Р Е Ш Е Н И Е №217
гр.ВРАЦА,04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №287 по описа за 2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №328/16.04.2019
год.,постановено по гр.дело №4917/2018 год. по описа на Районен
съд-Враца,състав на съда е уважил частично предявените от "Топлофикация-Враца"ЕАД против П.Н.
И./Д. *** искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД,вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД,като е признал за установено,че
ответницата дължи на ищеца част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение №2171/03.08.2018 год., издадена по
ч.гр.дело №3462/2018 год. на
РС-Враца,а именно: 1)110.82 лева,
представляваща 1/2 от стойността на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.07.2015 год. до 30.06.2017 год. за имот на адрес: гр.
Враца, ул. „***“ №2, вх.Г, ет.2, ***,ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението – 01.08.2018 г. до изплащане на вземането;2) сумата от 33,51
лева,представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2015
год. до 04.07.2018 год.
Със същото решение РС-Враца е отхвърлил иска с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ за горницата над присъдената сума от 110.82 лева до пълния предявен
размер от 221.63 лева и иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД за горницата над присъдената сума от 33.51 лева до пълния предявен размер
от 67.17 лева.
Съобразно
изхода на спора,съдът е осъдил П.Д. да заплати на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца
и сумата от общо 274.86 лева, представляваща съответна част от разноските на
ищеца в заповедното и първоинстанционното производство.
Решението е
обжалвано от ответницата П.Н.Д. в
частта,с която исковете против нея са уважени и в частта за разноските с
въззивна жалба, подадена от особения й представител адв.Л.В. ***. Адв. В. поддържа,че решението е
необосновано,неправилно и незаконосъобразно,като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,и излага своите
подробни съображения. Счита,че ищецът не е доказал исковите си претенции,като
нито едно от приетите за безспорни от съда обстоятелства не е доказано.Моли
решението на РС-Враца да бъде отменено в обжалваните части,а исковете
отхвърлени,като неоснователни и недоказани.Не сочи и не представя нови
доказателства.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца не е
депозирало отговор.В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството
- юрисконсулт В.Н., се явява и заема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД
гр.Враца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П.Н.Д. *** за следните
вземания: 1)сумата от 221.63
лв. главница - за периода от 31.07.2015г. до 30.06.2017г. за незаплатена топлинна
енергия, доставена в жилище на адрес гр. Враца, ул. "***"№2, вх.Г, ***;
2)за сумата от 67.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2015г.
до 04.07.2018г.; 3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -01.08.2018г., до окончателното й изплащане; 4)за направените деловодни разноски в размер на
25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По
подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 3462/2018 год. по описа на
РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение № 2171/03.08.2018 год. Заповедта е
връчена на длъжника П.Д. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Районният съд на
основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на
заявителя на 16.10.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 16.11.2018
г.,същият е предявил иск пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че ответницата П.Д. е
абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия. Поддържа се, че
ответницата има открита партида за жилище, находящо се в гр. Враца, ул."***"№2,вх.Г, ***, като за периода от 31.07.2015г.
до 30.06.2017г. на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в
размер на 221.63 лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 67.17 лева за
периода от 31.08.2015г. до 04.07.2018г., които не са платени. Сочи се, че до ответницата са били изпратени няколко покани
за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но Д. не
е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да бъде признато
за установено, че П.Н.Д. *** обективираните в заповед за изпълнение № 2171/03.08.2018
год. суми. Претендира се и законна лихва
върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски. Към исковата молба
са приложени писмени доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №3462/2018 год. на
РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответницата П.Д. е призована по реда на чл.47,ал.1 ГПК и на
основание ал.6 от същия текст й е назначен особен представител в лицето на адв.Л.В.
*** на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.В. е депозирала писмен отговор,с който предявените искове са оспорени
по основание и размер. Оспорено е качеството на потребител на ответника, като
са наведени доводи, че същата може и да не е собственик на процесното жилище.
Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като същите не са
индивидуализирани по основание и размер. Поддържа се, че от приложената справка
се установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, както е посочено в исковата молба.
Оспорена е представената от ищцовото дружество справка като частен писмен
документ, като се поддържа, че посочените суми не са правилно изчислени и не
отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Т.А., което съдът приема като обосновано и компетентно се
установява, че процесният имот, находящ се в гр.Враца, ул. "***"№2,вх.Г,***
е с отопляем обем 85 куб.м. и през претендирания период в жилището е
потребявана топлинна енергия за отопление и битово-горещо водоснабдяване. Имотът
е топлоснабден от абонатна станция №579. Вещото лице е посочило, че отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в
абонатна станция №579 е извършено в съответствие с изискванията на нормативната
уредба, въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния
счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.
Експертът е изчислил, че дължимата сума за потребена топлинна енергия за
отопление и горещо-битово водоснабдяване /главница/ е в размер на 221.63 лв. с
начислен ДДС по партида с абонатен №13613 , размерът на мораторната лихва за
забава е в размер на 67.01 лв. за периода от 31.08.2015г. до 04.07.2018г. или общо дължимата сума е в размер на 288.64
лв.В заключението е констатирано още, че в имота е осигуряван достъп за
отчитане показанията на водомера за топла вода, изготвяни са изравнителни
сметки, по които няма данни да са подавани възражения и ищцовото дружество
ежемесечно е изготвяло фактури за задълженията за разпределена топлинна енергия,
които са изпращани на адреса на абоната.
С молба с вх. №3567/07.03.2019г. по описа на РС-Враца "Топлофикация
- Враца"ЕАД- гр.Враца е представила по делото справка от Агенция по
вписванията-имотен регистър по партида на ответницата, от която е видно, че Д.
е придобила процесния имот на 03.04.1998г.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с оглед събраните по
делото доказателства предявеният иск е частично основателен. Съображенията на
съда са, че от приложената по делото справката от Службата по вписванията – гр.
Враца, е установено, че ответницата е била съсобственик на процесния
топлоснабден имот с трето за спора лице - П.Г.. РС- Враца е приел още, че от
справките за семейно положение не е установено към датата на придобиване
правото на собственост върху имота – 03.04.1998 г. ,двамата да са се намирали в
брачна връзка и по тази причина двамата са придобили имота в обикновена
съсобственост. Доколкото притежаваните от всеки съсобственик идеални части не
са посочени, съдът е приел, съгласно трайната съдебна практика, че същите са
равни, т.е. двамата съсобственици притежават по ½ ид. част от имота. Всеки
от съсобствениците отговаря за задълженията на имота съобразно притежаваната от
него квота в съсобствеността, поради което ответницата отговаря за ½ от
задълженията на имота.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели
стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително
събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да
установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед
за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже,
че е погасил задълженията си към ищеца.
През
процесния период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането
и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ,
бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл.
от ЗЕ/ Общи условия, одобрени
с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и
получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на
топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за
възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства
за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
В
конкретния случай ответницата чрез особения представител е оспорила предявените
искове с аргумент, че е възможно Д. да не е собственик на процесното жилище и
оттук да няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в
договорни отношения с ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор.
Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. В него е посочено, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото са представени
доказателства /1 бр.справки от Агенция по вписванията-имотен регистър/, че
топлоснабденият имот е закупен от ответницата и трето за спора лице на
03.04.1998г., като липсват данни двамата да са в брачна връзка. Доколкото
притежаваните от всеки съсобственик идеални части не са посочени, РС Враца
правилно е приел, че същите са равни, т.е. двамата съсобственици притежават по
½ ид. част от имота. Всеки от съсобствениците отговаря за задълженията
на имота съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, поради което
ответницата отговаря за ½ от задълженията на имота.
Според представените в производството писмени
доказателства и заключението на вещото лице, ищецът е изпълнявал точно
задълженията си и за процесния период от 31.07.2015г. до 30.06.2017г. е доставил топлинна енергия за отопление и битово-горещо
водоснабдяване в жилището на ответницата. Имотът е топлоснабден от абонатна
станция №579. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №579 е
извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на
извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия.
Ответницата, от своя страна не е изпълнила задължението си за заплащане
на 1/2 от стойността на доставената топлинна енергия за отопление и
битово-горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури за сумата в размер на 110.82 лева /главница/. Основателен и доказан по основание и размер е
и предявения акцесорен иск за сумата 33.51 лв., представляващ лихва за забава
за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018 г.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
частично иска, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за
периоди, както е посочено по-горе, поради което настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и
в частта му за разноските.
Предвид изхода на
делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемото дружество. Искане за присъждане на разноски е
направено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото въззивницата П.Н.Д.
на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъдена да заплати на "Топлофикация-Враца"ООД
гр.Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и разноските за
назначения й особен представител в размер на 150.00 лв., или общо сумата в
размер на 300.00 лв.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивницата П.Д..Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото. Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част,в
тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в
размер на общо 50 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №328/16.04.2019 год. по
гр.дело №4917/2018 год. по описа на РС-Враца като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
П.Н.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на "Топлофикация-Враца"ООД- гр. Враца с адрес на
управление гр.Враца, ул."Максим Горки"№9, с ЕИК106006256 разноски за
въззивното производство в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА П.Н.Д., с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 50 лева за въззивно
обжалване.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.