гр.Варна, 11.06. 2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от
съдия А. БРАТАНОВА в.ч.т.д. № 310
по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано
е по предявена частна жалба от „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД против Определение
№ 441/01.02.2019 год., постановено по т.д.№ 680/2016 год. по описа на ВОС, само в частта, в която съдът е
обезсилил заповед за изпълнение №212/18.01.2016г.
и изпълнителен лист от 20.01.2016г., издадени по ч.гр.д. №361/2016г. на Варненски районен съд, 16 състав, в полза на кредитора „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *, със седалище
гр. София, в следните части: само по отношение на длъжника ответника „Димов
Къмпани” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и само за сумата 114 843,76
евро, представляваща част от дължимата главница
по договор за револвиращ банков кредит от
16.08.2006г., изменен и допълнен с Анекс №1/09.10.2006г., Анекс
№2/15.11.2006г., Анекс №3/22.12.2006г., Анекс от 31.03.2008г., Анекс
№4/04.03.2009г., Анекс №5/24.04.2009г., Анекс №6/29.12.2009г., Анекс
№7/26.04.2010г., Анекс №8/25.05.2010г., Анекс №9/26.04.2011г., Анекс
№10/10.04.2012г., Анекс №11/28.05.2012г., Анекс №12/05.12.2012г. и Анекс
№13/11.04.2013г. към него, и договори за поръчителство от 10.12.2012г. и от 27.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда - 14.01.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 9 240,72 евро, представляваща дължима и просрочена редовна лихва, начислена за периода от
05.08.2014г. до 18.11.2015г., вкл., както и за сумата 17 893,99 евро, представляваща
дължима наказателна лихва, начислена за
периода от 06.10.2014г. до 13.01.2016г., вкл., както и
за
сумата 242,50 евро, представляваща изискуема комисионна за управление, дължима и неплатена
на 05.08.2015 г., на основание чл.415, ал.5 ГПК.
В предявената частна жалба се излагат доводи за
неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част. В откритото
производство по несъстоятелност на
длъжника „Димов Къмпани” ЕООД кредиторът е предявил само част от спорното
вземане, тъй като е налице частично погасяване чрез осъществено принудително
събиране по издадения изпълнителен лист в образувания изпълнителен процес.
Поддържа се, че в откритото производство по несъстоятелност банката – кредитор
следва да предяви вземането в размера, в който същото съществува към датата на
предявяването му. Обратното би предизвикало неоснователно обогатяване на
кредитора. Обстоятелството, че вземането е предмет на съдебен спор с правно
основание чл. 422 ГПК, не дерогира горния извод. След като кредиторът е
предявил вземането си, отчитайки редуцирания му размер след проведено
индивидуално принудително производство, съдът е легитимиран да прекрати
частично иска по чл. 422 ГПК, но без да обезсилва частично заповедта за изпълнение.
За пълнота се поддържа, че евентуалното уважаване на частната жалба, няма да
доведе до повторно събиране на сумите, а единствено ще стабилизира вече
издадената заповед за незабавно изпълнение.
Частната
жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по искова молба на „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *, със седалище
гр. София, с която срещу „ДИМОВ КЪМПАНИ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр. София, „ЛАЙТИНГ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
„ЛАЙТИНГ КЪМПАНИ” АД, ЕИК *, със седалище гр.
София, „СД ЛАЙТИНГ” АД, ЕИК * със седалище гр.
София и КРАСИМИР ПЕНЧЕВ ДИМОВ, ЕГН ********** с адрес в гр. София, са предявени положителни установителни искове за установяване спрямо
ответниците съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по
издадената в негова полза по ч.гр.д.
№361/2016г. на Варненски районен съд, 16
състав, заповед за изпълнение №212/18.01.2016г.,
за сумата 213 400 евро, представляваща
дължима главница по договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006г., изменен и
допълнен с Анекс №1/09.10.2006г., Анекс №2/15.11.2006г., Анекс №3/22.12.2006г.,
Анекс от 31.03.2008г., Анекс №4/04.03.2009г., Анекс №5/24.04.2009г., Анекс
№6/29.12.2009г., Анекс №7/26.04.2010г., Анекс №8/25.05.2010г., Анекс
№9/26.04.2011г., Анекс №10/10.04.2012г., Анекс №11/28.05.2012г., Анекс
№12/05.12.2012г. и Анекс №13/11.04.2013г. към него, и договори за
поръчителство от 10.12.2012г. и от 27.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 14.01.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 9 240,72 евро, представляваща дължима и просрочена редовна лихва, начислена за периода от
05.08.2014г. до 18.11.2015г., вкл., както и за сумата 17 893,99 евро, представляваща
дължима наказателна лихва, начислена за
периода от 06.10.2014г. до 13.01.2016г., вкл., както и за сумата 242,50 евро, представляваща изискуема комисионна за управление, дължима и неплатена
на 05.08.2015г.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2018г. съдът на
основание чл.637, ал.1 от ТЗ е
спрял производството по делото в частта
му, касаеща предявени срещу ответника „Димов Къмпани” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, искове до
настъпване на предпоставките по чл.637, ал.3 от ТЗ за неговото възобновяване.
С молба вх. №34066/21.11.2018г.
ищецът „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, чрез пълномощник
юрисконсулт М.А., е информирал съда,
че с определение № 5770 от 09.11.2018 г.
по т.д. №1999/2016 г. на Софийски градски съд съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на
кредитори, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, сред които са и вземанията на
ищеца, предмет на настоящото т.д. № 680/2016 г. на Варненски окръжен съд. Срещу
вземанията на кредитора „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД не са постъпили възражения от
длъжника или други кредитори.
Предявените вземания касателно процесния договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006
год. имат за предмет част от главницата
в размер на 98 556,21 евро, ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното
плащане. Не се спори, че остатъкът от
главницата (114 843,76 евро) и изцяло акцесорните вземания за лихви (редовна в
размер на 9 240,72 евро и наказателна в размер на 17
893,99 евро) по заповедта за изпълнение не са били предявени в производството
по несъстоятелност, тъй като са били погасени с постъпила на 31.03.2017 г. сума
в размер на 338 713,04 лв. от принудително изпълнение по изп. дело №
1426/2016г. на ЧСИ Н.Митев. С тази сума са били погасени и част от задължението
за законна лихва върху главницата в размер на 23 897,54 евро, както и
разноски за принудителното изпълнение (прости и пропорционални такси към ЧСИ) и
за подновяване на ипотека. Вземането за изискуема
комисионна за управление в размер на
242,50 евро, дължима и неплатена на 05.08.2015г., изобщо не е било предявявано в производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка ВОС е
прекратил производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК по отношение на
„Димов Къмпани” ЕООД. По отношение на
вземането за част от главницата в размер на 98 556,21 евро, ведно със законната лихва от 14.01.2016г.
до окончателното плащане съдът е приел, че е осъществена хипотезата на чл.637, ал.2 от ТЗ. Останалите вземания по
процесната заповед за изпълнение не са били предявени в производството
по несъстоятелност на длъжника, респ. е недопустимо да се установява тяхното
съществуване в настоящия исков процес. Определението
на ВОС в прекратителната част не е предмет на обжалване и е влязло в законна
сила.
Основният правен въпрос, с който е сезирана настоящата инстанция е
приложима ли е разпоредбата на чл. 415, ал.5 ГПК в хипотезата, в която искът по
чл. 422 ГПК е прекратен, поради непредявяване на вземането по реда на чл. 637,
ал.3 ТЗ вр. чл. 685 и следв. ТЗ и същото е
погасено чрез принудително изпълнение, осъществено в хода на образуваното
изпълнително производство въз основа на оспорената заповед за изпълнение.
Съгласно чл.
637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски
дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на
случаите, посочени в изр.
2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл.
637, ал. 1 ТЗ се прилага на общо основание спрямо висящите към момента на
откриване на производството по несъстоятелност дела, образувани по предявени по
реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове срещу длъжника за съществуване на
парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл.
417 ГПК, с изключение на случаите по чл. 637, ал.5 ТЗ, които не се твърдят по
настоящото дело. След откриване на производството по несъстоятелност установяването на
спорно вземане е възможно и допустимо
само в рамките на това производство по реда за предявяване на вземането в
сроковете по чл. чл.
685 ТЗ, чл.
688 ТЗ и чл.
639 ТЗ, респ. по реда на чл. 692 ТЗ във вр. с чл.
694 ТЗ. Законодателят не е предвидил изключения от соченото правило в
случаите, в които заповедният дълг е частично погасен поради проведени въз основа на оспорената
заповед за изпълнение принудителни изпълнителни действия. Съобразявайки и
разрешенията, дадени в т.9 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, полученото плащане в хода на изпълнителния процес, образуван въз
основа на допуснатото по реда на чл.418, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
заповедта за изпълнение с издаден изпълнителен лист не е основание за
отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Това, тълкувано и в съответствие с
разпоредбите на чл.637 от ТЗ, налага извода, че в откритото производство по
несъстоятелност на длъжника ищецът – кредитор следва да предяви всички свои вземания, включени в
издадената му и оспорена заповед за изпълнение, независимо дали част от тях са
били удовлетворени чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането по чл.418, ал.1 ГПК за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Развитието на спряното производство по чл.
422, ал. 1 ГПК е изцяло обусловено от изхода на производството по
предявяване на вземането. Когато ищецът
– кредитор не е предявил част от вземането си в производството по
несъстоятелност, с изтичането на законоустановените срокове правата му се
преклудират, с оглед на което предявеният от него иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява процесуално недопустим. Непредявените вземания в производството
по несъстоятелност не могат да бъдат предмет на отделна искова защита. Постановеното прекратително определение на ВОС не се обжалва
от страната, обратно – същата изразява изрична процесуална позиция за неговата
правилност.
Съобразно дадените разрешения в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Съдебната практика признава изключения от
соченото правило и в хипотеза на прието вземане и на учредено обезпечение върху
имущество на трети лица, каквато не се твърди в настоящия случай /Определение №
463 от 7.08.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1207/2015 г., II т. о., ТК/. Компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл.
417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.
415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
Вън от гореизложените изключения,
разпоредбите на Част V, Дял I, Глава
ХХХVII ГПК и в частност чл. 413
- 422
ГПК, не дават основание за прилагане различни правни последици по отношение
заповедта за изпълнение, с оглед причините за прекратяване на производството
по чл. 422 ГПК. Обезсилването е изрично предвидена законодателна последица, независимо
от конкретните обстоятелства за прекратяване - оттегляне или отказ от иска, прекратяване
на друго основание, вкл. предвид липсата или наличието на предвидена от ГПК
процесуална пречка, респ. предпоставка за упражняване правото на иск или
наличие на специална такава, изключваща допустимостта на иска /Определение №
1006 от 6.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 621/2012 г., II т. о., ТК/.
Застъпваната от страната теза, че
въпреки непредяваването на вземането и въпреки прекратяването на производството
по чл. 422 ГПК, съдът не следва да обезсилва заповедта и изпълнителния лист,
накърнява насрещните права на длъжника. Искът по чл. 422 ГПК е специфична фаза
в заповедното производство, който кредиторът предявява след нарочно възражение
на длъжника и успешното му провеждането е процесуална предпоставка за
стабилизиране на заповедния акт. Неприлагането на правните последици по чл.
415, ал.5 ГПК биха довели до стабилизиране на спорните права, без кредиторът да
е провел надлежно съдебно доказване по неоттегленото възражение на длъжника.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът
намира, че прекратяването на производството с влязло в сила определение на ВОС
е основание за приложение на правните последици, визирани в чл. 415, ал.5 ГПК.
Обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 441/01.02.2019
год., постановено по т.д.№ 680/2016 год. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е обезсилил заповед за изпълнение № 212/18.01.2016 г. и изпълнителен
лист от 20.01.2016 г., издадени по ч.гр.д. №361/2016 г. на
Варненски районен съд, 16 състав, в полза на кредитора „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *, със седалище
гр. София, в следните части: само по отношение на длъжника ответника „Димов
Къмпани” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и само за сумата 114 843,76
евро, представляваща част от дължимата главница
по договор за револвиращ банков кредит от
16.08.2006г., изменен и допълнен с Анекс № 1/09.10.2006 г., Анекс № 2/15.11.2006
г., Анекс № 3/22.12.2006 г., Анекс от 31.03.2008 г., Анекс № 4/04.03.2009 г.,
Анекс № 5/24.04.2009 г., Анекс № 6/29.12.2009 г., Анекс № 7/26.04.2010 г.,
Анекс № 8/25.05.2010 г., Анекс №9/26.04.2011г., Анекс №10/10.04.2012г., Анекс
№11/28.05.2012г., Анекс №12/05.12.2012г. и Анекс №13/11.04.2013г. към него, и договори за
поръчителство от 10.12.2012г. и от 27.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 14.01.2016г., до окончателното й плащане;
както и за сумата 9 240,72 евро, представляваща
дължима и просрочена редовна лихва, начислена за
периода от 05.08.2014г. до 18.11.2015г., вкл., както и
за
сумата 17 893,99 евро, представляваща дължима наказателна
лихва, начислена за периода от 06.10.2014г. до 13.01.2016г., вкл., както и за сумата 242,50 евро, представляваща изискуема комисионна за управление, дължима и неплатена
на 05.08.2015 г., на основание чл.415, ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: