Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 023 Дата 10.02.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 27 януари 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 639 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С въззивна жалба вх. № 15369/03.12.2019 г., по която първоначално бе образувано т. д. № 94/2020 г., „З. д. Е.“ АД е обжалвало Решение № 471 от 25.10.2019 г., поправено с Решение № 154 от 04.05.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 12/2019 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

 

„ОСЪЖДА „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, в качеството и на наследник на Г. Т. Д., ЕГН **********, сумата от 60 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е починал баща и – Г. Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2016 г. до окончателното и изплащане“,

 

както и съответно в частта му, с която „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, „сумата 3 570 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете“,

 

а също и в частта му, с която „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати „сумата от 4 420 лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно с уважената част от исковете“.

 

Ответницата по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

 

         Единствените спорни въпроси по делото са:

 

-        първо, дали и доколко поведението на загиналия баща на ищцата, преди и по време на катастрофата, е било в причинна връзка със смъртта му,

-        второ, за размера на обезщетението за причинените на С.К. вреди, дължимо от застрахователя по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и

-        трето, за началната дата, от която това обезщетение е било дължимо.

 

 

         1.      Заключението на приетата по делото подробна автотехническа експертиза на вещото лице инж. Т. П. (л. 122 и сл.) съдържа извода, че една от техническите причини за възникване на пътния инцидент са „субективните действия на водача на л. а. „О.“, който е предприел пресичане на платното за движение без да се увери, че не го застрашава опасност от преминаващите по него автомобили“ и че ударът е бил предотвратим, ако пострадалият водач не бе предприел пресичането. В същото време обаче, при определената от вещото лице скорост на движение от около 70.18 км/ч. на идващия отляво на пострадалия л. а. Б..., неговата опасна зона за спиране е била около 51.63 метра, а към момента на навлизане на л. а. О. в платното за движение, л. а. Б... „е отстоял на около 127.32 м. от мястото на удара“.

 

Ето защо, като се имат предвид конкретно установените в процеса факти, изводът на Апелативния съд е, че както от обективна, така и от субективна страна увреденият наистина е имал възможност да предотврати настъпването на установените по делото вреди – като доказано пряка и непосредствена последица от причинените му на 30.10.2015 г. увреждания и правното значение на този фактически извод е, че предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение на това твърдяно от ответника основание (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) са в случая налични. Основната и определяща причина за уврежданията обаче, е било поведението на водача на движещата се по главния път кола, който не само е можел да спре, но не е спрял, но е можел дори и да се размине с колата на загиналия баща на ищцата, само ако просто бе продължил пътя си напред, вместо панически да завива наляво, без адекватна преценка нито за собствената си скорост и траектория на движение, нито – за скоростта и траекторията на движение на пресичащия платното лек автомобил О. Установените по делото факти обуславят извода, че загиналият водач на този автомобил е преценил, че ще има достатъчно време за да пресече траекторията на идващия отляво автомобил, който се е движел с не толкова високата скорост от около 70 км/ч и макар че тази преценка се е оказала невярна, е била все пак до известна степен обоснована – както от достатъчното установено от експертизата разстояние (около 127 м.) между двата автомобила при излизането му на пътя, така и от обективния факт на незнанието му – за липсата на умения и адекватна преценка на пътните условия от страна на неправоспособния водач на ударилата го кола.

 

Затова определеното от окръжния съд допринасяне на пострадалия от 15 % за настъпилото фатално увреждане е обективно съобразено с доказателствата по делото и настоящата инстанция не намира основания за неговата промяна.     

 

 

         2.      Разпитаната в съдебното заседание от 24.07.2019 г. (л. 110 и сл.) свидетелка Р. Т. М. е установила, че след загубата на баща и С. се променила, отслабнала, разболяла се, постоянно плачела и много трудно преживяла ненадейната му смърт, която довела и до рязкото спиране на помощта, оказвана на двете и деца. В тази посока са и констатациите в заключението на приетата по делото съдебно – психологическа експертиза на вещото лице К. Я. (л. 151 и сл.), според което „в следствие на инцидента след загубата на баща си на 31.10.2015 г. и предизвиканите от него физиологични и психологични травми в осв. С.Г.К. се констатира кумулативен стрес, който е довел до емоционално и физическо изтощение, придружено със силна тревога, депресивност и невротизация на личността“ И още, че „липсата на емоционалната преработка на негативните емоции е продължила дълго време, поради което е наложителна психотерапевтична подкрепа“, вж. и конкретните обяснения на вещото лице в съдебното заседание от 25.09.2019 г. относно постравматичното отключване на диабета, от който започнала да боледува ищцата, както и дългия период, в който страданията и са били и чисто физически проявявани.     

 

         При тези събрани доказателства, установените емоционални увреждания, чието постепенно, но не и пълно овладяване е продължило в сравнително дълъг период след смъртта на баща и, обуславя извода, че дължимото обезщетение за претърпените от С.Г.К. болки и страдания е следвало да се определи по справедливост на сумата 130 000 лева, каквато е била и преценката на Старозагорския окръжен съд. Поради което, след обосновано (по-горе т. 1-ва) извършеното  от съда намаляване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението в размер на сумата 110 500 лева е присъдено правилно.  

 

 

3.      В частта му, с която претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на определеното от съда обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е уважена за периода от 16.01.2016 г. до окончателното плащане на сумата, обжалваното решение е правилно. Застрахователната полица е била сключена на датата 22.10.2015 г., производството е по чл. 226, ал. 1 КЗ, отм. (§ 22 ПЗР КЗ) и поради функционалната обвързаност на отговорността на ответника с отговорността на причинителя на вредата, обезщетенията за забава, в размер на законната лихва, се дължат от датата на деликта (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Затова претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху дължимото от ответника и непогасено по давност обезщетение за три годишния период, предхождащ предявяването на иска, е била основателна и е уважена правилно.

 

Заключението е, че в обжалваните му части решението на окръжния съд е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Старозагорския окръжен съд.

 

 

Разноските.

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на С.Г.К. ще следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 2 400 лева. Поддържаното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – като се има предвид усложнената фактическа обстановка по делото, която пряко рефлектира върху защитаваните в процеса правни становища – не следва да бъде уважено.

 

 

Държавната такса.

 

1.      Окръжният съд е пропуснал да събере държавна такса върху присъдената законна лихва върху определеното обезщетение от 110 500 лева, дължима за предхождащия предявяването на иска период от 16.01.2016 г. до 16.01.2019 г. За посочения период законната лихва върху обезщетението от 110 500 лева е в размер на сумата 33 676.93 лева. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „З. д. Е.“ АД следва да бъде осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 1 347.07 лева (4 %).

 

2.      Апелативният съд също е пропуснал да събере държавна такса върху размера на законната лихва върху обжалвания размер на обезщетението от 60 500 лева, дължима за предхождащия предявяването на иска период от 16.01.2016 г. до 16.01.2019 г. За посочения период законната лихва върху обжалваното обезщетение от 60 500 лева е в размер на сумата 18 438.50 лева. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „З. д. Е.“ АД следва да бъде осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 368.77 лева (2 %).       

 

Или подлежащата на допълнително присъждане държавна такса за двете съдебни инстанции е в размер на сумата 1 715.84 лева (1 347.07 лева + 368.77 лева = 1 715.84 лева).

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 471 от 25.10.2019 г., поправено с Решение № 154 от 04.05.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 12/2019 г., в частта му, с която „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, „в качеството и на наследник на Г. Т. Д., ЕГН **********“:

 

-        сумата 60 500 (шестдесет хиляди и петстотин) лева, предста-вляваща „обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е починал баща и – Г. Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2016 г. до окончателното и изплащане“ и

 

-        сумата 3 570 лева, представляваща „направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете“,

 

както и в частта му, с която „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати „сумата от 4 420 лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно с уважената част от исковете“.

 

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 471 от 25.10.2019 г., поправено с Решение № 154 от 04.05.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 12/2019 г., е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „6 с.“ ..., ЕИК (БУЛСТАТ) ..., държавна такса в размер на сумата 1 715.84 лева (хиляда седемстотин и петнадесет лева и 84 ст.).

 

Решението е постановено с участието на Г.И.Б., ЕГН **********, привлечен от „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..., като трето лице помагач.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.