Р Е Ш Е Н И Е
№198 17.05.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети май 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Маргарита
Димитрова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №187 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „Й.В.М. ***
против Областна дирекция на МВР Стара Загора, с която са предявени в обективно
и субективно съединение две имуществени претенции, а именно за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и
съдействие за обжалване на НП №18-1228-002622/03.07.2018г. издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора и за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и съдействие за
обжалване на Електронен фиш серия К №1897427, издаден от ОД на МВР Стара
Загора.
Наказателното постановление е отменено
с Решение №768 от 13.12.2018г., постановено по АНД № 2101/18г. по описа на РС
Стара Загора, влязло в сила на 13.01.2019г.
Електронния фиш е отменен с Решение № 760 от 11.12.2018г., постановено
по АНД №2104/18г., влязло в законна сила на 18.01.2019г.
И по двете съдебни производства от
административно наказателен характер ищеца е представляван от редовно
упълномощен адвокат, с когото е сключил и договор за правна помощ и съдействие
срещу възнаграждение от по 300лв. за всеки договор, платено в брой, до
приключване на производствата по АНД №2101/18г. и по АНД №2104/18г. и двете по
описа на РС Стара Загора. Претендира се и присъждане на законната лихва върху двете
искови претенции от по 300лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главниците, както и разноските в настоящото съдебно
производство.
Ответника – Областна дирекция на МВР
Стара Загора, чрез процесуалния си представител в писмен отговор твърди, че приложените
към исковата молба заверени копия на договори за правна защита и съдействие от
23.07.2018г., съдържат уговорка за плащане на възнаграждение в размер на 300лв.
за всеки от тях до приключване на делото пред първоинстанционния съд. Към
исковата молба са представени и копия на разписки за заплатено на упълномощения
адвокат възнаграждение с дати съответно 05.11.2018г. и 27.11.2018г., които са
частни документи без достоверна дата и поради това не доказват извършено
плащане по посочените съдебни производства от административно наказателен
характер.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения в размер от по 300лв. за обжалване на наказателното
постановление и електронния фиш. Оспорва се наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на посочения в исковата молба
вредоносен резултат с издаването и отмяната на наказателното постановление.
Намаляването на имуществото на ищеца е в резултат на сключения договор за правна
помощ, който прекъсва причинно –следствената връзка между незаконосъобразното
наказателно постановление и вредата. Счита, че е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение за двете съдебни инстанции, тъй като се касае за
дело от административно-наказателен характер, което не разкрива фактическа и
правна сложност. Въз основа на този довод иска от съда да бъде отхвърлена
изцяло исковата претенция, в условията на евентуалност, да бъде намален размера
на обезщетението до минимално определените размери на адвокатското
възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. Претендира и разноските по
настоящото дело. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено по настоящото съдебно производство.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение, че двете искови претенции са недоказани и
предлага на съда да бъдат отхвърлени.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От приложеното АНД №2104/18г. по описа на
РС Стара Загора се установява, че от името на ищеца, на 25.07.2018г. е подадена
въззивна жалба срещу ЕФ серия К №1897427, издаден от ОД на МВР Стара Загора, от
редовно упълномощен адвокат по силата на пълномощно от 23.07.2018г., приложено
към жалбата. В двете проведени открити съдебни заседания, ищеца е представляван
от адвокат В. по силата на приложеното на лист втори по делото пълномощно,
което е без платно и е едностранна сделка. По АНД №2104/18г. по описа на РС
Стара Загора липсва представен договор за правна помощ и съдействие от
23.07.2018г., както и разписката от 05.11.2018г. за извършено плащане, поради което
и двата документа като частни имат достоверна дата от момента, след който не
могат да бъдат съставени, а това е датата на представянето им по настоящото
съдебно производство – 19.03.2019г. Следователно не може да се съобрази като
основателно твърдението, че упълномощения адвокат е изпълнил сключен във връзка
с АНД №2104/18г. по описа на РС Стара Загора договор за правна защита и
съдействие, заверено копие от който се представя едва да с исковата молба,
както и разписката за извършено плащане на изпълнените услуги. Доказателствата
за настъпилата имуществена вреда под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение са частни документи – договори и разписка, които нямат
достоверна дата и поради това следва да бъдат представени в хода на онова
съдебно производство, по което разноските са сторени. Същите се приемат за
направени във връзка с него, ако са заплатени до приключването му и
доказателствата за това са представени по делото. Тези основни правни положения
по отношение основателността на искането за присъждане на разноски, са валидни
и когато същите се присъждат на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ като обезщетение
за нанесени имуществени вреди и това е така, защото състава изисква причинно
следствена връзка между вредата и незаконосъобразното административно поведение
– акт, действие, бездействие. След като в хода на АНД № 2104/18г. по описа на
РС Стара Загора, ищеца е представляван по силата на пълномощно от адвокат, но
без уговорено възнаграждение и без да е заплатил услугите му срещу документ с
достоверна дата до приключване на производството, то не може да се приеме, че
представените към исковата молба частни документи са изготвени и удостоверяват
действително плащане до приключване на посоченото АНД по описа на РС Стара
Загора. Идентична е фактическата обстановка и по приложеното АНД №2101/18г. по описа на РС Стара Загора въз
основа на решението, по което се иска присъждане на обезщетение за сумата от
300лв., възнаграждение за един адвокат във връзка с отмяна на НП №18-1228-002622/18г.
на ОД на МВР. Отново ищеца е представляван по силата само на пълномощно, което
е едностранна безплатна сделка.
Следователно не се доказа по делото съществуването на единия от
фактическите елементи от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпване на
имуществени вреди в размер на 300лв. от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление № 18-1228-002622/03.07.2018г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, и в размер на 300лв. от
отменения като незаконосъобразен електронен фиш серия К №1897427, издаден от ОД
на МВР Стара Загора. Това е така, защото
доказателствата за сключване на възмезден договор за правна защита и съдействие,
както и тези за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално
представителство са представени едва с настоящата искова молба и като частни
документи имат достоверна дата от 19.03.2019г., но не и от 05.11.2018г.,
съответно от 27.11.2018г. По съдебните производства от административно
наказателен характер, водени успешно пред РС Стара Загора, ищеца е бил
представляван от адвокат по силата на пълномощно, което не съдържа уговорка за
заплащане на възнаграждение, нито са представени доказателства до приключването
им, че е заплатено на явилия се процесуален представител възнаграждение в
размер на 300лв. за всяко от тях. При тези факти се налага извода, че липсват
безспорни доказателства за настъпили имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от издаването на незаконосъобразните наказателно
постановление и електронен фиш и уговаряне на заплащането в зависимост от
изхода на съдебното обжалване, което е недопустимо. Представените към исковата
молба договори за правна помощ и съдействие и разписките за извършено плащане в
брой към тях са без достоверна дата и се считат за сключени към момента на
завеждане на настоящия иск, поради което търсената вреда не е настъпила в
причинно следствена връзка с издаването и отмяната на посочените в исковата
молба актове за налагане на административни наказания.
Въпреки изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват
специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не
е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените
искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от
юрисконсулт.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ на Й.В.М. ЕГН: **********
*** за присъждане на сумата от
300лв/триста/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
НП№18-1228-002622/03.07.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ на Й.В.М. ЕГН: ********** *** за присъждане на сумата от 300лв/триста/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ЕФ серия К№1897427 издаден от ОД на МВР Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: