№ 198
гр. Варна, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900780 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Произнасянето е по повод искане обективирано в молба вх. №
2724/01.02.2023 г. от „ПАРК СЕГМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Дана
Палас“, за освобождаването му от заплащане на държавната такса по делото.
Искането е обосновано с липса на средства за заплащане на определената
държавна такса.
Така отправеното искане се преценява като неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в
наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано
имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Цитираната разпоредбата регламентира възможност за
освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството единствено
на физически лица. Нормата има социален характер и е своеобразна гаранция
за реален достъп до правосъдие на физическите лица, които не разполагат с
достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски. Липсата на
средства от страна на търговци за погасяване на текущи задължения,
включително за дължима държавна такса в съдебно производство, е
основание за отправяне на искане за откриване на производство по
несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима за лица,
които осъществяват търговска дейност – еднолични търговци или
юридически лица. В случая не е налице и хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
тъй като не се касае за иск за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Гарантираното на страните по граждански спор, с нормите на чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, право на достъп до
съдилищата се реализира с предоставения на държавите членски свободен
1
избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за
освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия
исков процес не е гарантирано с императивна разпоредба от правото на
Европейския съюз. Подобни гаранции са предвидени единствено при спор за
нарушаване на правото на Европейския съюз. В случаите, при които
предявеният иск от или срещу търговец няма за предмет спор за нарушаване
на правото на Европейския съюз или претенцията и/или самото юридическо
лице не попада в някое от изключенията по чл. 83, ал. 1, точка 4 ГПК, чл. 84
ГПК или по особена разпоредба на друг нормативен акт (напр. чл. 620, ал. 1 и
ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл. 694, ал. 7 ТЗ), се дължи предварително внасяне
на държавна такса, с оглед общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 73,
ал. 3 ГПК. Съгласно формулировката на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът може да
признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да
освободи страната от внасянето на такава само, когато се касае за физическо
лице.
Вярно е, че в практиката на Европейския съд по правата на човека е
признато право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или
частично от заплащане на държавна такса (така Р от 24.12.2009 г., по дело
"Агромодел" ООД срещу България (Жалба № 68334/01); Р от 26.07.2005 г., по
дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (Жалба № 39199/98) и Р от
10.01.2006 г. по дело Teltronic-CATV срещу Полша (Жалба № 48140/99).
Според Европейския съд по правата на човека достъпът до съд може да бъде
обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато
се касае за изискване да се плати на гражданските съдилища държавна такса.
Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с
чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи при преследване на законна цел и наличие на разумно съотношение
на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че
правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. При извършване на
преценката се вземат предвид: размер на таксите, преценен в светлината на
специфичните обстоятелства според случая; платежоспособността на
заинтересованото лице, стадий на производството, в който ограничението е
наложено.
В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (напр. О
от 13.06.2012 г., по дело С-156/12 GREP/Freistat Bayern) като е застъпено
становище, че принципът на ефективна правна защита, визиран в чл. 47 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото
на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството
и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба.
Указано е, че националният съд следва да провери дали условията за
предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на
достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени
към постигането на легитимна цел, съществува ли разумно съотношение на
пропорционалност между използваните средства и поставената цел. При
формиране на заключението националният съд може да вземе предвид
предмета на спора, има ли основания да се очаква, че молителят ще спечели
делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и
производство; възможността му ефективно да защитава позицията си по
делото. При извършване на преценката за пропорционалност националният
съд може да съобрази размера на разноските във връзка с производството,
които трябва да се платят предварително; дали те представляват
2
непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. В случай, че се касае
за юридически лица, националният съд може да отчете тяхното положение –
правно-организационна форма, дали съответното юридическо лице преследва
стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или
акционери, изгледите да си набавят необходимите средства за предявяване на
иска или подаване на жалбата.
Съобразно обстоятелствата по делото, исковете, обективно и
субективно кумулативно съединени, са предявени от търговско дружество –
цесионер, което е придобило вземане на дружество (към момента в открито
производство по несъстоятелност) срещу ответника, за предоставени и
останали незаплатени туристически услуги. Към настоящият момент от
производството предявените искове следва да бъдат квалифицирани като
такива с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Следователно не се касае за спор за нарушаване правото на Европейския
съюз.
Ищецът е еднолично дружество с ограничена отговорност и е търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, точка 1 ТЗ – създадено е за участие в стопанския
живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност.
Дейността на ищцовото дружество не е прекратена и по правило може да бъде
източник на средства за заплащане на държавната такса, дължима за
производството. Фактът, че действащо търговско дружество не разполага с
налични парични средства за заплащане на държавна такса, сам по себе си не
е достатъчен, за да обуслови освобождаването му от задължението за внасяне
на такса. Предвид правно-организационната форма на жалбоподателя, която
по правило предполага осъществяване на търговска дейност и реализиране на
приходи от нея, не може да се формира извод, че заплащането на такса в
размер на 3458.47 лв. ще съставлява непреодолимо препятствие за "Парк
Сегмент" ЕООД за постигане на признатата от закона легитимна цел да
защити правата си в исковия процес. Не са представени доказателства за
липса на средства у юридическото лице. Дължимостта на държавната такса за
производството е следвало да бъде известна за ищеца още преди
предявяването на иска, доколкото същият се ползва от квалифицирана правна
помощ, в лицето на упълномощен процесуален представител – адвокат.
Същевременно невъзможността на търговеца да поеме разходите по
производството, респ. тези по осъществяване на своята дейност е
предпоставка за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност. На отделно основание следва да бъде посочено, че след
извършена служебна справка в ТР при АВ, настоящият състав установи, че
едноличния собственик на капитала, той и управител на ищцовото дружество
– Преслав Маринов Луканов, е управител на още 6 дружества и едноличен
собственик на капитала на 5 дружества и следователно би следвало да
разполага с финансови възможности да осигури средства за заплащане на
дължимата за производството държавна такса.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице ограничаване на
правото на достъп до съд на "Парк Сегмент" ЕООД, което да накърнява
самата същност на това право. Поради което и отправеното в сезиращата
молба искане се преценява като неоснователно и ще следва да бъде
отхвърлено.
Доводи за настоящото произнасяне са извлечени и от О №
365/13.07.2021 г., на ВКС по к. ч. т. д. № 1437/2021 г., О № 78/23.02.2022 г., на
3
ВКС по ч. т. д. № 229/2022 г., II ТО и Определение № 585/9.11.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2334/2022 г.
Мотивиран от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПАРК СЕГМЕНТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни
пясъци“, хотел „Дана Палас“, за освобождаването му от задължението да
внесе дължимата държавна такса по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАпС, с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4