№ 780
гр. С., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110208527 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Д. К. срещу наказателно постановление
(НП) № 22-4332-003384 от 17.03.2022 г., издадено от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли оспореното наказателно постановление да бъде
отменено, като излага съображения за това, че неправилно е възприета
фактическата обстановка по случая, както и че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска от съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не излага допълнителни
доводи в подкрепа на жалбата; в писмено становище потвърждава искането
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
1
изразява становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 587418 от 04.03.2022 г., съставен от Е. В. С., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 04.03.2022
г. около 21:30 часа в гр.С. по ул. „О. д.“, с посока на движение от бул. „А. С.
М.“ към бул. „С. К. О.“, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Ф.” с рег. № *******. Същият, при опит да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
DRUG TEST 5000 с номер ARKD 0049, отказал да бъде изпробван. На
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 107413 за ВМА
и връчени седем броя холограмни стикери с номер А 003568, като е
уведомен за започване на ПАМ. Последният не дал кръвна проба; не
изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установянане на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като
препис от него бил връчен на последния. Жалбоподателят не е вписал в акта,
че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са
постъпили писмени възражения.
Въз основа на акта началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, издал процесното наказателно постановление № 22-4332-003384
от 17.03.2022 г., с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С процесното наказателно постановление на жалбоподателя били отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Горната фактическа обстановка се установи посредством събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, както следва: АУАН, копие
от талон за изследване, справка-картон на водача, копия от заповеди за
компетентност, от показанията на свидетелите Е. В. С. и И. С. Н., както и от
останалите материали по делото. Съдът обсъди показанията на свидетелите Е.
2
В. С. и И. С. Н.. Св.С. потвърждава обстоятелството, че е съставила АУАН и
че подписът в акта е неин, като се позовава на липсата на спомен за случая,
предвид редица извършени проверки от нея в качеството й на младши
автоконтрольор към СДВР, ОПП-СДВР. Аналогично Н., сочен като свидетел-
очевидец, потвърждава да е свидетел по АУАН, но твърди, че към момента
на провеждане на разпита му пред съда няма представа за случая, доколкото е
участвал в извършването на множество проверки. Съдът намира показанията
на свидетелите за логични, предвид на това, че в рамките на професионалната
си компетентност са ангажирани със значителен брой проверки, свързани със
спазване на ЗДвП, тези показания кореспондират с останалия доказателствен
материал, поради което им дава вяра. Съдът кредитира тези показания на
двамата свидетели като обективни и непротиворечиви, дадени от лица, които
са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си правомощия. В
случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или
недоброжелателност от страна на полицейските служители или някакви други
мотиви, които да ги накарат да опишат в съставените процесуални актове
фактическа обстановка, която не са възприели.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото,
като относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да
3
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2.10 от същата заповед началникът на група
„Административнонаказателна дейност” в ОПП при СДВР е компетентен да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.Съдът служебно
установи и че са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.
Съставът на съда констатира, че при съставянето и връчването на АУАН не са
допуснати нарушения, доколкото съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, той е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел.
Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй като
това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел, присъствал при
извършване и установяване на нарушението, като няма забрана такъв да бъде
полицейски служител, както е в настоящия случай. Що се отнася до
процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление,
последната също е редовно извършена.
По отношение на направените възражения от страна на процесуалния
представител, Съдът намира същите за неоснователн, като съображениета за
това са следните:
Налице установеност, че на въпросната дата и място жалбоподателят
като водач на МПС е бил спрян за проверка от униформени полицейски
служители, които са поискали да го тестват с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества. Последвал е отказ, който отказ
е удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения талон за
медицинско изследване. С това си действие - отказ пред полицейските
служители, извършващи проверка, - да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, жалбоподателят е осъществил състав на
администативно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Последващите действия
или бездействия на практика не променят този факт. Безспорно е, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества. В случая са без значение
причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка, те
могат да са от различно естество, но разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства.
Релевантен е именно фактът на отказ водачът да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо от неговото становище
4
и от други обстоятелства. За съставомерността на санкционираното деяние е
достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотици и техните аналози, какъвто несъмнено о е обективиран в
съдържанието на АУАН, талон за изследване и НП, и се установява по
безспорен начин от доказателствата по делото.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
За пълнота и изчерпателност следва да се посочи още, че двете
хипотези, залегнали в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и отказ да бъде дадена кръвна проба
са предвидени от законодателя алтернативно, а не кумулативно, поради
което, след като е установено от административнонаказващия орган
наличието дори на една от тях, е налице основание за прилагане на нормата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и санкциониране на водача по този законов текст.
Затова Съдът намира административнонаказателното производство за
законосъобразно и правилно проведено, без да констатира съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, или на правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е отнесена именно към
състава на административното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната
норма. При издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Описанието на нарушението текстово и
цифрово е в съответствие, и правилно е отнесено към съответната санкционна
норма. Не е налице възможност за определяне на различен размер на
наказанията за констатираното нарушение, тъй като описаните такива са с
фиксирани стойности и не подлежат на преценка от
административнонаказващия орган.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение
5
не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане
на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си
обществена опасност.
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-003384 от
17.03.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С. град
в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6