Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О ДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието
на секретаря Теодора Вутева, като изслуша
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 385 по описа на
съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 65 от
08.05.2020 г. по гр. д. № 18/2018 г. по описа на РС –
гр. Самоков А.И. Гa–
Д. е осъдена да заплати на "Д.З." АД, ЕИК:, сумата 2 820. 00 лева - главница,
представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №
211918/02.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
производството. С това решение са отхвърлени предявените от застрахователя
срещу Я. Ю. Д. искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението в частта, в която
искът за главното вземане е уважен, ведно със законната лихва, се обжалва от
ответника А.И.
Г. – Д. с оплаквания за необоснованост и неправилност, както
и с твърдения да е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като липсва анализ на събраните по делото доказателства. Неправилен
бил изводът на съда, че вредите, за които ищецът е платил застрахователно
обезщетение на трето за процеса лице, са причинени от повреда в ел.
инсталацията на обекта, собственост на ответника Г. – Д.. Изводът на вещото
лице бил категоричен – вредата е възникнала от случайно събитие - късо
съединение в електрическата мрежа, която не е собственост на ответниците. В този смисъл вредата за третото лице не е
причинена нито поради свойства на обекта, собственост на жалбоподателя, нито от
противоправни действия на собственика на този обект.
Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по същество, с
който искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, считайки, че събраните по делото
доказателства сочат еднозначно на извода, че пожарът е бил причинен от вещ -
търговски обект, собственост на ответника Д..
Софийски окръжен съд в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) при служебната
проверка на валидността и допустимостта на решението в обжалваната част намира,
че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
С оглед оплакванията в
жалбата срещу правилността му и доводите в отговора срещу нея, както и
приложимите към спора императивни материалноправни
норми, решението в обжалваната част е неправилно и подлежи на отмяна в тази
обжалвана част, а вместо това искът с предмет регресното
вземане -
на отхвърляне.
На
етапа на въззивното производство страните не спорят,
че на 01.09.2013 г. около 17. 50 часа възникнал пожар в търговски обект –
пицария-ресторант "Наполи", находящ се в к. к. "Б.", собственост на въззивника А. Г. – Д.. Обектът бил отдаден под наем на
свидетеля И.Д.Г., регистриран като едноличен търговец с фирма „К.– И. Г.“, като
в пицарията като салонен управител работела и съпругата му – свидетелят В.Х.Г..
Заедно с нея в деня на инцидента били и останалите работници в пицарията. Към 16.00
часа в заведението нямало клиенти и целият персонал напуснал салона на
заведението и излязъл на терасата.
Влизайки обратно в кухнята на пицарията към 17. 50 часа, свидетелят Георгиева
видяла искри по кабелите и веднага извикала колегите си на помощ, като сигнал
за пожара бил подаден и на телефонен номер 112. При пристигане на място служителите
на РСПБЗН установили, че гори целият търговски обект и огънят се разпространява
към съседните обекти – бистро "К." и хотелски комплекс "Р.",
собственост на "Р. Б." АД. В резултат на пожара изгорял целият обект
– пицария "Наполи", като на хотел "Рила"
били нанесени следните щети – повредено покривно покритие от 20 кв. м., счупени
стъклопакети на обекти 13 броя.
Районният
съд е указал на страните, че приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищеца и "Р. Б." АД е възникнало валидно
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
"Административни и търговски обекти", полица № 110212001096, с период
на покритие 08.12.2012 г. - 07.12.2013 г., както и че при ищеца била образувана
преписка по щета № 211918/02.09.2013 г. въз основа на искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 02.09.2013 г. от "Р. Б." АД. След
извършване на опис и оценка на вредите на 10.10.2013
г. ищецът изплатил на посоченото дружество застрахователно обезщетение в размер
на 2 820, 32 лева.
Съгласно
заключението на пожаро-техническата експертиза,
изслушано в производството пред районния съд и неоспорено от страните, механизмът
на настъпване на застрахователното събитие е следният - възникнал е авариен
режим в работата на ел. инсталацията на обекта, в северозападния ъгъл на
кухнята, под плота, на който е била разположена ел. скара и фритюрник.
От високата температура на късното съединение са се запалили находящите се в близост горими
материали – изолации на ел. проводници, дървени конструктивни елементи и др.
Под формата на кръгово разпространение горенето под действието на
топлоизолацията, конвективните топлинни потоци и
лъчистия топлообмен се е разпространило по дървената
конструкция на пицарията, а впоследствие, предвид отсъствието на брандмауер, и към конструкцията на бистро "Катина".
При обхващане от пожара на голяма част от конструкцията на пицарията и бистрото
под действието основно на лъчистия топлообмен
горенето се е разпространило и към конструктивни елементи от конструкцията на
хотел "Рила", а високата температура е довела до термично пукане на
стъклопакетите. Пожарът е ликвидиран от служителите на РСПБЗН, като нанесените
щети на хотел "Рила" са вследствие на възникналия пожар в пицария
"Наполи". Вещото лице дава заключение за
стойността на щетите, нанесени на застрахования обект –3 384, 38 лева с ДДС.
Обосновава извод, че е възможно да възникне късо съединение в ел. инсталацията
на търговския обект при положена грижа на добрия стопанин от страна собственика
на обекта.
Искът,
производството по който е висящо, е с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50 ЗЗД.
Съгласно чл.
213, ал. 1, изр. 1 от КЗ (понастоящем
отменен, но в сила от 01.01.2006 г. и приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза) с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, и може да реализира пряк иск срещу деликвента.
Уважаването на този иск е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец) по договор за
имуществено застраховане; настъпването на застрахователното събитие в срока на
действие на застрахователния договор, за което застрахователят носи риска; заплащане
на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществено застраховане;
както и елементите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД.
По въпроса за отговорността по чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД съществува
задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 3
ППВС № 4/74 година. Съгласно тази практика "когато при ползване на
дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато
такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността
е по чл. 50 ЗЗД".
В настоящия случай ищецът изрично е обосновал възникване на
правото си да получи по регрес срещу ответника платеното по договора за
имуществено застраховане с увредения безвиновната
отговорност на собственика на вещта, от която е започнал пожарът.
От посоченото
по-горе правило следва, че, когато се ползва вещ с недостатък, който е
отстраним, и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността
ще е по чл. 45 ЗЗД (или чл. 49 ЗЗД) за този, който е бил длъжен и е могъл да
го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие - неполагане на
дължимата грижа. В случаите, в които се ползва вещ със скрит недостатък, от
който произлизат вреди, и ползващият вещта не знае за него или не може да го
отстрани, отговорността за вреди ще е по чл. 50 ЗЗД.
В настоящия
случай се касае за ползване на вещ - търговско помещение, дадено за ползване по
силата на сключен договор за наем. От показанията на свидетелите Георгиев
и Георгиева, разпитани в производството пред районния съд, се установява, че вещта
(търговският обект)
е
била предадена от наемодателя в състояние, което отговаря на ползването, за
което е наета, в т. ч. с изправна ел. инсталация. Безспорно е между страните по
делото, че пожарът е причинен от късо съединение в кухнята на заведението. Инцидентът
е възникнал в рамките на работното време на обекта, в кухнята на заведението.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че настъпването на вредите е било
предотвратимо, поради което отговорността по чл. 50 ЗЗД е изключена, а
приложение би намерила тази по чл. 49 ЗЗД, тежаща върху наемателя на обекта. В
случай, че работниците на наемателя не са оставили без надзор в продължение на
почти два часа кухнята на заведението, откъдето е започнал пожарът,
овладяването и локализирането на пожара е било възможно. Ето
защо съдът приема, че при ползване на
наетия
обект наемателят (чрез работниците
и служителите, на които е възложил извършването на работа) не е положил дължимата грижа – да пази
наетата вещ, полагайки грижата на добър стопанин, част от същественото
съдържание на наемното правоотношение, поради което именно за него е възникнала
деликтната отговорност.
По изложените
съображения за наличие на възможност за предотвратяване настъпването на
вредите, за които ищецът търси обезщетение, искът по чл. 50 ЗЗД срещу
собственика на вещта подлежи на отхвърляне.
Ето защо решението в
обжалваната част подлежи на отмяна като неправилно.
С
оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да
заплати на въззивника разноските по водене на делото
пред районния съд в размер на 500. 00 лева за адвокатско възнаграждение, както
и разноските пред въззивния съд – 76. 73 лв. за
държавна такса и 300. 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 65 от 08.05.2020 г. по гр. д. № 18/2018 г. по описа на РС –
гр. Самоков в ЧАСТТА,
в която А.И. Г. – Д. е осъдена да заплати на "Д.З." АД, ЕИК: .,
сумата 2 820. 00 лева - главница, представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 211918/02.09.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и в ЧАСТТА, в която
в тежест на А.И. Г. – Д.са възложени разноските по производството, и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от "Д.З." АД, ЕИК: ., против А.И. Г…– Д., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 2 820. 00 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана
при ищеца по щета № 211918/02.09.2013 година.
ОСЪЖДА "Д.З."
АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И. Г. – Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските по
водене на делото пред районния съд в размер на 500. 00 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение, както и разноските
пред въззивния съд – 76. 73 лв. (седемдесет и шест лева и
73 ст.) за държавна такса и 300. 00 (триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
В
останалите части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: