Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
29.09.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 518 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №260025/22.03.2021г., постановено по НАХД № 47/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че делото било безспорно изяснено от фактическа страна. Установено било, че дружеството извършило нарушението, за което било санкционирано с отмененото от съда наказателно постановление. Счита се, че мотивите на въззивния съд за наличие на пороци в процедурата по предявяване на акта за установяване на административно нарушение са неправилни и незаконосъобразни. Издаденото от изпълнителния директор В. пълномощно овластявало лицето С. П.да представлява дружеството пред държавни органи в административнонаказателните производства. В този смисъл, не било нужно в пълномощното да се посочва изрично представителна власт на упълномощения по отношение връчване и подписване на АУАН. Освен това, дори и да се приемело, че П. действал без представителна власт, в случая не било нарушено съществено правото на защита на дружеството, тъй последното чрез управителя си било възразило срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок. На следващо място, неправилни и незаконосъобразни били изводите на съда, че АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и т.6 от ЗАНН. Безспорно било установено точно за какво административно нарушение било наказано дружеството, а именно, че не определило основно трудово възнаграждение за пълно работно време в размер на минималната работна заплата, определена за страната с Постановление №350/19.12.2019г. на Министерски съвет. На последно място, неправилно било и посоченото в решението, че отговорността по текстовете на чл.414, ал.1 и чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда можела да бъде ангажирана само, ако контролните органи не са били възползвали от предоставената им законова възможност да дадат задължителни предписания и едва след като такива били дадени, да изчака изтичането на срока за изпълнението им и ако това не било сторено, да ангажират отговорността на нарушителя, но на основание чл.415, ал.1 от КТ, респ. чл.415в, ал.1 от КТ. Във връзка с последното се счита, че за всяко констатирано нарушение контролните органи имали право да съставят АУАН. Даването на предписание за отстраняване на констатирано нарушение със съответния срок за изпълнението му касаело една последваща проверка по изпълнение. В конкретния случай контролните органи нямали законово задължение да се съобразяват с дадения за изпълнение срок, още повече, че в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ нямало такова условие.
Моли се за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касационния жалбоподател. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – „С. КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД, гр.С., в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд да бъде отменено.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление №26-001179/13.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.244, т.1 от КТ и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне на размера на минималната работна заплата за страната и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, на „С. КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД, било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.
За да отмени наказателното постановление, районният съд установил наличие на пороци в процедурата по предявяване и връчване на АУАН - на неупълномощено за това лице, като приел, че изпълнителният директор на санкционираното дружество упълномощил С. К. П. с широк кръг права да представлява дружеството, но не и да представлява същото при връчване и подписване на актове за установяване на административно нарушение на Инспекцията по труда, регионалните подразделения на територията на Република България. Липсвало изрично упълномощаване за осъществяване на представителство на акционерното дружество в образувани срещу него административнонаказателни производства на „Инспекцията по труда“ и нейните дирекции в страната за подписване на АУАН, НП или възражения срещу тях. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в предявяване и връчване на АУАН на лице без представителна власт, в нарушение на разписаната процедура по чл.416, ал.3 от КТ, която се явявала специална по отношение на разпоредбата на чл.43 от ЗАНН, е счетено от въззивният съд за съществено и довело и до непредявяване на акта на нарушителя, което опорочавало изначално образуваното административно наказателното производство и представлявало формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление. На следващо място, съдът констатирал, че АУАН и НП не отговарят на разпоредбите съответно на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал. 1, т. 5, пр. първо и т. 6 от ЗАНН. От фактическото и правно описание на нарушението в АУАН и в НП не ставало ясно за какво точно административно нарушение било наказано дружеството. В решението е възприето, че не са изложени никакви факти относно съставомерните признаци, че договорената в размер на 585.41 лева заплата била по-ниска от минималната за страната, определена с ПМС № 350/19.12.2019г. Договореното трудово възнаграждение между страните, всъщност изпълвало изискването на разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ, доколкото по силата на посочената норма се изисквало единствено да е договорено основно трудово възнаграждение, което било сторено, но за това, че то било в по-нисък размер от минималният за страната, не били изложени фактически твърдения. Освен това, в конкретния случай наказанието било наложено на основание чл.414, ал.1 от КТ, като тази норма не съдържала самостоятелен състав на нарушение и не допринасяла за изясняване на въпроса за какво нарушение било наказано лицето. Именно несъответствието между фактите и правното основание, послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, водило до нарушение на закона, налагащо отмяна на наказателното постановление. На последно място, съдът приел, че в случая отговорността на дружеството можело да бъде ангажирана, само ако контролните органи не се били възползвали от предоставената им законова възможност да дадат задължителни предписания. След като такива били дадени, следвало контролния орган да изчака изтичането на срока им - 23.12.2020г., и ако същите не били изпълнени, да състави АУАН и да ангажира отговорността на нарушителя, но на основание 415, ал.1 от КТ, респ. чл.415в, ал.1 от КТ.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно, но не споделя всички формирани от въззивния съд мотиви за отмяна на оспореното пред него наказателното постановление.
Напълно се споделя изводът на районния съд, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно за какво точно административно нарушение е било наказано дружеството „С. КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД. В АУАН и издаденото въз основа на същия НП, действително липсват фактически твърдения, че уговореното между дружеството и наетото по трудов договор лице възнаграждение е по-ниско от определения за страната минимален размер на работната заплата. Липсата на този съставомерен признак от състава на нарушението правилно е определена от съда като съществена, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, за което не е ясно за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност, респективно е пречка същото да организира защитата си, както и е пречка съдът да проведе адекватен съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт. Констатираното от въззивния съд нарушение на процесуалните правила води и до невъзможност за индивидуализация на нарушението. Липсата на ясно описание на същото представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Правилен е изводът на районния съд, че правното основание за налагане на санкцията на работодателя - чл.414, ал.1 от КТ, не съдържа самостоятелен състав на нарушение, поради което и не допринася за изясняване на въпроса за какво нарушение било наказано лицето. Изводите на въззивният съд в тази насока се споделят изцяло и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Настоящият състав на касационната инстанция обаче счита за неправилни развитите в обжалваното съдебно решение съображения по отношение упълномощаването на лицето, подписало АУАН, съответно и извода за предявяване и връчване на акта на лице без представителна власт.
В случая АУАН е връчен на надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество. Към материалите по делото е приложено нотариално заверено пълномощно, от което е видно, че лицето на което е връчен съставения по отношение на „С. КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД, акт за установяване на административно нарушение, е било надлежно и изрично упълномощено да представлява дружеството пред органите на Инспекция по труда и всичките й регионални подразделения на територията на Република България. Фактът, че в чл. 416, ал.3 от КТ изрична такава възможност не е предвидена не означава, че е изключена. Напротив - такава възможност следва да се признае, най-малко поради развитието и динамиката на обществените отношения и възможността законния представител на дружеството да делегира права на трети лица във връзка с представителните му функции по отношение на дружеството. Следва да се отбележи, че случая не би и могло АУАН да се връчи лично на нарушителя, доколкото такъв в случая се явява юридическо лице, което е изкуствено създаден от правото субект за целите на гражданския и търговски оборот. След като за юридическите лица следва да се признае възможност за връчването на АУАН на законния му представител и след като нормативните актове предвиждат възможност тези законни представители да делегират свои правомощия във връзка с представителството на правния субект, то следва да се признае правна възможност за връчването на АУАН и на техни упълномощени представители. Още повече, че в случая пълномощното изрично е дадено за осъществяване на представителна власт пред органите на Инспекция по труда и в него не са предвидени ограничения за извършваното представителство за определени случаи или ситуации. Следва да се има предвид и че връчването на съставеният акт за установяване на административно нарушение на упълномощен представител по никакъв начин не е лишило санкционираното дружество, чрез законният си представител, в това му качество, да направи писмени възражения срещу съставения акт в тридневен срок от връчването му, напротив същия се е възползвал от това си право, поради което явно е бил запознат със съдържанието му. Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство, както и правото то да се запознае със съдържанието на АУАН и с повдигнатото и предявено с акта административно обвинение, да упражни правата си по чл.44 и чл.45 от ЗАНН и др. В случая, административнонаказателното производство е било проведено с участието надлежно упълномощено лице и на законния представител на наказаното дружество, поради което не се стигнало до ограничаване или нарушаване на правото му на защита.
Предвид горното касационната инстанция приема, че в случая не са били нарушени съществено разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.416, ал.3 от КТ, респ. на чл.43, ал.1 от ЗАНН, и е налице надлежно съставяне и връчване на АУАН.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че отговорността на дружеството можело да бъде ангажирана, само ако контролните органи не се били възползвали от предоставената им законова възможност да дадат задължителни предписания, т. е. да се състави АУАН и издаде НП само ако същите не били изпълнени. Както основателно се възразява в касационната жалба, за всяко констатирано от контролните органи нарушение и в рамките на правомощията им последните имат право да съставят АУАН и не са задължени да изчакват изтичане срока за изпълнение на издадени задължителни предписания. Касае се за две различни и самостоятелни едно от друго правомощия на контролните органи, като неизпълнението на даденото предписание в указания срок би реализирало състава на различно административно нарушение, а именно такова по чл.415, ал. 1 КТ.
Въпреки горното, крайният извод на въззивния съд за отмяна на НП е правилен, предвид допуснатите съществени процесуални нарушения на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал. 1, т. 5, пр. първо и т. 6 от ЗАНН. Поради това, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260025/22.03.2021г., постановено по НАХД № 47/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.