Решение по дело №637/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. В. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис №1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1030-000205 от 19.03.2024 г. на Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.4 от Зкона за движението по пътищата /ЗДвП/ по отношение на А. В. И. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна и несправедлива. Твърди се, че за периода от 2021г. до декември 2023г. И. пребивава и работи във Федерална Република Германия и няма спомен някой да му е връчвал НП. Иска се отмяна на заповедта и се претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение изплатено в брой.

Ответникът - Н. група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.03.2024 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез административния орган на 20.03.2024 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП по отношение на А. В. И. е постановено изземване на свидетелството за управление е посочено, че във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода от 2017г. до 2021г. включително и издадени въз основа на тях влезнали в сила наказателни постановления, са отнети на лицето общо 40 контролни точки. Описани са подробно и влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП, за които е предвидено отнемане и на контролни точки потвърждаващи валидността на СУМПС: НП № 17-1030-005606/16.08.2017г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 05.09.2017г. – отнети 6 контролни точки; НП № 18-1030-005216/26.06.2018г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 18.07.2018г. – отнети 8 контролни точки; НП № 19-1030-011368/28.11.2019г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 28.01.2020г. – отнети 6 контролни точки; НП № 21-3389-000167/19.04.2021г., издадено от 06 РУ Пловдив, влязло в сила на 08.05.2021г. – отнети 8 контролни точки; НП № 21-1030-007251/02.08.2021г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 18.08.2021г. – отнети 6 контролни точки; НП № 21-1030-009374/01.10.2021г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 20.10.2021г. – отнети 6 контролни точки. В заповедта е посочено, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, лицето губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Като правно основание за издаване на заповедта, ответния орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: Справка за нарушител/водач; Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 и т. 7 от ЗДвП (лист 20); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата (лист 32-33), както и Заповед № 8121к-2836/11.03.2024г. на главния секретар на МВР за преназначаване на старши инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Н. група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив (лист 22). Представени са и: НП № 17-1030-005606/16.08.2017г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП № 18-1030-005216/26.06.2018г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП № 19-1030-011368/28.11.2019г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП № 21-1030-007251/02.08.2021г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив; НП № 21-1030-009374/01.10.2021г., издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влезнало в сила на 20.10.2021г.

От трето неучастващо по делото лице Н. Шесто РУ Пловдив е представено НП № 21-3389-000167/19.04.2021г., ведно с докладна записка за връчване на НП и картон на НП.

С Определение от 09.04.2024 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Н. група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и т. I.7. от Заповед № 317з - 3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – [населено място], издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на групи в сектор "Пътна полиция" са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл.171, т.4 от ЗДвП. Пак във връзка с компетентността на органа, издал оспорената заповед по делото е представена и Заповед № 8121к-2836/11.03.2024г. на главния секретар на МВР за преназначаване на старши инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Н. група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" се налага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Необходимо е да се отбележи, че по своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП.

Релевантно за настоящия спор е обстоятелството отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на влезлите в сила наказателни постановления, като в тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на 40 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления.

Всички цитирани в оспорената заповед НП са издадени по отношение на лицето А. В. А., а ПАМ е наложена на лицето А. В. И.. В тази връзка по преписката е представена справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“, видно от която жалбоподателят е сменил имената си от А. В. А. на А. В. И. и през месец март 2024г. е сменил своите лични документи, поради което адресат на заповедта е именно А. В. И..

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. Видно от оспорената по делото заповед, въз основа на цитираните в същата шест броя наказателни постановления на водача са отнети общо 40 контролни точки.

Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. В оспорената заповед, като фактическо основание за нейното издаване, органът посочил шест броя наказателни постановления. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила, административен акт (така Решение № 8997 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 176/2015 г.). Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 (в приложимата редакция изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.) във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК.

Според чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Същевременно, съгласно чл. 84 от ЗАНН, за призоваването и връчването на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на НПК, като в чл. 180 и следващите НПК е уреден редът и начинът за връчване на призовките, съобщенията и книжата. Алинея 2 на чл. 180 от НПК регламентира, че когато лицето, за което са предназначени призовките, съобщенията и книжата, отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. Съгласно ал.6 на същия текст, лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение, да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени, а съгласно ал.7 от същия, връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В случая НП № 21-1030-009374/01.10.2021г. е връчено на Г. Г., като е посочено в скоби, че е съсед, но не е подписана разписка със задължение, да предаде наказателното постановление на лицето, за което е предназначено.

Изложеното сочи неизпълнение на изискванията на закона за редовно връчване на наказателно постановление с № 21-1030-009374/01.10.2021г., с което на жалбоподателя в настоящото съдебно производство се отнемат 6 контролни точки. Ненадлежното връчване на наказателното постановление води на извод, че същото не е влязло в сила и отбелязаните в същото контролни точки не следва да се считат за отнети. До влизането в сила на посоченото наказателно постановление същото не представлява основание за отнемане на контролни точки.

Тъй като към датата на издаване на оспорената заповед А. И. не е бил с отнети 39 контролни точки, а с отнети 34 контролни точки, това значи, че не са му отнети всички контролни точки, поради което не е изгубил правоспособността си.

След като водачът на МПС не е загубил правоспособността си, за него не възниква задължение да върне свидетелството си за управление. Следователно, към момента на издаване на заповедта не е установено наличие на хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Жалбоподателят претендира присъждане на 500 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, но само ако са налице доказателства за реалното им извършване. В жалбата е посочено, че адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. е изплатено в брой, но по делото няма данни за договорено, още по-малко за изплатено адвокатско възнаграждение. Не е представен договор за правна защита и съдействие, нито разписка за изплатената сума. По делото е представено единствено пълномощно. Ето защо следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за заплащане на разноски по делото в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000205 от 19.03.2024 г. на Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.4 от Зкона за движението по пътищата /ЗДвП/ по отношение на А. В. И. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В. И. за заплащане на разноски по делото в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.