Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…….2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№
2502 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
544808/26.11.2018 г. постановено по гр.д. № 36095/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, поправено с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка №561895/14.12.2018 г.А.„П.И.“
(Агенцията/АПИ) е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 218,30 лв.
представляваща регресна пртенция за изплатено застрахователно обезщетение по
щета №470417171742220 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
01.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото. В частта на предявения
иск над уважения от 218,30 лв. до пълния
претендиран размер от 222,50 лв. е бил отхвърлен, в която част
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Страните са
осъдени да заплатят на разноски съразмерно с уважената съответно отхвърлената
част от иска.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответникаА."П.И.",
областно управление *** представлявано от инж. Г.Г.упълномощен от председателя
на УС наА."П.И.", чрез процесуален представител юрк. Н., в която се
твърди, че пъроинстанционното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи
се, че не е бил издаден протокол за ПТП съгласно Закон за движение по пътищата
(ЗДвП), като лицето управлявало МПС не е уведомило, не е подало сигнал до
КАТ-Пътна полиция за попадането в необезопасена дупка. Излагат се съображения
за недоказаност на местоположението и размера на сочената за причина за ПТП
дупка на пътя. Излагат се и съображения, че представените от ищцовото
дружество частни писмени документи нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, като изложените в тях обстоятелства не се потвърждавали
от показанията на разпитания свидетел. Сочи се, че липсва снимков материал,
изготвен от длъжностното лице с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС. Излага се, че от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза
механизма на ПТП не може да бъде установен, защото заключението на същата се
основава на твърденията на водача на МПС. Твърди, че по делото не са представени
относими за момента към процесното ПТП общи условия на ищцовото дружество. Аргументира
се, че щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение не е покрит
застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано за допълнителен
риск - "гуми". Твърди се, че застрахователят не е извършил проверка
за установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното
събитие и водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи
вещества, както и дали не са били налице умишлени действия или друго основание
за неизплащане на застрахователно обезщетение. Относно представеното
опис-заключение по претенция от 21.08.2017 г. излага че липсват задължително
реквизити- имена на застрахования и полагане на подпис за удостоверяване. Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде
постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. При
условията на евентуалност се твърди съпричиняване. Претендира присъждане на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД чрез адв. П., с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Твърди
се, че в разглеждания случай не е налице нито една от хипотезите, при които
застрахователят е следвало да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
както и че процесното произшествие не е от категорията на изброените в ЗДвП,
при които се изисква задължително уведомяване на органите на КАТ, поради което
не е било налице основание за съставяне на протокол за ПТП. Поддържа се, че
механизмът на произшествието се установява по безспорен начин от събраните
доказателства, а ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
възражението си за съпричиняване. Излага, че процесното ПТП е било покрит
застрахователен риск, за което развива подробни съображения съобразно
действащите ОУ.
В откритото
съдебно заседание въззивника не се представлява, като за него е депозирана
молба за гледане на делото в отсъствие на процесуален представител и е изразено
становище по съществото на спора. Въззиваемата
страна се представлява от адв. И., който поддържа отговора на въззивната жалба
и излага аргументи във връзка с въпроса дали вредите по гумите са в резултат от
покрит от застрахователя риск.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от районния съд. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове
за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В този смисъл е и чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ действащ към
датата на процесното ПТП.
В конкретния случай исковете са насочени срещуА."П.И.".
Според изложеното в исковата молба реализирането на отговорността на ответника
се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с
поддържането на републикански път и отстраняване на препятствия по него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.06.2017 г.
между ищеца и Г.С.Ч.е сключен валиден договор за застраховка „Каско Стандарт”, с
предмет лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ******със срок на застрахователно
покритие от 16:00 ч. на 13.06.2017 г. до 16.00 ч. на 13.06.2018 г. За този
договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, същият е
сключен във формата на застрахователна полица която съдържа всички необходими задължителни реквизити
по чл. 324, ал.1 от КЗ.
Установено е също така, че по време на действието на договора за
имуществено застраховане на 16.08.2017 г. е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени имуществени вреди. В тази връзка на 18.08.2017 г. застрахованият
е подал до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л. 6 от
първоинстанционното дело) и декларация за настъпване на застрахователно
събитие, придружена от декларация на свидетел на събитието Р.И.Г., по които е
била образувана преписка по щета № 470417171742220. На 18.08.2017 г. е бил
изготвен опис на претенция, съгласно който щетите по автомобила са дясна предна
гума континентал контиспортконтакт 5, 245/45/17Y XL.5016.
На 18.08.2017 г. е изготвен
опис-заключение по претенция № 51-016000-12573/17/18.08.2017
г., в който е вписано, че е извършена подмяна на детайл дясна предна гума
континентал контиспортконтакт 5, 245/45/17Y XL.5016. на стойност 217,60 лв. и
е извършен труд за демонтаж и монтаж на стойност 4,90 лв. На 30.08.2017 г.
ищецът е превел по банков път сумата – стойност на увредения елемент в размер
на 222,50 лв. по сметка на Г.Ч., което се установява от преводно нареждане на
л. 21 от първоинстанционното производство.
С писмо изх. № 06145/07.11.2017 г. застрахователят е изискал от Г.Ч. в
10-дневен срок да представи подробни обяснения за точното място на дупката на
входа на гр. Копривщица.
С приложеното на л. 10 електронно писмо Г.Ч. е посочил, че дупката се намира на около 350 м.
преди табелата на гр. Копривщица (посока Подбалкански път-Копривщица) и че
същата вече е запълнена, като към писмо
има приложени 3 бр. файлове- снимки.
На 01.02.2018 г. З. „Б.В.И.Г.“ е изпратило регресна покана до
ответника, с която го е поканило да му възстанови платената сума на
застрахователно обезщетение. Видно от приложеното на л. 24 известие за
доставяне, ответникът е получил поканата на 03.02.2018 г.
От приетото заключение на съдебно- автотехническата експертиза (САТЕ),
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
пълно и обективно, се установява, че
съгласно материалите по делото лек автомобил Ауди А6 с регистрационен
номер *****при движението си по посока София- Копривщица, на около 350 м. преди
табелата за началото на града попада в намираща се на пътното платно дупка.
Щетите по лекия автомобил в резултат на
процесното ПТП са по предната дясна гума, като е посочено, че уврежданията на
автомобила могат да се получат при преминаване през дупка с остри краища и с
размери дълбочина- 12-15 см. ширина – около и повече от 25 см., дължина – около
и повече от 56 см. Съгласно заключението възстановяването от така описаната
щета (към момента на ПТП гумата е била в експлоатация около 8 месеца) по средни
пазарни цени към момента на ПТП възлиза на 218,30 лв.
От показанията на разпитания водач на автомобила Г.Ч. се установява, че
на 16.08.2017 г. той е пътувал заедно със съпругата си към гр. Копривщица, като
на отклонението от Подбалканския път, на около 100-200 метра преди гр.
Копривщица, точно преди отбивката за почивна станция „Осми март“ минал през
дупка. Обяснява, че бордът на гумата бил скъсан а джантата изкривена. Дупката
се намирала на около 50-70 см от банкета и била с размер на диаметъра като на
ВиК шахта. Имало няколко дупки по пътя, като тази в която попаднала колата на Ч.
била най-голяма. Сочи, че не е имало табели и знаци за неравности на пътя или
за извършване на ремонтни дейности. Твърди, че не е могъл да заобиколи дупката,
тъй като същата се намирала, точно преди ляв завой с ограничена видимост, поради което не е предприел маневра,
която в случая би била рискова. Съобщава, че се е движил с не повече от 78-80
км/ч., в светлата част на денонощието, като пътят е бил сух. Твърди, че
видимостта е била намалена, тъй като мястото е сенчесто. Съобщава, че често
минава през същото място и знае, че има дупки, но не е очаквал, че с големина,
която да може да нанесе щети на МПС.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на Г.Ч.
и заключението на приетата и неоспорена автотехническата
експертиза, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите,
като по делото е доказано, че уврежданията на процесния автомобил – предна
дясна гума, са настъпили на около 350 м. преди табелата на гр. Копривщица в
посока от Подбалканския път към град Копривщица, в резултат на преминаване на
автомобила през дупка на пътното платно.
Възражението
за липса на изготвен протокол за ПТП е неоснователно. Процесното произшествие
не попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се изисква
службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото. To попада в чл. 6,
т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд в
приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция преди
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите
на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС.
Неотносимо към
предмета на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният
съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма
ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за
установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка
Въззивният съд
намира твърдението, че не са представени актуалните Общи условия на
застрахователя за неоснователно. Същото не е подкрепено с доказателства по
делото. Видно от представените и приети по делото Общи условия същите са
променени с решение на Управителния съвет на 23.03.2016 г., а процесното ПТП е
настъпило след тази дата, поради което представените по делото общи условия са
актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Видно от
представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано
при условията на "Пълно Каско". По делото са представени Общите
условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско Стандарт. Тълкувайки
систематично уредбата на клауза "Пълно каско" и уредбата на
допълнение "Гуми", съдът намира, че волята на страните е била срещу допълнително
заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено покритие по допълнение „гуми“ по определени изрично
посочени рискове. Спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично
посочените рискове, които се покриват по допълнение "Гуми". В същото
време, в уредбата на клауза "Пълно каско", която е обща спрямо
специалната такава относно допълните покрития, е предвидено да се покриват щети
от ПТП. За последното в общите условия е дадена дефиниция, от която съдът
намира, че не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно. Такова
изключение не е изрично предвидено в т. X "Общи
изключения" в специалната уредба на клаузата "Пълно
каско", каквито специални изключения са предвидени при допълнително
покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята на
страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане,
да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно
каско", то щеше да е налице изричното им изключване. По изложените съображения
съдът намира, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да
се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
което попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие. От така
приетото от съда следва, че възражението на жалбоподателя, че не е налице
покрит риск, е неоснователно.
С оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че
именно ответникътА.„П.И.” е задължен да осъществява дейностите по поддържането
и ремонта на процесния участък от републиканската пътна мрежа. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е
възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Следователно районният съд правилно е приел,
че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди,
свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
При това
положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди
застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на
увредения и за него е възникнало регресно право срещу делинквента. Относно
довода на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила, съдът счита, че за да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, респ. степента на участие на водача на автомобила в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизма на
настъпване на процесното ПТП. Намаляването на обезщетението за вреди би било
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса,
че вредите не биха настъпили, в случай че по време на произшествието водачът на
автомобила е спазил правилата за движение по пътищата. Доказателствената тежест
за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно и главно съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия
случай са недоказани твърденията на въззивника за несъобразяването на водача с пътната
обстановка. При неустановяване на тези правнорелевантни факти несъмнен начин в
процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези
обстоятелства за неосъществени.
Освен това
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на
отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по
средната им пазарна стойност към момента на настъпването. Съгласно заключението
на изготвената САТЕ стойността на извършения ремонт по средни пазарни цени към
2017 г. е 218,30 лв., до който именно
размер искът правилно е уважен от районният съд.
Ето защо
следва да се приеме, че ищецът има право да получи претендираната главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски за въззивното производство има ищцовото дружество,
което е представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител адв. П.,
и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., чието заплащане е доказано. Доколкото
претендирания размер съответства на минимално установения в Наредба № 1 от 2004
г. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и процесуално
представителство в настоящото производство, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 2004 г. същият следва да бъде присъден изцяло.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
544808/26.11.2018 г. постановено по гр.д. № 36095/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, поправено с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка №561895/14.12.2018 г. постановено
по гр.д. № 36095/2018 г. по описа на СРС, 128 състав
ОСЪЖДАА."П.И."
- гр. София, БУЛСТАТ *******, с адрес на управление:***, пл. "*******да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.