Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-
ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9554/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците Д.Р.М. и М.О.П., починал в
хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон – Ю.М. А., Е.М.Д., М.К.П. и Ф.М.П., твърдят, че при пътно транспортно
произшествие, настъпило на 24.08.2013 г.
на път № 49031, е причинена смъртта на К.И.М. – сестра
на първия ищец и внучка на втория. Твърдят, че произшествието е настъпило в
следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който
пътник е била М.– С.Ш.М., л.а. с ДК № ********. Твърдят,
че гражданската отговорност на делинквента към
момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗД „Е.“
АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени
вреди от загубата на своята близка родственичка, с
която били изключително близки и в топли отношения и чиято загуба не могат да
приемат. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на К.И.М. възлиза в
размер на по 100 000 лева от двамата първоначални ищци. Претендират тази сума ведно
със законната лихва за забава от 24.08.2013 г.
до окончателното плащане и разноски.
Ответникът ЗД „Е.“ оспорва исковете. Оспорва
ответниците да са легитимирани да получат застрахователно обезщетение,
евентуално оспорва неговия размер като завишен. Оспорва иска за лихва за
забава, като прави възражение за погасителна давност на лихвата за забава. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите
на ППВС № 4/1968 г.
На 24.08.2013
г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата,
около 13,20 ч. ПТП между участник 1, л.а. Фолксваген Поло, с ДК № ********,
управляван от С.М.и участник 2, т.а. Камаз, с рег. № ******. В протокола е
посочено, че пострадали от произшествието са
К.И.М. и С.Ш.М.,
които са починали.
По случая е
образувано досъдебно производство, което е прекратено, поради смъртта на
дееца С.М., видно от постановление за
прекратяване от 21.02.2014 г. по д.п. 1878/2013 г. на Окръжна прокуратура – гр.
Русе.
Според
показанията на свидетеля Н. С.О., той е участвал в процесното ПТП, като е бил
водач на другото превозно средство. Свидетелят сочи, че той карал в платното
си, а другият водач срещу него, на прав пътен участък. Изведнъж другият
участник навлязъл в неговото платно и се блъснал челно в камиона.
Според
заключението на приетата автотехническа експертиза причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на л.а. Ф.С.М., довели до
навлизане в пътната лента за насрещно движене и последвалия удар с движещия се по
нея т.а. Камаз.
Предвид
изложеното съдът намира за пълно доказан факта, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на л.а. С.Ш.М.,
л.а. с ДК № ********.
Не е спорно
между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента.
По материалната легитимация на
ищците.
Видно от представените по делото
удостоверение за родствени връзки на Д.Р.М., К.И.М. е негова едноутробна
сестра, който е с 12 години по-голямо от него, като освен нея той има още двама
по-големи братя.
Видно от удостоверение за родствени
връзки на М.О.П. той има три дъщери и един син, като едно от децата на дъщеря
му Ф.М.П. и К.И.М..
Във връзка с материалната легитимация
на ищците и претърпените от тях неимуществени вреди се събрани гласни доказателства
чрез показанията на свидетелите А.Н.Б., Б.И.А.и
Б.А.С..
Според показанията на свидетелката Б.
тя е годеница на ищеца Д.М., когото познава от две години. Свидетелката сочи,
че не познавала сестра му, но за случилото се с нея разбрал от разговор между
тях, в който той й разказал, че сестра му е починала заедно с мъжа си и
оставили две деца сираци. Свидетелката сочи, че дядото им М. бил ловджия, човек
уважаван от цялото село. Свидетелката сочи, че знае, че дядото отгледалК. защото баща й заминал за Турция и не се върна.
Според показанията на Б. дядото често говорел за К., като я приемал не като
внучка, а по-скоро като дъщеря, тъй като той я е отгледал, като всяко нещо му
напомняло за нея и той я споменавал. Дядото споделял, че няколко дни преди
трагедията К. боядисала стаята му, че се грижела за него. Според свидетелката
смъртта на К. е трагедия за цялото семейство, което е изключително сплотено,
като цялото къща е предимно с нейни снимки и само за нея се говори.
Според свидетеля А. той е братовчед
наК.. Свидетелят сочи, чеК.
била единствена внучка на дядо му. Според свидетеля дядо му отгледалК.,
тъй като баща й заминал за Турция и повече не са го виждали. Сочи, че дядо му
много уважавалК., много й се радвал, тъй като била
много работливо момиче. Свидетелят сочи, чеК. и брат
й били повече от брат и сестра, били сплотени, радостни, изключително добре се
разбирали. Свидетелят сочи, че се прибрал за погребението наК.
и дядо му бил тотално разстроен и не бил на себе си. След загубата на К. дядо
му изцяло се променил, не могъл да я преживее, постоянно му били насълзени
очите и започал да води несвързани разговори. Свидетелят
сочи, че Д. се бил скрил, ревял си сам, доста трудно преживял случилото се със
сестра му.
Според показанията на свидетеля С.
той е бивш съпруг на К., с която се развел през 2010 г. Свидетелят сочи, че
живеели в един град Глоджево. Според свидетеля отношенията между К. и М. и Д.
били добри, не знае да са се карали. Сочи, че К. била отгледана от баба си,
дядо си и майка си.
Според задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС по т.д. № 1/2016 г. „Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.“ С тълкувателното решение изрично се предвижда възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление № 5/69 г., но само по изключение, при доказана близост, връзка с
починалия надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки отношения за
съответната родствена връзка.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищецът Д.М. е бил в добри отношения със сестра
си К. и е страдал за смъртта й, но не се доказа съществуването между тях на
изключителна близост, над обичайната такава между брат и сестра. Не се доказа
този ищец да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на сестра си над
обичайните при такава загуба страдания, тъга и мъка. Ето защо искът на този ищец
следва да бъде отхвърлен.
Установява се от събраните по
делото гласни доказателства, че ищецът М.О.П., починал в хода на процеса, е бил
дядо на починалатаК., която той отгледал като свое
дете. Установява се, че между двамата имало стабилна емоционална връзка, която
останала здрава и след катоК. се отделила от родния
дом и създала свой собствен. Тя почитала дядо си, помагала му в ежедневието.
Установява се също така, че загубата наК. се отразила
сериозно на дядо й – той започнал да говори несвързано, постоянно плачел,
постоянно поддържал спомена за внучка си жив със снимки и мисли за нея.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от ищеца М.О.П., починал в хода на
процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон – Ю. М. А., Е.М.Д., М.К.П. и Ф.М.П. - неимуществени вреди от
смъртта на внучка муК. М. е сумата от 40 000лв.. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид основно това, че
връзката между ищеца и починалата е била такава като между баща и дъщеря, той е
отгледал внучка си като свое дете, съответно с оглед възрастта си и нейните
качества е разчитал на нея за помощ и подкрепа. Смъртта наК.
му се отразила изключително зле. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита и конкретната икономическа конюктура в
страната, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие. Искът следва
да бъде уважен в полза на всеки един от наследниците на М. П. за по ¼ от
тази сума, с оглед наследствената им квота - по 10 000,00 лева – общо 40 000,00
лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта
/при неимуществените вреди, лихва върху които единствено се претендира до
датата на подаване на исковата молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е
отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223,
ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите,
които следва да възстанови на делинквента, когато той
е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде
присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на деликта - 26.06.2014г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ищецът Д.М.
следва да заплати на ответника сторените от него разноски по предявения от него
иск, които съдът определя на ½ от сторените от ответника разноски за
вещи лица и юрисконсулстско възнаграждение в размер
на 415,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. В.Н. за процесуално представителство на ищците Ю.М. А., Е.М.Д., М.К.П. и Ф.М.П. адвокатско възнаграждение в
размер на 1765,00 лева.
Ищците Ю.М.
А., Е.М.Д., М.К.П. и Ф.М.П. следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 207,05
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД
„Е.“ АД,
ЕИК: ********, да заплати на Ю.М. А., ЕГН: **********,
Е.М.Д., ЕГН: **********, М.К.П., ЕГН: ********** и Ф.М.П., ЕГН: **********, като
наследници на М.О.П., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от по 10 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от М.П. от смъртта на внучката му К. М., настъпила в следствие
на пътно-транспортно произшествие на 24.08.2013 г., на път № 49031, в резултат
на противоправното поведение на С.Ш.М., като водач на
МПС Фолксваген Поло, с ДК № ********, ведно със законната лихва от 24.08.2013 г.
до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от общо 100 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.М., ЕГН:
********** срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ********,
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 100 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца от смъртта на неговата
сестра К. М., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 24.08.2013
г., на път № 49031, в резултат на противоправното
поведение на С.Ш.М..
ОСЪЖДА ЗД
„Е.“ АД,
ЕИК: ********, да заплати на адв. В.Н. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер общо
на 1765,00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД,
ЕИК: ******** да заплати
по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата
в размер на 1600 лева- държавна
такса.
ОСЪЖДА Ю.М. А., ЕГН: **********,
Е.М.Д., ЕГН: **********, М.К.П., ЕГН: ********** и Ф.М.П., ЕГН: ********** да заплатят
солидарно на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******** на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 307,05 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН: ********** да заплати
на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******** на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 415,00 лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: