Решение по дело №2988/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  1034                               08.05.2019 г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На дванадесети април                        две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №2988 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК............, със седалище и адрес на управление в .............., подадена чрез пълномощник – юк.Р.Ч., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът „Сдружение ВМРО Пелистер”, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в ................, представлявано от Г.Д.М., съдебен адрес ***, ............, чрез адв.Е.Т., дължи на ищеца сумата от 4241,33 лева, представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в ................., електрическа енергия за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата от 84,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4889/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.

                                В исковата молба е посочено, че страните са били в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ......................... Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като в периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. е доставило до обекта на ответника електроенергия на обща стойност 4241,33 лева, която ответникът не е заплатил и до настоящия момент, поради което и се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на БРС.

                                В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете и моли за уважаването им.

                                В срока по чл. 131 ГПК ответникът се е възползвал от правото си на писмен отговор по исковата молба. Оспорил е възникването и съществуването на правоотношения с ищеца в периода 13.07.2016 г. – 31.07.2017 г., тъй като собственик на имота е Община Бургас, с която ответното дружество има сключен договор за наем, по който е изправна страна. В тази връзка се твърди, че ответникът, в качеството си на наемател на процесния имот, е бил редовен платец на задълженията си за заплащане на консумираната ел.енергия в периода, през който е ползвал имота под наем, както и че договорът му с Община Бургас е бил прекратен на 01.08.2016 г., а считано от 12.09.2016 г. имотът се ползва от трето лице.

                                Поради изложеното претендира за отхвърляне на исковете, претендира разноски, ангажира доказателства.

                                В съдебно заседание ответното сдружение се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Е.Т., която поддържа отговора на исковата молба, а в пледоарията си за първи път въвежда възражение за изтекла погасителна давност и пледира за отхвърляне на исковете.

                                ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

                                Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                Между страните не се спори, че за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г., ответното сдружение е било потребител на ел.енергия в обект, находящ се в ......................, за който обект е имал сключен с Община Бургас договор за наем от 17.04.2008 г., прекратен на 01.08.2016 г., като за тези факти свидетелстват и приетите като писмени доказателства Договор за наем от 17.04.2008 г. и Протокол за приемане и предаване на нежилищни имоти от 01.08.2016 г.

                                От показанията на св.П. става ясно, че имотът се е ползвал от ответника за репетиции веднъж седмично за около час и половина-два и то само през зимните месеци, с изключение на м.януари и по-рядко през м.февруари.

                                По делото е изготвена от в.л.инж.Т. съдебно-техническа експертиза, от заключението на което става ясно, че за периода след 11.12.2012 г. до 25.08.2016 г., когато е прекъснато ел.захранването до обекта, консумираната в същия ел.енергия се е отчитала посредством средство за търговско измерване с фабричен номер ...................., като от показанията му става ясно и това, че до имота не е имало достъп, поради което и отчитане показанията на електромера е ставало по служебни показания на инкасатора, въз основа на които са били издавани от ищеца фактури. Последният не оспорва, че сумите по тях са били заплатени от ответника, в какъвто смисъл са възраженията на процесуалния представител на ответното сдружение.

                                По делото е изготвената от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че от страна на ищеца има издадена фактура №**********/08.11.2016 г. с основание консумирана ел.енергия на стойност 2,26 лева, към която има издадено дебитно известие №**********/19.04.2017 г. на стойност 4239,07 лева, като същите са осчетоводени по дебита на сметка 411 /Клиенти/ партидата на ответника и по кредита на сметка 701 /приходи от продажби на продукция/ и кредитна на сметка 453002. От показанията на в.л.Д., дадени в открито съдебно заседание от 05.03.2019 г. става ясно, че дебитно известие се издава към вече издадена фактура в случаите, в които се установи основание за промяна на стойността й и няма ограничение във времето за издаването му, като в настоящия случай дебитното известие е издадено поради наличие на основание за увеличаване на стойността на услугата, резултат от остойностяване разликата между старо и ново показание на електромера.

                                По делото е приложено ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и въз основа на същото има издадена на 31.10.2017 г. Заповед №4889 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Сдружение „ВМРО Пелистер“ да заплати на кредитора сумата от 4241,33 лева, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. по партидата на сдружението, с клиентски номер **********, отнасящ се за обект на потребление в ............................ и сумата от 84,93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата вразмер на законната лихва за периода 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4241,33 лева, считано от подаване на заявлението на 14.07.2017 г. до окончателното й плащане.

                                При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

                                При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на БРС Заповед №4889/31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                                Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за главница и лихви със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

                                За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор на ответника за доставена и потребена електроенергия.

                                Ответникът оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с покупко-продажбата на електрическа енергия за обекта в ......................... и се позовава на сключен с „Електроразпределение-Стара Загора“ ЕАД, клон Бургас, договор за продажба на електрическа енергия №14801/03.06.2004 г.

                                Възражението не се споделя от съда за основателно, доколкото считано от 2006 г., „Електроразпределение - Стара Загора“ ЕАД е преобразувано в дружество за снабдяване „ЕВН България Електроснабдяване“ АД“, поради което и за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответника, като наемател на процесния имот - на потребител на електрическа енергия, поради което и отношенията помежду им следва да се уреждат по силата на приетите от ищеца ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. Този извод на съда кореспондира и на представените от ответника и приети като писмени доказателства фактури, приложени на л.68-120, в които именно ищецът фигурира като доставичик на консумираната в горепосочения обект ел.енергия.

                                Съдът кредитира заключенията на вещите лица Т.Д. и инж.С.Т. по изготвените от тях съответно съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи и обосновава извод, на който кореспондира и събрания по делото писмен доказателствен материал, обсъден по-горе, а именно, че за процесния период в полза на ищеца е възникнало вземане по издадена фактура №**********/08.11.2016 г. за консумирана ел.енергия на обща стойност 2,26 лева, към която е издадено и дебитно известие №**********/19.04.2017 г. на стойност 4239,07 лева, въз основа на редовно водено счетоводство – чл.182 от ГПК. Вземанията по фактурата и дебитното известие се основават на реална доставка и потребена електроенергия според реалните показания на средството за търговско измерване, отчетени при осигурения на 25.08.2016 г. достъп, поради което и главният иск се явява основателен и доказан при липса на доказателства за плащане, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.07.2017 г.

                                Основателност на главницата налага извода, че за периода 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ответникът дължи и обезщетение за забавата си, чийто размер възлиза на 84,33 лева, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана по размер.

                                Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла давност, то същите не следва да се разглежда от съда като преклудирано.

                                Основателността на исковете налага присъждане направените от ищеца в настоящия процес деловодни разноски, като същите са в общ размер на 686,53 лева съгласно приложения на л.203 списък.

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 336,53 лева.

                                Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът „Сдружение ВМРО Пелистер”, ЕИК ......................, седалище и адрес на управление в ................., представлявано от Г.Д.М., съдебен адрес ***, .................., чрез адв.Е.Т., дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК..................., със седалище и адрес на управление в ............................., сумата от 4241,33 лева (четири хиляди двеста четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в ......................., електрическа енергия за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата от 84,33 лева (осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4889/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.

                                ОСЪЖДА „Сдружение ВМРО Пелистер”, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от Г.Д.М., съдебен адрес ***, ..............., чрез адв.Е.Т., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК................, със седалище и адрес на управление в ................., сумата от 686,53 лева (шестстотин осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

                                      ОСЪЖДА „Сдружение ВМРО Пелистер”, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ................, представлявано от Г.Д.М., съдебен адрес ***, ..................., чрез адв.Е.Т., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК.................., със седалище и адрес на управление в ................., сумата от 336,53 лева (триста тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

 

 

 

 

 

                                Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.