момчилградския районен, е потвърдено наказателно постановление № 146/ 26.05.2005 година на Директора на ТДД Кърджали, с което на ВК “Обединение” с. Чорбаджийско, общ. Кирково, представлявана от Нуреттин Алиш Алиш, с ЕГН **********, на основание чл. 137, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева, за административно нарушение на чл.2, ал.1 и чл. 23, ал.1 от Наредба № 4/16.02.2002 година във вр. с чл. 102, ал.1 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно поради нарушаване на материалния закон- касационно основание по чл. 218б, ал.1, б.”в”, предл. последно от ГПК, което се свежда до допускане на грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. На основание чл. 39 от ЗВАС, касационната инстанция следва да се произнесе по посоченото в касационната жалба касационно основание. При проверка на обжалваното решение, касационният съд не констатира районният съд да е допуснал при прилагане на материалния закон към установените по делото факти Делото е изяснено от фактическа страна, като към приетите фактическите обстоятелства е съотнесена правилно приложимата материална норма с оглед юридическото им квалифициране. Така, установява се от доказателствата по делото, че с протокол за извършена проверка на 21.03.2005 година в търговски обект- магазин за хранителни стоки в с.Кукуряк, общ. Кирково, стопанисван от ВК “Обединение” с.Чорбаджийско, общ. Кирково е отразена констатация, че не всички извършени продажби се маркират по ЕКАФП или с кочан касови бележки за ръчно писане. Установена е разлика между фактическата касова наличност и отразения оборот по касовия апарат от 28.31 лева. За констатациите в протокола, на 09.05.2005 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, а на 26.05.2005 година- наказателно постановление № 146 от същата дата на Директора на ТДД Кърджали. В НП са описани фактическите констатации, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, а именно, че в търговския обект не се издават касови бележки от ЕКАФП или от кочян касови бележки за ръчно писане за извършените продажби, които са квалифицирани като административно нарушение по чл. 2, ал.1 и чл.2 3, ал.1 от Наредба № 4/2002 година на МФ във вр. с чл. 102, ал.1 от ЗДДС, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ВК “Обединение” с.Чорбаджийско, общ. Кирково, представлявана от председателя Нуреттин Алиш Алиш, с ЕГН **********, с налагане на имуществена санкция по чл. 137, ал.1 от ЗДДС в размер на 200.00 лева. По фактите впрочем не се спори. Твърди се в касационната жалба, че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Във връзка с този довод следва да се посочи, че преценката дали установено административно нарушение представлява/или не представлява маловажен случай, не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Същата принадлежи на административнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и следва да бъде направена преди налагане на административно наказание. Това е така, тъй като единствено в правомощията на този орган е да наложи административно наказание, или, като прецени, че случаят на административно нарушение е маловажен, да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя писмено съобразно разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН. Съдебните инстанции- нито първоинстанционната, нито касационната, са такива по налагане на административно наказание. Последното е част от административнонаказателното производство, което започва с установяване на административно нарушение и приключва с налагане на административно наказание. Действително, съобразно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и пр. се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Т.е., дали едно административно нарушение представлява маловажен случай ще се преценява съобразно критериите на чл. 93, т.9 от НК, но тази преценка, както бе обсъдено по-горе, следва и може да бъде направена единствено от административнонаказващия орган. В настоящия случай, последният, очевидно е преценил, че административното нарушение не представлява такъв случай и е издал наказателното постановление, предмет на проверка от първоинстанционния съд. Следващият довод, който се поддържа в касационната жалба е този, че бил изтекъл срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление било връчено 10 месеца след издаването му и било издадено 8 месеца от откриване на административното нарушение. Твърдението за нарушение на закона от страна на съда, обсъждайки този довод като неоснователен, не може да бъде споделен. Това е така, тъй като давностният срок по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН е обвързан и започва да тече във връзка с възникването на три правопораждащи факта: или откриване на нарушителя; или извършване на нарушението, ако нарушителят не е известен; или неиздаване на наказателното постановление в шестмесечен срок от съставяне на акта. Т.е., датата на връчване на наказателното постановление на нарушителя, е неотносим към сроковете по тази разпоредба. Така, съобразно ал.1, абз. втори на чл. 34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения, каквото е настоящото- две години. В настоящия случай, тъй като нарушителят е бил известен- ВК “Обединение” с. Чорбаджийско, общ. Кирково, приложим е тримесечният срок от откриване на нарушителя, т.е наказващият орган е бил длъжен в тримесечен срок от установяването му, /като началната дата, от който този срок започва да тече съвпада с датата на извършване на проверката и установяване на нарушението- 21.03.2005 година/, да състави акт за установяване на административно нарушение. Безспорно, от доказателствата по делото се установява, че нарушителят е известен, респ. нарушението е извършено на датата на проверката, за която е съставен протокол – на 21.03.2005 година. Т.е., тримесечният срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение при известен нарушител, е следвало да изтече на 21.06.2005 година. АУАН е съставен на 09.05.2005 година, т.е. преди изтичане на тримесечния срок- 21.06.2005 година. Наказателното постановление е издадено на 26.05.2005 година- т.е. преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, от съставяне на акта, /който срок би изтекъл на 09.11.2005 година, като с издаване на НП давността е прекъсната/, поради което и по отношение на издаване на НП давността не е изтекла. Доказателства за антидатиране на наказателното постановление, с оглед връчването му на касатора едва на 20.01.2006 година, последният не представя, като актът на наказващия орган- наказателното постановление, завършващ административнонаказателното производство, представлява официален документ, издаден по установения ред и форма от длъжностното лице в кръга на службата му и има доказателствена сила относно всички обстоятелства, съдържащи се в документа, включително и по отношение на датата на съставянето му. Ето защо, доводите, че били изтекли 10 месеца от съставяне на наказателното постановление и връчването му и било издадено 8 месеца от откриване на административното нарушение, не променят направените изводи относно приложното поле на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. За изчерпателност, макар, че доводите за допуснати процесуални нарушения от районния съд се навеждат едва с писменото становище на процесуалния представител на касатора, но не и с касационната жалба, следва да бъде посочено, че несъответствие в съдържанието на съдебния протокол от проведеното първоинстанционно съдебно заседание, в който е отразено, че решението е обявено с указаните от съда срокове за обжалване в самото съдебно решение, действително е налице, но нарушението не е съществено, тъй като по никакъв начин не са накърнени процесуалните права на страните- нито на ответника по касация, тъй като решението е в негова полза и същият няма интерес от обжалване, нито на настоящия касатор, тъй като при несъответствие в сроковете- подаването на жалбата се счита винаги подадена в срок, като по този начин се гарантира правото на жалба на недоволната от съдебния акт страна. Ето защо и с оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че районният съд като е счел доводите на жалбодателя за изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН за неоснователни, не допуснал нарушение на материалния закон. Обсъждане по същество на обосноваността на обжалваното решение- относно съотвествието на доказателствения материал към установените по делото факти и по същество, има ли извършено административно нарушение, извършено ли е от субекта на административнонаказателна отговорност, и правилността на изводите относно нарушената материална и приложената от наказващия орган съответна санкционна норма, касационният съд не дължи, тъй като касационно основание в тази насока не се сочи. С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/28.03.2006 година, постановено по НАХД № 14/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|