№ 70797
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110111334 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 62512/26.02.2024 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Н. А. за вземания по договор
договор № *********, партида М6671208 във връзка с предоставени услуги.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница – цена на
доставени услуги и неустойки, мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 11,88 лева – такса за събиране на дължими суми, 3,00 лева – мораторна лихва върху
сумата от 11,88 лв. за периода от 25.07.2021 г. до 19.01.2024 г., 2, 00 лева – обезщетение за
обработка на просрочени задължения и 0,55 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00
лв. за периода от 28.04.2021 г. до 19.01.2024 г.
Мотивите за това са следните:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Настоящият състав приема, че уговорената такса за събиране на просрочени
задължения не е за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и
съобщителни услуги. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която
се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов
интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да
бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се
формира въпросната „такса“ и защо се предявява в такъв размер. Всъщност се оказва, че не
става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, респ. неизпълнението.
По отношение на обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер от 2
лв., съдът намира за необходимо да подчертае, че отново се начислява сума на основание
неизпълнение на договорни задължения, чиято цел, подобно на тази на неустойката, е да
обезщети оператора по договора за мобилни услуги за настъпилите вреди от неизпълнението
на договора от страна на абоната, т.е. въз основа на едни и същи факти се начисляват
1
различни суми. Твърдението, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия
не го валидира. На практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят би се
стигнало до момент, в който за едно също нещо в полза на заявителя биха се присъдили
набор от такси, обезщетения и неустойки, което противоречи н добрите нрави.
Отхвърлянето за заявлението за главните вземания такса за събиране на дължими суми
и обезщетение за обработка на просрочени задължения, води до отхвърляне на
претенидраните акцесорни вземания за мораторна лихва във връзка с тях.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 62512/26.02.2024 г., подадено от [фирма] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Н. А. за сумите, както следва: 11,88 лева
– такса за събиране на дължими суми, 3,00 лева – мораторна лихва върху сумата от 11,88 лв.
за периода от 25.07.2021 г. до 19.01.2024 г., 2, 00 лева – обезщетение за обработка на
просрочени задължения и 0,55 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода
от 28.04.2021 г. до 19.01.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2