Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 19.03.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение І-13 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Димитров гражданско дело № 6819 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът Р.Н.М.
с ЕГН: ********** твърди в подадената искова молба, че на 18.11.2015
год. е сключил с
ответника “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874
в САЩ, Договор за управление на
парични средства, по силата на
който на 23.11.2015 г. е превел
по банков път по сметка на дружеството сумата от 1 300 000
лева. На
25.11.2015 г. е предал в брой на лицето Д.Г.
, в качеството на представляващ ответното дружество, допълнително
сумата от 135 000 евро.
По силата
на договора ответното дружество е следвало след получаване на горните суми да работи
с тях и да ги управлява и след една година да му ги върне заедно с лихва от
30%.
Въпреки
горната уговорка ответното дружество му е превело сума в общ размер от 600 000
лв. -
на 22.06.2016 г. сумата 400 000
лв. и на 24.04.2017 г. още
200 000 лв., като в платежните нареждания като основание е било посочено
„по договор“. Липсата на уточнение какво точно е погасено с горните две
частични плащания налага погасяването да се приеме за извършено по правилата на чл.76 ЗЗД, а именно погасяват се първо дължимите договорни лихви
и след това главницата. При това положение с горните плащанията са погасени договорна лихва за двете
изтекли тримесечия (от 23.11.2015 г. до 23.05.2016
г.), които са били изискуеми - 2 по 97 500 лева (30% от 1 300 000 лева, разделени на 12 месеца и умножени по 3 месеца) - общо 195 000 лева и част
от главницата от 1 300 000 лева - размер на частта
205 000 лева.
С второто плащане в размер на
200 000 лева са погасени Договорна лихва за периода
от 24.05.2016 г. до
23.11.2016 г. (6 месеца) - в размер
на 164 250 лева и частично
законна
лихва върху главницата от 1 095 000 лева, за периода
23.12.2016 г. до 23.04.2017 г. - в размер на 35 750 лв.
При това положение и липса на каквито и да е други
плащания от страна на ответното дружество към датата на исковата молба
последното дължи на ищеца по силата на горния договор връщане на суми от левовото задължение 1
095 000 лева и законна лихва за времето от 24.04.2017
г. до 18.05.2018 г. в размер на 118 625 лева. Ответникът дължи също и сумата от 1 358.33 лева представляваща неплатена част от мораторна лихва върху неизплатената
главница, за периода от 23.12.2016 г. до 23.04.2017 г.
По валутното задължение, по което изобщо няма извършено
погасяване дължи главница в размер
на 135 000 евро (равняваща се на
264 037,05 лева по фиксинга на БНБ), договорна
лихва в размер на 30% върху главницата за периода от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г., в размер на 40 500 евро (равняваща се на
79 211,12 лева по фиксинга на БНБ) и законова
лихва върху главницата, считано от 26.12.2016 г. до 18.05.2018 г.
в размер на 14 437,95 евро .
Моли съда постанови решение,с което да осъди ответника да
му заплати посочените по-горе суми ведно
със законна лихва върху главниците за
периода от датата на завеждане
на иска до
окончателното им изплащане.
Претендира
присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998
г. с peг. № 2895874 в САЩ не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Негов представител- Д. Ч.Г. е подавал по делото само писмени изявления свързани с
обжалване на допуснатото от съда обезпечение на исковете, а също и други с
които се е разграничавал от качеството на представител на дружеството за
България.
Със становището си от 27.03.2019 год. е оспорил
претенцията по същество,оспорвайки всички доказателства представени от ищеца.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложен като писмено доказателства Договор за управление на
парични средства от 18.11.2015 г., от която
е видно, че Р.Н.М. с ЕГН: ********** наречен
„инвеститор“ се е задължил да предостави на дружеството “Ю.И.Л.“
АД регистрирано на 13.05.1998 г. с peг. № 2895874
в САЩ представлявано от Д.Г. в брой или по
банкова сметка ***о или левовата й равностойност за срок от 12 месеца от датата
на постъпването на паричните средства. Уговорено е възнаграждение за
инвеститора в размер на 30% годишна лихва изчислена на база от 360 дни,като
плащането на лихвата е уговорено на тримесечна база след постъпване на
средствата/1.5.4./.
Предоставената сума следвало да се върне в 30 дневен срок
след изтичане срока на договора,т.е. до 18.12.2016 год.Съгласно 1.7. договора
влиза в сила от момента на предаването на паричните средства.
От представеното платежно нареждане от 23.11.2015 г. се установява банков
превод нареден от ищеца
за
сумата от 1 300 000 лева по банкова сметка
№ BG98PIRB80681602609026 на
ответното дружество.
Представена е разписка подписана за “Ю.И..“ АД от Д.Г., сочеща
че на 25.11.2015 год. е получил от Р.Н.М. сума от 135 000 евро-остатък в доплащането по Договор за управление на
парични средства от 18.11.2015 г.
От платежни нареждания от
22.06.2016 г. и от
24.04.2017 г. се установява, че по банкова сметка *** “Ю.И..“ съответно суми в
размер на 200 000 лв. и 400 000 лв.
Представено е Удостоверение за актуално състояние
на Ю.И.ЛТД, както и
регистрация на търговското представителство в България под наименованието Ю.И.Л. с представител Д. Ч.Г..
По делото е прието заключение по назначената ССЕ,което
съдът възприема като обективно и професионално,от което се устаовява,че
при главница от 1 095 000 лева,размера на лихвата за периода
от 24.04.2017 г. до 18.05.2018
г. е 118 625 лв., а мораторната
лихва за
периода от 23.12.2016 г. до 23.04.2017 г. върху 1
095 000 лева е 37 108.33 лева.
Лихвата върху главницата от 135
000 евро, е в размер
на
40 500 за периода от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г. и 19087.50 евро за периода от 26.12.2016 г. до 18.05.2018 г.
Предвид установената фактическа
обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1
и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане
на дължими по Договор от
18.11.2015 год. за управление на парични
средства.
Ответник по делото е търговско дружество регистрирано в
чужда държава-САЩ, но е прието, че Софийски градски
съд е международно компетентен да
се произнесе по
предявените искове. Съдебните книжа са връчвани на дружеството чрез
неговия официален представител в България,въпреки опитите на последния да
отказва получаването им.
Според съда предвид същността на процесния
договор в действителност става въпрос за обикновен договор за заем на парична
сума с уговорка да бъде върната със съответно възнаграждение обективизирано в договорен процент лихва.
По делото е установено,че въз основа на сключен между
страните договор в гр.София, ищецът е предоставил на ответното дружество чрез
банков превод от 23.11.2015 год. за временно управление/ползване сумата от
1 300 000 лв.,а чрез представителя му за България на 25.11.2015 год. още 135 000 евро /264
037.05 лева/. Горното се установява от копие от банков превод и
писмена разписка от Д.Г.. Тези писмени доказателства и други към исковата молба
са връчени на ответното дружество, чрез представителството му в България, на
официално регистриран адрес на това представителство на 27.11.2018 год. и срока
за оспорване истинността на тези доказателства е изтекъл на 27.12.2018 год. Ето
защо оспорването на доказателствата /общо и бланкетно/
заявено в становището от 27.03.2019 год. е преклудирано-чл.133 ГПК и съдът не
го обсъжда.
Съгласно уговореното в договора от 18.11.2015 год.
ответното дружество е следвало да върне горните суми най-късно до 25.11.2016
год. Освен това е дължало на всяко тримесечие плащане на договорна лихва в
размер на 30% върху главницата.
Установено е и връщане на част от сумата – общо
600 000 лв.,без указание какво точно погасява тя. При това положение тази
сума е погасила по поредността на чл.76,ал.2 ЗЗД
първо дължимите договорни лихви/по
тримесечия/ и след пълното погасяване част от главницата. С оглед
твърденията и изчисленията в исковата молба, чиято техническа коректност с едно
изключение /законната мораторна лихва
върху евровото задължение начислена след настъпване
на неговата изискуемост е в размер по-голям от претендираното по исковата молба/се
потвърждава от ССЕ,поради което съдът ги възприема.
Съдът не възприема за основателни възраженията на
ответното дружество относно неоснователността на претенциите,аргументирани с
това,че няма данни за произхода на сумите,които ищецът е дал по договора,а
също,че е имало забрана втората сума с оглед размера й да се плаща в брой.Тези
обстоятелства са ирелевантни за конкретния спор,тъй
като дали и как ищецът се е снабдил със сумите по договора е без значение,а
разплащане в кеш над нормативно допустим размер не води до недействителност на
съответното плащане,а евентуално до административна санкция.
С оглед на гореизложеното исковите претенции за връщане
на дадените за управление/в заем като главница от 1 095 000 лв./ при отчетеното по-горе частично погасяване/
и 135 000 евро, част от договорната лихва по левовото задължение в размер
на 1358.33 лв. и целия размер на законната мораторна лихва в размер на
118 625 лв.,както и договорна лихва по евровото
задължение от 40 500 евро и законна мораторна лихва в размер на 14 437.95 евро,са основателни и следва да се
уважат,медно със законната лихва върху главниците от датата следваща тази на
исковата молба до окончателното изплащане на главните вземания.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 105 124 лева-
разноски по делото за заплатена държавна такса , възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Ю.И.Л.регистрирано на 13.05.1998
г. с peг. № 2895874 в САЩ Щат Делауеър DE ********, ****, офис
403-А
чрез Д. Ч.Г. да заплати на Р.Н.М.
с ЕГН: ********** ***
чрез адв. И.Й. въз основа на Договор
за управление на парични средства
от 18.11.2015 г. следните
суми:
-на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД главница в размер на сумата от 1
095 000 лева и 135 000 евро, заедно
със законната лихва върху тези суми считано от 23.05.2018 год. до окончателното
им изплащане;
-на основание чл.86,ал.1 ЗЗД-остатък от договорна
мораторна лихва от
1 358.33 лева върху левовия
размер на главницата за
периода от 23.12.2016 г. до 23.04.2017 г. и
договорна мораторна лихва върху главницата уговорена в евро от 40 500 евро за периода от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г.;
-на основание чл.86,ал.1 ЗЗД-законна мораторна лихва от 118 625 лева върху
1 095 000 лева, за периода от 24.04.2017 г. до 18.05.2018 г. и 14 437.95 върху 135 000 евро,
за периода от 26.12.2016 г. до 18.05.2018 г.,
както и разноски по делото в общ размер на 105 124 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: