№ 10636
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110159958 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „М“ ЕАД, с
която против Н. М. И. е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 9194,47 лева, представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2005 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2013 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 49628/2013 год. по описа на СРС, 35 състав.
Ищецът твърди, че на 24.10.2005 г. между „Банка ДСК“ АД и ответницата Н. М. И. бил
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила
на ответницата кредит в размер на 10000 лева, с краен срок за погасяване на кредита
24.10.2013 г. Твърди, че сумата по кредита била усвоена изцяло от ответницата. Съгласно чл.
2, вр. чл. 8.1. от договора било уговорено, че кредита ще бъде погасен на 96 равни месечни
вноски. Сочи, че ответницата заплатила само първата вноска по кредита, като от 04.11.2008
г. не била извършвала никакви плащания по същия. В тази връзка, на 28.11.2013 г. банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и било образувано ч.
гр. д. № 49628/2013 год. по описа на СРС, 35 състав, като по същото били издадени исканата
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че на 02.04.2014 г. между „Банка ДСК“
АД и ищеца бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), с който банката
прехвърлила на ищеца всички свои вземания по процесния договор за кредит.
Прехвърлените вземания били индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за
цесия, като процесният кредит се отчитал в системата на банката и на ищеца под №
********. Твърди, че съгласно изискването на 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била редовно
уведомена за прехвърлените вземания. Посочва, че на 25.05.2015 г., в качеството си на
цесионер на „Банка ДСК“ АД, на основание издадените в полза на банката заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 49628/2013 год., депозирал
молба за образуване на изп. дело № 5438/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. Сочи, че на
09.09.2024 г. банката била уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. № 49628/2013 год. е постъпило възражение от ответницата Н. И., поради
което ищецът, в указания му срок, е предявил настоящия установителен иск по реда на чл.
422 ГПК. Претендира направените в заповедното дело и в настоящото такова разноски.
1
Ответницата Н. М. И. в депозирания отговор на исковата молба оспорва по
допустимост и основателност предявения иск. Сочи, че едва на 19.03.2024 г. за първи път е
получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 5438/2015 г. по описа на ЧСИ
Н.М. Оспорва да е получила уведомление от „Банка ДСК“ АД за извършената цесия, като
счита, че това е станало с връчването й на исковата молба на 07.11.2024 г. Твърди, че от
момента на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист - на 02.12.2013 г. до
07.11.2024 г. липсвали легитимно извършени действия от ищеца спрямо ответницата. В тази
връзка навежда възражение, че претендираното вземане е погасено по давност. На следващо
място твърди, че по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия,
които да били годни да прекъснат погасителната давност, поради което счита, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на законовата разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД. За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
следните правопораждащи факти: 1) сключването на посочения Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2005 г. между ответницата и сочената като цедент и кредитодател
„Банка ДСК“ АД, 2) обстоятелството, че ответницата е усвоила кредитната сума при
конкретни задължения за връщане на същата, както и че 3) същото е прехвърлено на ищеца
въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен от цедента.
Като доказателство по делото е представен договор за кредит за текущо потребление
от 24.10.2005 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответницата
Н. М. И., в качеството на кредитополучател. В чл. 1 от договора е уговорено, че по силата на
договора, кредиторът отпуска на кредитополучателя сумата в размер на 10000 лева, със срок
за издължаване на кредита 96 месеца, като падежната дата за издължаване на месечните
вноски по кредита е посочена на 24.11.2005 г.
Като доказателство по делото е представен и погасителен план по договора за кредит,
в който са посочени брой на вноските по договора за кредит, размер на погасителната
вноска, като е посочено и с всяка месечна погасителна вноска каква част от главницата и
каква част от дължимата възнаградителна лихва се погасява.
Представено е и Извлечение от сметка за периода 25.10.2005 г. – 03.04.2014 г. без
посочен титуляр, от което се установява, че на 25.10.2005 г. по сметката е преведена сумата в
размер на 10000 лева с основание: Н. М. И., **********, усв ктп.
Представен е и договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.04.2014 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, и „М“ АД, в качеството му на
цесионер, по силата на който продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията,
посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупната цена. Съгласно чл. 2.2.
купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях на датата на
прехвърляне. Представено е и извлечение от Протокол №1 към договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 02.04.2014 г., подписан между „Банка ДСК“ ЕАД и „М“ АД, в който е
посочено че се прехвърля вземане с титуляр Н. М. И., ЕГН: *********.
Представено е и уведомление за прехвърляне на вземания с изх. №DSV0163, изпратено
до Н. М. И. до адрес: *** като препоръчано писмо с обратна разписка, което обаче се е
върнало в пощенския клон като неполучено.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, а именно – налице е валиден договор за
кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Н. И., по силата на който на
последната е отпуснат от банката кредит в размер на 10000 лева, която сума е реално
2
усвоена от ответницата.
Установява се, че на 02.04.2014 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил
вземанията си по договора за кредит на „М“ АД – ищец в настоящото производство.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия.
Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в
закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника
с оглед охраняване на интересите му, свързани с изпълнението на задължението от
длъжника към новия кредитор. Доколкото ответницата не твърди да е извършвала плащания
към стария кредитор „Банка ДСК“ ЕАД след извършване на цесията, но преди узнаването
неотносими са възраженията на ответницата за липса на уведомяване за извършената цесия
преди подаване на исковата молба.
С оглед на горното, съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради
което следва да разгледа възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС
по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.
В контекста на изложеното и като взема предвид датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49628/2013 г. – 28.11.2013 г., чрез което
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е инициирал съдебно производство за вземането си, с което е
прекъсната погасителната давност, съдът намира, че погасена по давност е частта от
главницата по договора за кредит с настъпил падеж до 28.11.2008 г., доколкото за главницата
по договора за кредит приложима е 5-годишната погасителна давност.
В погасителния план към процесния договор, не са посочени падежни дати на
вноските по договора, но в самия договор е посочено, че първата падежна дата е 24.11.2005
г. С оглед на това погасена по давност е частта от главницата по договора за кредит,
включена в падежиралите до 28.11.2008 г., а именно – до 37-ма погасителна вноска
включително.
При приложение от съда на разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът намира, че погасена по
давност е частта от главницата, включена в падежиралите до 28.11.2008 г., а именно – до 37-
ма погасителна вноска или сумата в размер на 3127,14 лева.
С оглед на изложеното и като взема предвид погасената по давност сума, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД се явява основателен до размера от 6067,33 лева като за разликата
над 6067,33 лева до пълния претендиран размер от 9194,47 лева искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът претендира присъждането на разноски за заповедното производство в размер
на 428,45 лева – държавна такса и 664,22 лева- юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
претендираните в исковото производство вземания по заповедта за изпълнение и уважената
част от иска, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 121,35 лева за
държавна такса и 188,12 лева за юрисконсултско възнаграждение или сумата в общ размер
от 309,47 лева.
За настоящото производство на ищеца следва да бъдат определени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като съобразно уважената част от
3
иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 65,99 лева.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 183,89 лева – държавна такса за исковото
производство.
Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски по делото, поради което
такива не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „М“ АД, ЕИК: ******** срещу Н.
М. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 6067,33 лева
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2005 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2013 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 49628/2013 год. по описа на СРС, 35 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата в размер на 6067,33 лева до пълния претендиран
размер от 9194,47 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„М“ АД, ЕИК: ******** сумата в размер на 309,47 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 49628/2013 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата в размер на 65,99 лева –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „М“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 183,89 лева – дължима държавна такса за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4