РЕШЕНИЕ
№
48
13.02.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Бодикян и. адм. дело №1305
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от А.Г.Г., с ЕГН **********,***, против Община
Димитровград, адрес: гр.Д., бул. „Г. С. Р. №15.
Ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сума в размер на 350 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по НАХД №37/2019г. на Районен съд – Димитровград,
по което е постановено Решение №87/19.04.2019г., с което е отменено Наказателно
постановление №218/04.10.2018г., издадено от кмета на община Димитровград,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на съда до
окончателното ѝ изплащане. Претендира се и присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът - Община Димитровград не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде
уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложеното НАХД №37/2019г. на Районен съд – Димитровград, че
с Наказателно постановление №218/04.10.2018г., издадено от кмета на община Димитровград,
на А.Г.Г. ***, на основание Раздел III, чл.47, ал.1, б. „а“ от Закона за административните
нарушения и наказания, чл.68, ал.3 и чл.73 от Наредба №34 за управление на
отпадъците на територията на община Димитровград е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е
било оспорено от ищеца пред Районен съд – Димитровград, където е било
образувано НАХД №37/2019г. по описа на съда. Видно от доказателствата по
делото, в производството пред Районен съд – Димитровград А.Г.Г. е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Т. Х. К..
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019г.,
от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита сума в размер на 350
лева за оказване на правна защита и съдействие изразяващи се в „изготвяне на
жалба п/в НП №218/04.10.2018г. на кмета на общ. Д-град до ДРС и процесуално
представителство по НАХД №37/2019г. на ДРС“. Делото е било разгледано и с Решение №87/19.04.2019г.
съдът е отменил Наказателно постановление №218/04.10.2018г., издадено от кмета
на община Димитровград.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според
чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна, Община Димитровград, чийто кмет е издал
незаконосъобразно Наказателно постановление №218/04.10.2018г., което е отменено
с Решение №87/19.04.2019г., постановено по НАХД №37/2019г. на Районен съд - Димитровград.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на Община Димитровград, която
съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация е легитимирана да отговаря
по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №218/04.10.2018г. на кмета на
община Димитровград е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №87/19.04.2019г.,
постановено по НАХД №37/2019г. на Районен съд - Димитровград, с което е
отменено Наказателно постановление №218/04.10.2018г. на кмета на община Димитровград,
следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 350 лева,
съставляващи заплатената от ищеца сума за процесуално представителство по АНД №37/2019г.
на РС - Димитровград по повод Наказателно постановление №218/04.10.2018г.
на кмета на община Димитровград, от представените по делото писмени доказателства
– Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019г., действително се
установява заплащането на тази сума от страна на А. Г.Г. на адв. Т. .. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че
разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид
ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените
от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 350 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление №218/04.10.2018г. на кмета на община Димитровград.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя
процесното наказателно постановление до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от 24.05.2019г. – датата
на влизане в сила на решението за отмяна на НП, така както същата е поискана.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните
и направени по настоящото дело разноски в размер на 400 лева за заплатено
възнаграждение за един адвокат и 10 лева платена държавна такса за водене на
настоящия процес.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Димитровград, с адрес: гр.Д., бул. „Г. С. Р.“ №., да заплати на от А.Г.Г., с
ЕГН **********,***, сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление №218/04.10.2018г., издадено от кмета на община Димитровград.
ОСЪЖДА Община
Димитровград, с адрес: гр.Д., бул. „Г. С. Раковски“ №., да заплати на от А.Г.Г.,
с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: