№ 200
гр. Благоевград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501049 по описа за 2020 година
Намери за установено следното:
Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба с вх.№ 4060/26.05.2020 г. от адв.А.Г., като пълномощник на
Ш. Ш. Т. и Ш. Ш. Т., срещу Решение №1461 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д.
№1425/2018 г. по описа на РС – Р..
В жалбата на въззивниците се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност
и недопустимост на решението. Поддържа, че направените правни изводи не
коренспондират със събраните по делото доказателства, липсват конкретни съображения
обуславящи извода на съда, предвид и неправилно очертаната фактическа обстановка.
Акцентира се и върху обстоятелството, че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, по изложени в жалбата съображения.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан, като бъдат отчетени изложените във въззивната жалба обстоятелства.
Претендират се разноски.
Ответника по въззивната жалба се е възползвал от правото си по чл.263 от ГПК и е
представил отговор по въззивната жалба. Оспорва изложените в нея съображения като
неоснователни, като се поддържа становище за правилност на първоинстанционният акт.
В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалният си представител
поддържат подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея, а както и по
съображения изложени в о.с.з.
1
Ответницата, редовно призован, в о.с.з. чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди решението на РС – Р., като правилно и законосъобразно
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу
валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред ОС не са събрани допълнителни доказателства.
Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло
споделя изложените от районният съд мотиви,като счита релевираните във въззивната жалба
аргументи за порочност на решението за правно несъстоятелни. Не са допуснати и
твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и норми. Не се констатира и
нарушение на материалния закон. Изводите на РС са правилни и ОС препраща към тях
съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
Предявените искови претенции са с правно основание - чл.108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
С обжалваното решение районният съд, е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.
Ш. Т., ЕГН ********** и Ш. Ш. Т., ЕГН ***, двамата с адрес в с. Ф., Община .., че К. Р. Т.,
ЕГН **********, с адрес в с. Ф., Община .. е собственик на 5.28 кв. м. от следния имот, а
именно: УПИ II- втори, планоснимачен № 53 - петдесет и трети, в квартал 7-седми по плана
на село Ф., община .., област Благоевград, целият с площ 600 кв. м. (шестстотин квадратни
метра) при съседи по скица: УПИ 1-52, УПИ III- 4, УПИ XVII-51 и улица, разположени в
неговата източна част на границата с имота на ответниците УПИ-Ш, пл. № 54 в кв. 7 по
плана на село Ф., отразени на скица от заключението на СТЕ (л. 103 от делото) като е
осъдил Ш. Ш. Т., ЕГН ********** и Ш. Ш. Т., ЕГН *** да предадат владението на К. Р. Т.,
ЕГН ********** върху 5.28 кв. м. от гореописания недвижим имот. На основание чл. 109 от
Закона за собствеността РС е осъдил Ш. Ш. Т., ЕГН ********** и Ш. Ш. Т., ЕГН ***,
двамата с адрес в с. Ф., Община .. да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на К. Р. Т., ЕГН **********, с адрес в с. Ф., Община .. да ползва собствения си
поземлен имот, като премахнат изградения в него бетонен фундамент за ограда с дължина
22 метра по цялата дължина от юг на север, широчина 0,68 метра и дълбочина 0,50 метра, и
възстановят отнетата 4,18 куб. метра пръст и възстановят съществувалата ограда между
двата имота.
С иска по чл. 108 ЗС се цели защита на нарушено право на собственост с краен резултат
възстановяване владението на собственика на имота. Въпросът за принадлежността на
правото, обект на защита е част от основателността на претенцията. Съдът е длъжен да даде
защита на спорното материално право в рамките и по начина, поискани от ищеца, респ. в
случая от ищците. С изложените фактически обстоятелства и формулираното искане с
категорична яснота са очертани обективните и субективни предели на спорното право.
За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от
фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно –
ищецът/ищците да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее
2
или държи и без правно основание.
Съотношението на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС следва да се разглеждат като
съотношение на преюдициалност, доколкото се касае до два успоредно протичащи съдебни
искови производства. Искът по чл. 108 ЗС предполага установяване със силата на присъдено
нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата
фактическа власт , реализирана без основание от ответника. Искът по чл. 109 ЗС ,
осъществява в рамките на същата посесорна защита- т.е. в рамките на защита на правото на
собственост – защита от гл.т. на възможността титулярът на абсолютното вещно право на
собственост да изисква от всяко лице да не пречи на упражняване на съдържанието на
правото- а именно владение, ползване и разпореждане с имота. Формите на нарушение
могат да бъдат различни и интензивността на засягане правото на собственост на ищеца
също може да бъде различна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за
правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови
доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
За пълнота, настоящия съдебен състав счита да изложи и следните допълнителни
съображения:
Безспорно е, че ищцата е собственик на УПИ II с пл. №53, в кв. 7 по плана на с. Ф., целият
с площ от 600 кв.м, а ответниците са съсобственици по 1/2 идеална част за всеки от тях на
УПИ III с пл. 54, в кв. 7по плана на с. Ф., целият с площ от 900 кв.м.
Съобразно събраният доказателствен материал писмени документи и експертно заключение
по допусната и назначена съдебно-техническа експертиза се установява, че 5,28 кв.м. са
завладени от въззивниците и че същите са част от собствения на въззиваемия УПИ II.
Изпълненият на място изкоп навлиза в УПИ - II, пл.№53, в частта собственост на
въззиваемата, започвайки с 0.14 м. при точка 2 до 0.34 м при точка 7. По този начин
собствениците на УПИ III, пл. №54, в кв.7 по плана на село Ф. са навлезли с 5.28 кв.метра в
имота на въззиваемата, като изкопаната пръст на място е 4.18 куб. м. Безспорно е
установено, че собствениците на УПИ III, пл. 54, в кв.7 по плана на село Ф., ответници по
исковете, са навлезли в имота й с общо 5,28 кв.м., като това навлизане е графично означено
на скица от заключението. При така изяснените фактически обстоятелства съдът правилно
формира извод, че 5,28 кв.м. са завладени от въззивниците и че същите са част от собствения
на въззиваемата УПИ II. Установи се също, че ответниците владеят процесиите 5,28 кв.м без
каквото и да било правно основание, като са направили изкоп и са отлели бетон, и по този
начин са навлезли в собствения й имот.При положение, че въззивниците са направили изкоп
и са отлели бетон, като така са навлезли в имота на въззиваемата, те владеният частта от
имота й без правно основание за това, поради което предявения иск с правно основание чл.
108 от ЗС следва да бъде уважен.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното искане,
другия предявен иск в процеса е такъв по чл.109 от ЗС. Съгласно чл.109 от ЗС собственикът
3
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. В тежест на ищеца по предявен иск с посочената правна квалификация е да
докаже, на първо място, че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право
върху него, като на второ място, ищецът следва да докаже, действията на ответника, които
неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в
пълен обем – (арг. чл. 154, ал.1 от ГПК). При това, следва да се докаже не само, че
ответникът е извършил някакви действия върху имота на ищеца, но и че тези действия са
противоправни – такива, с които се е нарушила възможността или попречило на ищеца да
ползва и владее собствения си имот по предназначение. Ищецът трябва да докаже, че към
момента на предявяване на иска е извършено конкретно неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право на собственост. Ограничаването правата собственика във
възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на
ответника, като във всички случаи с оглед конкретните факти по делото следва да се
прецени наличието на такова въздействие. В този смисъл е съдебната практика, напр.
Решение №87 от 23.03.2012 г.по гр.д.№610 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо
строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено отклонение от същите и
поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху имота в пълния му обем (ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС; Р № 1544-
2002-1У г.о. на ВКС). Следва да бъде отбелязано, че ако източникът на неоснователното
въздействие е строеж в съседен или съсобствен имот, заинтересованият може да иска и
премахването на строежа, в случая основа за ограда - бетонен фундамент за ограда с
дължина 22 метра по цялата дължина от юг на север, широчина 0,68 метра и дълбочина 0,50
метра, и възстановят отнетата 4,18 куб. метра пръст, за да бъде прекратено неоснователно
създаденото състояние, каквато именно е настоящата претенция на ищцовата страна по
делото. Основателността на иска по чл. 108 от ЗС е една от предпоставките за уважаването
на втория иск по чл. 109 от ЗС, до колкото има наличието на собственост на ищцата-
въззиваема досежно спорното място. По делото безспорно е установено и друго, а именно,
че въззивниците са навлезли в имота на въззиваемата, като са направили изкоп и са залели с
бетон процесните части от собствения й недвижим имот, като това е станало въпреки
изричното й несъгласие. Въззивниците са осъществили тези действия в началото на
м.декември 2018 г., в този смисъл са събрани гласни и писмени доказателства. Така,
въззивниците са осъществили неоснователно въздействие върху правото й на собственост и
са осуетили възможността да ползва процесната част от имота си. Тоест, по делото има
доказателства за противоправни действия на ответниците, свързани с нарушаване правата на
собственост на ищцата. Като краен извод са в така посочения смисъл и изводите, и
констатациите на първата инстанция, които настоящия съдебен състав счита за правилни
такива,и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Така, тези изводи
на първо място се базират, респ. се подкрепят от заключението на в.л. по допуснатата и
назначена пред РС съдебно-техническа експертиза, а на следващо място от останалия
доказателствен материал, в т.ч. гласни и писмени доказателства.
4
С оглед на всичко изложено до тук, РС обосновано е счел за доказани предпоставките от
фактическият състав на предявените искове, уважавайки като основателна предявената
искова претенция. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият
състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателите, тъй като са основани на
доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на
останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна се дължат
сторените разноски в производството пред ОС, в размер на 1000.00 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
в който е уговорено и заплатено адвокатското възнаграждение и съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК. Направеното възражение от другата страна за неговата прекомерност
е неоснователно. Този размер на възнаграждението, съотнесен към действителната
фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените процесуални
действия от адвоката, не се явява прекомерен и не следва да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1461/26.03.2020 год. постановено по гр.дело № 1425/2018
год. на Районен съд гр.Р..
ОСЪЖДА Ш. Ш. Т., ЕГН ********** и Ш. Ш. Т., ЕГН ***, двамата с адрес в с. Ф.,
Община ..да заплатят на К. Р. Т., ЕГН **********, с адрес в с. Ф., Община .. сумата от
1000,00 в/хиляда/ лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6