Р
Е Ш Е Н И Е
№
102
гр. Разград, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 96 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП –
Варна против Решение № 87 от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 817/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление №
532771-F553964 от 08.09.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП. С отмененото
наказателно постановление на „Джан ест“ ЕООД – гр. Цар Калоян за
нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на
основание чл. 185, ал. 2 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се
съображения, че констатираното нарушение, за което е издадено наказателното
постановление, е по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а не както
е прието в решението – по чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита решението за правилно и
законосъобразно, като моли да бъде потвърдено с присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура - Разград дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и оспореното решение следва да
бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена
е надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и
срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Установените от районния съд факти са
следните:
При извършена проверка на 12.06.2020 г.
в търговски обект - сервиз за ремонт на автомобили в гр. Цар Калоян, стопанисван
от „Джан ест“ ЕООД – гр. Цар Калоян, ЕИК *********,
е установено, че обектът работи с определено работно време, в него са налични
автомобили за отремонтиране, но липсва ФУ, което да отчита получените пари в
брой за извършените услуги. Снета е писмена декларация от управителя, който е
заявил, че не работи с пари в брой, плащанията се извършват по банков път, за което
се издават фактури. След извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено,
че задълженото лице няма регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта.
На 13.06.2020 г. в офис на НАП - Разград
е извършена проверка по документи, представени от дружеството – извлечения от
банкови сметки и издадени фактури, при която е констатирано, че за периода от 01.06.2019
г. до 31.05.2020 г. по издадени от фактури за извършени услуги в обекта, без
посочен начин на плащане по същите, не са извършвани банкови преводи от получателите
на услугите, банковите вноски са правени от представляващия дружеството на основание
вписани номера на фактурите, като по този начин е зареждал сметката.
На търговеца е съставен Акт серия АN, №
F553964 от 16.06.2020 г. за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
пред районния съд наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание
чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е отменил наказателното постановление поради допуснати нарушения
на процесуалните правила по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Приел е,
че правната квалификация на описаното административно нарушение - чл. 7, ал. 2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС сочи на извършени
две самостоятелни нарушения и с налагането на едно наказание по чл. 185, ал. 2 ЗДДС
остава неясно кое от тях е санкционирано.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Районният съд неточно е докладвал
съдържанието на наказателното постановление, което е довело до неправилност на
правните му изводи. Не са налице отчетените пороци на АУАН и наказателното
постановление. И в акта, и в наказателното постановление е описано едно и също
деяние - „Джан ест“ ЕООД няма регистрирано ФУ и това деяние е квалифицирано по
чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Правната квалификация съответства на
установените факти, които са доказани по делото и съответстват на приложената
санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Редът за регистриране и отчитане на продажбите е регламентиран в Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и
20 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, видно от § 11 от ПЗР на наредбата. В чл. 7,
ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е установено
задължение всяко лице да монтира, да въведе в експлоатация и да използва
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Жалбоподателят не е изпълнил това
задължение, с което е нарушил чл. 118 ЗДДС и издадената по неговото прилагане Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. и подлежи на наказанието, предвидено в чл. 185, ал. 2 ЗДДС – имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер
от 3000 до 10 000 лв. Наложената на жалбоподателя санкция е в минималния
размер, поради което не може да бъде намалявана.
Предвид изложеното оспореното решение
следва да бъде отменено на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и наказателното
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на касационното оспорване
неоснователна е претенцията на ответника за разноски. Жалбоподателят не е
заявявал такава.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 87 от 31.03.2021 г. по
АНД № 817/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
532771-F553964 от 08.09.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
„Джан ест“ ЕООД – гр. Цар Калоян е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/