РЕШЕНИЕ
№ 1821
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111730 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *****, срещу М. А. Й., ЕГН: **********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от
1330,46 лева- дължима главница, представляваща 17 броя неплатени вноски
за периода от 25.08.2017 г. до 08.01.2019 г. по договор за стоков кредит №
***** от ****** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. А. Й., вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Приложение № * от ****г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания
от ****** г.; сумата от 222,23 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2017
г. до 08.01.2019 г.; както и сумата от 268,48 лв. – обезщетение за забава за
периода от 25.08.2017 г. до 17.12.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – ****** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № ***/****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № ***/****г. на Районен съд П., ***гр. с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в
качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил
сключен договор за стоков кредит № ***** от ***** г., при общи условия.
1
Сочи, че съгласно договора кредитодателят се задължавал да предостави на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1408,64 лв. за закупуването на
следните стоки, продавани от „Технополис България” ЕАД, а именно: аудио
система Panasonic MAX 4000 – един брой на стойност 1279 лева, както и за
сключване застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна
застрахователна премия в размер на 129,64 лв. Поддържа, че кредитодателят е
изпълнил задължението си по предоставяне на заетата сума в общ размер от
1408,64 лв., като била преведена на търговеца за заплащане на стоките на дата
****** г. Преведена била и застрахователната премия съгласно договора.
Твърди, че в договора била уговорена и договорна лихва с фиксиран лихвен
процент, която възлизала на сумата от 332,77 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита – на сумата от 1741,41 лева. Кредитополучателят се
задължил да върне заетата сума на 18 месечни вноски в срок до ***** г.,
всяка в размер на 97,98 съобразно погасителния план към договора за кредит.
Последната вноска била в размер на 75,75 лева и била дължима към ****** г.,
като падежът настъпил и кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че съгласно Общите условия към договора, при забава в
плащанията се начислявала и лихва за забава, която за периода от 25.08.2017
г. до 17.12.2019 г. била в размер на 268,48 лв. Сочи, че длъжникът не погасил
целия размер на вземането по договора за кредит, а платена била сумата от
общо 97,98 лв., от които 19,80 лв. – договорна лихва и 78,18 лв. – главница.
Ищецът твърди, че на ******г. било подписано Приложение № ** към рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***** г. между
„Банка ДСК” ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на
заемодателя по процесния договор били прехвърлени на ищеца. Цедентът
изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия. Цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Копие
от уведомлението за цесията ищецът прилага и към исковата молба, като
моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № ****/**** г. на Районен съд П., ***гр. с-в, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за
уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното,
така и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
особения представител на ответника М.Й.. В него се излагат съображения, че
особеният представител е в невъзможност да получи съобщение за
извършеното прехвърляне на вземанията /цесия/, поради което уведомлението
не е достигнало до длъжника и същият не е активно легитимиран да отговаря
по иска. Възразява се, че обезщетението за забава не е в размер на законната
лихва, поради което по съществото си представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД.
Доколкото се касае за потребителски кредит, същият следва да бъде
съобразен с императивните разпоредби на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съобразно
които обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Поради тази причина се излагат доводи, че клаузата на чл. 12 от Общите
условия, регламентираща обезщетението за забава, е нищожна и не
произвежда действие. Посочената клауза според ответника представлява
неустойка, която се явява нищожна, доколкото единствената цел с която е
уговорена, излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна
функции. Възразява се, че липсват и четливи писмени доказателства за
прехвърляне на вземането.
2
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № ****/**** г. на Районен съд П.,
****гр. с-в.се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК, с която в полза на
заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане на съда и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице
е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По легитимацията на ищеца:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение
на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради
което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за
основателността на всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта,
че е придобил вземането по процесния договор за стоков кредит № **** от
**** г., съгласно допълнително споразумение от ****** г. за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от ****** г. Затова, за да бъде титуляр на вземането и кредитор на ответника
по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да
установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е.
наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за
прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в
договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.
3
По делото се установява, че с допълнително споразумение от
допълнително споразумение от ***** г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., се
установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на продавач, прехвърля
вземания на ищцовото дружество, в качеството на купувач, произтичащи от
договори за стокови кредити на физически лица. От представения приемо-
предавателен протокол се установява, че предмет на цесията е именно
процесният договор за кредит, по който кредитополучател е ответникът. По
делото е представено и уведомително писмо от цедента до цесионера, с което
се потвърждава извършеното прехвърляне на вземанията.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза
на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо
от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на
пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия
на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Представени са доказателства за изпращането му. От значение за
уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на
данни за сключения договор за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на
страна в заемното правоотношение.
4
Въпреки това, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по
реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., на
въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47,
ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да не е
точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният
представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни
изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова
следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента,
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжник е
уведомен за цесията допълнително и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата
на законовата фикция, видно от книжата по делото – л.** и л.** от делото.
5
Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си
легитимация като кредитор по договора за стоков кредит по силата на
договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат
на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки
един от предявените установителни искове.
По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, следва да са
налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя; 3. настъпила изискуемост на вземането за връщане
на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна
на заемателя.
По силата на договор за стоков кредит № № ***** от ****** г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Н. М. Х., в
качеството на кредитополучател, на последния е отпуснат стоков кредит в
размер на 1408,64 лв. за закупуването на следните стоки, продавани от
„Технополис България” ЕАД, а именно: аудио система Panasonic MAX 4000 –
един брой на стойност 1279 лева, както и за сключване застраховка „Стандарт
+” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на
129,64 лв. Сумата била преведена на търговеца за заплащане на стоките.
Сумата по кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката се усвоява
еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите. Видно от
служебен бон от ***** г. сумата от 1499 лв. е изплатена по сметка на
търговеца „Технополис България” ЕАД. По делото е представен и
погасителен план, съгаслно който погасителните вноски са с падеж съответно
– ***** г., ****** г., ***** г. и т.н до ****г, всяка в размер на 97,98 лв., и
последна вноска в размер на 75,75 лв. с падеж ****** г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, което се приема от съда като обективно и
компетентно дадена на основание чл.202 ГПК, се установява, че сумата от
129,64 лв. е преведена на ЗК „Групама“ на ***** г..
6
Съдът намира, че ищецът доказа изпълнение на основното задължение
на кредитодателя по договора за кредит, а именно – да предостави на
заемателя заемната сума. По делото се установяват и извършени плащания в
размер на 97,98 лв., от които е погасена главница в размер на 78.18 лв. – така
заключението на вещото лице. Поради това дължимият от длъжника остатък
главница възлиза на сумата от 1330.46 лв. В този размер и е исковата
претенция, поради което предявеният от ищеца главен иск следва да се уважи
до пълния му размер .
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл.
240, ал.1 ЗЗД за главницата., ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД:
За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
По делото се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София по
процесния договор за стоков кредит. Между страните е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент от 34,24 %. Доколкото, както се посочи по-горе, е
настъпил падежът на всички погасителни вноски, които включват както
главница, така и договорна лихва, то искът за признаване за установена
дължимостта на това акцесорно вземане, е доказан по своето основание. По
отношение на неговия размер, съдът кредитира заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което след извършените
погашения, дължимата договорна лихва възлиза на сумата от 223,23 лв. за
процесния период. Поради това предявеният акцесорен иск следва да се
уважи изцяло.
7
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
В Общите условия към процесния договор е уговорено, че при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Претенцията на ищеца обхваща периода от ***** г. – първата
падежна дата, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК г. Съдът намира, че посочената уговорка
противоречи на императивното правило на чл.33, ал.2 ЗПК, а именно, че
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая,
уговорената лихва представлява сбор от договорната лихва и надбавка от 10
пункта, с което кредиторът получава допълнително възнаграждение по
кредита, което не му се следва. Поради това, съдът намира, че предявеният
иск за признаване за установена дължимостта на сумата от 268,48 лв. –
обезщетение за забава за периода от ***** г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страните. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Доказа се да са сторени разноски в размер на
116,80 лв. за ДТ, 350 лв. за особен представител, 150 лв. за депозит за вещо
лице. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. НЗПП да му бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150
лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 766,80 лева, от които следва да се присъди в полза на ищеца
сумата от 639,37 лв., съразмерно с уважената част от исковете. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 86,42 лева, от
които 36,42 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да се присъди сумата от лв. Ответникът не
8
доказа да е сторил разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
А. Й., ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р П.” № ***,
офис сграда Л., ет. *, офис *, ****от Д. Б. Б, по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: 1330,46 лева- дължима главница,
представляваща 17 броя неплатени вноски за периода от 25.08.2017 г. до
08.01.2019 г. по договор за стоков кредит № ***** от ***** г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД и М. А. Й., вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № * от *****г. към
Рамков договор за прехвърляне на вземания от ***** г.; сумата от 222,23 лв.
– договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 08.01.2019 г.;., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – ****** г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № ***/***** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/**** г. на Районен съд П., ****
гр. с-в. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по
отношение на М. А. Й., ЕГН: **********, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ******, обезщетение за забава за сумата от 268,48
лв. – обезщетение за забава за периода от 25.08.2017 г. до 17.12.2019 г.
ОСЪЖДА М. А. Й., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **** сумата от
766,80 лв., представляващи съдебно деловодни разноски за исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от
86,42 лв., представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
9
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
10