РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, 23-ти състав, в открито
съдебно заседание на първи март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно
дело 1834/21 г. по описа на 23-ти
състав на Административен съд – гр. Варна, като за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Н.А. *** срещу Акт за установяване
на задължения № МД-АУ-196/22.02.2021г. издаден
от Главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни
данъци“ към Община Варна, в частта, мълчаливо потвърдена от Директор на Дирекция
„Местни данъци“ на Община Варна, в която са му установени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2019г. и 2020г. за ¼
ид. част от открита покривна тераса с площ 308 кв.м., прилежаща към ***** общо
в размер на 901.81 лв.
Жалбоподателят твърди, че актът в оспорената част е
незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон в резултат
на некоректно установена фактическа обстановка. Сочи, че неправилно в Община
Варна е открита самостоятелна партида за тераса от 308кв.м., каквато не
съществува и че въпреки няколкократните опити, в т.ч. и представени
доказателства, тази грешка не е коригирана. Твърди, че такава тераса към ***
никога не е проектирана, одобрявана и изграждана. На изложените основания моли за
отмяна на акта и постановяване връщане на надвнесени суми за 2019г. и 2020г.
В съдебно заседание процесуалният пълномощник на
жалбоподателя адв. Н. прави отказ от искането за връщане на надвнесените суми
за 2019г. и 2020г. в размер на 901.81 лв. като поддържа жалбата в останалата
част. По съществото на спора и в представени писмени бележки се претендира
нейното уважаване с твърдения, че събраните по делото доказателства установяват
наведените възражения, в подкрепа на които се цитира и съдебна практика. Моли
АУЗ да бъде отменен и претендира направените от жалбоподателя съдебно-дeловодни разноски по опис.
Ответникът
Директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, чрез процесуален
представител - ю.к. Х. оспорва жалбата. Твърди, че при издаването на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и на
материалния закон. Заявява, че собствениците са подали декларация по чл.14 от ЗМДТ, като сами са декларирали имота с прилежаща открита тераса от 308 кв.м. Намира,
че органът по приходите е обвързан с тази декларация и е длъжен да я обработи,
като правилно не е кредитирал подадените коригиращи декларации, тъй като по
този начин фиска на общината би бил ощетен. По съществото на спора моли жалбата
да се отхвърли като неоснователна. Претендира юр.к. възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По делото не се оспорва, че жалбоподателят е собственик
на ¼ ид. ч. от недвижим имот, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/13.12.2018 г. /л.67-71
от преписката/, в която е деклариран придобит недвижим имот, представляващ *****,
с площ от 349.30 кв. м. и открита тераса с площ 308.00 кв.м. Имотът е придобит в
съсобственост от С. Й. , К.А. и А.А. по Постановление за възлагане на недвижим
имот по изп. дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 129,
том LXXXIV, дело № 3507/2018г. /л.72-74 от преписката/.
На 24.11.2020г. съсобственика К.А. е подала декларация по
чл.14 от ЗМДТ за корекция площта на имота /л.51-54 от преписката/, към която е
приложена техническа експертиза за определяне на прилежащи площи към недвижим
имот /л.58-66 от преписката/. Вещото лице е определило, че откритата тераса,
разположена към обекта е с площ около 50 кв.м. и е част от площта на ателие 2,
т.к. е описана в чертежите като Д-14 – покрив тераса. Подадената декларация е оставена без последствия,
видно от отбелязването върху нея /л. 51 от преписката/. Посочено е, че
експертизата не е доказателство, което да удостовери наличието или липса на собственост.
На 28.01.2021г. е подадена нова декларация по чл.14 от ЗМДТ и искане за данъчна оценка от К.А.. Към декларацията е приложен
констативен нотариален акт № 27, том I, рег. № 630, дело № 27 от 27.01.2021г.,
с който С. Й. , К.А. и А.А. са признати за собственици на ателие 2, с
идентификатор 10135.3514.6.2.** и площ 349,30 кв.м. /л. 43-49 от преписката/. С
писмо рег.№ МД-Т21001407ВН/02.02.2021г. от гл. инспектор контролно – ревизионни
дейности към Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна съсобствениците са
уведомени, че приложеният нотариален акт
не отменя правото на собственост върху открита тераса като принадлежност към
разглежданото ателие и обработването на декларацията към настоящия момент е
недопустимо /л. 50 от преписката/.
На 18.02.2021г. от съсобствениците на процесния недвижим имот е подадено искане за закриване на партида, с оглед извършена покупко-продажба на същия с НА № **28/04.02.2021г., акт 117, том IV, дело № 1272, както и въз основа на декларация за отказ от право на собственост по чл.99 Закона за собствеността. С депозираното искане се отправя и молба за възстановяване на надвнесен и неправилно изчислен местен данък и такса смет /л. 36 от преписката/. С писмо рег. № Т21001975ВН_002ВН/**.02.2021г. жалбоподателят е уведомен, че партидата за имота е закрита и няма недължимо внесени суми, които да подлежат на прихващане и/или възстановяване.
На 18.02.2021г. от съсобствениците на процесния недвижим
имот е подадено искане по чл. 107 от ДОПК за издаване на АУЗ за установяване на
задължения по партидата на процесния имот за 2019г. и 2020г. като задълженията
бъдат описани поотделно за *** с площ от 349.30 кв.м., земя с площ от 95.35
кв.м. и открита покривна тераса с площ 308 кв.м. /л. 35 от преписката/.
С
Акт за установяване на задължение МД-АУ-196/22.02.2021г. на гл. инсп. „КРД“ при
дирекция „МД“ към Община Варна на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, на жалбоподателя
за процесния имот са определени задължения за 2019г. и 2020г., както следва: общо дължимия
ДНИ е в размер на 316.42 лева, а общо дължимата ТБО е в размер на 585.39 лева.
Извършени процесуални действия
при съдебното обжалване:
Приета
е цялата административна преписка, съдържаща 79 листа.
По
делото съдът назначи съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от
страните, която се приема от съда като компетентна и обоснована. Според вещото
лице тераса с площ 308м2 по проектна документация няма като самостоятелен
обект, нито по проект, нито по екзекутив, нито по площообразуване. Чистата
застроена площ на *** без терасата е 294.30м2 /266.60м2+22.30м2+5.40м2 =
294.30м2/. Застроената площ на откритата покривна тераса към ателие No2 е 55м2 т.е.
50 % от 110.00м2 или 55м2 към обособена част ***. Общата
застроена площ на ателие No2 и откритата тераса е 349.30м2. В одобрената в
Община Варна проектна документация за ателие No2 с площ 345м2 не е предвидена
прилежаща открита тераса с площ 308м2. Откритата тераса представлява
покрив на сградата, и при площообразуването на *** са взети 50% от площта на
откритата покривна тераса, а останалите 50% са взети към общите части. Площта
на покривната тераса Д-14, която е достъпна и се ползва само от *** е 110 м2. Тази
площ е 100м2 и е взета към *** с 50%, т.е 55м2. Останалата квадратура от 50% е
към общите части. Допълнително вещото лице изясни откъде се
получават тези 308м2 записани в скицата „прилежащи части : открита покривна тераса"
към ателие2 с площ 308м2. Това е сборът на всички открити покривни тераси по
първоначалния проект, включително и площта на цветарниците, които не са изградени,
но не са зачеркнати в екзекутива.
-квадратура
на покрив-тераса Д-05 = 9.30м2
-квадратура
на покрив-тераса Д-04 = 87.80м2
-квадратура
на покрив-тераса Д-11 = 42.20м2
-квадратура
на покрив-тераса Д-14=110.00м2
-квадратура
на неизпълнени цветарници = 58.70м2
Сборът
на всички площи от всички открити покривни тераси на това ниво е: 9.30м2 +
87.80м2 + 42.20м2+ 110.00м2 + 58.70м2 = 308м2
В
площообразуването на ателие 2 е включена полагаемата се част 50% от ползваната
от тях покривна тераса Д-14. Същата Д-14 с цялата си площ от 100% е включена в
скицата като прилежаща част, заедно с част от офис 13 и цялата площ от 100% на
двете тераси, ползвани от ателие 1. Това е явна фактическа грешка в кадастъра и
има съответна процедура за отстраняването.
В
счетоводната част на СТЕ вещото лице С. приема, че т.нар. „тераса“ представлява
обща площ на всички тераси покривни тераси на същото ниво, поради което площта
й не следва да бъде включена в площта на ателие № 2. Още повече - към площта на
*** е включена част от „терасата“ - 50% от 110 кв.м., т.е. - 55кв.м., като
общата площ на *** е 349.30кв.м., формирана както следва: 266.60кв.м. -
обособеният обект ателие № 2, 22.30кв.м. - мокри помещения, 5.40кв.м. - площ на
част от стълбищната площадка и 55.00кв.м. - част от покривната тераса. Дължимите
данъци и такси се изчисляват въз основа на данъчната оценка на имота. В
обжалвания АУЗ № МД-АУ-196/ 22.02.2021г. /лист **/ са включени данък недвижим
имот и такса битови отпадъци. Към имота следва да бъдат включени ателие № 2 и
земя. Ателието е нежилищен имот. Дължимите данъци са както следва:
За
2019г.:
Данъчна
оценка на земя: 1 071.72лв.; данъчна оценка на ателие № 2 - 89 937.90лв.
Данък
недвижими имоти: 2 на хиляда: за земя - 2.14лв., ателие № 2 - 179.88лв., общо -
182.02лв.
Такса
битови отпадъци: 3.7%: за земя - 3.96лв., за ателие № 2 - 332.78лв., общо-
336.74лв.
За
2020г.:
Данъчна
оценка на земя: 1 071.72лв.; данъчна оценка на ателие № 2 - 89 488.20лв.
Данък
недвижими имоти: 2 на хиляда: за земя - 2.14лв., ателие № 2 - 178.98лв., общо -
181.12лв.
Такса
битови отпадъци: 3.7%: за земя - 3.96лв., за ателие № 2 - 331.11лв., общо-
335.07лв.
Приети са изпратените
с писмо с.д №
808/19.01.2022 г. от АГКК, заверени за вярност копия на документи по издаване
на схема на самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3514.6.2.** собственост
на А.Н.А..
С
молба с. д. № 2317/14.02.2022 г. А.Н.А. представя схема № 15-42498-18.01.2022
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.3514.6.2.**.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Акт
за установяване на задължения № МД-АУ-196/22.02.2021г. на гл. инспектор „КРД“ при дирекция „МД“ към Община
Варна е връчен на 01.03.2021г., жалбата срещу него е депозирана на 11.03.2021г.,
видно от пощенското клеймо върху плика. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК
решаващият орган не се е произнесъл. Жалбата е подадена от надлежната страна до
съда на 11.06.2021г, в законоустановен срок и при наличието на правен интерес,
поради което същата се явява допустима за разглеждане.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/
представляват публични общински вземания и изрично са регламентирани в чл. 162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите
имоти този ред е предвиден в чл. 4 ал.1 от ЗМДТ, съгласно който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а според ал.4 – тези служители се определят със заповед на Кмета
на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община – на териториален директор на НАП. Същевременно, в чл. 107
ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно,
органа по приходите може да издаде АУЗ, когато размерът му се установява по
данни от декларация. Относно вземанията за местни такси, редът за
установяването им е предвиден в чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който вземанията
от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като и
обжалването става по този ред. Само относно събирането на невнесените в срок
такси и лихвите върху тях в ал.1 е регламентирано, че се осъществява по реда на
ДОПК.
От
изложената по-горе нормативна уредба следва, че в конкретния случай
установяването на вземанията за местни данъци и местни такси е осъществено с
един административен акт - АУЗ. Същият е издаден от орган, оправомощен за това
съгласно приложената по делото Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от зам.
кмет на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед за заместване №
К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община-Варна /л. 77-79 от преписката/. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на надлежно
предоставените му правомощия. Същият е постановен в предвидената от закона
форма, като съдържа правни и фактически основания. В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на материалната
законосъобразност, съдът съобрази следното:
В
настоящият случай жалбоподателят оспорва вмененото с АУЗ задължение за ДНИ и ТБО
по основание и по размер единствено за открита тераса с площ 308 кв.м.,
прилежаща към ателие 2, находящо се в гр. Варна, *** № 6, ет.5 с възражения, че
същата не представлява „самостоятелен обект“, подлежащ на облагане по реда на
ЗМДТ.
Основната
предпоставка, необходима за възникване на задължението по ЗМДТ за заплащане на
ДНИ и ТБО е недвижимият имот да е облагаем. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ
/Доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./ с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени
имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С ДВ бр. 96 от 2019
г., в сила от 01.01.2020 г., законодателят е предприел отново изменение на чл.
10, ал. 1 от ЗМДТ, относимо също за процесния период, което има сходно на
предходната редакция на нормата съдържание и според което с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това
се изисква по реда на специален закон. От анализа на цитираната норма е видно,
че законодателят е очертал няколко хипотези, въз основа на които даден недвижим
имот подлежи на облагане с местен ДНИ – 1. поземлен имот, сграда или
самостоятелен обект в сграда, които се намират в строителните граници на
населеното място и селищните образувания, както и 2. поземлени имоти, находящи
се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но
които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания – да имат според
подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е
осъществена и промяна в предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон. Следователно релевантният въпрос е дали процесната
тераса притежава характеристиките на „самостоятелен обект“. В ЗМДТ липсва
легална дефиниция на понятието "самостоятелен обект в сграда", но
такава се съдържа в § 1, т. 1. от ДР към ЗКИР /в относимата редакция, след
изменението обн. ДВ, бр. 57 от 2016 година/. Според тази дефиниция
"самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура"
е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и
има самостоятелно функционално предназначение.
Процесната
открита покривна тераса не е самостоятелен обект в сграда, видно от представените
и приети по делото писмени доказателства - документи за собственост,
приложената скица № 15-718665/05.10.2018г. и СТЕ, от които безспорно се
установява, че 55 кв.м. - площта на откритата покривна тераса е включена към
самостоятелния обект - *** и вече е обложена, а останалата покривна част не е
включена към застроената площ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3514.6.2.**, въпреки посочването, че е прилежаща към площ, като същата не
е и обособена така, че да има самостоятелен характер.
От
това на първо място следва, че процесната "открита покривна тераса" с
площ от 308 кв.м., макар да се намира в строителните граници на населеното
място не покрива изискванията за "самостоятелен обект в сграда" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗКИР. Същата не отговаря и на легалната
дефиниция на § 1, т. 39 от ДР към ЗУТ за "обект", нито на тази за
"открит обект" по смисъла на § 5, т. 68 от ДР към ЗУТ, следователно и
доколкото няма обект на облагане, то не възниква и данъчното задължение за
заплащане на ДНИ и ТБО. Този извод следва и от представеното Постановление за
възлагане от 20.11.2018г. на ЧСИ, в което терасата няма необходимото описателно
и идентифициращо обекта на собственост означаване именно като самостоятелен
обект в сграда. До същия извод е достигнало и вещото лице, което в т. 1 от СТЕ
категорично заявява, че тераса с площ 308м2 по проектна документация няма като
самостоятелен обект, нито по проект, нито по екзекутив, нито по
площообразуване.
Ето
защо и след като откритата покривна тераса не отговаря на изискванията на §1, т.
39 от ДР на ЗУТ за "обект", т.е. не представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, то същата не подлежи на облагане с местен данък по
арг. от чл.10, ал. 1 от ЗМДТ, при което неправилно в оспорения АУЗ са
установени задължения за ДНИ и ТБО за същата.
На
следващо място видно от приетата и неоспорена от страните СТЕ откритата
покривна тераса представлява обща част. Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. в жилището се предвиждат отворени пространства - балкони,
лоджии и тераси, като в допълнителните разпоредби на § 5, т. 59 от ДР към ЗУТ е
дадено конструктивното техническо определение за тераса, според което това е
открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху
терен. Характерът на покрива не се изменя от използването му от един или
няколко собственика като тераса, ако той е терасовиден, тъй като дори в този
случай той запазва функциите си на покрив, която е главната, функция на този
вид тераси. Естествено балконните тераси, които не изпълняват ролята на покрив,
представляват съставни части на отделните апартаменти и принадлежат на
отделните етажни собственици. Но когато терасата обслужва като покрив
останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че
като площ се ползва от един или няколко собственика. Този извод следва и от
правилото на чл.38 от Закона за собствеността /ЗС/, което е императивно /В. Л.,
„Българско вещно право", София, „Нова Звезда", 2001, с. 281/. По
аргумент от TP № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 на ВС, ОСГК, в което е
посочено, че „подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в
етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателие, стая за
творческа дейност, е обща част от сградата", откритата покривна тераса е
обща част на сградата в режим на ЕС и като такава, съгласно разпоредбата на
чл.38 от ЗС не може да бъде индивидуална собственост на етажен собственик,
доколкото служи за покрив на сградата, съгласно своето предназначение,
независимо от факта, че се използва като открита покривна тераса.
По
арг. от чл. 108, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
терасата като обща част е включена в състава на жилището не по-малко от основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, които също са общи части по
естеството си. Проектирането на тераса с достъп само от един обект и
определянето й като обща част за ползване само от него не я прави индивидуална
собственост. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение № 3801
от 24.03.2021г. по адм.дело № 9013/2020г. на ВАС, според което покривните
тераси са обща част от сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС и са в режим на
етажна собственост.
В
своята практика по приложение на чл. 38 от ЗС, първоначално ВС и впоследствие
ВКС безпротиворечиво приема, че терасата като покрив на сградата се явява обща
част на сградата по своето естество, т.е. такава, без която сградата не може да
съществува, и като такава не може да бъде предмет на сделка или делба. Терасата
се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и
тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя
от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв
случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид
тераси. Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е
обща част и принадлежи на всички етажни собственици, независимо от
обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. /В същия
смисъл Решение № 37 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г., Решение №
75 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 63
от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г.. Решение № 103 от 20.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г./. След като декларираната от дружеството
покривна тераса е обща част, то дружеството основателно възразява, че не е
задължено лице за ДНИ и ТБО за нея.
За
пълнота на изложението съдът отбелязва, че съобразно установяванията на вещото
лице по т. 5 от СТЕ, процесната открита покривна тераса като квадратура
представлява сбор от всички открити покривни тераси по първоначалния обект,
включително и площта на цветарниците, които не са изградени, но не са
зачеркнати в екзекутива, а в площообразуването на собственото на жалбоподателя ***
е включена полагаемата се част от 50% от ползваната от него покривна тераса
Д-14. Същата Д-14 с цялата си площ е включена като прилежаща част, заедно с
част от офис 13 и цялата площ от 100% на двете тераси, ползвани от ателие №1.
Според вещото лице това е явна фактическа грешка в кадастъра, която може да бъде
отстранена по съответната процедура.
По
същество единственият аргумент сочен от ответника за облагане на терасата с ДНИ
и ТБО е, че тя е придобита с постановлението за възлагане и така е декларирана
от страните. От една страна, както беше посочено и по-горе в представеното
постановление липсва необходимото описателно означение на обекта на собственост
като самостоятелен такъв, в т.ч. и с идентификатор. А от друга страна,
декларирането по реда на чл.14 от ЗМДТ не обвързва органа, който е длъжен при
приемане на декларацията да извърши самостоятелна проверка и при констатиране
на некоректни данни да извърши действия по реда на чл.103 от ДОПК.
По
аргумент от чл.62 от ЗМДТ в приложимата редакция таксата за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации; поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината. Според чл.64 ал.1 в приложимата редакция, вр. чл.11
ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик
на облагаем с данък недвижим имот. Доколкото липсват основания за облагане на
процесната тераса, с определения в акта ДНИ за 2019г. и 2020г., то незаконосъобразно
с обжалвания АУЗ е определена и ТБО за процесния период.
След
като процесната тераса е обща част, а не самостоятелен обект, собственост на
жалбоподателя, съдът не дължи обсъждане на заключението на СТЕ в частта на счетоводните
установявания. Това доказателство би било релевантно за определяне размера на
дължимите от жалбоподателя ДНИ и ТБО единствено при положение, че същият е
данъчно задължено лице по отношение на облагаемия имот по арг. от чл.11, ал.1
от ЗМДТ, какъвто настоящият случай не е.
Поради
изложените по-горе съображения за липсата на основания за облагане на откритата
тераса с площ 308 кв. м., в тази част определените в акта ДНИ и ТБО за 2019 г.
и 2020 г., общо в размер на 901.81 лв. е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните по опис на
л. 169 от делото разноски, като съдът отбелязва, че при сборуването на
отделните пера е допусната грешка в изчисленията – по пера са общо 1116 лева, а
са посочени в общ размер на 1110 лева. Реално направени и доказани са разноски,
както следва: 10лв. – държавна такса, 300лв. - адвокатски хонорар и 706 лв.
възнаграждение за изготвена СТЕ, които следва да бъдат платени от ответната
страна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение
първо от АПК, вр. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения № МД-АУ-196/22.02.2021г., издаден от Главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна,
в частта, мълчаливо потвърдена по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК от Директора на
Дирекция „МД” при Община Варна, в която на А.Н.А., ЕГН ********** *** са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
за ¼ ид. част от открита покривна тераса с площ 308 кв.м, прилежаща към ***
в сграда, находяща в гр. Варна, ***, за периода 2019г. и 2020г., общо в размер
на 901.81 лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на А.Н.А., ЕГН **********
*** сторените по делото разноски в размер на 1 116 /хиляда сто и шестнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните.
СЪДИЯ: