Р Е Ш Е Н И Е
Номер
139 09 октомври Година 2019 Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На втори октомври Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
МИНКА ДИМИТРОВА
Прокурор
ВАНЯ МЕРАНЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1178 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба
от адв. С.Ж.С. в качеството ѝ на защитник и процесуален представител на
подсъдимия Т.А.А. против Присъда №89 от 13.06.2019г., постановена по НОХД
№1356/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
С обжалваната присъда подсъдимият Т.А.А. е признат за
виновен в това, че:
на 18.01.2019 година в град
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст И. Й. П.на 28 години, като
употребил заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е ОСЪДЕН на
ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим
на изтърпяване, считано
от влизане на присъдата в сила;
на 18.01.2019 година в град
Стара Загора, извършил опит да се съвкупи с лице от женски пол, И. Й. П., като
го принудил към това със заплашване и деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, във
връзка с чл.18, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 ал. 1 НК
съдът КУМУЛИРАЛ наложените наказания като е ОПРЕДЕЛИЛ общо наказание в размер
на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Т.А.А. е ОСЪДЕН да заплати на Държавата по бюджета на
ОД на МВР град Стара Загора сумата от 310,24 (триста и десет лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща направени разноски на досъдебната фаза.
В жалбата се моли съдът да постанови решение, с което да
отмени присъда от 13.06.2019г. по НОХД №1356/2019г. по описа на Районен съд
Стара Загора, а в случай, че съдът прецени, че не е налице хипотезата на чл.18
ал. 3 НК да бъде наложено наказание по едно обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.С. поддържа жалбата
и моли да бъде постановена присъда, близка около минималната и след прилагането
на чл. 58А НК тя да бъде около 1 година и 4 месеца.
Подсъдимият Т.А.А. поддържа
изложеното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият Т.А.А. моли да бъде
намалена присъдата му.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Т.А.А. е предаден на съд за две
престъпления - престъпление по чл.150
ал.1 НК - за това, че на 18.01.2019 година в град Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст И. Й. П.на 28 години, като употребил заплашване, както и за
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 във
връзка с чл.18 ал.1 НК - за това, че на 18.01.2019 година в град Стара Загора,
извършил опит да се съвкупи с лице от женски пол, И. Й. П., като го принудил
към това със заплашване и деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини.
Първоинстанционното производство правилно се е провело
по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, тъй като
подсъдимият Т.А. е признал изцяло изложените в обвинителния акт обстоятелства и
се е съгласил съдът да не събира доказателства за същите. Съответно, след като
съдът се е убедил, че направеното самопризнание се подкрепя от събрания в хода
на досъдебното производство доказателствен материал, е постановил провеждането
на тази диференцирана процедура.
Въззивният съд споделя направената преценка относно
синхрона на самопризнанията на Т.А. със събраната доказателствена съвкупност.
При напълно изяснена фактическа обстановка, която не
следва да се преповтаря, са законосъобразни изводите на решаващия съд, че
подсъдимият е извършил две престъпни деяния в условията на реална съвкупност.
Направените в тази връзка възражения от служебния защитник и в настоящето
производство се явяват изцяло несъстоятелни, поради следните съображения:
А. първоначално е взел решение да възбуди и
удовлетвори половото си желание, като принуди пострадалата към орален секс и
това му решение е последвано от действията и на двамата, описани подробно в
мотивите към присъдата. Въпреки че пострадалата не могла да поеме в устата си
половия член на подсъдимия, правилно действията му в опит да го стори, са
преценени като съставомерни, тъй като несъмнено са били извършени с въведената
в престъпния състав на чл.150 ал.1 НК цел.
Оттам насетне Т.А. взема ново решение, което е
началото на второто престъпно деяние – да се съвкупи с пострадалата, за да
получи пълно задоволяване на нагона си. Това му второ решение диктува и новите
действия, които извършва – повлича пострадалата няколко метра настрани от
първоначалното място, подпира я на автомобил, кара я да се събуе и започва да
трие половия си член по влагалището, а след това и се опитва неуспешно да
проникне. Изложената съпоставка на фактите несъмнено сочи, че подсъдимият е
взел две последователни отделни решения за всяко от посегателствата спрямо
половата неприкосновеност на И.П., като всяко решение е придружено и с различни
действия на същия. Следователно, както от обективна, така и от субективна
страна, подсъдимият е осъществил последователно съставите на чл.150 ал.1 НК и
на чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК. Обстоятелството, че деянията са извършени
в рамките на минути веднага едно след друго, не може да наложи извод, че опитът
за изнасилване „поглъща“ блудството, каквито доводи се излагат във въззивната
жалба и се поддържат и в хода на съдебните прения от защитата. Двете деяния,
въпреки че са насочени против половата неприкосновеност на едно и също лице, са
извършени след вземане на две отделни последователни решения от подсъдимия,
последвани и от съставомерните му действия по всеки от престъпните състави, за
които е предаден на съд.
За прецизност следва
да се посочи, че неправилно в обвинителния акт търкането на члена на по
влагалището на пострадалата е отчетено два пъти – веднъж като блудствено
действие и втори път – като действие от състава на чл.152 ал.1 т.2 НК.
Районният съд е допуснал същата неточност, което обаче не се отразява на
съставомерността на двете деяния, както и на законосъобразността на
постановената присъда. Правилното е това действие да се отнесе само към
престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК, доколкото е извършено след
вземането на решение подсъдимият да се съвкупи с пострадалата и е целяло същият
да получи ерекция.
Това обаче не се случва и е първата причина за
неуспешното проникване във влагалището на П.. Това е и първата обективна причина
деянието да се квалифицира като довършен опит. Втората е появата на случаен
минувач, която принуждава А. да прекрати с престъпното си посегателство спрямо
пострадалата и да побегне. При установените две обективни пречки да бъде
изпълнено взетото решение за съвкупление с И.П., не може да намери приложение
разпоредбата на чл.18 ал.3 НК, както правилно е приел и първоинстанционният
съд. В случая не е налице доброволен отказ от довършване на престъплението, тъй
като подсъдимият е бил принуден да се оттегли и да преустанови съставомерните
си действия. Впрочем, анализът на събраните доказателства сочи обратното –
същият е бил решен непременно да получи задоволяване на половия си нагон от
пострадалата, независимо от несъгласието ѝ и независимо чрез какви
действия.
Наложеното наказание за всяко от деянията, а
впоследствие определено и като общо наказание по чл.23 ал.1 НК – три години и
четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим - не е явно
несправедливо и държи сметка, както за високата степен на обществена опасност
на деянията, така и за тази на дееца. В настоящето производство беше
представена и приета като доказателство справка от Унифицираната система на
ПРБ, установяваща, че по отношение на Т.А. е постановена и следваща присъда –
за деяния по чл.150 ал.1 НК и по чл.144 ал.3 НК. В пледоарията на защитата се
посочи, че предмет на обвинението по това дело е извършеното от Т.А. ново
сексуално посегателство, веднага след като се оттеглил от пострадалата И.П..
Установявайки отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, с които въззивният съд се солидаризира, Старозагорски районен
съд същевременно не е пренебрегнал и онези факти, които смекчават тази
отговорност. В допълнение настоящата инстанция намира, че към отегчаващите
отговорността факти следва да се добави и употребата на сила при извършване на
всяко от деянията, доколкото несъмнено се установява, че такава е приложена
спрямо пострадалата / сграбчване, силен захват, от който не е могла да се
освободи/, а същевременно този вид принуда не е включена в обективните елементи
на престъпните състави. Употребата на алкохол в съчетание с наркотични вещества
също отежнява отговорността на А.. От друга страна, в полза на подсъдимия
следва да се отчетат и семейното му положение – с три малолетни деца, както и
обстоятелството, че е бил трудово ангажиран.
Съобразяването и на тези факти обаче не налага
намаляване на наложеното наказание след редукцията по чл.58а ал.1 НК.
Действително, същото следва да се определи при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, но при отчитане с по-голяма тежест на трудовата
ангажираност на лицето. Ето защо правилно първоначално е определено наказание
към средния размер, предвиден от закона – пет години лишаване от свобода.
Законосъобразно е определен и първоначалният режим на изпълнение на наказанието
– общ.
Предвид изложеното и, като установи, че при
постановяване на присъдата на Старозагорски районен съд не са допуснати
нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон, въззивният съд
намери, че същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №89 от 13.06.2019г., постановена по НОХД
№1356/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.