Р Е Ш Е Н
И Е № 94
гр. Сливен, 31.07.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 74 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С
Решение № 9 от 16.01.2020 г., постановено по АНД № 510/2019 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система – серия К № 2175603, издаден от ОД на МВР гр. Сливен, с който на С.С.Ч.
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Горното
решение е обжалвано в законния срок С.С.Ч.. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Нова Загора е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита, че неправилно е прието в решението на съда, че касаторът е
з. п. на ******. З. п. на д. било „ЗИТ”
АД, а касаторът бил ч. на с. на д., но не изпълнявал функциите на негов и. д.
Твърди, че не е з. п. на ******. Твърди, че решението на Районен съд – Нова
Загора е необосновано, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за
ангажирането му като о. л. по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да
отмени решението на Районен съд – Нова Загора, както и електронния фиш.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касацията ОД на МВР Сливен не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
че решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
12.06.2018 г. в 10.46 часа в г. Н. З., о. С., по у. „П. Е." срещу б. „Л.",
в посока г. С., при ограничение за населено място 50 км/ч., въведено с п.з. Д-11
и приспаднат толеранс от 3 км./ч с автоматизирано техническо средство SITRAFFIC
LYNN speed ERS 400 е било
установено и заснето извършено нарушение за скорост с МПС „Дачия Докер'' вид
товарен автомобил с peг. № *******.
Движението
на МПС-то било със скорост 76 км/ч, т.е. при превишаване с 26 км/ч на
разрешената скорост за населено място, която е 50 км/ч - чл.21, ал. 1 ЗДвП. Въз
основа на заснемането е бил издаден електронен фиш серия К № 2175603, в който касатора
е посочен като з. п. на юридическото лице, на когото е регистрирано моторното
превозно средство, трите имена, ЕГН и адрес. Посочена е материалната норма,
която е била нарушена, правното основание за налагаме на административното
наказание ,,глоба"', както и нейния размер.
В
подкрепа на горната фактическа обстановка е и представения по делото снимков
материал от заснет клип № 003059047В922018061210462000012.sly, който съгласно
чл.189. ал.15 ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения при издаването на електронния фиш и не е
нарушено правото на защита на наказаното лице. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДвП.
По
изложените съображения касационния съд намира, че като е потвърдил обжалвания
електронен фиш, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно
решение.
Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички поискани от касатора доказателства. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Новозагорският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на електронен
фиш за констатирано административно нарушение. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Съгласно
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, както е в настоящия
случай, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител. От справка в ТР е видно, че по партидата на ****** с ЕИК *********,
считано от 10.08.2008 г. и. д. и представител на дружеството е „ЗИТ" АД,
ЕИК *********. Лицето п. юридическото лице представител „ЗИТ" АД е М. В. Ч..
Касаторът е ч. на с. на д. на ******, заедно с още две юридически лица.
В
същото време разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е посочено, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Тъй като не е възможно административно
наказание глоба да бъде наложено на юридическо лице, то несъмнено отговорността
следва да понесе физическо лице з. п. на това ЮЛ. Освен това водач на МПС може
да бъде само конкретно физическо лице, което носи отговорност за извършените
при това управление нарушения на ЗДвП.
Съгласно
чл.244 ал.1 от ТЗ акционерното дружеството с едностепенна организационна
система, се управлява и представлява от съвет на директорите. В същия смисъл е
разпоредбата на чл.27 от устава на ******. Според чл.235 ал.1 от ТЗ членовете на съвета на
директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството
колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите може да
овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. (чл.235
ал.2 ТЗ). Избраният за изпълнителен
директор действа като пълномощник на съвета на директорите (Решение № 179 от
4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 665/2011 г., IV г. о., ГК) и следователно е
представител по пълномощие на дружеството, а не негов законен представител.
Съветът на директорите на акционерното дружество
безспорно не е самостоятелен правен субект. За разлика от акционерното
дружество, което е юридическо лице на търговското право и самостоятелен правен
субект и като такъв може да бъде носител на права и задължения. За целите на
търговския оборот това дружество формира воля чрез управителния си орган, т.е.
СД. Същият има колегиален състав - състои се от няколко члена (най-малко 3).
Същите гласуват, като решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в
устава не е предвидено друго (чл. 238, ал.2 от ТЗ). Решението, прието от
членовете на СД/ФЛ и/или ЮЛ/ по конкретен въпрос формира волеизявлението на
акционерното дружество за целите на гражданския оборот. При това, членовете на
СД имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на
функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство
на някои от тях, съгласно записаното в чл. 237, ал.1 от ТЗ.
В
конкретния случай отговорността за извършеното нарушение е възложена на е. от
ч. на СД на АД. В тази връзка доколкото СД е един колегиален орган и не е
самостоятелен правен субект, същият не може да бъде привлечен към АН
отговорност, която е лична, а не колективна. Тъй като санкционната правна норма
на специалния закон е инкриминирала деянията на съответните физически лица, а
не на ЮЛ, то отговорността следва да се понесе от физическите лица – ч. на СД
на АД, а не от ЮЛ. По аргумент от разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН на ЮЛ се
налага адм. наказание "имуществена санкция", а не глоба, която се
налага само на физически лица (ФЛ). В тази връзка са и разпоредбите на чл. 13 б."б"
от ЗАНН, във вр. с чл. 83 от с.з.
Съгласно
чл.188 ал.2 от ЗДвП като ч. на з. п. на ****** С.Ч. е можел да посочи лицето
управлявало автомобила, ако то е различно от него. Разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП е в съответствие с отговорността по чл. 188 ал. 1 ЗДвП на собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, да отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Юридическите лица извършват правни и фактически действия
чрез своите органи - физически лица и следователно задължението за посочване на
водача на процесното МПС е следвало да бъде изпълнено от касатора, като ч. на з.
п. на ******. След като същият не е посочил на кого е предоставил управлението
на МПС, то основателно е ангажирана неговата отговорност за извършеното с това
МПС нарушение.
Доводите
на НЗРС относно спазване процедурата по установяване на нарушението и
издаването на електронния фиш са подробни, обосновани и изчерпателни, поради
което касационната инстанция ги възприема изцяло и не следва да ги приповтаря
на основание чл.221 ал.2 от АПК.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на
НЗРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Искания
за разноски не са правени.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 9 от 16.01.2020 г., постановено по АНД № 510/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.