Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260172 07.07.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На 02.06.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: БОРЯНА КОСТАНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело
номер 73 по описа за 2021
година
намери за установено следното:
Искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Барутен погреб“ № 4, вх.А, ет.4, ап.27 моли ответното дружество
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, да бъде осъдено да му заплати сумата 105 030.53 лв. – неизплатена част от комисионна за задържане на абонат по т.4 от приложение 1 към договор от 01.02.2018
г., за сключени договори за услуги през периода м. април 2018 – м. юли 2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-02.02.2021 г. до окончателното плащане
на сумата.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен
договор от 01.02.2018 г., по силата на който
„ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* се е задължило да извършва от
името на ответното дружество и чрез
търговски консултанти на принципа „от врата на врата“ – на място при съответния
абонат или потребител, дейностите, посочени в предмета на договора – да сключва
договори за услуги, да приема заявки за услуги от абонати и потребители, да
продава стоки и стартови пакети /като сключва договори за услуги на абонаментен
план с марка „bob“, като страните са уговорили,
че дейността на ищеца като ПАРТНЬОР се отнася до която и да е услуга от
продуктовия асортимент на ответника, тогава с наименование МОБИЛТЕЛ, в това
число до услуги с марка „bob“.
Услугите следвало да бъдат извършвани чрез търговски
консултанти и в райони, съгласувани с ответното дружество.
Съгласно т. 45 от
договора същият бил сключен за срок от една година, като в случай че преди
изтичането му нито една от страните не е уведомила другата по реда на т. 46.2,
че прекратява договора, считано от датата на изтичане на срока, действието на
договора се продължавало еднократно за допълнителен период от една година. С
оглед тази уговорка договорът бил продължен до 01.02.2020 г.
Твърди се, че ищцовото дружество добросъвестно
изпълнявало задълженията си по договора, като сключило множество договори за
услуги и други в полза на ответника.
За извършването на дейностите, предмет на договора,
страните договорили комисионни и/или бонуси, размерите на които и начина на
тяхното определяне и заплащане са посочени в приложение № 1 и приложение № 2
към договора. На 01.09.2018г. бил сключен анекс към договора, според който
приложение 1 било заменено с приложение 1А.
Съгласно приложение 1 били дължими следните комисионни:
-
Комисионна за
активация на Нова Услуга
-
Комисионна за
продължаване на срока на ползване по действащ договор за услуги
-
Комисионна за задържане на абонат
-
Бонус за добро
изпълнение.
С приложение 1А тези комисионни и бонуси били запазени като видове, като
били променени някои техни характеристики.
Начинът на работа между страните и начинът на изплащане на комисионните бил
уговорен в договора и приложенията, като най-общо се изразявал в следното:
Всеки месец ищецът сключвал от името на ответника договори за услуги, които
били по определени от ответника бланки и за предлагани от ответника стоки и
услуги; всеки един договор след сключването му от конкретния търговски
консултант се предоставял на служителите на ищеца, работещи в Бек офиса, които
от своя страна въз основа на получените документи, въвеждали в ICE системата данни за конкретния
абонат, избрана от него услуга, срок на ползване на услугата, данни за
търговския консултант, сключил конкретния договор за услуги; посочената ICE система представлявала уеб
базирано приложение за връзка между ищеца /Партньора/ и специализираното звено
на ответното дружество за обслужване на партньора, което е предназначено за
проверка на данни и/или активиране на услуги в магазините на ответника.
След края на
всеки месец съгласно т.1 3.6 от договора и т. 8 от приложение 3 всички
оригинални документи, в т.ч. договори за услуги и заявки за услуги, подписани
от Партьора и абонати на ответника, се предоставяли в Бек офиса на ответното
дружество до 5-то число на месеца, следващ месеца на подписване на документите.
Съобразно т. 14.5 от договора ежемесечно представител на
ответника изпращал на ищеца справка за сключените от него договори за услуги и
справка относно начислените комисионни за съответния период, като това ставало
в срок до 25-то число на месеца следващ месеца, в който са активирани услугите.
Въз основа на представената справка ищецът издавал
фактура за посочената в справката стойност и в срок от 10 до 30 дни от
получаване на съответната фактура ответникът изплащал дължимите комисионни и
бонуси.
В средата на 2019 г. ищецът установил, че по отношение
комисионната задържане на абонат
ответникът бил предоставил некоректни справки за дължимата възнаграждение.
Съгласно т.4 от приложение 1, действало до 01.09.2018 г., комисионната за
задържане на абонат била дължима за всяка
услуга, активирана по Договор за услуги, сключен от партньора, която е била
активна и достъпът до мрежата не бил спиран или прекратяван в рамките на 6
месеца от сключване на договора за услуги; комисионната за задържане на абонат
при сключен договор за срок на ползване от 12 месеца била 50 % от Средната
месечна абонаментна такса, а при сключен договор за срок на ползване от 24
месеца била една средна месечна абонаментна такса /СМАТ/.
Съгласно т.4 от приложение 1А, действало след 01.09.2018 г., комисионната за
задържане на абонат била дължима за всяка
услуга, активирана по Договор за услуги, сключен от партньора, която е била
активна и достъпът до мрежата не бил спиран или прекратяван в рамките на 12
месеца от сключване на договора за услуги; комисионната за задържане на абонат
била една СМАТ, независимо от срока на договора за услуги.
Тъй като следвало да изтекат шест месеца от сключването
на конкретния договор, а по приложение 1А – 12 месеца, за да се установи дали
се дължи комисионна за задържане на абонат, то дължимите комисионни се
посочвали от ответника едва шест, респ. 12 месеца след сключването на
съответния договор за услуги. Това обстоятелство, както и фактът, че позициите
и услугите, за които следвало да се изчисляват комисионните, били стотици или
хиляди, затруднявали изключително много проверката на предоставяните от
ответника справки по отношение на тази комисионна.
Възникнали спорове по този въпрос, които останали
нерешени, като ищецът твърди, че към момента на предявяване на исковата молба
оставали дължими суми за комисионна задържане на абонат в общ размер на 105 030.53
лв. по договори за услуги, сключени в
периода април 2018 – юли 2019 г., като за договорите, сключени от м. април до м. август 2018 г. се касаело
за частично дължими суми, а за периода след това – изцяло неизплатени
комисионни.
Ищецът изпратил и писмена покана за заплащане на
претендираните суми, но бил получен отговор, в който се отказвало плащане.
Предвид изложеното ищецът моли да се постанови решение, с
което ответното дружество бъде осъдено да му заплати исковата сума ведно със
законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В подадения отговор на исковата молба ответното
дружество оспорва иска като неоснователен.
Не се оспорват твърденията по отношение сключването на
договора, продължаване на действието му до 2020 г., задължението за заплащане
на комисионна за задържане на абонат при условията на т.4 от приложение 1,
респ. приложение 1А.
Възразява се, че претенциите на ищеца са лишени от
конкретика, като не е ясно по какъв начин се изчисляват претендираните суми и
на каква база, не е ясно по кои договори се претендира комисионната и отговарят
ли същите на условията по т. 4 от приложение 1/1А. В тази връзка се възразява и
че съгласно чл. 13.6 от договора и раздел ІV, т. 8-11 от приложение 3 към
договора, както и раздел ІІ, т. 1.2 от приложение № 4, оригиналите на сключените договори за услуги
и придружаващите ги документи е следвало да бъдат предавани със списък и опис на представените документи,
като предаването се удостоверявало с подписан приемо-предавателен протокол
между страните.
Наведени са твърдения, че приемо-предавателните протоколи
и съответните списъци и описи към тях е от изключително значение, тъй като
индивидуализират клиентите, параметрите на сключените договори за услуги и
тяхното съдържание – срок, месечна такса, които са относими обстоятелства към
определя размера на дължимата комисионна.
Възразява се, че без представяне на горните документи за
ответното дружество е невъзможно да изпълни своето насрещно задължение по чл.
14.5 от договора – справка за активираните услуги и съответно дължимата
комисионна.
Освен горното, се възразява, че ищецът не е издал фактури
за претендираните плащания и такива фактури не са предоставяни на ответното
дружество. Позовава се на раздел VІІ от договора – чл. 32, според който
възнаграждението, дължимо от А1 се заплаща в срок от 30 дни от получаване на
фактура за дължимата сума, издадена от ищеца. Предвид липсата на издадени
фактури се поддържа становище, че срок за заплащане на претендираните суми не е
започнал да тече, за тях не е настъпил падеж и
същите не са станали изискуеми.
Ответникът заявява, че е заплатило всички дължими суми по
процесния договор, като за всички договори, сключени чрез ищеца са били
начислени и заплатени съответните комисионни, като няма неизплатени фактури въз
основа на договора, издадени от ищеца и получени от ответника.
В допълнителната искова молба оспорва наведените
от ответника доводи във връзка с подписването на приемо-предавателни протоколи,
като твърди, че такива не са били подписвани за нито един месец от съвместната
работа между страните, като ответникът е наясно с това обстоятелство, а и
същото не било необходимо предвид наложилия се начин на работа:
След приключване на съответния календарен месец ищецът
предавал всички оригинални документи, в т.ч. и договори за услуги и заявки за
услуги, подписани от Партньора и абонати на ответника. Посочва се, че преди
предаване на оригиналите от ответника е изпращан е-mail до ищеца с приложен файл, в който е посочване кои
договори следва да се изпратят в оригинал. Именно въз основа на предадените
оригинални документи и въз основа на чл. 14.5 от договора ответникът изпращал
на ищеца справка за сключените договори за услуги и относно начислените
комисионни за съответния период. След изпращане на справката същата била
проверявана от ищеца и в случай на установен пропуск служители на двете
дружества съвместно уточнявали детайлите, след което бил изпращан втори е- mail за окончателните справки. Посочват се
конкретни дати от исковия период на изпратена електронна кореспонденция с
прикачени файлове, съдържащи описаните справки.
Ищецът се позовава на чл. 55 от договора, който предвижда писмена форма за
осъществяване на комуникация между страните /уведомления и известия/,
включително по имейл.
С оглед изпратените от самия ответник справки ищецът поддържа становище, че
ответното дружество е напълно наясно и разполага с цялата информация относно
сключените договори за услуги от ищеца за всеки един от процесните месеци.
Оспорват се доводите по отношение липсата на издадена
фактура за процесните вземания. Ищецът счита, че само в изрично посочените от
договора случаи издаването на фактура е условие за плащане, а това са случаите,
в които ответникът е издал коректна справка относно начислените комисионни за
съответния период. В случаите, когато не е издадена справка или тя е
некоректна, фактурата не била предвидена като условие за настъпване на падежа
на задължението на ответника.
От друга, страна, се заявява, че ищецът е издал фактура №
89/22.03.21 г. за претендираната с предявения иск сума от 105 030.53 лв. с
ДДС.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
становището си за неоснователност на иска изцяло.
Поддържа тезата, че в процесния период ищецът е издал и
изпратил на ответника 22 броя фактури за дължими комисионни възнаграждения,
които са били изплатени изцяло.
Възразява, че от представените с допълнителна искова
молба писмени доказателства не може да се извлече необходимата информация, за
да се установи кои са договорите за услуги, сключени чрез ищеца, за които от
тях не е изплатена дължимата комисионна. Възразява, че за да се изчисли размера
на дължимата комисионна е необходимо да се знае срок и месечна такса на всеки
един такъв договор, както и дали са налице условията по приложение 1, т.4, като
към първоначалната и допълнителната искова молба ищецът не бил посочил нито
един конкретен договор, сключен чрез тях, изпълнил необходимите условия, за
който да не е платено дължимото възнаграждение.
Възразява, че договорът е изменен с анекс от 01.09.2018г.,
както и с анекс № 2 от 01.04.2019 г.
С анекса от 01.09.2018г. било прието, че в случай, че абонатът, с който Дайрект Селс
е сключил договор за услуги, пректари този договор преди изтичането на 9
месеца, считано от датата на сключването му, комисионните по договора се
преизчисляват по такъв начин, че техният размер да се определи, без да се
вземат предвид всички услуги /SIM карти, номера на тези абонати и Дайрект Селс е длъжен незабавно да върне 50
% от сумите, които е получил за сключените договори за услуги със съответния
абонат, включително чрез приспадане на възнагражденията, дължими от А1.
С анекса от 01.09.2018г., чл.1.4 било прието, че никое недобросъвестно действие не може да
бъде основание за получаването от партньора на каквото и да е възнаграждение по
договора. Завява се, че именно поради недобросъвестни действия от страна на
ищеца ответникът развалил процесния договор.
Старните са ангажирали доказателства. Претендират
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Не се формира спор по делото, а и е документално
установено с представените Договор от 01.02.2018 г., ведно със съответните
Приложения и Анекси, че през исковия
период между страните е съществувало
договорно правоотношение, по силата на което
„ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* е извършвало от името на ответното
дружество и чрез търговски консултанти
на принципа „от врата на врата“ – на място при съответния абонат или
потребител, дейностите, посочени в предмета на договора – да сключва договори
за услуги, да приема заявки за услуги от абонати и потребители, да продава
стоки и стартови пакети. Безспорни са и условията по договора, така, както са
изложени в исковата молба.
Видно е от
Приложение 1 към договора , че в полза на ищеца са били
уговорени следните комисионни:
- по т.1.1.1.-комисионна за активация на нова услуга;
- по т.1.1.2- комисионна за продължаване на срока на ползване по действащ Договор
за услуги;
- по т.1.1.3- комисионна за
задържане на абонат;
- по т.1.1.4- комисионна за събиране на дължими суми по издадени
фактури.
Според т.2 от Приложението, комисионната за
активация на нова услуга се заплаща при
първоначална активация на нова услуга
, извършена на основание валидно сключен от
ищеца и предоставен на ответника договор за услуги. Размерът й се определя в зависимост
от срока на ползване, за който се активира новата услуга и вида на новата услуга, както и
дали е активирана по номер, пренесен от мрежата на друг доставчик.
Условията, при които се дължи втората комисионна са уредени в т.3 по
следния начин:
тя се заплаща при продължаване на срока на ползване по съществуващ договор за услуги чрез подписване на анекс, нов договор за услуги или ново приложение към
него и при положение, че срокът на ползване по съществуващия договор е
изтекъл или до изтичането му остават не повече от четири
месеца.
Спорът
между страните по делото се формира относно
условията, при които се дължи третата комисионна - за задържане на абонат, която се претендира в настоящото производство.
В
Приложението към договора условията са разписани по следния начин/ т.4/:
услугата да е активирана
по договор, сключен от ищеца и при
условие, че достъпът до мрежата не е бил
спиран или прекъсван в рамките на 6 месеца. / т.4/.
Според ищеца процесната комисионна се изчислява за всички услуги, за които
има сключени договори, а не само за новоактивирани такива, както поддържа от друга
страна ответникът.
От
заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено,
а и неоспорено от страните, се установява, че, ако тази комисионна се изчислява
за всички услуги, за които има сключени договори, а не само за новоактивираните
услуги, ответникът дължи на ищеца сумата от още 85 449,41
лв.
Вещото лице е изготвило и вариант, при който е изчислена
дължима комисионна само за подписани договори за „нови активации“ , което
възлиза в размер на 13 610,35 лв. за периода от м.септември 2018 г.- до
м.юли 2019 г. посочени отделно за всеки месец, като пояснява, че за предходния
исков период комисионните, изчислени по този вариант, са платени.
При
тълкуване условията за дължимост на процесната
комисионна по правилото на чл.20 ЗЗД- съобразно
действителната обща воля на страните, отделните уговорки във връзка едни с
други в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността, съдът приема, че тя се дължи само в случаите на активирана
от ищеца услуга по сключен договор с абонат, привлечен от него,
която услуга не е прекратена в рамките на 6 месеца
от активирането й. За случаите на продължаване на срока на съществуващ
договор, който не е бил сключен чрез ищеца, се дължи комисионната по т.3, тъй
като тези случаи не съставляват „услуга, активирана по договор за услуга,
сключена от Партньора“ по смисъла на чл. 4.1.1. Процесната комисионна се
дължи за активация на нова услуга по
договор, която до този момент все още не е съществувала, без задължително
това да е нов клиент и която е продължила действието си поне 6 месеца от
активирането й. Така, при активиране на новата услуга, ищецът има право
на комисионната по т.1, като в случай, че ползването на същата услуга е
продължило повече от шест месеца, ищецът има право и на комисионната „за
задържане на абонат“. Ако обаче услугата е съществувала преди
това и действието й е било продължено преди да изтече срокът на договора, т.е.
клиентът е продължил да ползва услугите на същия оператор, то тогава се дължи
втората комисионна – тази за продължаване на срок на действащ договор чрез
подписване на съответното споразумение, т.е. в този случай не се касае до
активиране на нова услуга, за която се дължат останалите две възнаграждения. Следователно, касае се за съвсем различни хипотези на „задържане на
абонат“- в единия случай при активиране на нова услуга, чието ползване
продължава повече от шест месеца, а в другия- продължаване на действието на
съществуваща услуга. Ако се възприеме тълкуването на ищеца би означавало той да
бъде възнаграден два пъти за един и същи резултат , което противоречи на търговската
логика и би довело до неговото неоснователно обогатяване за сметка на другата
страна в правоотношението.
В съответствие с възприетото
тълкуване искът се явява основателен до размера от 13 610,35 лв. дължими комисионни
за периода м.септември 2018 г.- м.юли 2019 г. в месечните размери, изчислени от
ССЕ- 1242,25 лв. за м.септември 2018 г., 2873,64 лв. за м.октомври 2018 г.,
1361,18 лв. за м.ноември 2018 г., 1056,15 лв. за м.декември 2018 г., 1234,33
лв. за м.януари 2019 г., 786, 09 лв. за м.февруари 2019 г., 1063,49 лв. за
м.март 2019 г., 1200,78 лв. за м.април 2019 г., 1252,21 лв. за м.май 2019 г.,
935,69 лв. за м.юни 2019 г. и 604,54 лв. за м.юли 2019 г. В останалата част- до
пълния размер от 105 030.53 лв., в
т.ч. и за периода от м.април 2018 г. до м.август 2018 г. вкл., претенцията ще се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора на страните се
следватразноски по съразмерност.
Ищецът е направил и доказал разноски в общ размер
от 10 681лв. ,съответни на приложения списък по чл.80 ГПК. Съобразно
уважената част от иска и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 1384,09 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 4680 лв. с ДДС, което е приблизително до
минимума по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г.
На ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Ищецът също е възразил за
прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за адвокат на сотйност
7200 лв. с ДДС. Действително възнаграждението надхвърля минималния размер по
посочената разпоредба от Наредба № 1/2004 г., но не е налице основание за
неговото намаляване. Делото е с по-висока фактическа и правна сложност и по
него са събирани доказателства с голям обем в проведени седем открити съдебни
заседания. Поради това възнаграждението ще се вземе предвид в пълния му размер, при което дължимите по съразмерност
разноски на ответника , изразяващи се единствено в заплатен адвокатски хонорар,
възлизат на сумата от 6267 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А1
България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София р-н Илинден ул. КУКУШ № 1, да
заплати на „ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Барутен погреб“ № 4, вх.А, ет.4, ап.27 сумата от общо
13 610,35 лв., представляваща
дължими съгласно т. 4 от Приложение № 1 към сключения между страните договор от
01.02.2018 г. комисионни за задържане на абонат за
сключени договори за услуги, от които 1242,25 лв. за м.септември 2018 г., 2873,64 лв. за м.октомври 2018 г.,
1361,18 лв. за м.ноември 2018 г., 1056,15 лв. за м.декември 2018 г., 1234,33
лв. за м.януари 2019 г., 786, 09 лв. за м.февруари 2019 г., 1063,49 лв. за
м.март 2019 г., 1200,78 лв. за м.април 2019 г., 1252,21 лв. за м.май 2019 г.,
935,69 лв. за м.юни 2019 г. и 604,54 лв. за м.юли 2019 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на
завеждане на исковата молба-02.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от
1384,09 лв. деловодни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния претендиран общ размер от
105 030,53 лв., в т.ч. и за периода м.април 2018 г.- м.август 2018 г. вкл.
ОСЪЖДА „ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Барутен погреб“ № 4,
вх.А, ет.4, ап.27 да заплати на А1 България“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София р-н Илинден ул. КУКУШ № 1 сумата от 6267 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: