Решение по дело №206/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

                         ГР.БЕРКОВИЦА, 17.11.2020г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично заседание на 11 ноември..…..………………………………………… през две хиляди и двадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Нина Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №206 по описа за 2020г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.П.Р. *** и  с ЕГН-**********, против Наказателно постановление № 32-0000117 от 10.05.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“-Монтана, с което за нарушение на чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните превози на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображения, подкрепящи изразеното становище.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата няма депозирано становище, а единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка е депозирано искане за потвърждаване на НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, както и искането на ответната страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран, затова, че на 18.04.2019 г. около 15,20 часа в гр. Вършец,ул.”Република” по маршрут София-Монтана-Вършец-София е управлявал товарен автомобил  „Мерцедес 1323 АТЕГО“ с рег. № СО 8695 ВР, от категория N3 с максимално допустима маса над 12 тона, като извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Р България с ППС от категория N3, с максимално допустима маса над 12 тона без заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБългария в съответствие с чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните превози.

Горното било констатирано от св. Ст.Г. и колегата му Л.Б., и двамата инспектори в ОО „АА“ гр. Монтана, които на процесната дата извършвали проверка на територията на гр. Вършец, като на ул.Република” в посочения час спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил,който извършвал превоз за собствена сметка видно от Заповед №194 от 18.04.2019год. на хранителни и безалкохолни напитки. За така констатираното Св.Г. в присъствието на св.Б. съставил срещу жалбоподателя Р. АУАН № 264096/18.04.2019 г., който бил предявен и връчен на водача срещу подпис. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя лично на 01.06.2020 г., а жалбата против НП била подадена от последния чрез АНО на 08.06.2020 г. в деловодството на ОО „АА”- Монтана до РС- Берковица, след което била изпратена по компетентност в РС- Берковица. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля по АУАН- Св.Г..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,че в процедурата по издаване на процесното наказателното постановление субект следва да е дружеството превозвач. Видно от цитираната санкционна норма субект на нарушението е водачът на превозното средство, той е наказателно отговорното лице, затова и в тази хипотеза законът предвижда единствено наказанието „глоба“, тъй като субект е винаги физическото лице, управляващо ППС/МПС. Законът не предвижда за това, че при установяване на нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, дружеството превозвач следва да носи отговорност, затова и не е регламентирано наказание „имуществена санкция“. Отговорността на водача е лична и той в изпълнение на нормата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП следва да представи копие на лиценза на Общността или съответното удостоверение. Непредставянето им е нарушение, съответно по чл. 93, ал. 1 или 93, ал. 2 от ЗАвП. Видно от доказателствата по делото за съответния товарен автомобил не е издавано заверено копие на лиценза на Общността или на Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБ по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. С оглед на установената липса на издадено копие  от посочените документи, то правилно е ангажирана отговорността на водача по чл. 93, ал. 1, а не по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. С оглед установените технически особености на товарния автомобил - допустима максимална маса над 12 тона, за да се извършва превоз за собствена сметка между два пункта на територията на Република България, е необходимо лицето, за чиято сметка се извършва превозът да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, като копие от този лиценз следва да бъде представен от водача при проверка.

Административно-наказателната отговорност на Р. е ангажирана на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно тази разпоредба, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева при първо нарушение. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвт.П, съгласно който превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Законът за автомобилния превоз с §1, т.4, б."а" от ДР регламентира понятието "превоз на товари за собствена сметка" и го определя като превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.

Ангажираната административнонаказателна отговорност на водача на МПС по чл. 93 от ЗАвП е различна и отделна от тази, която се предвижда по чл. 96 и следващите от ЗАвП.

          От представените писмени и гласни доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че В.Р. е бил водач на товарен автомобил от категория  N3 с допустима максимална маса над 12 т. Същият е извършва превоза без да притежава заверено копие лиценз на общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП, няма издаден лиценз.

            Представените от жалбоподателя лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на „НИК КО ТРАНС 2000”ООД  и договор за наем на моторно превозно средство от 01.03.2019г.  не променят фактическите изводи на съда.

      В конкретния случай не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните случаи на нарушения от същия вид.

       Санкционната норма е приложена правилно от административнонаказващия орган.  Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което Районен съд Берковица на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                             

 

                                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000117 от 10.05.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“-Монтана, с което на  В.П.Р. *** и  с ЕГН-**********  за нарушение на чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните превози на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2 000 лева.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :