№ 25910
гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110101897 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. Б., чрез адв. Б. Е.,
срещу „********** „*******“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в
качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца
сумата в размер на 14500 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за настъпило на 03.10.2019 г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил
марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2700 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № *****************, със срок на
застрахователно покритие от 07.11.2018 г. до 06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил
марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, собственост на ищеца. На
03.10.2019 г., около 20,00 ч. И. Б. управлявал собствения си автомобил по главен път I-1 с
посока от гр. *************** В района на 187-ми км. движещият се пред процесния
автомобил тир рязко намалил скоростта и поради неспазване на необходимата дистанция от
страна на ищеца настъпило ПТП между двете превозни средства, при което на
застрахования автомобил били причинени значителни щети. На мястото на произшествието
пристигнали служители на РУП – Ботевград, които съставили Протокол за ПТП № 1692200
от 03.10.2019 г. Тъй като автомобилът не бил в движение, се наложило транспортирането му
с пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата в размер на 43,20 лева съгласно издадена
му фактура № 01000000277/04.10.2019 г. За настъпилото ПТП до застрахователя било
подадено уведомление, въз основа на което била образувана щета № *****************. На
1
04.10.2019 г. експерти на застрахователя направили оглед на автомобила. С доклад по
щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 8209,24 лева, което било
изплатено на ищеца по банков път на 25.11.2019 г. Счита преведената сума за крайно
недостатъчна за възстановяване на автомобила, тъй като според предоставена от сервиз на
„*********“ ООД калкулация на щетите разходите за отстраняване на същите възлизали на
25873,66 лева, а с влагане на алтернативни части и на такива втора употреба – на 22700
лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********
„*******“ АД за отговор, като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез юрк. А.Г.. Процесуалният представител оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че ответникът бил изпълнил
точно задълженията си към ищеца, като с извънсъдебното плащане на сумата в размер на
8209,24 лева бил обезщетен действителният размер на уврежданията по застрахования
автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
*****************, със срок на застрахователно покритие от 07.11.2018 г. до 06.11.2019 г.
по отношение на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
***********, собственост на ищеца; че на 03.10.2019 г. на главен път I-1 с посока от гр.
***************настъпило ПТП, при което бил увреден процесният автомобил; че след
ПТП застрахованият автомобил не можел да се движи на собствен ход и бил транспортиран
от пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата 43,20 лева съгласно фактура №
01000000277/ 04.10.2019 г.; че ищецът уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана щета № *****************, както и че
по претенцията на ищеца ответникът одобрил и му изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 8209,24 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът
намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното събитие вреди на
застрахования автомобил;
2. наличието на причинно – следствена връзка между всички претендирани
увреждания и процесното застрахователно събитие;
3. настъпването на изискуемостта на вземането за главница и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
2
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде
допусната поисканата съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба
задачи, както и да бъде задължен ответникът на основание чл. 190 ГПК да представи
заверен препис от цялата преписка по щета № *****************.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на
14500 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за
настъпило на 03.10.2019 г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил марка
„**********“, модел „**********“, с рег. № ***********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2700 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.01.2022 г.
НЕ СЕ СПОРИ ПО ДЕЛОТО, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № *****************, със срок на застрахователно покритие от 07.11.2018 г. до
06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с
рег. № ***********, собственост на ищеца; че на 03.10.2019 г. на главен път I-1 с посока от
гр. ***************настъпило ПТП, при което бил увреден процесният автомобил; че след
ПТП застрахованият автомобил не можел да се движи на собствен ход и бил транспортиран
от пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата 43,20 лева съгласно фактура №
01000000277/ 04.10.2019 г.; че ищецът уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана щета № *****************, както и че
по претенцията на ищеца ответникът одобрил и му изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 8209,24 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното събитие вреди на
застрахования автомобил;
3
2. наличието на причинно – следствена връзка между всички претендирани
увреждания и процесното застрахователно събитие;
3. настъпването на изискуемостта на вземането за главница и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени
в исковата молба. Определя депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Л.К
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи цялата преписка по щета № *****************.
УКАЗВА на ответното дружество, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 18.10.2023 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5